№ 7534
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря И. ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110150983 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу И. Г. А. и
М. Г. Ф., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 и т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че всяка от ответниците дължи на
ищеца по 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, с абон. №
117387, а именно всяка му дължи следните суми: 583.07 лв. – цена на доставена топлинна
енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
14.11.2023 г. до окончателното плащане; 91.38 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 27.10.2023 г.; 25.19 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното
плащане; 6.04 лв. – мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
62509/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като собствениците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*******“ ООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците.
1
Във възражението по чл. 414 ГПК М. Г. Ф. сочи, че на 05.09.2023 г. е подала
заявление до фирмата за дялово разпределение, че в жилището не живее никой от септември
2019 г. Оспорва размера на задължението за топлинна енергия, защото не е определен въз
основа на реален отчет, нито се касае за служебно начислена сума въз основа на предходните
години. Твърди, че последно е извършила плащане към „********“ ЕАД на 15.09.2020 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „*******“ ООД не изразява становище
по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62509/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено
възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК от М. Г. Ф. и при наличие на предпоставката по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на И. Г. А. и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените фактически твърдения предявените искове са с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период, цената на която да възлиза на претендираната срещу всеки ответник сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 97, том 3, дело № 481/1990
г. на нотариус при СНС, и от Удостоверение за наследници от 19.09.2022 г. и Удостоверение
за наследници от 20.02.2025 г. се установява, че на 05.02.1990 г. ******* – Ф. и ******** са
2
придобили собствеността върху процесния имот чрез замяна, а след смъртта им техни
законни наследници са техните дъщери – ответниците. Следователно ответниците са станали
собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от своите родители, като
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНасл всяка от тях е придобила 1/2 ид. ч. от имота. Не се твърди и не се
установява преди или по време на исковия период те да са се разпоредили със собствеността.
При това положение ответниците са материалноправно легитимирани по силата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в
техния имот, съразмерно на квотата си в съсобствеността, т.е. всяка от тях за 1/2 от
задълженията.
Предвид изложеното съдът приема, че между „********“ ЕАД и ответниците е
възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, с абон. №
117387. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими
са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „********“ ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем,
съответстващ на претендираната срещу всяка ответница цена, е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода
редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция,
които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в
абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е
извършена след изтичане на законовия срок, е приключила със заключение за съответствие.
Установява се, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в
процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от
фирмата за дялово разпределение. Видно е от заключението, че през периода 2020 г. – 2021 г.
в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление,
но не е ползвана топлинна енергия за радиаторно отопление, както и е имало 1 бр. щранг
лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която фирмата
за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата, а през периода 2021 г. – 2022 г. не е осигурен достъп за
проверка и отчет на уредите, поради което фирмата за дялово разпределение е начислила
служебна топлинна енергия за 4 бр. радиатори и 1 бр. щранг лира по максимален
специфичен разход на сградата. Изчислената от вещото лице Т. служебна топлинна енергия
за втория отоплителен сезон не съвпада с отразената в изравнителната сметка, защото от
фирмата за дялово разпределение са взели само 23 % от изчислената топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, като този подход е допустим при начисляване
на големи количества служебна топлинна енергия в сградата и е в интерес на абонатите.
Установява се от заключението, че за периода 2020 г. – 2021 г. топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода, но
3
през този период няма потребление, а за периода 2021 г. – 2022 г. поради липса на достъп
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по преценка на фирмата за
дялово разпределение, което е в интерес на абоната, защото по този начин му се начислява
много по-малко служебна топлинна енергия. Изяснява се, че е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена
формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т.
счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с
изключение на гореупоменатите нарушения, които са в интерес на абонатите.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице –
помагач писмени доказателства. Видно е от отчетните документи, че в имота е извършен
реален отчет за първия отоплителен сезон, включен в исковия период, и е установено
наличието на 4 бр. радиатори с уреди и на 1 бр. щранг лира в банята, както и на 1 бр.
водомер, като не е отчетена консумация на топлинна енергия по уредите, а през втория
отоплителен сезон не е осигурен достът за отчет на уредите. Съгласно чл. 70, ал. 8 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването рекламации /възражения/ по отчета
на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен
период се извършват в срок до 31 август, а след изтичане на този срок не се приемат нови
рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. В случая ответниците
не твърдят и не доказват да са направили рекламации /възражения/ в посочения срок.
Предвид изложеното съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и
начисляване на топлинна енергия за отопление чрез щранг лирата за първия отоплителен
сезон по реда на чл. 144, ал. 6 ЗЕ, а за втория отоплителен сезон правилно е разпределена и
начислена топлинна енергия не на база реален отчет, какъвто е принципът, а съгласно чл.
