№ 20242
гр. С, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110167635 по описа за 2022 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.., чрез
юриск. М К е предявил срещу Ц. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... следните искове:
Да се признае за установено по отношение на Ц. Ц. Д., че дължи на „Т“ ЕАД сума в общ
размер на 1190, 82 лв., от които: 1004, 28 лв. - главница, представляваща цена на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.03.2022г. до
изплащането й; мораторна лихва в размер на 166,81 лв. за периода от 01.07.2019г. до
01.03.2022г., както и 16, 36 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.5.2019г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането й и на сумата от 3, 37 лв. –
мораторна лихва върху втората главница за периода от 01.07.2019г. до 01.03.2022г. Иска се
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковата молба в срок.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД – гр. С.
От събраните по делото доказателства се установи, че производството е инициирано със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 18.03.2022г. На
08.04.2022 г. е издадена заповед № 9727 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 14346/2022г. на СРС, с която на Ц. Ц. Д. е разпоредено да заплати на „Т“
ЕАД сума в размер на 1004,28 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението, мораторна лихва в размер на 166,81 лв. за периода
1
от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г.; 16,36 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.03.2022 г.
до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 3,37 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. Със заявлението се твърди, че е доставената топлинна енергия
за стопански нужди до магазин за промишлени стоки. В срок от длъжника е депозирано
възражение, дадени са указания за предявяване на установителни искове. Такива са
предявени в срок.
Ищецът основава иска си на твърденията, изложени в заявлението. Счита, че след като
между Ц. Д. и „Т“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, а такава е
доставена до магазина, находящ се на адрес: гр. С..., Ц. Д. се е обогатил неоснователното с
посочените суми за сметка на „Т“ ЕАД. Представя в табличен вид справка за издадени
фактури за процесния период, уведомително писмо до ответника за дължимата сума,
представя и договор №158-3 за продажба на общински жилищен имот чрез търг с явно
наддаване от 13.08.2003г. Купувач по същия е Ц. Ц. Д.. Представени са и общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Депозиран е отговор на искова молба в срок, с който ответникът заявява, че оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че не е налице договорно правоотношение между
ищеца и ответника. Оспорва и цената на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесния по делото имот е магазин
за промишлени токи, на адрес: гр. С, р-н К, бул. Г... Ответникът не отрича, че е негов
собственик през процесния период от време, както и че го използва. Твърдения, че
търговският обект не се използва от ответника по делото няма. Не се спори, че между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно СТЕ в
процесния имот за процесния период не се начислява топлинна енергия за отопление и БГВ.
Заплаща се само топлинна енергия за сградна инсталация пропорционално на отопляемия
обем по проект – 273 куб.м. Измервателните уреди са били подложени на метеорологична
проверка и са в режим на съответствие с изискванията за тяхната експлоатация. На вещото
лице е бил зададен въпрос каква е себестойността на 1 кв.ч. енергия за ищеца за периодите
01.05.2019г. - 30.04.2020г. и 01.05.2020г. - 30.04.2021г. и каква е сумата, която се получава
при умножението на отчетените от ФДР „Т“ ЕООД потребени еденици по тази себестойност.
Вещото лице е дало заключение, че абонатът плаща само топлинна енергия за сградна
инсталация за месеците от 11.2019г. до 04.2020г., и от 10.2020г. до 04.2021г. Вещото лице В.
е дало следното заключение: В периода м.05.2019г. до м.04.2020г. са налице две цени на
топлинната енергия. От м.11.2019г. до м. 03.2020г. цената е 85, 07 лв./Мwh без ДДС или за
процесния имот - 159,14 лв. без ДДС. За м. 04.2020г. цената на топлинната енергия е 70, 32
лв./Мwh без ДДС или за процесния имот - 14, 56 лв. без ДДС. В периода м.05.2020г. -
м.04.2021г., за м. 10.2020г. до м. 04.2021г. цената на топлинната енергия е 82, 09 лв./Мwh без
ДДС или за процесния имот - 179, 29 лв. без ДДС.
Като дължими от ответника по делото следва да се присъдят сумите, изчислени от в.л. В.,
а в останалата част исковете да се отхвърлят като неоснователни. Изслушаната по делото
2
съдебно-счетоводна експертиза не е необходима за правилното решаване на делото
доколкото се отнася до отчетите, извършвани по нормативно установени количества
енергия.
Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 59, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният главен иск се уважава ако се установи, че ответникът се е обогатил за сметка
на обедняването на ищеца, като и двете са произлезли от един и същ факт, ако не се
установи наличие на друг вид облигационно отношение помежду им – чл. 59, ал.2 от ЗЗД.
Предявеният акцесорен иск се уважава ако се установи дължимостта на задължението по
главния иск и изпадането на ответника в забава за плащане.
По делото въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните се установи,
че ответника е собственик на имота и го ползва. През имота преминават тръби, през които
се доставя топлинна енергия и те по правило отделят количество топлина. Между страните
не са налице договорни отношения. Поради това предявеният главен иск е основателен в
своето основание – за подгряването на топлинната енергия, която преминава през тръбите
през имота на ответника ищецът е направил разходи, а ответникът е спестил такива, тъй като
температурата в помещението му се е увеличила в следствие на преминаващата топлина.
Налице е обогатяване и обедняване и връзката между тях – доставената топлинна енергия.
При наличните по делото данни съдът следва да приеме иска за основателен до определен от
него по реда на чл. 162 от ГПК размер. Това е цената на топлинната енергия съгласно
приетата като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза.
Акцесорната претенция за лихва е основателна при изпадане на длъжника в забава.
Съгласно чл. 84, ал.1 и 2 – след изтичане на срока за плащане, а ако такъв не е предвиден –
след покана за плащане. При извъндоговорно правоотношение липсва уговорен срок за
плащане. Следователно ищецът изпада в забава след покана. Ответникът Д. е поканен да
плати с покана № П-3/25.01.2022г. и същата е получена от него, видно от известието за
доставяне – л. 18 от делото, но тъй като същото е нечетливо в частта относно датата на
получаване на покана и не са ангажирани допълнителни доказателства в тази насока, искът
за лихва за забава остана недоказан и такава не следва да се присъжда.
На ищецът се дължат разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част
от исковете /при юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в
общ размер на 150 лв./ На ответника се дължат разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т“ ЕАД
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Ц. Ц.
3
Д., че Ц. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: С, ж.к. Т..., дължи на „Т“ ЕАД, с ЕИК
**********, с адрес на управление: С, ул. ..., сума в размер на 423, 59 лева /352, 99 лв. без
ДДС/, с която ответникът неоснователно се е обогатил с доставена до негов недвижим имот
с адрес: С, бул. ..., магазин за промишлени стоки (бивш фризьорски салон), топлинна енергия
за периода от месец май 2019г. до месец април 2021г., ведно със законната лихва от
18.03.2022г. до пълното изплащане на сумата – задължения по заповед № 9727 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2022г. по частно гражданско
дело № 14346/2022г. на Софийския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неоснователно обогатяване за разликата над признатия размер от 423, 59 лева до пълния
предявен размер за главница от 1004, 28 лева и за мораторна лихва в размер на 166,81 лв.
за периода от 01.07.2019г. до 01.03.2022г., както и 16, 36 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.5.2019г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането й и за
сумата от 3, 37 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 01.07.2019г. до
01.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: С, ж.к. ...,
да плати на „Т“ ЕАД, с ЕИК **********, с адрес на управление: С, ул. ..., сумата от 355, 71
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т“ ЕАД, с ЕИК **********, с адрес на
управление: С, ул. ..., да плати на Ц. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: С, ж.к. ..., сумата от
335, 03 лева – разноски по делото.
Решенето е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника –
„Т“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4