№ 28
гр. Шумен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201714 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0869-001121/16.06.2023г.
издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Шумен сектор ПП , с което на П.
Б. П. ЕГН ********** са наложени административни наказания:
*„ глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2,вр.чл.179, ал.1,т.5
от ЗДВП за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДВП ;
*„глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП за нарушение на чл. 123, ал.1,
т. 3 б.Б от ЗДВП и
*„глоба“ в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2
месец на основание чл. 175 ,ал.1, т. 5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.2
от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като издадено в нарушение на материални
закон , неоснователно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен
процесуален представител адв. И. Й. при ШАК, като поддържат жалбата.
Процесуалният представител на РУ– Шумен – административно -
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в с.з., оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено .
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
1
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.05.2023г. около 18,00 часа в гр. Шумен, по разпореждане на
дежурния, свид Г.И. и свид. Д.Д. били изпратени на сигнал, за настъпило
ПТП с материални щети на ул. „Софийско шосе“, където МПС „Ауди Ку 5 „
с рег. № Н 6072ВХ е блъснало и съборило стълб за улично осветление.
Дежурният подал сигнала, посочил също, че има очевидец на случая.
Полицейските служители провели разговор със очевидеца - свид. В. К., която
показала и снимки направени с личния й телефон . Била установена
самоличността на водача на МПС „Ауди Ку 5 „ с рег. № Н 6072ВХ“.
Бил съставен протокол за ПТП № 1845621 от 26.05.2023г.подписан от
жалбоподателя .
Бил съставен и АУАН № 960108 серия GA, в който актосъставителят е
описал следните обстоятелства: на 26.05.2023г. в 18,00часа в гр. Шумен,
ул.Софийско шосе, пред бл. № 14 управлявал собственият си т.а. Ауди Ку 5 „
с рег. № Н 6072ВХ като :
1. П., при извършване на маневра за паркиране пред блок № 14, не се е
убедил, че ще извърши маневрата безопасно, вследствие на което се е качил
на тротоара и с предна част на МПС е блъснал и съборил уличен стълб за
осветление ;
2. Като участник в ПТП с материални щети напуска мястото на
произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.;
3. Водачът не е уведомил собствениците на имуществото, което е
повредил в резултат на произшествието .
Били снети обяснения от от свид. В. И. К., която е очевидец на ПТП с
процесното МПС.
Актосъставителят приел, че са нарушени:
чл. 25, ал.1 от ЗДВП; предприемайки маневра, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях.
чл. 123, ал.1, т.3, б.Б от ЗДВП при наличие на съгласие относно
обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за контрол на МВР за него ;
чл. 123, ал.2 от ЗДВП - като участник в ПТП не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за
задължителна застраховка ГО, както и не уведомява собствениците на
имуществото, което е повредил.
В АУАН е посочено, че щетите от нарушението са съборен 1 бр.
метален стълб за улично осветление.
Нарушителят подписал акта, в който е отразено: „Имам възражения“.
Към преписката е приложен Протокол за ПТП от 26.05.2024г., подписан
от нарушителя и снимков материал.
Жалбоподателят се е възползвал от законното си право и на 01.06.2023г.
е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
По преписката е изготвена докладна записка с рег. № 869р-
4290/09.06.2023г. и докладна записка рег. № 869р-4342 от 12.06.2023г. за
извършена проверка по повод депозираното възражение .
В докладна записка рег. № 869р-4342 от 12.06.2023г. за извършена
проверка по повод депозираното възражение е посочено, че от пристигналите
на место служители е поискано съдействие от друг екип на сектора, който
открил собственика на МПС, а именно П. Б. П., ЕГН **********, посочен от
очевидеца на инцидента.
П. Б. П., завел служителите до гараж на ул.“Кирил и Методий“ в гр.
2
Шумен, където бил паркиран процесният автомобил - с топъл двигател и по
средата на предната броня имало следи от охлузване. По думи на
актосъставителя, П. Б. П., ЕГН ********** лъхал на алкохол.
Възражението било счетено за неоснователно.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 23-0869-001121/16.06.2023г. издадено от Началник сектор в
ОДМВР гр. Шумен сектор ПП, с което на П. Б. П. ЕГН ********** са
наложени административни наказания:
*„ глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2,вр.чл.179, ал.1,т.5
от ЗДВП за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДВП ;
*„глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП за нарушение на чл. 123, ал.1,
т. 3 б.Б от ЗДВП и
*„глоба“ в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2
месец на основание чл. 175 ,ал.1, т. 5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.2
от ЗДВП.
