№ 78
гр. Кюстендил, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.ева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора М. В. Кр.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600304 по описа за 2021 година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
на подсъдимите ЕВГ. БЛ. К., ЕГН ********** и Б. БЛ. К., ЕГН **********, двамата от гр.
Дупница, обл. Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.Р.А. срещу Присъда №
260033/13.04.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 663/2019 г. по описа на съда, с
която са признати за виновни в извършването в съучастие на престъпление по чл.129 ал.1
във вр. с ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 НК, за което на всеки от тях е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от по 1 година, с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от по 3 години. С присъдата двамата подсъдими са осъдени солидарно да
заплатят на гражданския ищец причинените от престъплението имуществени и
неимуществени вреди – имуществени вреди в размер на 1 258 лв. и неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането –
30.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като за разликата над 10 000 лв. до
претендираните 20 000 лв. иска за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимите са осъдени да заплатят и сторените разноски по делото. Във въззивната жалба
и допълнението към нея са релевирани оплаквания за постановяване на присъдата при
съществени процесуални нарушения, изразили се в нарушаване нормата на чл.305 ал.3 НПК
– липса на дължимия анализ на противоречивите доказателства и това е довело до
постановяване на присъдата на база предположения, почиващи на неубедителни и
противоречиви свидетелски показания. Поддържа се и липса на убедителни мотиви за
общността на умисъла у подсъдимите. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и
1
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни по
предявеното им обвинение и алтернативно – да се преквалифицира деянието като
извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана и се измени вида и размера на
наложените наказания. Направено е доказателствено искане за назначаване на експертиза,
която да възпроизведе съдържанието на аудиозаписа писмено и да се посочи колко
гласа/лица/ са регистрирани на този аудио запис и какви са произнесените от тях реплики.
Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да
бъдат признати за невиновни и оправдани и да се отхвърли изцяло гражданския иск и
алтернативно – да се преквалифицира деянието като извършено при превишаване пределите
на неизбежна отбрана и се измени вида и размера на наложените наказания.
Становището на Окръжна прокуратура е за потвърждаване на
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна поради безспорна
доказаност от събрания в пълен обем доказателствен материал, че
подсъдимите са извършили в съучастие деянието, за което са обвинени.
Всички доказателства са обсъдени детайлно и задълбочено от І-
инстанционния съд, който не е допуснал нарушение на закона, а видеозаписът
във въззивното производство не променя изводите на І-инстанционния съд и
потвърждава по косвен начин извършителите на деянието.
Частният обвинител Ж.В. и повереника му адв. Ю.Д. не се явиха във
въззивното производство и не изразиха становище по жалбата.
В о.с.з. жалбата се поддържа от подсъдимите и новия им защитник
адв.В.Р., като се конкретизира доказателственото искане и беше назначена
исканата техническа експертиза. Адв.Р. пледира за липса на умисъл за
причиняване на средна телесна повреда у подсъдимите и за приложение на
чл.12 и чл.15 НК по преценка на съда, както и за несъответствие на
присъденото обезщетение с принципа на справедливостта.
Всеки от подсъдимите в лична защита изрази съгласие с пледоарията на
защитника им. Като последна дума подсъдимият Б.К. заяви, че иска
необвиняемост и справедливост. Подсъдимият Е.К. в лична защита заяви, че
иска да бъде оневинен.Същото заяви и в последната си дума.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подадена в законовия срок и от надлежни страни и прие от фактическа и
правна страна следното:
2
С обжалваната присъда всеки един от подсъдимите ЕВГ. БЛ. К. и Б. БЛ.
К. е признат за виновен извършването в съучастие с другия на престъпление
по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК – за това, че на 30.07.2018 г.
пред заведение, находящо се в гр. Дупница, ул.“Прогона“№ 31, в съучастие
като съизвършител с другия, е причинил на Ж. СТ. В. средна телесна повреда,
изразяваща се в триглезенно счупванена дясната подбедрица, довело до
трайно затрудняване на движението на долен десен крайник, като подс.Е.К. е
започнал да се бори и да блъска Ж.В. , а подс. Б.К. му е нанесъл удар с
бутилка, за което и на основание чл.54 НК на всеки от тях е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 1 година и изпълнението му е
отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата двамата подсъдими са
осъдени да заплатят солидарно причинените с деянието имуществени и
неимуществени вреди, както следва:
= сумата от 1258 лв., представляваща претърпените от пострадалия
вследствие на извършеното престъпление имуществени вреди – разходи за
проведено лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2018
г. до окончателното й изплащане;
= сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалия неимущестевни вреди от престъплението – болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2018 г. до окончателното
й изплащане.
На осн.чл.189 ал.3 НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати
припадащата му се част от разноските - по 300 лв. за адвокатско
възнаграждение на ЧО и граждански ищец, по 256,16 лв. държавна такса
съразмерно уважените граждански искове, по 105,57 лв. по сметка на ОД
МВР- Кюстендил и по 100,80 лв. по сметка на ДнРС.
Фактическата обстановка е правилно устаонвена от ДнРС,като е извършен
в пълнота дължимия доказателствен анализ съгласно изискването на чл.305
ал.3 НПК.
Законосъобразно е прието, че вечерта на 30.07.2018 г. ЧО и граждански
ищец Ж.В. и подсъдимите били в заведението на ул.“Прогона“ № 31 в гр.
Дупница. ЧО Ж.В. седял на маса пред заведението в компанията на
свидетелите К.М., С.Г. и В.С., като си поръчал 100 г водка. На съседна маса
седели двамата подсъдими и св.Г.К., които пиели бира.
3
ЧО Ж.В. и подс.Е.К. се скарали на тема за съпругите им и взаимно си
разменили в тази насокае обидни реплики. Подс.Е.К. казал на пострадалия
Ж.В., мче неговата жена е биал допреди малко при него, а жената на В. го е
напуснала. След това ЧО Ж.В. си тръгнал от заведението с колата си и
отишъл в дома си – блока в ж.к.“Южен“ № 20. Там пред блока били брат му -
св.В. В. и св.Г.Я., на които ЧО разказал за разменените реплики между него и
Е.К.и заявил, че иска да се върне, за да се разберат. Свидетелите В. В. и Г.Я.
се отпитали да го разубедят да не се връща в заведението, но ЧО Ж.В. не ги
послушал и тръгнал пеша обратно към заведението. Тогава свидетелите В.В.
и Г.Я. се качили в колата на св.В.В. и също потеглили към заведението,
притеснени от поведението на ЧО Ж.В..
Когато ЧО пристигнал в заведението, питал „Къде е, къде е“/за подс.Е.К./. В
този момент подс.Е.К. тъкмо излизал от кафето и и се запътил към масата си.
ЧО Ж.В. тръгнал срещу подс.Евг. К. и го блъснал леко, като и двамата
останали в изправено положение. След това двамата се хванали, започнали да
се блъскат и „се сборичкали“, като подс.Е.К. блъскал пострадалия. Тогава
подсъдимият Б.К., който седял на масата си, се изправил, взел празна бутилка
в ръка и се насочил към ЧО Ж.В..
Точно в този момент в заведението пристигнали братът на ЧО св. В. В. и
св.Г.Я. с лекия автомобил „Ауди“ на св. В.В.. Св.В. В., виждайки
поведението на подс.Б.К., му извикал: “Недей,момче!“, за да предовтрати
нападението над брат му.
Подс.Б.К. обаче не го послушал, приближил се в гръб на ЧО Ж. В. и го
ударил с бутилката по главата, от което бутилката се счупила и част от нея
останала в ръката на подс. Б.К.. В резултат на сбутването и сборичкването
между ЧО Ж.В. и подс.Е.К., последвано от удара с бутилка по главата от
подс. Б.К., В. бил принуден да извърши неестествено движение с десния си
крак, кракът му се усукал и от усукването се счупил, а ЧО паднал на земята,
като изпитвал силна болка.
След като ударил ЧО с бутилката по главата, непосредствено след това
подс. Б.К. замахнал със счупената бутилка към стоящия наблизо свидетел
Г.Я., който се предпазил с ръка и побягнал. Подс.Б.К. го гонил известно
време, като му извикал:“Ти ще умреш“ и хвърлил по него счупената бутилка.
Тогава към св.Г.Я. се приближил св.Г.К. и видял, че св.Я. има порезни рани
4
по лицето, по ръката и ребрата и го закарал до спешния център в града.
Междувременно приятелите на ЧО Ж.В. му помогнали да стане и го
сложили да седне на стол, което се вижда и на диска, разгледан във
въззивното производство. Свидетелите В. В., К.М. и Г. Я. съобщават, че
кракът му бил „извъртян, усукан навън“.
