Решение по дело №6912/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 20.07.2020 г.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

                     АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д. № 6912/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалби на Л.В.П. срещу Разпореждане за отказ от прекратяване на изпълнително дело от 15.06.2020 година по изп.дело № 20208510400803 на ЧСИ рег. № 851 с взискател М.Л.П., гражданка на Република Филипини и Разпореждане за отказ от прекратяване на изпълнително дело от 15.06.2020 година по изп.дело № 20208510400804, присъединено към изпълнително дело № 20208510400803  на ЧСИ рег. № 851 с взискател Д.К.П., гражданин на Република Филипини. Жалбоподателят намира разпорежданията за незаконосъобразни и излага подробни мотив в жалбата. Прави искане и за спиране на изпълнителното производство.

Взискателят изразява становище за неоснователност на жалбите.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител също намира жалбите за неоснователна.

Жалбите са допустими и подадени в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. По същество жалбите са неоснователни и доколкото съображенията в тях са идентични, както и постановените откази за прекратяване на изпълнителните производства, ще бъдат разгледани общо, като релевантни и за двете жалби са сходни мотиви.

От приложените изпълнителни дела се установява, че на 20.05.2020 г. срещу жалбоподателя са образувани по молба на М.П. и Д.П., въз основа на два броя удостоверения за решение по граждански и търговски дела чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела /решения на Апелативен съд Екс ан Прованс, съответно № 2019/53 от 07.02.2019 година и № 2019/53 от 17.02.2019 година/, по силата на които Л.П. е осъден да заплати на на всеки от взискателите посочените в решенията и удостоверенията по чл. 53 суми.

И двете удостоверения за решение по граждански и търговски дела чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. са издадени на 25.10.2019 г., подписани и подпечатани с печата на Апелативен съд на Екс ан Прованс/. Към представените по делото удостоверения са приложени и решенията на апелативния съд, ведно с легализиран превод и от тях се установява, съобразно извършеното отбелязване, че същите подлежат на изпълнение.

Изпълнителните производства са образувани по реда на чл. 622а ГПК въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз - Франция, заверено от постановилия го съд и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Удостоверенията са издадени по формуляр, установен в приложение I от държавата по произход, в случая от компетентния съд. Не е налице необходимост от апостил върху официалните документи, предвид установения облекчен режим в приложимия от 16.02.2019 година Регламент 2061/1191 /като преди това облекченият режим е уреден в чл. 23 от Договор за взаимна  правна  помощ  по граждански дела с Франция от 1989 година/, който освобождава съдебните решения и други официални документи, вкл. издавани от съд от необходимостта от допълнителна заверка или изпълнение на друга процедура извън заверката от компетентния орган. В случая, представените съдебните решения и удостоверения, постановени в държава-членка на ЕС съставляват автентични актове въз основа на които е допустимо образуването на изпълнителни дела в други страни - членки на ЕС. Съобразно чл. 58 от цитирания по-горе регламент автентичен акт, който има изпълнителна сила в държавата по произход подлежи на изпълнение без да е необходима декларация за изпълняемост, тоест - издаване на изпълнителен лист /така и т. 26 от Решение на СЕС, Втори състав, от 09.03.2017 г. по дело C‑551/15, според което съдебните решения, постановени в държава членка, следва да бъдат признати във всички държави членки, без за това да е необходима специална процедура и изпълнителен лист и чл. 622а, ал. 1 ГПК/.

Неоснователни с оглед предмета на жалбите са възраженията относно наличието на неясноти и противоречия в представените решения и удостоверения по чл. 53 от Регламента. Същите, от една страна са несъответни на основанията за прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК, а от друга страна - от представените по делото доказателства, вкл. съдебните решения и удостоверения, издадени от френския съд, в достатъчна степен установяват идентичността на страните в образуваните изпълнителни производства, като освен имената на страните в представените доказателства е видна и датата на раждане на физическите лица, които заедно са достатъчни индивидуализиращи белези. Относно сумите, вписани като дължими в призовките за доброволно изпълнение- с последващо съобщение, длъжникът изрично е уведомен, че посочените в жалбите суми не са част от дълга по съответното представено изпълнително основание и няма да бъдат събирани по принудителен ред.

Независимо от горното следва да се посочи следното. Предмет на подадените жалби е отказ на съдебния изпълнител на прекрати изпълнителното производство, образувано от всеки от двамата жалбоподатели. На основание чл. 41 от Регламент 1215/2012, последното протича по правото на сезираната държава членка и съдебното решение се изпълнява при същите условия, като решение, постановено в сезираната държава членка, при спазване на разпоредбите на раздел 2 – Изпълнение - от регламента. В случая, представените са документите, изискуеми и с реквизитите по чл. 42, ал. 1 от Регламента, вкл. и в превод на български.

В чл. 435, ал. 2 от ГПК се съдържа изчерпателно изброяване на действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Сред тях не е образуване на изпълнителното производство, но е отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. От друга страна, в чл. 433, ал. 1 ГПК са обхванати хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява преди изпълнение на задължението. Изложените в жалбите обстоятелства не попадат в хипотезиса на нито една от посочените в закона възможности, което обосновава законосъобразност на постановените разпореждания за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение.

Следва да се добави, че обжалването на отказа на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК е отделно и самостоятелно производство от предвиденото в чл. 622 б и чл. 623 ГПК, вр. чл. 45 и сл. от Регламента по подадена от длъжника молба за отказ от изпълнение /по каквите е налице и отделно образувано пред съда производство/. В този смисъл и искането за спиране е относимо към производството по молба за отказ и по реда на чл. 51 от Регламента, а предвид изложените мотиви, няма основание за спиране и по реда на чл. 438 ГПК.

Само разноските, сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими, но ответниците по жалбите нямат доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби на Л.П. вх. № ****** година и № ******по описа на ЧСИ рег. № 851 М.П., като длъжник в изпълнителното производство № 20208510400803, към което е присъединено и изпълнително производство № 20208510400804, срещу Разпореждания  за отказ за прекратяване на принудителното изпълнителнение от 15.06.2020 година на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 20208510400803 и по изп. д. № 20208510400804, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:               Членове: 1.                  2.