Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 04.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти
ноември две хиляди и петнадесета година, в
публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
В.Ц.
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2181 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр.
чл. 128 т. 2 КТ, по чл. 222 ал. 3 КТ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което понастоящем е прекратено. Сочи, че не му е
изплатено дължимо трудово възнаграждение за 13 месеца в периода м. юни 2014г. -
м. юни 2015г., включително в общ размер на 4351, 77 лв. Твърди, че
работодателят му дължи и обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, поради пенсиониране в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца или сумата от
2937, 60 лв. Счита, че върху тези суми се дължи мораторна лихва за забава в
размер на 387, 60 лв. от датата на падежа им до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Твърди, че за горепосочените суми се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1829/2015г. на ВТРС, срещу която
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Отправя искане до съда
да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва, че
дължи на ищеца претендираните от него суми за трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ. Оспорва акцесорната претенция за мораторна
лихва, поради наличието на обективни причини за изпадането си в забава -
наводнение от 19.06.2014г., при което е залята производствената база на
предприятието, довело до невъзможност да се продължи работния процес. Счита, че
не е станал причина за образуване на делото, поради което не дължи на ищеца
разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Съдът,
като е предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
По
делото не е спорно, че в периода м. юни 2014г. – 01.12.2014г. ищецът е работил
в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността "шлосер".
Видно от споразумение за прекратяване на трудов договор от 03.11.2014г. и
Заповед № РД-13-20/01.12.2014г. същото е прекратено на основание чл. 325 ал. 1
т. 1 КТ, считано от 01.12.2014г., по взаимно съгласие на страните, поради
придобит стаж и възраст за пенсиониране от страна на ищеца. В заповедта е
отразено, че на работника е дължимо обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на
2937, 60 лв. - сума равняваща се на шест брутни заплати. В периода м. декември
2014г. - м. юни 2015г., на основание трудов договор № РД-13-21/13.12.2014г., между
страните отново е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал
същата длъжност „шлосер”. Със Заповед № РД-13-20/16.06.2015г. това
правоотношение е прекратено, считано от 16.06.2015г. Ответникът не оспорва, а и
с писмо до ищеца с изх. № ФС-37-22/02.07.2015г. признава, че за процесния
период /м. юни 2014г. – м. юни 2015г./ дължи на работника трудово
възнаграждение и обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в общ размер на 7289, 37 лв.
От
заповед № РД 22-959/19.06.2014г. е видно, че от 17:00 часа на същата дата Кметът
на Община В. Търново е обявил бедствено положение на териториите на общината,
попадащи във водосбора на р. Янтра и притоците й р. Белица и р. Дряновска. От
констативен протокол от 20.06.2014г. съставен от комисия назначена от Кмета на
Община В. Търново се установява, че са причинени огромни материални щети на
ответното предприятие - по сградния фонд, вътрешнозаводска инфраструктура,
складове за суровини, готова продукция и други материални запаси. Комисията е
стигнала до заключение, че поради нанесените всеобхватни щети и поражения е
невъзможно осъществяването на производствен цикъл. С заповед №
РД-07-47/20.06.2014г. на управителя на ответното дружество е спряна основната
дейност на завода, считано от 20.06.2015г. и е създадена организация за
почистване, подреждане, подсушаване, проверка и въвеждане съобразно годността
на машини в експлоатация.
Няма
спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. № 829/2015г. на ВТРС се установява,
че за процесните вземания за трудово възнаграждение в размер на 4351, 77 лв.,
за обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на 2937, 60 лв. и за мораторна
лихва в размер на 387, 60 лв., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал
възражение.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение
от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което
се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна
на работника или служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила,
от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо
цената на работната сила. Ето защо, при предявен иск за заплащане на трудово
възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните по делото през исковия
период и изпълнение на трудовите си задължения през този период. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си като е заплатил на ищеца
уговореното и дължимо трудово възнаграждение.
