Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на К. А. Ч., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-376#1 от 04.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1767-7 от 11 2023г на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Пазарджик, с което К. А. Ч. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020г. до 05.02.2021г. в размер на 7 148.74 лева, както и да заплати сумата от 2 193.80 лева, представляваща законната лихва дължима от датата на полученото парично обезщетение до 23.11.2023г.

 

3. Счита се, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон и в противоречие на целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Поддържа се, че в хода на административната процедура не е установено по несъмнен начин, основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на Ч.. Заявява се, че той не е подписвал никакви молби или други документи, с които да е искал прекратяване на трудовото му правоотношение. Възразява се, че административният орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и по този начин е формирал неправилен извод относно обстоятелства при които е прекратено процесното трудово правоотношение. Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните за решаването на административния въпрос факти е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36. ал. 1 и ал. 3 от АПК.

Сочи се, че възприетото от ответника основание, на което е извършено прекратяването на трудовия договор е „напускане на служителя“, което само по себе си не означава нищо и е възприето само и единствено от твърденията на ирландската компетентна институция. В този контекст се добавя, че от страна на ирландската компетентна институция са издадени по няколко структурни електронни документа в различен период от време в които, като причина за прекратяване на заетостта са вписани - „неизвестно“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“. Възразява се, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Заявено в жалбата е, че Ч. е знаел, че не е изпълнил срока на договора, но не си е тръгнал по собствено желание а поради факта, че работи на сезонна работа и работата намалява, като работодателят му го е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и той се е съгласил, защото не му е оставен друг избор.

Поддържа се, че оспорените административни актове са издадени от администрацията при липса на безспорно установено недобросъвестното поведение от страна на Ч., съобразно изискването на чл. 114 от КСО.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

В писмената защита по същество на спора са допълнени възраженията, че оспореното решение не мотивирано, че Ч. не е бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на оспорения административен акт, както и че административния орган не е изискал е не е представил досието на жалбоподателя.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

В писмената защита по същество на спора, се сочи, че съобразно писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, се установява, че същата не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, а в преносим документ U2 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

Сочи се, че съобразно представения по делото, подписан от жалбоподателя трудов договор, същият е срочен и сключен за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., но трудовото правоотношение е прекратено по- рано на 05.08.2020г.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е връчено на Парова на 17.01.2024 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 25.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. № Ф-01-610 от 10.08.2020 г. (л. 97), Ч. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала единствено, че е упражнявал трудова дейност в Република Ирландия в периода от 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г. С Писмо № У-121-00-1767-1 от 12.08.2021 г.(л. 93), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Ч. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия.

Според Справка № 121-00-1767-2 от 03.09.2020 г.(л.89), Ч. е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация за пребиваване и 6 броя документи от Ирландия, включително фишове за изплатено възнаграждение от „Keelings Retail“ за м март 2020 г.( л. 90 и сл).

 

7. Във Заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи с вх. №Ц1019-12-1812 от 31.08.2020 г.(л. 47), Ч. е посочил осигурителен период 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г. с работодател Keelings farm в Република Ирландия. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е заявено „изтичане на срока на договора“. Към заявлението са приложени:

• Договор за наемане на работа(л. 50 – превод л. 126), сключен между Keelings Softfruits UC и К. Ч., по силата на който, Ч. е бил нает като работник в градинарство от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. Изрично е уговорено, че това е срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок. В договора са обективирани и следните уговорки : длъжността подлежи на задоволително завършване на 8 седмици изпитателен срок, който може да бъде удължен, като в рамките на или след изтичане на срока, компанията може да прекрати трудовото правоотношение ; в същия срок работника може да прекрати трудовото правоотношение като спази срока на предизвестие от една седмица ; уговорено е при прекратяване на договора след изпитателния срок, компанията да отправи уведомление ; работника може да прекрати трудовото си правоотношение по всяко време с предизвестие от една седмица; при определени условия, дружеството може да прекрати договора без предизвестие с писмено уведомление;

• лична карта;

• фиш за изплатено възнаграждение от 27.08.2020 г.

 

8. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Ч..

При това положение, с Разпореждане №121-00-1767-1 от 17.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 92).

В отговор на искането, на 05.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 54136 и U004 54139 от 31.08.2020 г.(л. 83 и сл..), в които са посочени: фиксиран период на осигурена заетост: от 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г., включително – фиксиран период 1 от 13.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и фиксиран период 2 от 01.01.2020 г. до 05.08.2020 г. ; основание за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; брутен доход за периода 1 от 13.06.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер на €12410.00 и брутен доход за периода 1 от 01.01.2020 г. до 05.08.2020 г. в размер на €16126.00.

 

9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-1767-2 от 05.10.2020 г. (л.82) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-1767-3 от 16.10.2020г. (л.81), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на К. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г. в размер на 9,00 лв. дневно. Основанието да бъде определен този точно размер на обезщетението е отговора на ирландската администрация, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя е неизвестна.

 

10. Със Заявление вх. № Ц1019-12-1812#1 от 21.10.2020 г.(л.79), Ч. е посочил, че „… желае да бъде потвърдена причината за освобождаване за периода 13.06.201 9г. до 06.08.2020 г….“. Посочено е, че към заявлението е приложен трудов договор. Според представената по делото административна преписка, към заявлението всъщност е приложено писмо от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC(л. 80), като от същата е потвърдено, че К. Ч. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в Keelings Softfruits, като работник в градинарството между 13.06.2019 г. и 05.08.2021г.

 

11. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ Н001 №73037 от 13.11.2020 г.(л.75), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия.

В отговор е получен структуриран електронен документ Н002 №85874 от 02.12.2020 г.(л. 73), с който компетентната институция на Ирландия е уведомила следното: „… Причината за прекратяване в този случай е изтичане на договора, както е посочено от клиента при заявление за документ U1…“.

 

12. С вх. № Ц1019-12-1812#2 от 21.12.2022 г(л.61)., Ч. е представил преносим документ U1, издаден на 26.11.2020 г. от Национална служба за осигурителни вноски, Обединено Кралство, с потвърдени: период на осигурена заетост от 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода: от 01.01.2020 г. до 05.08.2020 г, в размер на € 2117 месечно; от 13.06.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на €1991 месечно.

 

13. Въз основа тези данни, с Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г. (л. 70), на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на К. Ч., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов периода от 06.08.2020 г. до 05,02.2021 г.

 

14. С писмо с изх. №1029-12-944 от 27.06.2023 г. (л. 57), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Ч. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 06.08.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор с молба № 1029-12-944#1 от 12.07.2023 г., Ч. е заявил, че не разполага с акт за прекратяване на трудовите правоотношения и разполага само с документ U1 в който са посочени периода на заетост и причините за прекратяване на заетостта.

 

15. С писмо с изх. №1030-12-1361 от 27.06.2023 г. (л. 56), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо вх. №1030-12-1361#2 от 16.08.2023 г.(л. 51), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е потвърдено, че К. Ч. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарство на срочен договор. Посочено е, че „…К. беше нает в Кийлингс между 13/06/2019 и 05/08/2020г. К. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 30.09.2020 г…“

 

16. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №727275 от 30.08.2023 г.(л. 45) и Н001 729109 от 01.09.2023 г. (л. 43), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Ч. за времето от 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 №729989 от 01.09.2023 г. (л. 38) и Н002 №738146(л. 34), от Министерство на социалната защита на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 13.06.2019 г. до 05.08.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

 

17. С Разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023 г.(л.32), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е определен размер от 9.00лв. дневно за период от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г.. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 №729989 от 01.09.2023 г. и Н002 №738146 от 12.09.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 06.08.2020 г. ….“.

 

18. В тази хронологична последователност и при тези данни с процесното Разпореждане №121-00-1767-7 от 23.11.2023 г.(л. 26), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, К. А. Ч. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020 г. до 05.02.2021 г. в размер общо на сумата от 7148,74 лв. и сумата от 2193,80 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Прието е, че сумата от 7148,74 лв. е изплатена на Ч. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО.

 

19. С Разпореждане №121-00-1767-8 от 23.11.2023 г.(л. 25), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на К. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г. в размер на 9,00 лв. дневно.

С Разпореждане №121-00-1767-8 от 23.11.2023 г.(л. 24), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2020 г., е изменено Разпореждане №121-00-1767-8 от 23.11.2023 г., като е определено, на жалбоподателя да се изплаща обезщетение за безработица в размер на 12,00 лв. дневно, считано от 01.10.2020 г.

 

20. По повод подадена в срок жалба от Ч.(л. 22), с процесното Решение № 1012-12-376#1 от 04.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1767-7 от 11 2023г на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Пазарджик.

Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, с оглед данните съдържащи се в писмото на работодателя Keelings Softfruits от 16.08.2023 г. се налага извода, че след като Ч. е подал оставка, то няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора. При това положение е счетено, че „…Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с отменил разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г.(удебеляването на шрифта мое) за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл., 54а, ал. 1 от КСО на К. Ч.….“.

В решението е развито разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, основния аргумент на решаващия орган е, че „…жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с Keelings Retail е безсрочен и няма как да е изтекъл към 06.08.2020 г., тъй като е със срочен характер, но въпреки всичко е декларирал със заявление вх. №Ц1019-12-1812 от 31.08.2020 г. причина за прекратяване на трудовата заетост - „изтичане срока на договора“, като в последствие недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер, от следващото му се ….“.

 

IV. За правото :

 

21. Както се посочи, Разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023 г.(л.32), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е постановено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Според въпросния нормативен текст, влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

Процесното Разпореждане №121-00-1767-7 от 23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП Пазарджик е постановено на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО. Според чл. 54ж, ал. 3, изр. първо от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.

Според чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу: разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2

 

22. В случая с оглед представените по делото Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.23) и Заповед № 37906 от 05.12.2023 г.(л.106), следва да се приеме, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган.

С оглед Заповед № 1015-12-188 от 20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.105), следва да се приеме още, че потвърденото с решението разпореждане, както и останалите разпореждания описани в предходния раздел на настоящото решение, също са издадени от снабдения с правомощията за това административен орган – в случая, това е ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик.

Постановения с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуално правни норми. Това ще рече, че оспорения акт е мотивиран във възможната пълнота.

 

23. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. Тоест, както е посочил административния орган в оспореното решение – при наличие на субективно убеждение у получилият сумите, че няма право на тях.

В обсъждания аспект, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, според която, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

 

24. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се констатира следното :

Неспорен по делото факт е, че Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г. (л. 70), с което на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на К. Ч., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов периода от 06.08.2020 г. до 05,02.2021 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.

Както се посочи в т. 17 от настоящото решение, с Разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023г.(л.32), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е определен размер от 9.00лв. дневно за период от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г.

Това ще рече, че Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г., не е отменяно с последващ акт от снабден с правомощията за това административен орган и следователно и понастоящем, същото има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на Ч. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 74.29 лв. дневно, относно която именно се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя, за разликата от 09,00лв. до 74.29 лв. дневно.

Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 7 148.74 лева е получена от Ч. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г.

 

25. Тук трябва да се посочи, че изричната отмяна на Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред.

В случая, не се твърди и не се установява да е налице конкретен последващ административен акт или решение, с което Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г. да е било отменено или изменено.

Трябва да се приеме, че тук не става реч за допусната техническа или друга някаква очевидна грешка, доколкото както в Разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023 г., така и в Решение № 1012-12-376#1 от 04.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ, конкретно се сочи, че отмененото разпореждане е именно Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г. Явно административните органи са с разбирането, че отмяната на Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г. има за последица и преустановяване на действието на Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г., което каза се е неоснователно. Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган, че с Разпореждане №122-00-1767-6 от 14.09.2023г. се отменя, не нещо друго а именно Разпореждане №122-00-1767-3 от 16.10.2020 г., може да се добави още, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали аналогични на процесните разпореждания(виж например публично обявеното съдебно решение по адм. дело № 124 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).

Впрочем, дори да се приеме, че в случая е допусната някаква форма на грешка, то не се твърди и не се установява, тази грешка да е била изправяна по предвидения за това процесуален ред. Това само е достатъчно, оспорените в настоящото производство административни актове да бъдат отменени.

 

26. За пълнота на изложението, трябва да се добави, че действащия нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, Ч. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1.

Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, в Заявление вх. №Ц1019-12-1812 от 31.08.2020 г.(л. 47), като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но с въпросното заявление Ч. не е искал отпускане на по-висок размер на обезщетението за безработица, а удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава-членка на ЕС. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Ч. и с оглед получения отговор с Разпореждане №121-00-1767-3 от 16.10.2020г., на жалбоподателя е отпуснато обезщетение в размер на 09,00лв. дневно.

Изменението на първоначално определения размер на обезщетението от 09,00лв. на 74.29 лв. дневно е основано на представения от Ч. документ U1, издаден на 26.11.2020 г. от Национална служба за осигурителни вноски, Обединено Кралство; писмо от 19.10.2020 г. от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC(л. 80) и отново изисканата от националната администрация информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия, обективирана в получения документ Н002 №85874 от 02.12.2020 г.(л. 73). Трите документа, издадени от работодателя и от компетентната администрация в Ирландия, безпротиворечиво сочат, че трудовата заетост на Ч. е била прекратена поради изтичане на срока на договора. Това именно е било основанието, с Разпореждане №122-00-1767-5 от 04.01.2021 г., на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО да бъдат изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Ч., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов периода от 06.08.2020 г. до 05,02.2021 г.

При това положение, както Ч., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, Ч. е действал недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.

 

V. За разноските:

 

27. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1440,00лв., съобразно представения в тази насока списък. Уговорения между страните по договора за правна помощ и заплатен от Ч. в брой, адвокатски хонорар не е прекомерен, както се поддържа от ответника. Същият съответства на фактическата и правна сложност на настоящия правен спор и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-376#1 от 04.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1767-7 от 11 2023г на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Пазарджик, с което К. А. Ч., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица] задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020г. до 05.02.2021г. в размер на 7 148.74 лева, както и да заплати сумата от 2 193.80 лева, представляваща законната лихва дължима от датата на полученото парично обезщетение до 23.11.2023г.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. Александър Стамболийски, № 62-64, да заплати на К. А. Ч., [ЕГН], с адрес: гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], сумата от 1440,00 лв.(хиляда четиристотин и четиридесет лева), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.