РЕШЕНИЕ
№ 2048/17.11.2023г. гр. Пловдив 17.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1604 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на С.Е.Х., ЕГН ********** ***, с
процесуален представител адвокат Т.,***, срещу Заповед № РДЦ-22-56/ 21.04.2022г. на кмета на район
Централен, община Пловдив, с която на основание чл.195,ал.6,т.1 от ЗУТ е наредено
премахването на сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.Пловдив,
ул.“***.“ № **.
Жалбоподателката не е доволна от оспорваната заповед и
моли да се отмени като незаконосъобразна и постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди, че не е била уведомена за извършената проверка и не й е дадена
възможност за възражения в хода на административното производство. Оспорва да
са налице основания за премахването на сградата. В подкрепа на твърденията си
представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на район Централен, Община
Пловдив, не е взел становище по жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.215, ал.4
от ЗУТ. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 03.06.2022г., според
представения по преписката констативен протокол за връчване, а жалбата е постъпила
в съда на 17.06.2023г.
Характерът на оспорвания индивидуален административен
акт е такъв, че действието му се разпростира върху правната сфера на
собствениците на наредения за премахване строеж или на отделни части от него.
Видно от представения по делото нотариален акт от 19.04.2022г. № 26, том II, рег.№
2049, н.д.№ 186/2022г. на нотариус Елена Андасарова с рег.№ 401 на НК,
жалбоподателката се легитимира като собственик на самостоятелен обект в
сградата на ул.“***.“***, който е с идентификатор № ***..
Ето защо жалбоподателката е с право на жалба.
По същество:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган при
условията на делегирани правомощия въз основа на заповед №
21ОА-1412/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив.
Производството по издаването на заповедта е започнало
по повод на искания и сигнали на част от собствениците на сградата, целящи
премахването й.
Издадени са констативни протоколи от дати 18.02.2021г.
и 19.10.2021г., на комисия по чл.196,ал.1 от ЗУТ, с които протоколи и след
извършвани огледи на сградата е приемано, че собствениците на сградата следва
да предприемат действия по обследване на конструкцията, съответно да се извърши
конструктивна експертиза. Въпреки констатациите, че има опасност от разрушаване
на терасите, че е налице обрушен бетон и корозирала армировка, заповед по
чл.195,ал.4 от ЗУТ не е издадена в нарушение на вмененото от закона задължение
за това.
Видно от преписката и от съдържанието на тези два
констативни протокола е, че между съсобствениците на сградата е съществувало
несъгласие относно бъдещето на сградата.
С констативен протокол на същата комисия от
15.12.2021г., въз основа на извършен пореден оглед и представени конструктивни
становища, за които не се изяснява от кой са възложени, комисията е направила
заключение, че следва да се издаде заповед за премахване на сградата.
На 16.02.2022г. е съставен поредният констативен
протокол, в който след като са описани извършваните огледи на сградата и са
констатирани промени в състава на съсобствениците, е установено, че предписанията
за укрепване и обезопасяване не са изпълнени и е предложено издаването на
заповед за премахване на сградата.
В хода на проверките и огледите са уведомявани част от
собствениците, съответно техните пълномощници, видно от представените по делото
към административната преписка доказателства за това. При съставянето на
последния констативен протокол жалбоподателката Х. вече е била собственик на
обект от сградата, но по отношение на нея не са извършени действия по
уведомяване и изслушване. Така е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК, на чл.
196, ал. 2 от ЗУТ и чл. 6 от приложимата Наредба за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или
здравето на гражданите на територията на община Пловдив. Нарушени са
императивни норми на закона и на подзаконовия нормативен акт, което е
съществено процесуално нарушение.
Въз основа на така съставения последен констативен
протокол е издадена и оспорваната заповед, с която се приема, че обследваната
сграда е в много лошо техническо състояние, имотът не се стопанисва и не се
предприемат действия за обезопасяването му. Посочено е, че се наблюдават падащи
елементи от покрива и фасадата на уличната регулация, които се явяват опасни за
преминаващите граждани. Предложението на комисията по чл.196 от ЗУТ е одобрено
и е наредено в едномесечен срок да се премахне сградата с идентификатор *** с
административен адрес ул.“***.“***, която се явява опасна за здравето и живота
на гражданите, създават се условия за възникване на пожар, вредна е в
санитарно-хигиенно отношение, негодна за използване и съществува реална
опасност от самосрутване, като конструкцията и материалите,от които е изградена,
позволяват укрепване или заздравяване, но икономически е нецелесъобразно.