По делото липсва спор между
страните, че през процесния период между тях е съществувала трудовоправна
връзка, макар и с различни източници, по силата на която ищецът
е изпълнявал възложените му трудови функции на заеманата от него длъжност
„шлосер”. Работодателят не е навел възражения за неизпълнение на трудовите
задължения от страна на работника, поради което на последния се дължи трудово
възнаграждение. Ответникът не е релевирал правопогасяващи възражения за
изплащане на дължимите суми за работна заплата. Напротив признава, както
извънсъдебно /писмо с изх. № ФС-37-22/02.07.2015г./, така и с отговора на
исковата молба, че размера на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца
съответства на претендираната сума. При това положение настоящия състав намира,
че за безспорно установено по делото, че за периода м. юни 2014г. – м. юни
2015г. ищецът има срещу ответното дружество вземане за трудово възнаграждение в
размер на 4351, 77 лв.
На следващо място от събраните по делото доказателства и
от безспорните между страните факти се установява, че трудовото правоотношение
между тях е прекратено, както и че през последните 10 години от трудовия си
стаж ищецът е бил работил при ответника. Не е спорно, че прекратяването на
трудовото правоотношение е настъпило, след като ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нещо повече самия работодател признава,
че дължи на ищеца гратификационно обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на
шест брутни трудови възнаграждения, възлизащо на сумата от 2937, 60 лв., поради
което вземането на работника за тази сума съдът намира за безспорно установено.
Спорния по делото въпрос е съсредоточен в това дали
ответникът дължи обезщетение за забава върху горните суми. За да обоснове
недължимост на тази ищцова претенция работодателят е релевирал правоизключващо
възражение, че изпадането му забава не се дължи на негово виновно поведение, а
на обективни причини – природно бедствие.
Настоящият състав на ВТРС намира това възражение за
неоснователно. Трудовото възнаграждение е парично плащане, което за
работодателят представлява парично задължение, а за работника парично вземане
срещу работодателя. Тази му характеристика позволява към него субсидиарно да се
прилагат правилата на ЗЗД относно паричните задължения, включително и това по
чл. 81 ал. 2 ЗЗД. Според тази норма обстоятелството, че длъжникът не разполага
с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. Видно от тази разпоредба законодателят не се интересува от
причините, които са довели до липсата на парични средства у длъжника. Парите са
родово определени заместими вещи, а родът никога не погива. Следователно при
паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна обективна или
субективна невъзможност за изпълнение т.е. по правилото на чл. 81 ал. 2 ЗЗД
изпълнението на парично задължение е всякога възможно. Длъжник, които не е
престирал на уговорения срок е в забава и отговаря за последиците от забавеното
изпълнение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 245 ал. 2 КТ, която
навежда на извод, че дори когато работодателят по силата на закона може да
изплаща трудовото възнаграждение в размер по - нисък от дължимия, за остатъка
до пълния размер същия изпада в забава и дължи мораторни лихви. По тези
съображения наведените от ответника доводи не могат да го освободят от
последиците на изпадането му в забава.
След като по делото безспорно се установи, че е налице
неизпълнение на основното задължение на ответника да изплаща трудово
възнаграждение, е налице основание за реализиране на отговорността му за
забава. Доколкото по делото не се доказа да е уговорено друго, от общото
правило на чл. 270 ал. 2 КТ, че трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец
следва, че ответникът е изпадал в забава по отношение на съответното месечно
трудово възнаграждение през исковия период, от първо число на месеца, следващ
месеца за който то се дължи. Изчисленото на основание чл. 162 ГПК, чрез онлайн
калкулатор за законна лихва, обезщетението за забава върху дължимите от
ответника трудови възнаграждения от датата на падежа на всяко от тях,
определена по споменатия начин до подаване на заявлението в съда– 03.07.2015г.
възлиза в размер на 211, 94 лв.
