№ 65
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600099 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Въззивната проверка по настоящето дело е по инициатива на повереник
на частните обвинители и с предмет правилността на присъда №14/18.12.2024
година, постановена по НОХД №439/2024година от състав на Окръжен съд-
Добрич. Съдебният акт е осъдителен за подсъдимия В. С. И. – той е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, съдът му е
наложил наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, приложен е
чл.66, ал.1 от НК с четиригодишен изпитателен срок, разрешени са въпроси
относно веществени доказателства и разноски по делото.
С жалба по чл.318, ал.6 от НПК се заявява незаконосъобразност и
несправедливост на присъдата, мотивирани най-общо с непълнота на
оценката по чл.54 от НК – при пренебрегване на високата степен на
обществена опасност на транспортното деяние и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, вследствие на което е наложено явно
несправедливо наказание, спрямо което неправилно е приложен и институтът
по чл.66 от НК. Повереникът е подвел съображенията на жалбата си към
въззивното основание по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, алтернативно по чл.337,
ал.2, т.2 от НПК, което представлява и правният интерес на частното
обвинение във въззивния стадий. По реда на чл.322 от НПК е постъпило
писмено възражение от защитника, със съображения за законосъобразност,
обоснованост и справедливост на атакуваната присъда.
По съществото на делото и представителят на държавното обвинение, и
1
защитникът, не намират законови основания за влошаване положението на
подсъдимия, с оглед на което пледират за неоснователност на подадената
жалба. Резюмирани, доводите на страните са солидарни с оценката по чл.54 от
НК, проведена от окръжния съд, включително при събраните в настоящата
инстанция данни за характеристиката на дееца като водач на МПС. В лична
защита подсъдимият изразява съжаление и потвърждава, че просто не е видял
пострадалия, в последната си дума желае първоинстанционната присъда да
остане в сила.
Варненският апелативен съд, след като проведе цялостна проверка на
присъдата, както по основанията на жалбата и при становищата на страните,
така и при внимателна оценка на доказателствата по делото, намира следното:
Съдебното производство в първата инстанция е проведено по особените
правила на Глава двадесет и седма от НПК - при условията на чл.371, т.2 от
НПК. Съобразявайки указанията в т.8.2. от ТР 1-2009-ОСНК, въззивният
състав осъществи контрол върху законосъобразността на процесуалната
дейност на окръжния съд, достигайки до заключение, че същата е изпълнена
при стриктно съблюдаване на относимата нормативна уредба. Видно от
отразеното в протокола от съдебно заседание на 18.12.2024 година е, че
първоинстанционният съд е изпълнил изцяло задължението си по чл.372, ал.1
от НПК, подсъдимият И. е направил действително и доброволно
волеизявление за цялостно признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки съгласие по тези
положения да не се събират доказателства. При действието на чл.372, ал.4 от
НПК, контролираният съд е провел оценка на доказателствата от досъдебното
производство, заемайки обоснован извод, че те подкрепят самопризнанието на
подсъдимия.
Законосъобразното приложение на процесуалния закон в първата
инстанция и отсъствието на съществени процесуални нарушения в
досъдебната фаза изискват делото да се реши от въззивната инстанция във
фактическите предели на обстоятелствената част на обвинителния акт,
възприети и от първоинстанционния съд в следния аспект:
Подсъдимият В. И. е правоспособен водач на МПС. На 08.12.2022
година, във времето около 17.55-18.00 часа, той управлявал л.а. „Рено Меган“
с рег.№ТХ6615ТХ. Пътувал в гр.Добрич, по ул.“Христо Ботев“ към
кв.“Балик“, движил се в тъмната част на денонощието, при ясна видимост и
включено улично осветление.
В посоката си подсъдимият достигнал до кръстовище между ул.“Христо
Ботев“ и ул.“Боровина“, където имало и пешеходна пътека. В същото време,
но в обратна посока – пак по ул.“Христо Ботев“, се движил електрически
скутер „Куго Кирин М4 Про“ с водач пострадалият С. К.. Подсъдимият не
възприел своевременно превозното средство и с около 20 км/ч предприел
завой наляво, насочвайки се по ул.“Боровина“. В това време скутерът се
намирал на 58.44м от лекия автомобил и се движил със скорост около 35км/ч.
Траекториите на двете ППС се пресекли и последвал удар с първоначално
съприкосновение на тялото на водача на скутера в предната част на лекия
автомобил – на около 50 см вляво от нивото на предния десен габарит, в
областта на бронята на нивото под десния фар. Тялото на пострадалия
попаднало на предния капак, на предно панорамно стъкло, с последващо
2
падане на пътната настилка.
Сигнал за произшествието бил подаден до тел.112 от очевидец. Със
специализиран медицински транспорт С. К. бил транспортиран в МБАЛ-
гр.Добрич, където въпреки предприетото лечение, той починал на 29.12.2022
година. Причината за смъртта е пряко произтичаща от катастрофата - тежка
ЧМТ, довела в развитието си до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, несъвместима с живота.
Така очертаните фактически положения от обстоятелствената част на
обвинителния акт, са обхванати от самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК. За проверка на оценката на окръжния съд по чл.372, ал.4 от НПК
въззивният състав внимателно анализира в съответствие с чл.107, ал.5 от НПК
събраните в досъдебното производство доказателства и техните източници. В
показанията на св.св.С., А. и М. (ДПр, т.2, л.81, л.88, л.89) се съдържат преки
доказателства относно времето на пътното произшествие, които в цялост
кореспондират по визираното обстоятелство с данните в писмо от Дирекция
„Национална система 112-МВР“ (ДПр, т.1, л.123) и относимата към
писменото доказателство техническа експертиза (ДПр, т.1, л.120). По
условията на самия пътен инцидент релевантни данни се извличат най-напред
от протокол за оглед на местопроизшествие (ДПр, т.1, л.9), имащ принос към
самопризнанието на организацията на пътния участък в зоната на
катастрофата, включително и към механизма на тази катастрофа от гледна
точка на уврежданията по участвалите ППС, като се установява фактическа
взаимност на ПДС с преки доказателства, въведени при разпита на св.С..
Всички тези данни, включително и такива от контролно естество (ДПр, т.2,
л.95), са били подложени от органа по разследване на изследване и анализ
чрез способа по чл.144 от НПК. И оценката на въззивния състав е, че с
обосновани и правилни заключения на комплексна и допълнителна
автотехническа експертиза e проведена проверка на известни факти за
инкриминираното деяние, като с надлежно верифицирани научни методи са
достигнати изводи от значение за обективната истина относно механизма на
пътното произшествие. И експертните изводи кореспондират със
самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК на фактите в обвинителния акт за
предприета маневра завой наляво от подсъдимото лице, с отнемане на
предимството на насрещно движещ се електрически скутер - при отстояние
спрямо пострадалия от 58.44м, водещо до непредотвратимост на удара с
реакция от страна на водача на скутера, дори да беше съобразил скоростта си
с чл.80, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Принос към изясняване на причинния процес за настъпилата смърт на С.
К. има и заключение на СМЕ, което обосновава фактите от обвинителния акт
за причинена при инкриминираното произшествие на водача на скутера тежка
черепно-мозъчна травма, довела до състояние на мозъчна смърт и в
развитието си до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от
централен произход.
При горните фактически положения изводът на първоинстанционния
съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК е законосъобразен. От обективна
страна изпълнителното деяние е реализирано с нарушение на чл.37, ал.1, изр.1
от ЗДвП, т.к. подсъдимият не е осъществил задължителната преценка за
3
безопасността на маневрата завиване наляво – преди навлизане в насрещната
лента на пътя да се убеди, че липсват насрещни ППС, на които ще попречи
или ще застраши безопасността им (напр. Р 473-2011-3н.о.). Досежно въпроса
за вината окръжният съд е изложил обосновани и законосъобразни мотиви,
приемайки формата на несъзнаваната непредпазливост на база на обективната
проява на деянието, която установява, че подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасната последица, но с оглед опита си като
водач на МПС и конкретните условия на пътната ситуация, е бил длъжен и е
могъл да предвиди опасността и да предотврати произшествието.
Доколкото въззивната жалба най-вече е насочена към справедливостта
на присъдата с цел влошаване положението на подсъдимия с резултат по
чл.337, ал.2, т.1 от НПК, настоящият състав, преди да развие съображенията
си, ще припомни, че съдебната практика е последователна в разбирането си,
че за правилната индивидуализация на наказанията за престъпления против
транстпорта съществено значение имат броят и тежестта на допуснатите от
дееца нарушения на правилата за пътна безопасност в причинна връзка с
пътното произшествие и съставомерния резултат, както и характеристиката на
подсъдимото лице, най-вече като водач на МПС (напр. Р 51-2019-1н.о.). При
тези принципни положения, оценката на окръжния съд за обществената
опасност на конкретното транспортно деяние не се споделя напълно,
доколкото в същата са пренебрегнати фактът на допуснатото от подс.И. грубо
нарушение на правилата за завиване (ТР 61-1980-ОСНК), както и времето и
мястото на пътното произшествие – около края на работен ден, в централен
пътен участък за гр.Добрич, с усложнение на пътната организация от
кръстовище и пешеходна пътека. Що се касае до приобщените към оценката
съждения за масовост на подобни нарушения и за тежестта на резултата от
гледна точка на възрастта на пострадалия, то същите не могат да са част от
индивидуализационната дейност, т.к. са обхванати от законодателната
преценка за тежестта на деянието (напр. Р 198-2025-3н.о.). С изложените
мотиви възизвният състав преосмисля оценката на степента на обществена
опасност на инкриминираното деяние, приемайки я за завишена.
Що се касае до оценката на личността на дееца, най-напред въззивният
състав обсъди данните за поведението му като водач на МПС, по което
положение доказателствената съвкупност се попълни в настоящата инстанция
(ВНОХД, л.38). Според справката, подсъдимият е водач с около тридесет и
четири годишен стаж към времето на деянието, с допускани инцидентни
административни нарушения по ЗДвП, които не могат да се обхванат от
оценката по чл.54, ал.1 от НК, т.к. са с голяма давност спрямо времето на
инкриминираното деяние (напр. Р 50148-2022-3н.о.). В обхвата по чл.54, ал.2
от НК, окръжният съд правилно е установил изцяло смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, сред които отлична социална
характеристика (ДПр, т.1, л.23), липса на предходна съдимост, искрено
съжаление за факта на деянието и тежката му последица, сочещи на реално
преживяване на чувство за вина и искрено разкаяние. Очертаният
индивидуализационен комплекс от данни обаче не сочи нито на
многобройност, нито на изключителност на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, поради което правилно окръжният съд не е
обсъждал приложимостта на чл.55 от НК.
4
И така, при завишената степен на обществена опасност на деянието, при
ниската опасност на личността на дееца, при формата на вина във вид на
несъзнавана непредпазливост, както и при приложение на чл.2, ал.2 от НК,
въззивният състав е солидарен с решението на първоинстанционния съд по
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода над специалния
минимум. Кумулативната санкция е попълнена с наказание по чл.37, ал.1, т.7
от НК, възприето от този съдебен състав за необосновано завишено, с оглед
несъответствието му най-вече с данните за личността на подсъдимия. Както
вече бе посочено по-нагоре в настоящето решение, подсъдимият И. има
значителен стаж като водач на МПС, в течение на който е показал осъзнато и
отговорно поведение към пътната безопасност, доказвайки с поведението си
наличие на утвърдено правосъзнание. Не е спорно, че допуснатото нарушение
в причинна връзка с инкриминираната общественоопасна последица е грубо,
но не може да се отрече също така, че това нарушение е изолирана проява за
подсъдимия като участник в движението. При тези данни срокът на лишаване
на подс.И. от право да управлява МПС се явява несъобразен най-вече с
личната му обществена опасност, поради което и при отчитане на степента на
обществена опасност на инкриминираното престъпление, въззивният състав с
правомощието си по чл.337, ал.1, т.1 от НПК ще измени проверяваната
присъда, като намали размера на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК на три
години и четири месеца.
При определяне начинът на изтърпяване на лишаването от свобода
първоинстанционният съд внимателно е обсъдил материално- правните
предпоставки по чл.66, ал.1 от НК. Първите две са от обективно естество и се
удовлетворяват от контролираната присъда – наложеното наказание е две
години и четири месеца лишаване от свобода и подс.И. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Преценката дали
целите по чл.36 от НК могат да се постигнат чрез отлагане изтърпяването на
наказанието също е обективна и законосъобразна. За прилагане института на
условното осъждане преди всичко е необходимо да са налице предпоставки за
поправяне на дееца без ефективно изтърпяване на наказанието. Тези
предпоставки са обмислени от окръжния съд на основата на личната
характеристика на подсъдимия в комплекс от формираната в житейския му
стереотип социална, семейна и трудова среда (напр. Р 60182-2022-1н.о.). По
визираните положения доказателствената съвкупност е еднозначна –
подсъдимият е семеен, работи, проявявал е отговорно отношение към
законите на страната, а инкриминираната проява има изцяло инцидентен
характер. Отношение към възможността с института на условното осъждане
да се постигне поправяне на дееца има и искреното разкаяние на В. И., което
свидетелства за въвличане в самокорекционния механизъм на осъзната
критичност, явяваща се съществен мотиватор за постигане целесъобразността
на наказанието.
При определяне времетраенето на изпитателния срок окръжният съд не
е съобразил най-вече личната характеристика на подсъдимия в аспекта на
наличие на достатъчно ресурси за своевременно постигане на целта на
индивидуалната превенция. С риск от повторение, инкриминираната проява е
от непредпазливо естество, категорично носи инцидентен характер спрямо
данните за цялостната социална биография на подсъдимия, включително
5
общественоопасната последица е задействала в най-ранен етап критичността
на дееца, което свидетелства за започнал и протичащ поправителен процес.
При липсата на доказани рискови фактори в условията на живот на
подсъдимия и при активиран поправителен процес, размерът на изпитателния
срок, наложен с присъдата се явява неоправдано завишен. Същият ще бъде
намален по реда на въззивните правомощия на три години и четири месеца, с
който срок ще се гарантира постижимост на процеса на превъзпитание -
реалистичността на прогнозата се обосновава с данните за личността на дееца,
с данните за семейната, трудовата и социалната му среда, както и под риска на
чл.68 от НК. Прилагането на института на условното осъждане с този размер
на изпитателния срок не дискредитира постигането и на генералната
превенция, при утвърденото разбиране на съдебната практика, че
определеният изпитателен срок има възпиращ и предупредителен ефект,
поради възможността отложеното наказание да бъде приведено в изпълнение
поради осъждане за друго престъпление (напр. Р 62-2021-1н.о.).
В заключение, жалбата на повереника за несправедливост на присъдата в
насока на влошаване положението на подсъдимия не намира опора в
доказателствата по делото, напротив по реда на чл.314 от НПК се констатира
явна несправедливост на наложеното кумулативно наказание поради
необосновано завишения размер на лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от
НК, несъобразен най-вече с данните за личната опасност на подсъдимия, както
и определянето на по-висок размер на изпитателния срок от необходимия за
постигане на поправянето и превъзпитанието на В. И., включително и за
удовлетворяване на генералната превенция.
Предвид изложеното, и като не се констатираха основания за намеса в
присъдата по отношение на приложението на чл.189, ал.3 от НПК и спрямо
веществените доказателства, на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
Изменя присъда №14/18.12.2024 година, постановена по НОХД
№439/2024година от състав на Окръжен съд-Добрич, като намалява размера
на наложеното на В. С. И. наказание лишаване от право да управлява МПС на
три години и четири месеца и намалява размера на изпитателния срок на три
години и четири месеца.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7