№ 14549
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110104964 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Л. А. и М. М. М.
срещу /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано в Ирландия, вписано с рег. № ********.
Ищците твърдят, че закупили билети за полет № ********** от летище
София до летище Задар, Хърватия, с плануван час на излитане 06:25ч. на
25.06.2023г. и плануван час на кацане 06:55ч. местно време на същата дата. В
деня на полета получили СМС от ответника, с който ги информирал, че
полетът се отлага и новият час за излитане се променя на 22:20ч. Посочват, че
полетът бил изпълнен със закъснение от над три часа, като същият кацнал в
23:35ч. Поддържат, че имат право на обезщетение по Регламент № 261/2004г.,
като разстоянието между двете точки било до 1500км.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 250 евро
с левова равностойност 488,96лв., представляваща обезщетение по чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че причините за закъснението на полета се дължат на извънредни
обстоятелства, изразяващи се във влошени метеорологични условия и
наложени слотове за контрол и управление на въздушното пространство.
Усложненията около осъществяването на полета започнали предишната вечер,
когато самолетът извършвал друг полет и бил отклонен от маршрута си
поради гръмотевична буря над гр. София, което препятствало кацането на
самолета в гр. София и бил пренасочен за гр. Бургас. След това не можел да се
1
върне обратно в гр. София, тъй като екипажът трябвало да почива. С оглед на
това се наложило цялостно изменение на графика на полетите за 25.06.2023г.
Процесният полет бил изпълнен с друг самолет с номер SP-RZG. Счита, че
поради изложените в отговора обстоятелства, закъснението на полета било
абсолютно неизбежно. Твърди, че лошите метеорологични условия са
неочаквани събития, извън контрола на превозвача и представляват
извънредни обстоятелства, както и рестрикциите, наложени от Евроконтрол.
Оспорва и да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за
присъждане на адв. възнаграждение по този ред.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.
С доклада по делото, обективиран в определение № 13601 от 28.03.2024г.,
е отделено за безспорно в отношенията между страните, че между тях е
сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът
се е задължил да превози ищците на твърдените дата и час по сочения
маршрут, а именно излитане на 25.06.2023г. в 06:25ч. от летище София,
България, и кацане в 06:55ч. местно време в летище Задар, Хърватия, с полет
№ **********. Не е спорно също, че ищците са се явили навреме за полета,
който е изпълнен с над 3 часа закъснение, както и че разстоянието между
точката на излитане и точката на кацане е до 1500 км.
Ответникът е навел възражения за наличие на извънредни обстятелства,
водещи до освобождаването му от отговорност, изразяващи се в лоши
метеорологични условия и административни забрани, препятстващи
своевременното изпълнение на полета, като съгласно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в негова тежест е да докаже фактите, от които произтичат тези
възражения.
В Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на
въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет (чл. 5 – 8 от
Регламента). В т. 2 от Решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-
402/2007г. и С-432/2007г. на СЕС е прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент №
261/2004г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и така те могат да се позовават на
правото на обезщетение по чл. 7 от този Регламент, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа -
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Подобно закъснение не поражда за пътниците право на
2
обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са
кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C-315/15, C-
197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17,
C-286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.
Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, §3 от Регламент (ЕО)
261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати
на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, ако може да
докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при
пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да
бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в
случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с
положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не
може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на
предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по
дела C-315/15, C-501/17 и C-74/19/. Следователно, наличието на извънредни
обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане
отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и
възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на
съответния полет.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
който е преклузивен за въвеждане на възражения – чл. 133 ГПК вр. ТР №
1/2013г., ОСГТК на ВКС, ответникът изтъква като извънредни обстоятелства,
освобождаващи го от отговорност, че самолетът, който е трябвало да
осъществи процесния полет - Боинг 737-8200 с рег. номер SP-RZD, е
извършил предходния ден друг полет с № ********* по направление Бари-
София и е бил отклонен от маршрута си, като не е достигнал базата в София
поради лошо време - гръмотевична буря над гр. София, в резултат от което е
кацнал в гр. Бургас. След кацането в гр. Буграс самолет с рег. номер SP-RZD
не могъл да се върне в гр. София за осъществяване на процесния полет поради
задължителна почивка на екипажа, което довело до необходимостта
процесният полет да бъде пренасочен към графика на друг самолет с рег.
номер SP-RZG, който на 25.06.2023г. следвало да осъществи полети с
направления София-Париж и обратно, София-Малта и обратно, София-Пафос
и обратно. Полети ********** и *********** били включени като последни в
графика, като излитането от гр. София се осъществило в 20:15ч. UTC, а
кацането в летище Задар - в 21:40ч. UTC.
Действително полет с № ********* по направление Бари – София,
3
осъществен предходната вечер на 24.06.2023г. с летателен апарат с № SP-RZD,
е отклонен към летище Бургас, където е кацнал в 22:38ч. /л. 64 – гръб/.
Безспорно е налице и задължителна регламентирана почивка на екипажа.
Следва обаче да се отговори на въпроса дали тези обстоятелства са в
състояние да освободят превозвача от отговорност.
Съгласно Решение на СЕС по дело C-74/19г., член 5, параграф 3 във
връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в
смисъл, че за да се освободи от задължението да плати обезщетение на
пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен
превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало
опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при
условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването
на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което
запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално
начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Тоест, извънредно обстоятелство,
засягащо предходен полет със същия летателен апарат, има значение при
последващ полет и евентуалното негово забавяне и може да се приеме като
причина, освобождаваща от отговорност превозвача. В случая обаче, в
преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е навел твърдения,
свързани със забавянето на полет с № ********* по направление Бари –
София. Такива твърдения е навел едва с молба от 09.05.2024г. Тези
обстоятелства обаче не са били нови за ответника, а са му били известни още
към изтичане на срока за отговор на исковата молба – още към този момент е
знаел по какви причини е закъснял в графика си този полет, но не ги е въвел
като правоизключващи възражения. Ето защо, съдът намира, че въведени за
пръв път след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същите се явяват преклудирани,
като не може това поведение да се оправдае с депозираното становище от
страна на ищците на 08.05.2024г., доколкото то се отнася до изложените от
самия ответник твърдения в отговора на исковата молба.
Безспорно е, че полет с № ********* от Бари за София от дата
24.06.2023г. е бил пренасочен към летище Бургас поради лоши
метеорологични условия – силен вятър, което се потвърждава от отговора на
/фирма/. Несъмнено авиопревозвачът е длъжен да изпълнява предписанията и
разпорежданията на въздушния оператор, с оглед на което е трябвало да се
насочи за кацане към летище със самолет с № SP-RZD, който е трябвало да
изпълни и процесния полет. Видно от графика на това летателно средство за
24.06.2023г. обаче, същият е трябвало да кацне с полет № ********* в гр.
София по разписание в 20:55ч. местно време. Същият е имал забавяне в
излитанията от общо 55 минути с кодове 93 и 61 и е излетял едва в 20:30ч.
вместо в 19:35ч., както е по разписание. От представената справка от
Националния институт по метеорология и хидрология /л. 263-264/ се
установява, че към 20:30ч. скоростта на вятъра на летище София е била 1
м/сек, а към 21:00ч. 2 м/сек, като тези условия не биха наложили отклонение
на полета към друго летище. Следователно, закъснението на този полет е
наложило същият да бъде пренасочен към летище Бургас, доколкото към
4
22:00ч. вече скоростта на вятъра е била 4м/сек и към този момент вече е било
опасно да се извърши кацане на летище София. В случай че полетът беше
изпълнен навреме според разписанието, не би се стигнало до пренасочването
му, което обосновава неоснователност на възраженията на ответника. Същият
признава, че е разполагал с местен екипаж в гр. София, с който да се
осъществи процесния полет сутринта на 25.06.2023г. Несъмнено това е било и
необходимо, доколкото дори полет № ********* да беше изпълнен навреме,
то до 06:25ч., за когато е бил предвиден процесният полет на 25.06.2023г., не
би била достигната регламентираната минимална почивка на екипажа и това
налага извод за нуждата от друг екипаж.
Както се посочи, едва с молба от 09.05.2024г. /депозирана много след
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/ ответникът е навел възражения и за
наличие на извънредни обстоятелства, свързани със забавянето на полет №
********* от Бари до София, изразяващи се в недостатъчен капацитет на
въздушното пространство и наложени забрани за преминаване от контролните
органи по въздушното движение. По изложените по-горе причини, тези
възражения не следва да бъдат обсъждани с оглед настъпилата преклузия. Но
за пълнота може да се посочи, че същите се явяват неоснователни. Установява
се, че по отношение на предходния полет с № 5453 по направление София-
Бари е имало натрупано забавяне от 39 минути с код 93 и създадено
допълнително забавяне от още 8 минути. По отношение на по-предния полет
с № 956 пък е имало натрупано забавяне от 4 минути с код 93 и създадено
допълнително забавяне от 24 минути с код 81. Кодовете по делото не са
спорни, като код 81 означава контрол на въздушните потоци поради контрол
на въздушното движение по маршрута натовареност /недостатъчен капацитет,
стандартни проблеми с натовареност/, а код 93 – ротация на въздушното
средство, късно пристигане на самолет от друг полет или предишен сектор /л.
278-279/. От това следва, че натрупаното забавяне при полет № 956 е общо 28
минути. Към тях следва да се добавят и още 8 минути с код 81 при полета с №
5453, което прави общо 32 минути. Този времеви период би могъл да се
приеме като обективно закъснение. Дори с неговото добавяне към
предвиденото по разписание кацане в 20:55ч. на полет с № 5454 в гр. София,
то същият е трябвало да кацне на летище София в 21:27ч. Видно от справката
от НИМХ, към 21:30ч. скоростта на вятъра на летище София отново е била
2м/сек. Едва в 22:00ч. е станала 4м/сек. С оглед на това, дори с добавянето на
това закъснение, кацането отново е могло да бъде извършено на летище
София и към 21:27ч. Това показва, че полет с № 5454 е бил в района на летище
София едва около 22:00ч., когато вече вятърът не е позволявал кацане на него
и съответно е разпоредено от въздушния оператор да се насочи към летище
Бургас. Няма обаче доказателства за наличието на обективни причини за
закъснение с такава продължителност. Отделно от това, в качеството си на
въздушен превозват, осъществяващ хиляди полети, същият трябва да
предвиди известен запас от време при всеки от полетите, доколкото
затрудненията с въздушния капацитет не са необичайни и непредвидими.
Напротив, изрично в код 81 е обозначено „стандартни проблеми с
натовареност“, тоест това са обичайни, предвидими затруднения и следва да
5
бъдат съобразявани при графика и осъществяването на полета, което очевидно
в случая не е сторено.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице извънредни
обстоятелства, които да освобождават ответника от отговорност за
своевременно изпълнение на процесния полет, който е трябвало да бъде
изпълнен на 25.06.2023г. с час на излитане 06:25ч. от летище София с
въздухоплавателно средство с № SP-RZD. И предвид че е налице закъснение в
изпълнението на полета с над 3 часа, превозвачът дължи обезщетение от по
250 евро на всеки от ищците, тъй като разстоянието е под 1500км.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се възприеме тезата на
ответника за наличието на всички посочени от него фактори, които
хипотетично имат извънреден характер, в горепосоченото решение на СЕС по
дело C-74/19 е прието, че чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от
Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че грижата, която се
изисква да положи въздушният превозвач в хипотеза като настоящата, за да
може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение,
предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури
разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа
възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка,
евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг
въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на
следващия полет на съответния въздушен превозвач. В Решение на СЕС по
дело С-294/10г. е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане
на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с
такава продължителност, че превозвачът да е принуден да направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения
момент/.
В случая процесният полет е бил включен в графика на друг самолет на
същия авиопревозвач, който е изпълнил всички други свои планирани полети
за деня и едва след това процесния, което е довело до закъснението му с над
16 часа. Превозвачът не доказва, че в период от над 16 часа не е могъл да
избегне продължителното забавяне на полета, освен с понасянето на
"непоносими жертви", нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл
да уреди възможност за изпълнение на полета в разумен срок. Реализацията на
процесния полет със забавяне от над 16 часа несъмнено е извън разумния
срок. Ответникът не ангажира доказателства и за това да е потърсил други
полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни
превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на
пристигане, според предписанията на решение на СЕС по дело C-74/19г. Ето
защо, може да се приеме, че закъснението се дължи на лошо планиране и
организация, като не са били взети всички разумни и допустими мерки за
6
преодоляване на забавата.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ищците
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, които са доказали такива в размер на 100лв. за
държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде
присъдено на адв. Ч.-М.. По делото са приложени договори за правна защита и
съдействие, сключени между ищците и адв. В. В. Ч.-М., по силата на които е
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Видно
от разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл. 78 ГПК /Определение № 515/02.10.2015г. по ч.гр.д.
№ 2340/2015г. ВКС/. Посочените предпоставки са налице, предвид което
неоснователно се явява твърдението, че при оказана безплатна правна помощ
насрещната страна не следва да бъде осъждана за заплащане на разноски.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда, като с оглед
възприетото в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС
и най-актуалната практика на ВКС, съдът не е обвързан от размерите,
посочени в Наредба № 1/2004г., а съобразява обективни обстоятелства при
определяне на дължимото възнаграждение, за което насрещната страна носи
отговорност. Такива обстоятелства са броя и цената на исковете, правната и
фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия,
проведените открити съдебни заседания и др. под. При съобразяване на тези
обстоятелства, както и на това, че са извършвани еднотипни действия от
името и на двамата ищци, съдът намира, че следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците от по 300лв.
за всеки или общо 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано в Ирландия, вписано с рег. № ********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на Д. Л. А., ЕГН: **********, и М.
М. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, по 250 евро с
левова равностойност 488,96лв., представляващи обезщетение на основание
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. за закъснение с повече от 3 часа
на полет № ********** от дата 25.06.2023г. по направление летище София,
7
България - летище Задар, Хърватия, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 26.01.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100лв. – разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано в Ирландия, вписано с рег. № ********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адв. В. В. Ч.-М., Варненса адвокатска колегия, с личен номер *************,
с адрес: /населено място/, сумата от 600лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8