Ответникът не дължи мораторна лихва върху вземането за
обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, тъй като законът не е свързал заплащане му със
срок. Обезщетението е изискуемо с прекратяване на трудовото правоотношение, щом
са налице останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 222 ал. 3 КТ, но
за да изпадне длъжника в забава същият следва да бъде поканен. Ищецът признава,
че не е отправял покана до работодателя си за заплащането на гратификационното
обезщетение, поради която върху сумата от 2937, 60 лв. лихва се дължи от датата
на предявяване на иска. В този смисъл ТР №3/1996г. по тълк. дело № 3/2005г. на
ОСГК, на ВКС. Следователно претендираната от ищеца мораторна лихва върху сумата
от 2937, 60 лв. за периода от 01.12.2014г. до 03.07.2015г. в размер на 175, 66
лв. е неоснователна.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявеният
установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ, по чл. 222
ал. 3 КТ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размер на
4351, 77 лв. – общ размер на дължимите трудови възнаграждения в периода м. юни
2014г. – м. юни 2015г., до размета на сумата от 2937, 60 лв., представляваща
обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, както и до размера на 211, 94 лв. - мораторна
лихва върху вземанията за трудово възнаграждение от датата на падежа на всяко
от тях до подаване на заявлението в съда– 03.07.2015г., за които вземания има
издадена Заповед № 1003 за изпълнение на парично задължение от 06.07.2015г. по
ч.гр.д. № 829/2015г. на ВТРС. Искът за установяване дължимостта на мораторната
лихва за разликата над уважения размер по дължимия предявен размер или за разликата
от 175, 66 лв., подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този
изход на делото претенцията за разноски на ищеца за исковото и
заповедното производство
/т.
12 от ТР № 4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ се
явява частично
основателна, съразмерно с уважената част от исковете.
Противно на твърденията на ответника същият не е признал изрично предявените
искове и предвид установената дължимост на претендираните от ищеца суми, не е
налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, която да изключи отговорността му за
разноски. Преди да се произнесе по въпроса за разноските съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатското възнаграждение, както в заповедното, така и в настоящото
производство. В исковото производство е допустимо да се разглеждат възраженията
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно т. 12 на
ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледано по същество
това възражение на ответника е неоснователно. Делото има за предмет трудов спор
като предявените три обективно съединени искове са с определен материален
интерес, поради което минималния праг на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се определи на основание чл. 7 ал.
Предвид
на горното ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски за един
адвокат за исковото производство в пълен размер за първите два иска т.е. 600
лв. и 109, 36 лв. по иска за лихва за забава, съразмерно с уважената от него
част. Ето защо ответникът на основание чл. 78 ал. 1 ГПК следва да бъде осъден
да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 709, 36 лв. Същият е размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, което ответника следва да заплати за заповедното
производство. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС държавна такса за цялото производство от 341, 57 лв., съобразно
уважения размер на обективно съединените искове.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.З.БЕЛИЦА”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна” № 12, представлявано от управителя
***а ДЪЛЖИ на К.П.П., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.
1 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ, чл. 222 ал. 3 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 4351,
77 лв. /четири хиляди триста петдесет и един лева и 77 стотинки/,
представляваща общ размер на дължимото трудово възнаграждение за периода месец юни
2014г. – месец юни 2015г. включително, СУМАТА от 2937, 60 лв. /две хиляди деветстотин
тридесет и седем лева и 60 ст./ - представляваща обезщетение в размер на шест
брутни трудови възнаграждение дължимо на основание чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.07.2015г. до окончателното й изплащане, КАКТО и СУМАТА от 211, 94 лв.
/двеста и единадесет лева и 94 ст./- представляваща обезщетение за забава върху
вземанията за трудово възнаграждение от датата на падежа на всяко от тях до
подаване на заявлението в съда– 03.07.2015г., за които вземания има издадена
Заповед № 1003 за изпълнение на парично задължение от 06.07.2015г. по ч.гр.д. №
829/2015г. на ВТРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86 ЗЗД за разликата над уважение размер от 211, 94 лв. до пълния предявен
размер 387, 60 лв. или за сумата от 175, 66 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„М.З.БЕЛИЦА”ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна” № 12,
представлявано от управителя ***а, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 341, 57 лв. /триста
четиридесет и един лева и 57 ст./, представляваща дължимата за производството
държавна такса, както и 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
„М.З.БЕЛИЦА”ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Килифарево,
ул. „Крайбрежна” № 12, представлявано от управителя ***а ДА ЗАПЛАТИ на К.П.П.,
ЕГН: ********** *** СУМАТА от
709, 36 лв. /седемстотин и девет лева и 36 ст./, представляваща
разноски за възнаграждение за един адвокат в исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковете, както и СУМАТА от 709, 36 лв. /седемстотин
и девет лева и 36 ст./, представляваща разноски за възнаграждение за един
адвокат в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок,
считано
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: