Решение по дело №907/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№         /01.07.2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 907 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Тендър Сенд“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 година на Началника на сектор „проверки“ в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите.

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е нищожен, тъй като не е посочено пълното наименование на органа, който го е издал. Отделно от това твърди, че издателят на акта не е оправомощен да издава такива актове, както и че акта не е подписан с квалифициран електронен подпис. Твърди, че актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като мотивите са неясни и противоречиви. Твърди, че актът е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Твърди, че органът по приходите, с оспорения акт, неправилно е разпоредил връщане на част от изплатената помощ, като е приел, че размерът на помощта трябва да се определи въз основа на част от оборота му. Твърди, че в нарушение на закона, органът по приходите е разделил оборота на такъв, получен от доставки или взимане на храна за дома и офиса и рестонтьорска дейност и е приел, че първият не следва да участва при образуване на основата за изчисляване на помощта. Твърди, че нито законът, нито Условията за кандидатстване по мярката предвиждат процедура за подобно сегментиране. Моли съда да постанови решение, с което да отмени акта. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.Твърди, че съдебната практика безпротиворечиво приема, че помощта трябва да се изчисли на база на целия оборот.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че актът е издаден от от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. В писмено становище от 10.06.2022 година излага подробното си становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, при отмяна на акта, прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 година на Началника на сектор „проверки“ в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите не е връчен на жалбоподателя, поради което подадената на 13.04.2022 година, чрез куриерска служба (л.15 от делото), жалба е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Между страните не се спори по фактите.

„Тендър Сенд“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна извършва ресторантьорска дейност в заведение, „Годзила“, находящо се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75. Дружеството е регистрирало 3 броя електронен касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) с № № ZK045205 – подземен етаж, ZK083535 – първи етаж и ZK083542 – разнос.

Със Заповеди № № РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването (достъпни на адрес https://www.mh.government.bg) са преустановени посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. От 01.03.2021 година се допуска работа на заведенията при използване на не повече от 50% от капацитета им, не повече от 6 човека на маса, носене на защитни маски за лице от персонала и при работно време между 06,00 и 23,00 часа.

Дружеството е кандидатствало за получаване на безвъзмездни средства по чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) (л. 88-77 от административната преписка АП)).

От жалбоподателя е изискана допълнителна информация (л.73 от АП), представена на 22.02.2022 година (л.69 от АП).

Между страните не се спори, че дружеството е получило помощ в размер на 56 912,40 лева, въз основа на декларирания оборот от 284 562 лева.

В Протокол от 30.03.2022 година (л.17-13 от АП) е обективирана извършената последваща проверка.

С Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 година на Началника на сектор „проверки“ в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите са установени задължения в размер на 6 926,09 лева, представляващи неправомерно изплатена помощ. Върху установеното вземане е начислена лихва за забава. За да постанови този резултат органът е приел, че на жалбоподателя неправилно е изплатена помощ, чийто размер е определен на база на целия, деклариран от дружеството оборот. Приел е, че размерът на помощта трябва да се определи на база, реализиран оборот само в заведевието, като се изключат оборотите, реализирани от доставка или взимане на храна за дома и офиса. След извършване на прости аритметични действия органът е определил размера на неправилно изплатените средства на 9 821,19 лв. Върху задължението е начислена лихва в размер на 1 117,05 лева.

Актът е издаден от компетентен орган, арг. чл. 26б, ал. 5 от ЗМДВИП, вр. т. 26 от Заповед № З-ЦУ-3483/02.12.2021 година на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (л.4-1 от АП).

Съдът намира, че акта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като съдържа името и длъжността на издателя си. Актът е подписан е квалифициран електронен подпис, видно от удостоверението към електронния документ (вж. CD на стр. 45 от делото). Актът съдържа ясни и разбираеми мотиви и съответен на тях диспозитив.

Спорът е правен и се свежда до начина на определяне на дължимата помощ – върху целия реализиран оборот или само върху оборота, реализиран от ресторантьорска дейност, т.е. от консумация в заведението.

С разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП е създадена уредба за предоставяне на помощ на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 година. Помощта е в размер на процент от оборота им без данъка върху добавената стойност за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 година до 29 февруари 2020 година включително. На Министерския съвет на Република България е делегирано правомощието за определяне на реда и критериите за предоставяне на помощта. Въведено е ограничение за лица, които имат публични задължения по чл. 162, ал. 1, т.т. 1 и 7 от ДОПК преди 1 януари 2020 година, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.

С т. 1 от Решение № 947 на МС от 18.12.2020 година за даване на съгласие на Министерствотo на икономиката по линия на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. (опик) да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент Националната агенция за приходите за целите на изпълнение на мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (Решение № 947/18.12.2020 година на Министерски съвет) на Министерството на икономиката е делегирано правомощието да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент - Националната агенция за приходите на средства по оперативна програма „иновации и конкурентоспособност“ в размер 156 000 000 лева. Администратор по мярката е Националната агенция за приходите, арг. т. 4 от Решение № 947/18.12.2020 година на Министерски съвет.

С Приложение към т. 3 от Решение № 947/18.12.2020 година на Министерски съвет са приети критериите и реда за предоставяне на безвъзмездни средства на микро, малки и средни предприятия.

С приетите правила е предвидено финансиране и за предприятия, които са ограничили дейността си.

Съдът намира, че този критерий е в противоречие с критериите, установени с чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИП. Установеното противоречие между нормативен акт - ЗМДВИП и акта на администривния орган, имащ белезете на общ административен акт, следва да се преодолее с прилагането на правилото на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове по аналогия.

С оглед на изложеното съдът намира, че след като дейността на дружеството-жалбоподател не е била преустановена, неправилно е изплатена помощ по чл. 26б от ЗМДВИП.

Доколкото обаче този въпрос е извън предмета на спора, тъй като помощта е отпусната със стабилен административне акт и изплатена, съдът намира, че дължи произнасяне само по въпроса как трябва да се образува основата за определяне на помощта – върху целия оборот или върху оборота на преустановената или ограничена дейност, респективно дължи ли се връщане на изплатена помощ.

С въведената мярка се цели ограничаване на тежките икономически последици от преустановяване или ограничаване на дейността на стопанските субекти, чрез компенсиране на загубите. Безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота на дружествата без данъка върху добавената стойност, арг. чл. 26б, ал. 1 от МДВИП. Законодателят не е въвел диференциация за различни видове дейности, извършвани от стопанските субекти. Такива не са въведени и с Приложението към т. 3 от Решението на Министерския съвет, нито с Условията за кандидатстване по мярката. Т.е. законодателят не е предвидил компенсиране на предприятията, чрез финансиране на отделни техни дейности, а компенсиране на последиците върху цялата дейност.

Предвид горното съдът намира, че административният орган неправилно е приел, че определения размер на финансовата помощ върху целия, деклариран от дружеството оборот, е в разрез с изискванията на мярката и е разпоредил връщане на част от сумата.

Обжалваният акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1079,78 лева, както следва : 50 лева - внесена държавна такса и 1029,78 лева – платено адвокатско възнаграждение, при уважаване на възражението за прекомерност на платеното възнаграждение в размер на 1320 лева. Съдът намира, че делото не е сложно от фактическа и правна страна и е проведено едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да се определи по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба  1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1029,78 лева, с включен данък върху добавената стойност.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 година на Началника на сектор „проверки“ в Териториална дирекция- Варна на Националната агенция за приходите по жалбата на „Тендър Сенд“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ НА „Тендър Сенд“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 1079,78 (хиляда седемдесет и девет и 0,78) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването от страните.

 

 

СЪДИЯ: