№ 5289
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110130722 по описа за 2023 година
„Т ЕАД е предявило срещу Ж.Ц. К.а и Ю.Д.Ч. /конституирани на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия И. Д. К./ при квоти по ½ за
всеки от ответниците кумулативно обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 3289,57
лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от
м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „*** ведно със законната лихва за периода от 23.09.2022г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане;
сумата от 589,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 13.09.2022 г., сума в размер
на 50,97 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.08.2019 г.-м.04.2021г, ведно със законната лихва за периода от 23.09.2022г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
заплащане, както и10,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 13.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 51523/2022г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
1
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главниците. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба. Ответникът , чрез адв. З. от САК, оспорва исковите
претенции, като поддържа, че няма качеството на „битов клиент“ за
процесния период по отношение на имота. Позовава се и на изтекла
погасителна давност, в който смисъл прави възражение за недължимост.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
2
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Материално легитимиран да отговаря по предявените искове
за стойността на доставената топлинна енергия в хипотеза, при която имотът
е собственост на едно лице /т.нар. „гола собственост“/, а вещното право на
ползване се упражнява от друго, е носителят на ограниченото вещно право.
Именно той упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е
задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/.
Видно от приложения по делото нот. акт № 170, том II, дело №
322/2010г. /л. 15-17 от делото/, се установява, че процесният имот е
прехвърлен на И. Д. К. от В.Д.С. срещу задължението за издръжка и гледане,
като последната си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване. Не се установява в производството за процесния период правото на
ползване да е прекратено или конкретно да е упражнявано от лице, различно
от ползвателя. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В случая не се установява и приобретателят
на имота да е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Ето защо се налага извод, че за исковия
период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно титулярът на
ограниченото вещно право на ползване.
Тъй като не са носители на ограничено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, за който не е спорно, че е топлофициран /същият се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа/, а носител е друго лице, както и не са сключили нарочен договор с
ищцовото дружество /респ. техният наследодател/, настоящият състав приема,
че ответниците не са страна в облигационно правоотношение с "Т - София"
ЕАД. Същите нямат качество клиент /потребител/ на топлинна енергия за
процесния имот и съответно не са материално легитимирани да отговарят за
3
задълженията.
Ето защо, предявените искове за главните вземания подлежат на
отхвърляне, а в резултат от това на отхвърляне подлежат и тези за
акцесорните вземания за лихви.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат отвретниците.
Както в исковото, така и в заповедното на същите /в заповедното на
техния праводател/ е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждението се определя от
съда.
По отношение на заповедното производство настоящият състав споделя
установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по
правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско
процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от ДР
„непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се
определя по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е
по образец и не изисква излагането на каквито и да било аргументи, е
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – подаване на друга молба, за което е
предвидено възнаграждение от 200 лв. /приложима актуалната редакция - бр.
88 от 4.11.2022 г./. Съдът счита, че този размер за попълване и подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, което е бланково и не налага навеждане на
доводи за недължимост, е адекватен на оказаната услуга. Тази сума следва да
бъде присъдена в полза на адв. М. З. на основание чл. 38 ЗАдв. за
осъществената безплатна правна защита.
Що се отнася до исковото производство съдът намира, че интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 08.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема
4
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се
определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск
поотделно. Съдът следва да определи възнаграждението на процесуалния
представител на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, което възлиза в
размер на 694 лв. Още повече, че и съгласно разрешението дадено с решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази националната правна уредба / Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения/ във връзка с определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т
София” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***, срещу Ю.Д.Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. **** и Ж.Ц. К.а,
ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „****онституирани на основание чл.
227 ГПК на мястото на починалия И. Д. К./ за признаване на установено, че
ответниците дължат на ищеца при равни квоти по ½ част сумата от 3289,57
лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от
м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „**** ведно със законната лихва за периода от 23.09.2022г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
заплащане; сумата от 589,95 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 13.09.2022 г.,
сума в размер на 50,97 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода м.08.2019 г.-м.04.2021г, ведно със законната лихва за периода от
23.09.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното й заплащане, както и10,54 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 51523/2022г. по
5
описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „Т София” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адв. М. З. от САК със служебен адрес: гр. София, ***, сумата от 200 лв. –
разноски в заповедното производство, представляващи адв. възнаграждение
за оказана безплатна правна защита и сумата от 694 лв. – разноски за
исковото производство, представляващи адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна защита.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б.Б. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6