Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
гр.Плевен, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1158 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от С.А.Х. ***, чрез адв.Л.П.
***, срещу Комисия за защита на потребителите-София, с посочено правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение
в размер на 600лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №460/2019г. на Районен съд Плевен и
КАНД №679/2019г. по описа на Административен съд Плевен във връзка с обжалване
и отмяна на Наказателно постановление на
Директора на РД Русе към КЗП, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане и на направените разноски по настоящето дело на основание чл.38 ал.2
вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно
постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе към КЗП, на
основание чл.200 от ЗЗП на С.Х. е наложена глоба в размер на 300лева, за
нарушение на чл.15 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.201 от ЗЗП е наложена глоба в
размер на 500лева, за нарушение на чл.30 от ЗЗП. Твърди се, че е упълномощил
адвокат, който да изготви жалба и за процесуално представителство и защита в
съдебно производство, на когото е заплатил сумата от 300лева в брой. Сочи се,
че е било образувано НАХД №460/2019г. по описа на РС-Плевен, по което с Решение
№239/04.04.2019г. е потвърдено НП. Твърди се, че това решение е обжалвано пред
Административен съд Плевен, като за изготвянето на касационната жалба и за
процесуално представителство на адвокат е заплатено възнаграждение в размер на
300лева. Сочи се, че е било образувано КАНД №679/2019г., по което с Решение
№517/10.10.2019г. е отменено решението на районния съд и е отменено
наказателното постановление на директора на РД Русе при КЗП. Позовава се на ТР
№1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което КЗП да бъде
осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната
на наказателното постановление в размер на 600лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени разноски на основание
чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.
От ответника не
е депозиран писмен отговор по исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв.П., който поддържа предявената искова молба и моли да
бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че с Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г.
на Директора на РД Русе към КЗП, на основание чл.200 от ЗЗП на С.Х. е наложена
глоба в размер на 300лева, за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗЗП и на основание
чл.201 от ЗЗП е наложена глоба в размер на 500лева, за нарушение на чл.30 от
ЗЗП.
По жалба на Х., чрез адв.Л.П. ***, с
Решение №239/04.04.2019г. по НАХД №460/2019г. по описа на Районен съд-Плевен е потвърдено
Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе
към КЗП. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което
наказаното лице е представлявано от адв.П., който е и изготвил и подал жалбата.
На л.6 от делото на РС е приложено пълномощно за изготвяне на жалба и за
процесуално представителство по НАХД и Договор за правна защита и съдействие №**********/15.01.2019г.,
сключен между С.Х. и адв.П. за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на жалба, защита и процесуално представителство по НАХД,
като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева
с посочване, че е платено в брой. Решението на РС-Плевен е обжалвано с
касационна жалба от С.Х. чрез адв.П., по която е образувано КАНД №679/2019г. по
описа на АС-Плевен. С Решение №517/10.10.2019г. е отменено решението на
районния съд и е отменено Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г.
на Директора на РД Русе към КЗП. По делото е проведено едно съдебно заседание,
в което Х. е представлява от адв.П., съобразно приложено към касационната жалба
пълномощно и договор за правна защита и съдействие №********* от 11.04.2019г.,
в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване,
че е заплатено в брой.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът,
съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на
потребителите, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо КЗП
е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на С.Х..
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в
производствата по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско
възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е приложим
именно редът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с
въвеждането на ал.3, съобразно която в съдебните производства по обжалване на
наказателни постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК, е обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след приключване на производството
пред РС-Плевен и АС-Плевен.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи
се в направените в хода на НАХД №460/2019г. по описа на РС-Плевен и КАНД
№679/2019г. по описа на АС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. №
2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав
приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление е
процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен
съд-Плевен, който е компетентният съд в първата хипотеза.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, но не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които
издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното КАНД
№679/2019г. на АС-Плевен, че НП е отменено, което решение е влязло в законна
сила като окончателно. Следователно, налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на РД-Русе при КЗП, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Следва да се посочи, че
според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая, както се посочи и по-горе,
към момента на приключване на производствата пред районен и административен съд
по обжалване на НП, не е съществувала нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН и не е
съществувал специален ред за претендиране на разноски. Към онзи момент нито
ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК са
предвиждали ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен. Приложимо е било и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и
II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Ето защо, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира направените
разноски, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие
и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на НАХД №460/2019г. на РС-Плевен и на КАНД
№679/2019г. на АС-Плевен са представени два договора за правна защита и
съдействие, като видно от същите и по двата уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на по 300лева, общо 600лева, заплатено в брой.
Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай такова отбелязване в
договорите за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът
приема, че сумата от 600лв. (2х300лева) е реално изплатена на упълномощения
адв.П., който е изготвил жалбата и се е явил в съдебно заседание и
представлявал Х. пред районния съд и административния съд.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производството пред РС и касационната инстанция, следва да се има
предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна
защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС и пред касационната
инстанция е приключило на едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният
адвокат е осъществил процесуално
представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага
чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на
отменената глоба е в размер на 800лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която
се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до
1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е
размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева. За
касационната инстанция размерът на възнаграждението също се определя по горните
правила. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.
на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Предвид изложеното, предявената
искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер от 600лева.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното
НП, издадено от РД-Русе при КЗП, ищецът
е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП
НАХД №460/2019г. на РС-Плевен и КАНД №679/2019г. на АС-Плевен. В този смисъл е
и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. №
2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за
адвокатско възнаграждение по НАХД №460/2019г. на РС-Плевен и сумата в размер на
300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по КАНД №679/2019г. на
АС-Плевен, следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, начиная от
датата на подаване на исковата молба-15.10.2019г.,
от който момент е претендирана, до окончателното й изплащане.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание
и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД и КАНД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба-15.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В настоящето производство се претендира и заплащане на
разноски, а именно 10лева внесена държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящето производство, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА. Искането е
основателно. Разходът от 10лева, представляващ държавна такса за образуване на
делото е доказан с платежен документ на л.5 от делото и следва да бъде присъден
на ищеца на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.4 от делото
адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1
т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на
300лева, определено по реда на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение
от 19.02.2015г. на ВКС по ч.д.№1451/2014г.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите-София да
заплати на С.А.Х. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 600лева (шестстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени по НАХД №460/2019г. на Районен съд Плевен и КАНД
№679/2019г. на АС-Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на подаване на исковата молба-15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите-София да заплати на С.А.Х. ***, ЕГН:**********, направените по
делото разноски в размер на 10лева (десет лева), представляващи внесена
държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите-София
да заплати на адвокат Л.П. ***, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2
от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева (триста лева).
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: