Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.Габрово,
15.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР Р.
при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и в присъствието на прокурора МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдията Р. АД № 155 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба на В.М.А. ЕГН ********** ***, чрез адв. В.Д. ***, сочена и като
съдебен адрес срещу Министерството на правосъдието на Република България и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“– гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21, като се претендира всеки от ответниците да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 20,000.- /двадесет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Вредата,
чието репариране ищецът претендира, представлявала претърпени от последния психически
болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство и
накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания произтичащи от
заболяването му от туберкулоза бил настъпили
в резултат на бездействия на администрацията в затвора да създаде адекватни
условия за опазване на психическото му и физическо здраве по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и при „задържане под стража“.
Ищеца претендира обезщетение за вреди пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове на ответниците, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност
и конкретно: в Затворите в гр.Ловеч и гр.Плевен, затворническите общежития към
тях, както и „Следствен арест“ - гр.Габрово, както следва
-
от Министерство на правосъдието, гр.София за времето през което е
изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ в размер на 20 000,00 /двадесет
хиляди /лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането:
- от 19.09.1985г. до 31.03.1987г.
- изтърпявал наказание в затвора гр.Плевен;
- от 02.07.1987г. до
22.02.1989г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Плевен;
- от 23.03.1990г. до
04.02.1992г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от 30.09.1992г. до
21.07.1994г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Плевен;
- от 08.12.1994г. до
19.09.1995г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от 23.04. 1997г. до
09.10.2000г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Плевен;
- от 15.05.2001 г. до
10.01.2002г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Плевен;
- от 05.03.2004г. до
31.08.2005г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от 29.12.2005г./начало
18.11.2005г./ до 18.04.2008г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София за времето през което е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
„задържане под стража“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди /лева. ведно със
законната лихва от датата на увреждането:
- от 20.10.2010г. /начало
01.10.2010г./ до 29.05.2013г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от 13.12.2013г. /начало
07.11.2013г./ до 05.05.2015г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
- от 23.10.2015г. /начало
1б.09.2015г./до 16.01.2018г. - изтърпявал наказание в затвора гр.Ловеч;
В пледоарията по същество, процесуалния представител на
ищеца поддържа така описаната претенция,
моли искът да бъде уважен в цялост.
Ответниците
- Министерството на правосъдието и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, представлявани от процесуалния си представител – юрисконсулт О.
/надлежно упълномощен/, оспорват иска изцяло. Представителят им твърди, че
искът се явявал недопустим в частта му относно периодите преди 23.05.2013г. тъй
като претенцията била погасена по давност. Алтернативно пледира, че същият е
неоснователен по причини по които се явявал неоснователен и за останалите
периоди, именно – влизането в сила на нормата определяща изискване за свободна
жилищна площ в размер на 4 кв.м. на човек било отложено за 2019 година, твърденията
за лоши условия и предизвиканите от тях неимуществени вреди останали
недоказани. Иска се отхвърляне на исковете ведно със законните последици.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Не следвало ГДИН да отговаря за бездействие, което не е
осъществено от нейни служители. Липсвали доказателства, които да установяват
виновно бездействие на служители на ГДИН, пред които не е съществувала
алтернатива и възможност за избор на поведение, при която алтернатива
служителите да са избрали грешното решение. Освен това ищецът не бил поставен в
условия които да са по-различни от условията, в които изтърпявали наказанията
си и задържането под стража всички останали задържани лица.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и данните по
делото, приема за установено следното:
Искът
е процесуално допустим. Подаден е от надлежна страна и срещу ответници които
притежават необходимата правосубектност.
По
отношение на иска срещу Министерството на правосъдието
Съдът намира за основателно
становището на процесуалния представител на ответниците, че претенцията,
отнасяща се за периодите преди 23.05.2013 година е погасена по давност. С
исковата молба /в тази й част, насочена срещу Министерството/ се търси
обезвреда на претъпени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба
за периоди от 19.09.1985 година до 18.04.2008 година. Периодите са подробно
посочени по-горе. Погасителната давност започва да тече при незаконни действия
или бездействия от момента на преустановяването им съгласно т.4 от Тълкувателно
Решение № 3 от 22.04.2005 година, постановено по гр.дело № 3/2004 по описа на
ВКС. С всяко освобождаване от съответното място за лишаване от свобода съдът
приема, че твърдените незаконни действия/бездействия са били преустановени за
съответния период. От всяко освобождаване е започвала да тече погасителна
давност на претенцията за обезщетяване на евентуално претърпените през
съответния период вреди. Исковата молба е депозирана на 23.05.2018 година. Следователно
периодите предхождащи датата 23.05.2013г. са покрити от давността и в тази част
искът се явява неоснователен. Поради изложеното исковата молба в частта й
отнасяща се за периодите 19.09.1985 г. до 31.05.2009 г.; от 02.07.1987 г. до
22.02.1989 г.; от 23.03.1990 г. до 04.02.1992 г.; 30.09.1992 г. до 21.07.1994
г.; от 08.12.1994 г. до 19.09.1995 г.; от 23.04.1997 г. до 09.10.2000 г.; от
15.05.2001 г. до 10.01.2002 г.; от
05.03.2004 г. до 31.08.2005 г.; от 29.12.2005 г. /начало 18.11.2005 г./ до
18.04.2008 година, следва да бъде отхвърлена, без да е необходимо обсъждането
на други обстоятелства.
Относно
иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
Като
се има предвид изложеното по-горе - че давността започва да тече при незаконни
действия или бездействия от момента на преустановяването им, иска в тази му
част следва да бъде разгледан по същество. Тъй като твърдяните
незаконосъобразни бездействия за периода от 20.10.2010 година до 29.05.2013
година са преустановени на 29.05.2013 година, то претенцията за този период в
нейната цялост /както и следващите/ не
са погасени по давност.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан по
следните съображения:
През посочения период 20.10.2010 г –
16.01.2018г. ищецът трикратно е постъпвал в затвора в Ловеч за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Това са следните периоди, които не са спорни и
са описани в удостоверение издадено от Главния директор на ГДИН /л.7/ както и в
справката изготвена от началника на затвора в Ловеч /л.8/, а именно:
- от 20.10.2010г. /начало
01.10.2010г./ до 29.05.2013г.;
- от 13.12.2013г. /начало
07.11.2013г./ до 05.05.2015г.;
- от 23.10.2015г. /начало 16.09.2015г./до
16.01.2018г.;
Освен
това в периода 16.09.-23.10.2015г. е задържан под стража в Арест Габрово, а в
периодите 15-17.03.2016г. и 01.-06.04.2016г. е пребивавал в същия арест по
повод явяването му пред Районен съд – Габрово, видно от приложената на л.43-44 справка.
Съдът
намира за недоказани твърденията на ищеца, че условията в пенитенциарните
заведения са довели до разболяването му от туберкулоза. Експертът изготвил
съдебно-медицинската експертиза, категорично заявява, че не е възможно да се установи
в кой момент е нестъпило заразяването на ищеца с болестта. Твърдението за
неадекватна медицинска грижа се опровергава от същия експерт, според когото при
проведените лечения са спазени международните стандарти за лечение на
туберкулоза /виж. протокола от съдебно заседание от 5.02.2019г. л.134-гръб/. По
делото са приложени и редица медицински книжа, удостоверяващи положените
медицински грижи и предоставени медикаменти по време, когато е бил лишен от
свобода. Нещо повече от събраните доказателства става ясно, че самия ищец е бил
немарлив към собственото си здраве. В периодите когато е бил на свобода той не
е полагал нужните грижи за да се лекува и да подобри здравословното си
състояние. В този смисъл показанията на свидетеля М. /л.135-гръб/ „В. трябваше
да отиде до болницата но като го взеха на работа не отиде да си направи
изследванията.“ Това че след като бил ударил колегата си и бил задържан, му
попречило да отиде на преглед не променя направения извод.
Недоказани
останаха и твърденията за лоши хигиенни и битови условия в местата за лишаване
от свобода, в които е пребивавал ищеца в процесния период /2010-2018г./.
Видно от справката на началника на Районна
служба „Изпълнение на наказанията“ /РСИН/ - Габрово отнасяща се за Арест
Габрово и приложените към нея документи /л.43 и сл./е че: арестния блок
разполага с две тоалетни, във всяка килия е монтиран звънчев бутон и при
позвъняване задържаните се извеждат до тоалетна /без да е посочено
ограничение/, банята се ползвала два пъти седмично, а при възможност и желание
на задържаните и по-често, мивката с течаща вода е извън килиите но същата се
ползва от задържаните денонощно без ограничение. И в двете килии при трите си
настанявания в ареста /веднъж в килия № 6 и два пъти в № 5/ е пребивавал с още
две задържани лица, като при площ на килиите 12.38 и 12.15 кв.м. е било спазено
изискването за осигуряване на минимум 4 кв.м. площ на лице. Описано е
оборудването на килиите, начина на отопление, проветряване, осветяване и
хигиенизиране, което не сочи на унизително отношение към ищеца.
От
Писмо на началника на затвора в гр. Ловеч /л.49/ става ясно, че през есента на
2006г. /преди процесния период/ в спалните помещения е направен ремонт,
поставени са PVC дограми, всички помещения са оборудвани със санитарен
възел, който е с преградни стени и постоянно течаща вода. В справката на
л.52-59 относно общия капацитет по жилищни зони на затвора в Ловеч подробно са
описани всички помещения за настаняване и съответния брой на лишените от
свобода при спазване на изискването за осигуряване на 4 кв.м. на всеки лишен от
свобода. От справката става ясно, че изискването е спазено.
В
доклада на Националния превантивен механизъм /НПМ/ /л.113/, е посочено, че към
края на 2016г. в корпуса са „били настанени 345 лица тоест средна площ 3,54
кв.м.“ Забелязват се известни несъответствия между доклада и справката на л. 52.
От една страна НПМ приема данните от справката за капацитета 383 лица /ред
първи плюс ред втори на колона трета от таблицата/ а в същото време сочи площ 1221,79
кв.м., която площ не отговаря на сбора на ред първи и ред втори от колона втора
на същата таблица /933+597=1530кв.м./ Ако тези 1530 кв.м. бъдат разделени на
345 лица то средната площ с която е разполагал всеки лишен от свобода е 4,34
кв.м. Дори да се приемат за верни данните от доклада /въпреки посочените
разминавания/ че средната площ е 3,54 кв.м., това означава че в някои от
килиите площта е била по-голямо число, а в други по-малко. По делото липсват
доказателства в коя конкретно килия е бил настанен г-н А., както и че в тази
килия площта е била по-малка от 4 кв.м. на човек.
В заключение се налага извода, че от събраните
по делото доказателства не се установиха по никакъв начин твърдяните от ищеца унизителни
условия, които да са довели до претърпяване от него на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел, не
водят до противен извод. Последният не излага лични впечатления, а преразказва
това което му казал ищеца и то твърде общо. /вж. л.135/.
Искът
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Процесуалния
представител на ответниците е поискал претенцията да бъде отхвърлена ведно със
законните последици. Част от тези последици е присъждането на разноски. В тази
връзка, съдът намира, че разпоредбата на чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Съгласно чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75
и чл. 76 ГПК
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.
3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на
такава отговорност, то такава не може да бъде присъдена. В този смисъл е
практиката на ВАС, застъпена в Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по
адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по адм. д. №
9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. №
5584/2016 г.
С
определение № 359 от 28.05.2018г. постановено по настоящото дело, ищецът е
освободен от задължението за плащане на държавни такси и разноски, на основание
чл.83, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Поради тази причина и на
основание чл. 83, ал.3 от ГПК сумата 300.- /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски - заплатено възнаграждение на вещото лице, остават
за сметка на бюджета на Съда.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд – Габрово
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от В.М.А. ЕГН **********
***, чрез адв. В.Д. ***, сочена и като съдебен адрес срещу Министерството на правосъдието на Република България иск за присъждане на сумата от
20,000.- /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди в периодите: от 19.09.1985 г. до 31.05.2009 г.; от 02.07.1987 г. до
22.02.1989 г.; от 23.03.1990 г. до 04.02.1992 г.; 30.09.1992 г. до 21.07.1994
г.; от 08.12.1994 г. до 19.09.1995 г.; от 23.04.1997 г. до 09.10.2000 г.; от
15.05.2001 г. до 10.01.2002 г.; от
05.03.2004 г. до 31.08.2005 г.; от 29.12.2005 г. /начало 18.11.2005 г./ до
18.04.2008 година като погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.М.А. ЕГН ********** ***,
чрез адв. В.Д. ***, сочена и като съдебен адрес срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“– гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 иск за присъждане на сумата от 20,000.- /двадесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периодите: от 20.10.2010г. /начало 01.10.2010г./ до 29.05.2013г.; от 13.12.2013г.
/начало 07.11.2013г./ до 05.05.2015г.; от 23.10.2015г. /начало 16.09.2015г./до
16.01.2018г.; ведно с лихвата от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Министерството на
правосъдието на Република България за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство по
настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр.
София, бул. „Н. Столетов” № 21 за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство по
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
Административен съд – Габрово пред Върховния Административен съд на Република България.
На
основание чл. 138, ал.1
от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.