Р Е Ш Е Н И
Е № 2530
гр.Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2604 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявен от К.Я.С., ЕГН **********,*** против „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище, ул. „Врабча“ №8, с която
е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16162/2009 г. по описа
на ПРС, а именно: сумата от 190,32 лв.- главница, 66,13 лв.- лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2008 Г. -30.11.2009 г. и 25 лв. – държавна
такса, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е осъден да заплати на Централна кооперативна
банка АД горепосочените суми. Заповедта за изпълнение е връчена лично на ищеца,
като последният не е депозирал възражение, поради и което същата е влязла в
сила след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение. За събиране
на сумите по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ***. По
изпълнителното дело са извършени следните действия- на 08.04.2010 г. е наложен
запор на получаваното трудово възнаграждение, на 18.06.2010 г. е наложена
възбрана на притежаван от ищеца недвижим имот, на 02.05.2012 г. е конституиран
като взискател ответника, въз основа на представен договор за цесия, на
02.05.2012 г. на ищеца е връчено уведомление за цесия, на 27.06.2012 г. е изпратено първо запорно
съобщение до работодателя на ищеца ***, а на 30.08.2012 г. второ запорно
съобщение до същия работодател. След
изпращането на запорно съобщение на 30.08.2012 г. се сочи, че не са извършвани
други действия, като на едва на 02.10.2017 г. е наложен запор на вземанията на
ищеца по банкови сметки, разкрити в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и на 05.12.2017 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от ***. В
хода на изпълнителното дело ответникът е депозирал молби за извършване на
изпълнителни действия на 06.06.2012г. запор на трудово възнаграждение, на
15.09.2012 г. – присъединяване на взискател, на 22.07.2016 г. – насрочване на
опис на движими вещи и на 20.09.2017 г. – справки за имуществото и запор върху
откритото, както и молба от 13.12.2017 г. – налагане на запор върху
получаваното от ищеца трудово възнаграждение на ***. Ищецът счита, че не дължи
сумите, за които е издаден изпълнителен лист поради погасяването им по давност.
Твърди се, че в случая е приложима общата 5-годишния давностен срок. Твърди се,
че след молбата от 06.06.2012 г. до 22.07.2016 г. не са депозирани искания за
извършване на изпълнителни действия, поради и което на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по право и извършените след
тази дата действия са невалидни. Твърди
се, че без значение е дали ще се приеме, че последното валидно изпълнително
действие, прекъсващо погасителната давност е искането за налагане на запор от
06.06.2012 г. или изпращане на запорното съобщение на 30.08.2012 г. и в двата
случая е настъпила перемпция и вземанията са погасени по давност. Твърди се, че
последващите действия не могат да обусловят спиране и/или прекъсване на сроак
на погасителната давност. Предвид изложеното и цитираната практика се счита, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който признава предявените искове. Не
оспорва фактите изложени в исковата молба във връзка с твърденията за издаден
изпълнителен лист, образувано изпълнително дело, предприети изпълнителни
действия и съответно изтичане на предвидения от закона срок на погасителна
давност по отношение на претенциите.
Моли да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът не е поискал
прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител, като с поведението
си е станал причина за завеждане на настоящото производство. Иска се отчитане
на добросъвестното поведение на ответника, който изразява готовност да подаде
пред съдебния изпълнител молба за прекратяване на делото при заявено искане от
ищеца. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК и разноските да се
възложат в тежест на ищеца, тъй като с поведението си ответникът не е станал
повод за завеждане на делото и признава иска.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание
на иска по реда на чл. 237 ГПК в открито съдебно заседание, като същото е
уважено. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът
не дължи на ответника претендираните суми, поради погасяването им по давност.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право не съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
то съдът следва да го зачете, като уважи
изцяло предявените искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в настоящото исково
производство. Съдът счита за неоснователни твърденията на ответника, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
с поведението си, а именно липсата на преустановяване на възлагането на
съдебния изпълнител да извършва действия по принудително изпълнение е станал
причина за завеждане на делото. Съдът
счита за неоснователни твърденията на ищеца, че ищецът е следвало да поиска прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция.
Ответникът е заявил готовност да поиска прекратяване на изпълнителното
дело, но не представя доказателства в тази насока.
Ищецът претендира и е представил
доказателства за направени разноски в общ размер от 470 лв., включващи сумата от 50 лв.-
държавна такса в исковото производство и сумата от 420 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение . По отношение на адвокатското възнаграждение за
представителство в настоящото исково производство с оглед признанието на иска,
ответникът е поискал същото да не се присъжда
и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е
300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС Предвид така изложеното искането за присъждане
на разноски в размер на дължим адвокатски хонорар се явява основателно и следва да се уважи до размера от 360 лв.,
доколкото размерът на дължимия адвокатски хонорар се определя от съда в рамките
на нормативно установения минимум предвид признанието на иска. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК,
ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със
сбора от цената на отделните искове, на която база е определена и цената на
иска, която не е оспорена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че К.Я.С.,
ЕГН **********,*** не дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, р-н Оборище, ул. „Врабча“ №8 сумите, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 16162/2009 г. по описа на ПРС, а именно: сумата от 190,32
лв.- главница, 66,13 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от
01.07.2008 г. -30.11.2009 г. и 25 лв. – държавна такса, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Оборище, ул. „Врабча“ №8 да заплати на К.Я.С., ЕГН **********,*** сумата
от общо 410 лв. - разноски, от които сумата от 50 лв. – държавна такса и 360 лв. с ДДС –
намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено на
основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