№ 523
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 900 211 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 158/2018 г. на Благоевградски
окръжен съд /БлОС/, ЗК "Олимпик лимитед", със седалище в Република Кипър, действаща в
България чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ е осъдена на правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, да заплати на Е. М. П. сумата от 80 000 лв., по предявения иск при пълен размер на
претенцията от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 2 106,59 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 26.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане. Искът за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. за причинени неимуществени вреди е
отхвърлен, като неоснователен. Застрахователната компания е осъдена да плати
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на процесуалния представител на
Е. П. – адв. П. от САК.
Първоинстанционното решение е обжалвано частично само от ЗК "Олимпик лимитед", със
седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик – клон България“
КЧТ, като от съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие
относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди. Представителят на застрахователя го оспорва в частта над сумата от 30
1
000 лв., считайки че над този размер обезщетението е несправедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД и не отговаря на реално претърпените от П. вреди, както и за над размера от 1 053,30
лв. за имуществени вреди, след отчитане процента съпричиняване от страна на пострадалото
лице. Излагат се доводи за поне 50 % съпричиняване, тъй като ищеца се е движил по
пътното платно на място, което не е предвидено за пешеходци.
Въззиваемият в определения срок, не е подал отговор на въззивната жалба.
Пред въззивния съд не са искани и събирани нови доказателства.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ
ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.
Решението на Окръжен съд-Благоевград, е влязло в законна сила в отхвърлителната му част,
както и за размера от 30 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца,
включително и за размера от 1053,30 лв. - обезщетение за имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, основанието на предявените искове е установено със сила на
пресъдено нещо, че е извършено противоправно деяние от водач на автомобил застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, че това деяние е
причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, а и тези обстоятелства не са спорни към този етап от процеса.
Следователно, предвид това, че решението на БлОС се обжалва само частично, не се спори
по следното:
а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите"
при застрахователя-въззивник, която е била валидна към датата на процесното
застрахователно събитие; б) ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
описаното ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените
вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не
се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал.
1 КЗ, а се спори само по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и по това дали е налице и в какъв размер
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. и за размера на имуществените вреди, ако бъде
преценено, че е налице принос от пострадалия, тъй като в първоинстанционния съдебен акт
е отречена съвината от пострадалия.
Жалбата е частично основателна. Съображения:
2
Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни мотиви защо приема за
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в контекста на
съдържанието на събраните в процеса доказателства - писмени медицински документи,
експертни и гласни, с които е обосновал изводите си относно вида и естеството на
претърпените от пострадалия физически и психически увреждания в това число – черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в субарахноидален кръвоизлив, мозъчен оток и сътресение,
счупване на дясна хълбочна кост, наранявания в областта на главата, гръдния кош, корема и
дясното бедро, както и относно - проведеното лечение, протеклият възстановителен
/оздравителен/ процес и период, настоящото здравословно състояние на пострадалия,
медицинската перспектива за лечение на травмите и т.н.
В този смисъл, събраните в процеса и преценени в съвкупност доказателства -медицински
документи; медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от
съдебното заседание/ и гласни доказателства очертават релевантните за преценката по чл. 52
ЗЗД обстоятелства, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца физически
травми; предприетото лечение; протеклият възстановителен - оздравителен период;
настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива за лечение
на уврежданията. Всички те обосновават опреД.е на обезщетение в размер на 70 000 лв., а
не на 80 000 лв., в какъвто смисъл е била преценката на БлОС, т.е. обезщетението за
неимуществени вреди следва да се намали със сумата от 10 000 лв. Основание за това дават
преди всичко годината на настъпване на ПТП – 2017 г. и социално-икономическата
конюнктура в страната тогава, както и младата възраст на пострадалия мъж /роден е през
1988 г./.
Съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалият към момента на извършения преглед
на 15.02.2024 г. от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза по делото, е
в добро общо състояние, но от мекотъканните наранявания са останали белези, които няма
да претърпят обратно развитие.
Досежно дали е налице съпричиняване или не:
Застрахователната компания с отговора на исковата молба е изложила твърдения за
съпричиняване, изразяващо се в това, че П. сел претърпяната авария на л.а. „Фиат“ не бил
преместил автомобила извън пътната лента на безопасно място, където да го поправи или да
изчака пътна помощ, че не носел светлоотразителна жилетка и че не бил поставил
светлоотразителен триъгълник, за да обозначи за идващите зад него коли наличието на
препятствие и на аварирал автомобил. Освен това, престоявал като пешеходец на място на
пътната лента, където това било забранено. С това той направил непредотвратима
катастрофата и допринесъл съществено за настъпване на вредите.
Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни съображения в контекста на
събраните в процеса доказателства: експертни и гласни - преценени в съвкупност, с които е
обосновал изводите си относно липсата на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав препраща при условията на чл. 272 ГПК към доводите на
3
окръжния съд в тези насоки. В допълнение, съгласно САТЕ при изследване на
предотвратимостта на процесното ПТП, при сравняване на опасната зона на спиране на
водача на л.а. „Опел“ при установената му скорост на движение, при своевременно
реагиране, създалата се пътна обстановка, с отстоянието на л.а. „Опел“, когато водачът му е
имал обективно възможност да види поставения предупредителен светлоотразителен
триъгълник е заключено, че водачът на л.а. „Опел“ е могъл да предотврати ПТП с кофата на
челния товарач „Либхер“, ако своевременно е реагирал на опасността, предприемайки
спиране. Водачът на л.а. „Опел“ е действал със закъснение при предприемане на аварийно
спиране. Първо е отклонил автомобила наляво и след това е предприел действия по
аварийно спиране. В резултат от удара с ч.т. „Либхер“, л.а. „Опел“ е изпаднал в режим на
аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане и е ударил ищеца
водач на л.а. „Фиат“, който в този момент се е намирал до авариралият си автомобил на
пътното платно за движение. Л.а. „Фиат“ управляван от ищеца, след като аварирал, бил
насочен със задните си гуми към разделителната линия и върху асфалтовата настилка, а с
предните си гуми е бил върху банкета. Поради навлизането на предната част и предните
гуми на автомобила в банкета, водачът ищец не е могъл да върне л.а. „Фиат“ на платното за
движение и той е останал в това положение.
На следващо място, твърденията за съпричиняване на застрахователя се опровергават и от
гласните доказателства – показанията на св. Д. Б., който сочи, че пострадалото лице е
поставило светлоотразителен триъгълник и се е опитвало да отстрани проблемите с
авариралата кола. Нито едно от възраженията за съпричиняване не се явява доказано.
Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че настъпването на процесното
ПТП има единствено субективен характер, като не се установяват обстоятелства за
наличието на причини за произшествието, стоящи извън поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Ето защо, правилно исковата претенция за репариране на имуществените вреди е била
уважена в пълен размер – същата е доказана, както със съответните разходо-оправдателни
документи, но и тези разходи са били във връзка с претърпените от ПТП увреждания.
Обезщетението не следва да се намалява, доколкото съпричиняване от пострадалия не се
констатира в случая.
С оглед изложеното атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен –изменен,
като присъденото от БОС обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на 70 000 лв.
за неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззивника - ответник
трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и във връзка с чл. 273 ГПК, част
от внесената държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска. В полза на въззиваемия - ищец след да се присъди на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
4
иска. Въззивният съд определя дължимите разноски в минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа на Висшия
адвокатски съвет и вземайки предвид направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и действителната правна и фактическа
сложност на делото. Останалите разноски се вземат и се изчисляват съобразно
представените в двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900 211 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 158/2018 г. на БлОС,
в частта, с която исковата претенция по чл. 432 КЗ на Е. М. П. против ЗК "Олимпик
лимитед", със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик – клон
България“ КЧТ е уважена за сумата над 70 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и в частта, с която застрахователят е осъден да плати на
адвокат К. А. П. от САК адвокатски хонорар за сумата над 6 713,27 лв. и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 КЗ на Е. М. П., ЕГН: **********, против ЗК "Олимпик
лимитед", със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК Олимпик – клон
България“ КЧТ за сумата от 10 000 лв. /разликата над 70 000 лв. до 80 000 лв./
представляваща главница по присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно с мораторната лихва за забава върху главницата, считано от 10.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900 211 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 158/2018 г. на
БлОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „***“ № ** да плати
на ЗК "Олимпик лимитед", със седалище в Република Кипър, действаща в България чрез „ЗК
Олимпик – клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 – 142а сумата от 469,69 лв. разноски,
както и 248,40 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред втората
инстанция.
ОСЪЖДА ЗК "Олимпик лимитед", със седалище в Република Кипър, действаща в България
чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142 – 142а, да плати на
адвокат К. А. П. от САК адвокатско възнаграждение за втората инстанция в размер от 4 650
лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
5
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6