141, ал. 1, т. 2 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Освен това предвид мотивите, изложени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС, ответниците при всички случаи дължат и съответстваща на дела им в
съсобствеността цена на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо
от наличието или липсата на потребление на топлинна енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване в имота.
След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и
действителното доставяне на такава, то исковете срещу тях за нейната цена се явяват
доказани по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в
имота е от значение единствено за доказването на размера на искове, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето им предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
4
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При
определяне размера на дължимата цена за доставената от „********“ ЕАД топлинна енергия
в имота през процесния период съдът възприема напълно посочената в заключението на
съдебно – техническата експертиза сума от 1 217.72 лв., тъй като тя е определена от вещото
лице след запознаване с всички относими към въпроса документи и при прилагане на
специалните му знания от областта на топлотехниката. Следователно всяка от ответниците
дължи на ищеца цена за доставената топлинна енергия в размер на 608.86 лв., която обаче
надхвърля претендираните с исковата молба суми, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало произнасянето на съда следва да се ограничи до претендирания
размер на вземанията.
Ответницата М. Г. Ф. релевира в заповедното производство възражение за плащане, но
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява неговата неоснователност. Вещото лице П. след
запознаване с всички налични по делото документи, сред които са и представените в
заповедното производство платежни документи, и след извършване на проверка в
счетоводството на „********“ ЕАД е установило, че няма данни за постъпили суми за
покриване на начислени задължения за процесния период.
Ето защо исковете за цената на доставената топлинна енергия са изцяло основателни,
като върху главницата ответниците дължат и законната лихва, считано от 14.11.2023 г. до
окончателното плащане.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главни задължения
на всяка ответница и забава в плащането им. В случая е установено наличието на главни
дългове на двете ответници в претендирания размер. По отношение на забавата в плащането
им съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответниците са изпаднали в
забава в плащането на задълженията предвид липсата на извършено плащане в уговорения
срок. Началото на забавата е 15.09.2021 г. за главницата за периода от м. 05.2020 г. до м.
5
04.2021 г. и 15.09.2022 г. – за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., тъй като
съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г. Размера на
дължимата на ищеца мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от общо 187.78 лв., която надвишава претендирания с исковата
молба размер на вземането, поради което произнасянето на съда следва да се ограничи до
него. Следователно исковете срещу ответниците за мораторна лихва в размер на по 91.38 лв.
върху цената на доставената топлинна енергия са изцяло основателни.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. От заключението на съдебно-техническата
експертиза и от представените от третото лице – помагач писмени доказателства се
установява извършването на услугата дялово разпределение по отношение на имота на
ответниците през процесния период. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по
силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Ответниците не оспорват размера на
задължението, поради което съдът приема, че то възлиза на претендираната сума. Не се
твърди и не се установява те да са платили тези свои задължения. Предвид изложеното
съдът намира исковете за тази цена за изцяло основателни, като върху главницата се дължи и
законната лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до исковете за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответниците
покана за заплащането й. От това следва извод, че те не са изпаднали в забава по отношение
на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение са неоснователни.
Предвид изложеното предявените искове за цената на доставената топлинна енергия,
мораторната лихва върху нея и цената на услугата дялово разпределение са основателни, а
искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Въпреки неоснователността на един от предявените искове, доколкото отхвърленият
иск от математическа гледна точка представлява пренебрежимо малка част от цената на
исковете /под 1 %/, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него разноски за
исковото и за заповедното производства, но при съобразяване на това, че част от тях –
депозити за вещи лица, са заплатени заради релевираните само от едната ответница
възражения. Ето защо съдът намира, че ответницата И. Г. А. дължи на ищеца разноски за
исковото производство в общ размер на 64.12 лв., както следва: 14.12 лв. – държавна такса,
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
размер на 39.12 лв., както следва: 14.12 лв. – държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а ответницата М. Г. Ф. дължи разноски за исковото производство в общ
6
размер на 564.12 лв., както следва: 14.12 лв. – държавна такса; 500 лв. – депозити за вещи
лица, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в
общ размер на 39.12 лв., както следва: 14.12 лв. – държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2
ГПК, че И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, и М. Г. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. *********, дължат на „********“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД всяка от тях по 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, с
абон. № 117387, а именно всяка му дължи следните суми: 583.07 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
14.11.2023 г. до окончателното плащане; 91.38 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 27.10.2023 г.; 25.19 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 62509/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от по 6.04 лв. – мораторна лихва за периода от
16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на „********“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 64.12 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 39.12 лв.
– разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на „********“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 564.12 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 39.12
лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „*******“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7