Горната фактическа обстановка се изяснява от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, от разпита на очевидеца
В.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства и снимков материал.По делото е провед9ен разпит на свид.
К.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити..
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно- наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е
субектът на административно- наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето,
посочено като нарушител.
Относно нарушението по пункт първи на наказателното
постановление, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
3
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение..”
Съобразно разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДВП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
посочената дата жалбоподателят, управлявайки т.а. „Ауди КУ 5”, с рег.№ Н
6072ВХ, пред блок № 14, при извършване на маневра за паркиране на МПС
пред бл.№14, не се убедил, че ще извърши маневрата безопасно, вследствие
на което се качил на тротоара и с предна част на МПС блъснал и съборил
уличен стълб за осветление. В подкрепа на това обстоятелство е съставеният
протокол за ПТП от 26.05.2024г. и снимков материал.
В тази насока са и показанията на свидетеля - очевидец В. К., които
отразяват преки и непосредствени впечатления за събитията и фактите, за
които свидетелства. В с.з., проведено на 05.11.2024г., свидетелката-очевидец
заяви :
„ ………….когато се връщах от работа, към 18 часа, мина черен
джип, доста криволичещ и с малко по-висока скорост, там се паркират коли,
пред входа на блока, на ул. „Софийско шосе“ № 14. Паркирам пред блока и
през това време мина този черен джип. Номерата му са в телефона ми.
Направих снимка, когато вече се блъсна - рег. № Н6072ВХ, „Ауди“. На тази
снимка е и водачът. Сигнал подадоха съседи, които бяха в гаража и видяха
какво става. Аз помолих водача да остане на място, защото беше във видимо
нетрезво състояние, но той отказа: „Не, не, не“, качи се в колата и си
замина. Тръгнах с внучка ми да тръгвам към входа. Това е на един метър от
входа на стълбището. В този момент тази кола, управлявана от мъж, зави
рязко, качи се на тротоара и се забил стълба с уличното осветление и там
спря. Той най - вероятно тръгна да паркира колата. Той се движеше напред,
паркира на тротоара и се блъсна отгоре. Искаше да завие и най - вероятно
да паркира. Блъсна стълба за осветление и този стълб падна. Изкърти го
изцяло. Вече е обновен. Имаше жалба в Общината да го демонтират. Той,
като спря, аз отидох при него, той отвори вратата и го попитах: „Какво
правиш?“. Той излезе неадекватен. Каза: „Не, не, не, не“, отиде, погледна си
колата, взе си една торбичка с краставици и домати, погледна си колата и
каза: „Не, не, не, не, няма нищо“ и клатейки се, влезе в колата, запали, излезе
и си замина“. При този опит за комуникация, ми направи впечатление, че той
е неадекватен, много неадекватен. Беше пиян. Сто процента пиян. Лъхаше
на алкохол. Аз бях до него. Бях възмутена, защото там сядат толкова баби.
Този човек не го познавам. Не е от живущите във входа на този блок.
Впоследствие разбрах, понеже съпругът ми е домоуправител на блока, че е
ходел на гости на една съседка в блока, в което няма нищо лошо. Друг път не
съм го виждала този джип. За първи път го видях. Той излезе от колата,
клатейки се, погледна си колата. По повод стълба нямаше реакция, само
викаше: „Не, не, не. Не, не, не“, седна в колата и тръгна. Аз го помолих:
„Изчакайте, ще извикаме полиция“. Той се качи отново в колата и потегли.
Аз не можах да разбера как въобще успя да излезе, но колата тръгна и си
замина. Силно е да се каже, че това е паркинг, това е улица, на която хората
4
си паркират колите. Беше облачен ден и нямаше хора. Той е на метър от
стълбището. Там сядат баби, деца играят там. В тази посока падна
лампата и ако имаше човек там, можеше да стане беля. Дали по неговата
кола имаше увреждания, аз към неговата кола въобще не погледнах. той се
качи и замина с бясна скорост. Тогава дойдоха съседи, които бяха в гаража и
казаха: „Обаждаме се на 112. Накъде замина този? Ще направи някоя беля.“
Беше на метър от стълбите там сядат баби деца играят. Ако имаше човек
можеше да стане беля. В момента, в който беше там, аз направих тези
снимки.“
Съдът намира, че показанията на този свидетел са непротиворечиви,
последователни и кореспондират изцяло с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
В тази насока са и показанията на актосъставителя и на свидетеля при
съставяне на АУАН, които са посетили местопроизшествието след настъпване
на ПТП-то и са установили последиците от същото.
Обстоятелствата по делото се установяват и изясняват и от
приложения протокол за ПТП и снимков материал, както и снимки
приобщени по делото, представени на диск и прегледани в последното с.з. по
делото от които се установяват следи от удар по предна част на МПС.
При преценка на представения по делото снимков материал съдът
съобрази обстоятелството, че следва да се третира като веществено
доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. Съдът съобрази и константната
съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно
създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета
на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено
доказателство по смисъла на чл.109 от НПК и не бива да се смесват със
съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата
на чл.125, ал.1 от НПК.
Показанията на свид. К.С. съдът кредитира относно заявените лично
наблюдавани от него обстоятелства, осъществили се към момента, в който
полицейските служители са установили самоличността на водача на МПС
„Ауди КУ 5”, с рег.№ Н 6072ВХ. Показанията на този свидетел не
опровергават обстоятелствата, случили се по-рано и наблюдавани от
очевидеца на инцидента.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от
фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата, жалбоподателят
при управление на „Ауди КУ 5”, с рег.№ Н 6072ВХ, при извършване на
маневра за паркиране на МПС пред бл.№14, не се убедил, че ще извърши
маневрата безопасно вследствие на което се качил на тротоара и с предна
част на МПС блъснал и съборил уличен стълб за осветление.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително не
е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДВП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото административно нарушение. За административните нарушения
не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са извършени непредпазливо.
Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние.
Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната
фактическа обстановка и е приложил съответната административно -
наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата.
5
Съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие,
съдържаща се в разпоредбата на т.30 на параграф 6 от допълнителните
разпоредби на ЗДВП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба
на чл. 179, ал.2,вр.чл.179, ал.1,т.5 от ЗДВП предвижда наказание глоба в
размер 200 лв. за водач, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът
намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в
закона.
Административно - наказващият орган е наложил законосъобразно
глобата в размера, предвиден в закона, за нарушението по пункт първи и в
този смисъл според съда, в тази част НП следва да бъде потвърдено .
По отношение описаното в пункт втори нарушение на наказателното
постановление, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”Б” от ЗДВП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: б) ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие.
В конкретната ситуация е безспорно, че няма двама участници в
произшествието доколкото , жалбоподателят при извършване на маневра за
паркиране на МПС пред бл.№14, не се е убедил, че ще извърши маневрата
безопасно вследствие на което се качил на тротоара и с предна част на
МПС блъснал и съборил уличен стълб за осветление.При това положение
няма как да се твърди наличие или не на съгласие между участници в
произшествието. Безспорен за съда е фактът, че водача на „Ауди КУ 5”, с рег.
№ Н 6072ВХ е напуснал местото на ПТП като не е оказал никакво съдействие
по установяването на причинените вреди.
Съдът намира, че посочената от АНО като нарушена норма по чл.123,
ал.1, т.3, б.”Б” от ЗДВП, се явява неприложима и не съответна на
конкретно установените обстоятелства по казуса.
Относима в случая според настоящата инстанция е нормата на чл.
123, ал.1, т.3, б.А от ЗДВП, създаваща задължение за водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че водачът-жалбоподател е участник в пътнотранспортно
произшествие в което са причинени само имуществени вреди, като същият е
следвало да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Това обаче не е изпълнено, доколкото водача е напуснал
6
местото на ПТП, не е оказал съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
Горното се установява безспорно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, показанията на свидетеля - очевидец и от показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта.
Съобразявайки доказателствата по делото, настоящата инстанция
намира, че следва да се преквалифицира описаното в НП по този пункт
изпълнително деяние на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН и да се постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение,
доколкото тази възможност е предвидена, когато се налага приложение на
закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, а именно да се
преквалифицира нарушението, като се приложи разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.3,б.А от ЗДВП.
Съдът не споделя заявеното от защитата в писмените бележки на
защитата.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да
преквалифицира изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7
т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя
акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС.
Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337
ал.1 т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение,
тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
В конкретният случай не е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението- фактическите обстоятелства на които се
основава обвинението се съдържат в АУАН и НП, те не са променени,
поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по
чл.123, ал.1, т.3,б.А от ЗДВП, което е еднакво наказуемо нарушение с
нарушението посочено в АУАН и НП.