Видно от диспозитива на обжалваната заповед е, че
същата е издадена в противоречие с материалния закон. Според разпоредбата на
чл.195,ал.6,т.1 от ЗУТ, на основание на която е издаден оспорвания
административен акт, кметът на общината издава заповед за премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Условието
да не могат да се поправят или заздравят наредените за премахване строежи е
кумулативно и задължително, като предпоставка за издаване на заповедта за
премахване. След като сам административния орган приема, че сградата подлежи на
поправка,“укрепване или заздравяване“, то не са налице всички задължителни
условия, въведени от императивната норма на закона, за издаване на заповед от
вида на процесната. Възможност да се прави преценка кое е икономически
целесъобразно и кое не, не е предоставена на административния орган.
Само на това основание обжалваната заповед подлежи на
отмяна.
Отделно от това, в хода на съдебното производство се
установи, че са нарушени и императивните разпоредби на чл. 196, ал. 8 ЗУТ,
чл.72 и чл.73 от Закона за културното наследство.
Видно от заключението на вещото лице арх.А., което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, процесната
сграда не само, че подлежи на саниране, както сам административният орган
приема в оспорвания акт, но и попада в Охранителна зона на историческа зона
„Филипопол-Тримонциум“. Последното обстоятелство изобщо не е отчетено в хода на
административното произвоство.
Съгласно чл.196,ал.8 от ЗУТ за недвижими културни
ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се
извършват по реда на Закона за културното наследство. Тоест, задължителна
предпоставка за издаване на заповед по чл.195,ал.6,т.1 от ЗУТ е провеждането на
процедурите, предвидени в ЗКН. Разпоредбата на чл.71,ал.1 от ЗКН въвежда
изрично задължения за собствениците на недвижими културни ценности. В чл. 72 от
ЗКН е уредена специална процедура при наличие на обстоятелства, застрашаващи
недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, която също не е
съобразена. След като в хода на административното производство е било
установено, че процесната сграда е в състояние, което изисква бързи мерки по
протекция и опазване, то при условие,че същата попада в охранителна зона, по
силата на закона са произтичали задълженията за собствениците за полагане на
необходимите грижи за нейното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние, които задължения са скрепени и със съответни санкции и за това
общинската администрация е дължала да даде указания и да разпореди с нарочни
административни актове изпълнението на вменените от закона задължения за тези
собственици. Даваните в представените по преписката констативни протоколи
предписания по никакъв начин не са скрепени с последици за техните адресати. Следвало
е издаването на заповед по чл.194,ал.4 от ЗУТ при спазване изискванията на
препращащата норма на чл.196,ал.8 от ЗУТ. Следвало е и прилагането на предвидените
санкции по чл.232 и сл. от ЗУТ.
Не на последно място следва да се отбележи,че съгласно
разпоредбата на чл.197 от ЗУТ премахването на строеж, който е обект на културно-историческото
наследство може да става след съгласуване с Министерството на културата при
условията и по реда на чл. 125, ал. 6 от ЗУТ, което при така постъпилите в
общинската администрация заявления от собствениците на сградата също е следвало
да бъде указано и отчетено, а не да се издава акт, като обжалвания.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
основателна, а оспореният акт за подлежащ на отмяна поради незаконосъобразност,постановен
при грубо нарушение на материалния и на процесуалния закон. Следва, с оглед на
това, че производството пред административния орган е започнало по заявления на
собствениците, преписката да се върне за ново произнасяне при спазване на
дадените по-горе указания.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят сторените разноски, които според представения списък са в
размер на 588лв.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на С.Е.Х., ЕГН **********, Заповед № РДЦ-22-56/
21.04.2022г. на кмета на район Централен, община Пловдив, с която на
основание чл.195,ал.6,т.1 от ЗУТ е наредено премахването на сграда с
идентификатор ***, с административен адрес гр.Пловдив, ул.“***.“ № **.
ВРЪЩА преписката на кмета на Район „Централен“, община
Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на С.Е.Х., ЕГН **********, сумата от 588/петстотин осемдесет и осем/лева разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: