РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Търговище, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500058 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., действащ
чрез процесуалния си представител адв.Д. Ж. от АК-Т. против решение
№599/22.12.2021г., постановено по гр.д.№1177/2021г. по описа на Районен
съд-Търговище, с което е отхвърлен предявения от него против ответника
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД-гр.София, ЕИК ********* иск по чл.439 във
вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 4 243.
33 лв., включваща главница, лихви и разноски по изпълнителен лист от
28.11.2012г., издаден срещу него въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
946/2012г. на РС-Търговище, предмет на изпълнение по изп.д. №2017***** по
описа за 2021 на ЧСИ А. З., като на ответника са присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв.С доводи за нарушения на закона и
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск за оспорване на вземането по чл.439 от ГПК.
1
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 4 243.33лв., включваща главница, лихви и
разноски по изпълнителен лист от 28.11.2012г., издаден срещу ответника по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1946/2012г. на РС-Търговище, предмет на
изпълнение по изп.д. №2017****** по описа за 2021 на ЧСИ А. З., е
обоснован с обстоятелствата, че ищецът се позовава на цесия в полза на
ответника с цедента „Райфайзенбанк“ АД-гр.София, по която вземането е
погасено по давност и нямаща действие спрямо него, поради несъществуване
на вземането и неуведомяването му.
Ответното дружество оспорва иска с възражения за липса на изтекла
погасителна давност в полза на ищеца, както и че цесията е породила своето
действие.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Отговорността на ищеца е ангажирана със заповед за незабавно
изпълнение №1101/28.11.2012г. по ч.гр.д.№1946/ 2012г. на РС-Търговище и
изпълнителен лист от 28.11.2012г. в полза на „Райфайзенбанк-България“АД-
гр.София за сумите 2 555.25лв.- за главница по договор за банков кредит от
15.05. 2008г., 682.98лв.-редовна лихва от 20.02.2011г. до 04.09.2012г.;
231.48лв.-наказателна лихва от 20.03.2011г. до 26.11.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 69.39лв. направени съдебни разноски за държавни
такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, оспорването на
длъжника може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание, поради което следва да се прецени съществува ли вземането,
2
предвид възражението за погасяването му по давност и дали цедирането му на
ответното дружество има действие спрямо ищеца.
С оглед разпоредбите на чл.116, б.“в“ и чл.117 от ГПК, давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването започва да тече нова давност-5 години.
В конкретния случай, принудителното изпълнение е започнало на
28.12.2012г., като на 01.04.2013г. и на 25.05.2016г. са налагани запори на
трудовото възнаграждение на длъжника, поради което погасителната давност
би трябвало да изтече на 25.05.2021г., но междувременно е извършена
цесията по силата на рамков договор от 07.12.2016г. относно всички договори
за кредитни карти с неизправни длъжници, какъвто е ищецът, подробно
описани в съответните приложения и в полза на цесионера е наложен нов
запор от 28.04.2021г., обуславящ нов 5-годишен период на давност, който не е
изтекъл.При тези обстоятелства, вземането на ответника съществува към
настоящия момент, като без значение са възраженията по уведомяването на
длъжника за цесията, след като липсва изпълнение, както към новия, така и
към предишния кредитор.
Предвид горното, предявеният иск по чл.439 от ГПК за недължимост на
сумата е неоснователен, обуславящо потвърждаване на обжалваното
отхвърлително решение, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №599/22.12.2021г., постановено по гр.д.
№1177/2021г. по описа на Районен съд-Търговище , на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., ЕГН:******* да заплати на
“Фронтекс интернешънъл” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4