В приложената от АНО по този пункт санкционната норма на чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДВП са предвидени административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
В случая е наложено наказание "Глоба" от 80 лева, както и "Лишаване от
право да управлява МПС" за 2 месеца и двете над минимално предвидения
размер.
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието по този пункт . Наложил е и двете
предвидени наказания в размер над минималния, предвиден в закона, като не е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да
прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
7
опасност.
Съдът счита, че санкциите следва са бъдат адекватни и съразмерни,
поради което, намира за справедливо санкциите за преквалифицираното
нарушение по 123, ал.1, т.3,б.А от ЗДВП да бъдат намалени до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
Така изменените по вид и размер наказания ще бъдат изцяло
съобразени с обществената опасност на деянието и личността на нарушителя .
По отношение, описаното в пункт трети нарушение на наказателното
постановление, съдът установи следното:
В АУАН и НП по пункт трети е посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 123, ал.2 от ЗДВП, като участник в ПТП, не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за
задължителна застраховка, както и не уведомява собствениците на
имуществото, което е повредил.
Съгласно нормата на чл.123, ал.2 от ЗДВП, всеки участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници
в движението, да дава данни за самоличността си и за задължителната си
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието. В нормата е посочено, че
всеки участник в ПТП е длъжен при поискване от други участници в
движението, да дава данни за самоличността си и за задължителната си
застраховка и следва да уведоми собствениците на имуществото, което е
повредил.
Фактът, че са изписани предложенията на цялата норма на чл. 123 ал.2
от ЗДВП не накърнява правото на защита на санкционираното лице,
доколкото от описанието на обстоятелства в АУАН и НП става ясно, че
нарушението се изразява в това, че именно като участник в пътнотранспортно
произшествие не е уведомил собствениците на имуществото, което е
повредил, в случая собственика на стълба -Община Шумен.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
водачът - жалбоподател не е изпълнил и това свое задължение, което
обстоятелство не бе оборено в хода на с.з., съдът намира, че е налице
извършено нарушение по чл.123, ал.2 от ЗДВП.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието и по този пункт. Наложил
е и двете предвидени наказания в размер над минималния, предвиден в закона,
като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази
насока.Независимо, че видно от приложената по делото Справка за нарушител
от региона/ стр.22-24/ жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на
ЗДВП това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе
задължения от страна на административно- наказващия орган и не води
автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да
прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност. Съдът счита, че санкциите следва са бъдат адекватни и съразмерни,
поради което, намира за справедливо санкциите за нарушението описано в
пункт трети да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер,
8
а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че НП следва да
бъде потвърдено в частта му по пункт първи като правилно и
законосъобразно, в частта по пункт втори НП следва да бъде изменено,
като се преквалифицира нарушението като такова по чл.123, ал.1, т.3,б.А
от ЗДВП и същевременно наказанията следва да бъдат намалени, а именно
глобата от 80 лв. да се намали на 50лв., и наказанието „лишаване от
правоуправление“ от 2 месеца, да се намали на 1 месец.
Съдът намира също, че НП по пункт трети следва да бъде изменено,
като наказанията бъдат намалени, а именно глобата от 80 лв. да се намали
на 50 лв., и наказанието „лишаване от правоуправление“ да се намали от 2
месеца, на 1 месец .
Съгласно направеното искане и съобразно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ ОДМВР по делото, в размер
на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на
ОДМВР – Шумен.Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0869-001121/
16.06.2023г., издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Шумен сектор ПП, на
П. Б. П., ЕГН **********, в частта по пункт първи, с което е наложена
глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2,вр.чл.179, ал.1,т.5 от
ЗДВП за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДВП, като правилно и
законосъобразно.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0869-001121/16.06.2023г.
издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Шумен сектор ПП, на П. Б. П.,
ЕГН ********** в частта по пункт втори, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
НАРУШЕНИЕТО по чл.123, ал.1, т.3,б.А от ЗДВП и НАМАЛЯВА глобата
от 80 лв. на 50 лв и НАМАЛЯВА „лишаването от правоуправление“ за срок
от 2 месеца, на 1 месец.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0869-001121/16.06.2023г.
издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Шумен сектор ПП, на П. Б. П.,
ЕГН ********** в частта по пункт трети, като НАМАЛЯВА глобата от 80
лв. на 50 лв и НАМАЛЯВА „лишаването от правоуправление“ за срок от 2
месеца, на 1 месец.
ОСЪЖДА П. Б. П. ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР
- Шумен сумата от 80,00лв. (осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9