На подадения сигнал на 112 се отзовали полицейските служители В. М.,
А.Р. и Л.П.. Когато обаче отишли в заведението, то било затворено, а
собственикът св. В. Б. им казал,че е почистил заведението поради
приключване на работното му време.На тротоара пред заведението
полицейските служители забелязали няколко дребни зелени на цвят стъкла, за
което е изготвена докладна записка от св.Л.П..
Пострадалият ЧО Ж.В. първоначално бил закаран в болницата в
гр.Дупница, а след това е приет за лечение в МБАЛ“Скин Системс“ЕООД –
гр.Елин Пелин за времето от 30.07. до 6.08.2018 г. Там била извършена
оперативна интервенция за наместване и фиксиране на сегментите с плака и
винтове, като при изписването му на 6.08.2018 г. в издадената епикриза е
посочена окончателната диагноза: фрактура трималеоларис кум луксационе
АТС.
ДнРС правилно е приел, че изготвената в ДП СМЕ установява вида и
механизма на причинените на пострадалия Ж.В. увреждания при инцидента.
Получените травматични увреждания са: счупване на вътрешния и външния
глезен и на фрагмент от голямопищялната кост на дясната подбедрица/
т.нар.триглезенно счупване или трималеоралон счупване тип Кътън/.Този вид
счупване се получава по индиректен механизъм от пронационно-абдукционен
тип и е възможно да се получи по време и начин, както се сочи в
представените материали. Счупването не се дължи на директен удар в
областта на глезена, а под въздействието на външна сила се провокира
принудително движение в определена посока, което по индиректен
механизъм води до съответното счупване, в зависимост от посоката и
интензитета на въздействие. Посоченото счупване е довело до трайно
затрудняване движението на долен десет крайник за повече от 30 дни, а
срокът на имобилизация при такива счупвания е от порядъка на два и
половина-три месеца. При нормално протичащ възстановителен процес и
липса на усложнения срокът на нетрудоспособност е от порядъка на половин
5
година.
СМЕ сочи и причинените на св.Г.Я. увреждания на 30.07.2018 г. –порезна
рана в областта на лява буза и порезна рана на лява мишница,3 бр. линейни
охлузвания /драскотини/ в областта на гръдния кош вляво. Тези уврежадния
се дължат на едйствието на предмет с остър връх и режещи ръбове,каквито
предмети са и счупени стъкла.
От назначената в съдебното производство СМЕ е установено състоянието
на пострадалия Ж. В. след инцидента и заплатените суми за оперативната
интервенция и лечението му. Непосредстевно след инцидента и в следващите
няколко дни той е изпитвал силна болка, която в следващите дни постепенно
е отшумявала, като е приемал НПВС/нестероидни противовъ-зпалителни
средства/. Към момента на експертизата като цяло функцията на засегнатия
крайник е възстановена, но продължава да е налице лек оток и болка при
натоварване на ставата. Налага се нова оперативна интервенция за
премахване на поставената плака и винтове, каквато е обичайната практика.
След тази интервенция ще има нов период на възстановяване, който обаче ще
бъде значително по-кратък в сравнение с този след инцидента. Заплатените от
Ж.В. суми, установено от представените 3 бр. фактури и фискалните бонове
към тях, са: 1200 лв. за тубуларна плака-комплект с винтове; 17,40 лв.
платена потребителска такса по чл.47 ал.1 ЗЗО и 40,60 лв. платена
потребителска такса.
Назначената във въззивното производство техническа експертиза,
обективирана в Прокотол № 2022/ИЕУ-012 от 2.02.2022 г./на л.111-114 от
настоящото дело/, изпълнена от вещите лица А.Г. и М.Й. от НИК-МВР с
нищо не променя гореописаната и установена от районния съд фактическа
обстановка. Неин предмет е видеоклип, извлечен от представения телефон на
подс. Е.К. – мобилен телефон марка“Айфон“ модел А 1778, с ИМЕЙ
**********************, както и представен от защитника на подсъдимите
диск, на който е свален същия видеоклип от 30.07.2018 г. Той е заснет от
подс.Е.К. и е с продължителност 27 секунди. Клипът беше гледан в съдебно
заседание от съда и страните и съдържанието му словесно е отразено и в
техническата експертиза, и в съдебния портокол. Заснетото на клипа
представлява част от тротоар и пътно платно, крака на лица, обути с къси
панталони и спортни обувки. Наблюдава се задна част на автомобил,
6
отговарящ по външни белези на „Ауди“, модел „А 3“ , сив на цвят, който
потегля и изчезва от полезрението на заснемащото устройство, сочи
експертизата. Поради движението на автомобила не може да бъде разчетен
целия му номер, завършващ на ….67 ВН. В кадър попадат и други
автомобили на отсрещната страна на пътното платно и сгради. Прегледът на
файловете е извършен с професионален видеоредактор и специализирани
криминалистични програмни продукти за видеообработка. От
видеофайловете са извлечени снимкови кадри, подредени в хронологичен ред
и приложени на хартиен носител към експертизата и представляват
неразделна част от нея.
Видеоклипът беше гледан от съда и страните в съдебната зала, като
видяното и чутото от него е отразено в съдебния протокол/ вж л.120 от
настоящото дело/.
Настоящият състав споделя доказателствения анализ, извършен в мотивите
на І-инстанционната присъда и изчерпателното изброяване на всички събрани
по делото доказателства. Правилни са правните изводи относно
кредитираните доказателства за авторството на деянието, като въззивният съд
намира за необходимо да разшири изложението на районния съд и да изложи
собствените си съображения за доказателствената стойност на различните
доказателствени средства.
За авторството на деянието са събрани достатъчно гласни доказателства. На
първо място това са показанията на пострадалия свидетел Ж.В., приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 НПК, на св.В. В.,
св. Г.Я., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1
т.1 НПК и св. К.М.. Както правилно е възприел ДнРС, няма основание да не
се кредитират показанията на самия пострадал –ЧО и гр.ищец Ж.В., както и
на неговия брат св.В. В. въпреки степента им на заинтересованост от изхода
на делото. И това е така, защото показанията и на двамата се подкрепят от
показанията на свидетелите Г.Я. и К.М.. Тези свидетели са преки очевидци на
случващото се. Пострадалият лично е възприел и усетил нападението над
себе си по време на сборичкването му с подс.Е.К., по време на което е
получил удар с бутилка по главата. Въззивният съд приема, че ударът от
подс.Б.К. е нанесен в гръб на пострадалия, както съобщават свидетелите В. и
Я.. Затова се кредитират в тази част показанията на пострадалия от ДП,
7
дадени на 9.08.2018 г. само няколко дни след случая, когато спомените му са
били най-пресни/ а не показанията му в съдебното прозиводство / и когато е
заявил:“ Усетих само, че някой ме удари по главата. Паднах на земята и в
този момент усетих силна болка в десния крак и извиках:“ Ох“.Отворих очите
си и видях, че Е. стои над мене прав“. Въззивният съд приема, че
впоследствие пострадалият е разбрал кой точно го е ударил с бутилката по
главата. Ударът с бутилка обаче е бил видян и това е съобщено от св.В. В.,
който е извикал към подс.Б.К.:“Недей, момче“ в опита си да предотврати
нанасяне на удара. Това е видяно и от св.Г.Я., който е разказал за случилото
се между него и подс.Б.К. след нанесения удар с бутилката по главата на ЧО.
Св. Г.Я. добросъвестно е заявил, че когато той и св.В. В. отишли в
заведението, пострадалият Ж. В. питал за един мъж къде е, без да споменава
име и когато този мъж излизал от кафето, Ж. го хванал за врата и се и се
сборичкали. Този мъж е идентифициран от св.В. В. като подс.Е.К.. С вече
счупената бутилка, след като ударил пострадалия оп главата и той паднал на
земята, подс.Б.К. е замахвал към св.Я., след което го подгонил и го гонил
известно разстояние, като викал:“Ти ще умреш“. Основание за
достоверността на показанията на св.Я. за видяното и съобщено от него
основание дава СМЕ, сочеща неговите увреждания и възможния механизъм
на причиняването им. Тя сочи, че охлузванията по лицето и ръцете му е
възможно да са причинени по описания от св.Я. начин.
Показанията на св.Г.К., се кредитират частично. Кредитират се показанията
му от ДП и то тези от 22.08.2018 г., а не последващите такива от ДП относно
това, че подс.Е.К. и пострадалият Ж.В. са били прави, преди да се сборичкат,
а не показанията му от СП, в които е заявил, че Ж. се запътил към седящия на
масата Е.К. и го обърнал със стола. Защото показиинята на този свидетел от
ДП са дадени на 22.08.2018 г.,т.е. три седмици след инцидента и тогава
спомените му са били по-пресни и заявеното тогава от него следав да се
възприема за достоверно по тази причина. Освен това, в тази част
показанията му се подкрепят от показанията на самия пострадал, на св.В. В. и
Г.Я.. Кредитират се показанията на този свидетел и относно заявеното, че
вторият път пострадалият Ж. е дошъл пеша и малко след него с колата на
брат му пристигнали брат му - св.В.В. и св.Г.Я., защото относно посочения
факт в тази част показанията му се подкрепят от кредитираните
доказателства. Не следва да се кредитират показанията на свГ.К. относно
8
заявеното, че не е видял Б. да удря с битилка Ж. и че не е видял Ж. да се
оплаква, че го боли крака и че кракът му е обърнат, защото това е в
противоречие с кредитираните гласни доказателства. Но пък той е обяснил
причината за това – „Само Г. ме интересуваше/т.е.св.Г.Я./. Него закарах в
Бърза помощ.“ Въпреки това все пак този свидетел е заявил, че е видял ,че Б.
счупил две шишета и ги държал в ръцете си. Не следва да се кредитират
показанията на този свидетел относно това, че не е видял кой кого е удрял в
суматохата и че „Ж. и Г. се нахвърлиха да бият Е.“ като необективни,
заинтересовани и тенденциозни в тази част поради противоречието им с
кредитираните доказателства. Защото пострадалият не е имал физическото
време да предприеме нападение, тъй като в момента на схватката между него
и подс.Е.К. е бил ударен с бутилката по главата от подс.Б.К., вследствие на
който удар е паднал на земята и от усукването е причинената му травма.
Частично следва да се кредитират и показанията на св. С.Г.. Неговите
показания относно сблъскването и сборичкването между подс.Евг. К. и
пострадалия Ж.В., относно удара с бутилка по главата от подс.Б.К. на
пострадалия и относно видения от свидетеля счупен крак на пострадалия се
кредитират изцяло поради подкрепянето им от гореописаните и кредитирани
доказателствени средства:“ ..После Е. беше в барчето и на излизане се сбута с
Ж., сбиха се по-точно…Видях Ж. да пада на земята, когато си счупи крака.
Бутилка се счупи от бира – тогава се бутаха много, мисля, че Б. счупи бутилка
в главата на Ж.…Е. и Ж. се бяха вкопчили да се бият, бутаха се, бореха се и
тогава Б. го удари с бутилката. Ж. приклекна и тогава видяхме, че глезена му
е счупен…Крака видимо беше счупен,беше му глезена накриво.“
Показанията на св.К.Ч. се кредитират частично в следните им части: че
пострадалият се е върнал пеша в заведението, след като преди около 10
минути си е тръгнал с колата си; че братът на пострадалия св.В.В. и св.Г.Я. са
дошли в заведението с колата на св.В. и че не е видял да идва бърза помощ.
Кредитира се като достоверно и заявеното от свидетеля при разпита му в ДП
на 30.08.2018 г. ,че е видял Ж. да пада на земята. В тези части показанията му
се подкрепят от кредитираните гласни доказателства. В останалите им части
показанията на този свидетел като заинтересовани и необективни не се
кредитират – заявеното в съдебното производство, че не е видял Ж. да пада,
както и заявеното в ДП и СП,че не е видял Ж. да е удрян с битилка и кракът
му да е счупен и че Ж. сам е станал и се запътил към колата на брат си. Това,
9
че пострадалият сам бил станал и се отправил към колата на брат си, се
опровергава категорично от видяното на видеозаписа от гледания в о.с.з.диск.
На него се вижда как двама души помагат на Ж. да стане и го подкрепят след
това под мишниците по пътя към колата, а той се движи, като е вдигнал
десния си крак и куцука на левия си крак. А заявеното от този свидетел, че Ж.
започнал да вика на подс.Б.К., че ще му счупи всичките зъби, е действително
изречено от пострадалия. Това също беше видяно и чуто на процесния диск
при гледането му във въззивното производство. Но тази реплика, видно от
видеозаписа, е изречена от пострадалия след инцидента, преди да стане от
земята. А и самият подсъдим Б.К. заяви, че е снимал след инцидента. Който
пък факт означава, че св. Ч. е присъствал на мястото и непосредствено след
инцидента. Защото е чул изречените думи от пострадалия към подс.Б.К. след
удара с бутилката, довело до падането му и счупването на крака му,
предизвикало силно болково усещане, в резултат на което е отправил към
подс.Б.К.. И именно така съобщеното от свидетеля Ч. мотивира убедително
съда относно извода за частичната недостоверност на показанията му. А
взетото дърво от св.В. В. е станало след удара с бутилката по главата на
пострадалия, което и самият свидетел В.В. не е отрекъл, но е съобщил
добросъвестно кога точно е отишъл до колата си да вземе дървото – след
удара по главата на Ж.В. от подс.Б.К., за да защити себе си и брат си, което
пък въззивният съд намира за напълно логично и обосновано действие. А
дали е използвал дървото е извън предмета на делото, тъй като този факт е
ирелевантен за делото.
Като достоверни следва да се приемат показанията на св.В.С., седял на
масата на пострадалия. Той е съобщил добросъвестно за възприетото от него,
като е уточнил, че е седял с гръб към случващото се. Чул е карането, видял е
падането на Ж. до него, чул е шум и е видял парчета от счупена бутилка и
след шума от счупената бутилка, като се обърнал, видял падналия до него Ж.,
който викал:Крака, крака“. Св.С. именно помогнал на Ж. да стане, видял, че
кракът му е счупени и казал на брат му да извика линейка.
Кредитираните изцяло и частично анализиранси по-горе свидетелски
показания относно механизма на причиненото на пострадалия увреждане се
подкрепят от изнесеното за тези факти в СМЕ и това е едно сериозон
осонавние за кредитирането им.
10
Показанията на полицейските служители свидетелите А.Р.,В.М. и Л.П.. се
кредитират изцяло като достоверни. Тези свидетели са пристигнали след
инцидента, но пък установяват участниците в него по дадените разяснения
пред тях от св.Б. – управител на заведението.
Показанията на св.В. Б. не съдържат преки данни относно случилото се, но
той е разказал, че е излязъл от заведението, като е чул врява и шум и е видял
Ж. да седи на един стол и да охка, че го боли крака и е видял брат му да го
качва в една кола и да го кара в Бърза помощ.Съобщил е също, че в неговото
заведение Ж. е поръчал една водка от 100 г, а братята К.и са поръчали по една
бира за всеки и още една бира, коята са изпили двамата., както и че по-късно е
разбрал, че кракът на Ж. бил изкълчен на една страна и че по другото момче,
което дошло с В., имало кръв, но че не е видял друго. Тези факти се
подкрепят от кредитиранитке доказателства и затова показанията на този
свидетел се кредитират изцяло.
Изцяло се кредитират и показанията на майката на пострадалия св.Л.К.. Тя е
изнесла факти като пряк очевидец за здравословното състояние на
пострадалия след инцидента и изнесеното от нея се подкрепя от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи. По тези съображения,
въпреки родствената й връзка с пострадалия, показанията й се приемат за
изцяло достоверни.
Показанията на св.Р.Д., фактическа съпруга на подс.Б.К., дадени пред
въззивния съд, не съдържат в по-голямата си част релевантни за предмета на
делото факти, тъй като съобщават за взаимоотношения между подс.Б.К. и
сина на пострадалия след инцидента. А заявеното, че 2-3 месеца след
инцидента с Ж. отй е разтоварил един камион с над 10 кубика дърва и бил
започнал да работи, остават изолирани от кредитираните доказателствени
средства и се възприемат за недоказани. Именно по тези съображеиня, а не
защото свидетелката е фактическа съпруга на единия от подсъдимите, съдът
не кредитира показанията й като обективни. Те освен това са опровегани от
заключенията на СМЕ, сочещи на няколко извършени оперативни
интервенции и дълъг възстановителен период на пострадалия и тези изводи са
обосновани с приложените по делото медицински документи.
Изготвените в ДП и СП съдебно-медицински експертизи се кредитират
изцяло като обективни и компетентно изготвени.
11
Изцяло се кредитира заключението на изготвената във въззивното
производство техническата експертиза на видеозаписа на заснетото от
подс.Б.К. с телефона му след инцидента и пренесено на намиращия се по
делото диск като обективно и компетентно изготвено.
Подсъдимите дадоха обяснения за първи път във въззивното
производство/на л. 59-62 от настоящото дело/. Обясненията на подс.Е.К. се
кредитират частично като годно доказателствено средство само в частите им,
в които се подкрепят от кредитираните доказателствени средства, описани
по-горе, а именно: за предхождащото инцидента скарване между пострадалия
и подс.Е.К. и седящия на тяхната маса свидетел Г.К. на тема жени и
сексуални възможности, след което пострадалият се качил в колата си и че
след 10-20 минути се върнал отново в заведението. В останалатим
преобладаваща част – че Ж. пристигнал с колата на брат си и че със слизането
от колата той и другото момче от колата хванали подс.Е.К. и започнали да го
бият и го повалили на земята, че Ж. стъпил накриво и затова бил закаран в
бърза помощ, че брат му изобщо не е ставал от масата - като опровергани от
кредитираните доказателстевни средства тази част от обясненията се
възприема като защитна теза. Изнесеното в обясненията за това, че след по-
малко от месец от инцидента Ж. си карал камиона и разтоварвал дърва съдът
също не кредитира поради опровергаването на това твърдение от показанията
на св.Л.К. и от посоченото в съдебно-медицинските експертизи като
възстановителен период на пострадалия и състоянието му след инцидента и
проведените операции. А твърдяното за „връзки“ на пострадалия с полицията
няма отношение към предмета на делото.
Обясненията на подс.Б.К. се кредитират като годно доказателствено
средство частично само в в часите им, в които се подкрепят от кредитираните
доказателствени средства – за разменените цинизми и обидни думи между
пострадалия и подс.Е.К. на тема жени, за заявеното от посдс.Е.К. на
пострадалия, че жена му го е оставила, а жената на Евг.К. допреди минути е
била при него и че пострадалият ис е тръгнал от заведението. В останалата им
част поради опровергаване на изнесеното с обясненията на този подсъдим от
кредитираните одказателстевин српедства обясненията му следва да се
третират като защитна теза – че пострадалият е дошъл заедно с брат си и още
едно момче с колата на брат му, че със слизането от колата св.В.В. носел
12
бухалка и тримата нападнали братята К.и, които си седели на масата и масата
паднала, откъдето Б.К. получил нараняванията си, че на пострадалия му
нямало нищо,че Ж. е бил мъртво пиян и че не е имало физическо
съприкосновение между него и пострадалия и че той/Б.К./ не е удрял никого.
Възприе се вече и се посочи основанието за това, че пострадалият е поръчал
голяма водка в заведението и не е установено дали я е изпил. А намесата на
името на шефа на криминалната полиция в Дупница и от този подсъдим няма
никакво отношение към делото. А относно заявеното от пострадалия, че ще
им избие зъбите се посочи, че е възприето от съда за изречено от пострадалия
след инцидента.
При така установеното правилно ДнРС е приел, че обвинението с правна
квалификация чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал. НК за двамата
подсъдими е доказано по несъмнен начин от неговата обективна и субективна
страна.
Споделят се доводите на І-инстанционния съд, че изпълнителното деяние
на престъплението от неговата обективна страна е осъществено при форма на
съучастие чрез дейстивя на всеки от подсъдимите. Първоначално
пострадалият и подс.Е.К. се сборичкали, след което подс.Е.К. е започнал да
го блъска и „двамата себили в схватка“. Безспорно установено, че това е
станало в изправено положение на двамата. И в този момент подс. Б.К. е
станал от масата, на която седял, и с бутилка е нанесъл удар в по главата на
пострадалия. В резултат на тези синхронни действия на двамата подсъдими
пострадалият Ж.В. паднал земята, при което глезенът му се усукал и счупил.
СМЕ установява вида и механизма на причинените на пострадалия Ж.В.
увреждания при инцидента в резултат от посочените действия на
подсъдимите: счупване на вътрешния и външния глезен и на фрагмент от
голямопищялната кост на дясната подбедрица/ т.нар.триглезенно счупване
или трималеорално счупване тип Кътън/. Този вид счупване се получава по
индиректен механизъм от пронационно-абдукционен тип и е възможно да се
получи по време и начин, както се сочи в представените материали.
Счупването не се дължи на директен удар в областта на глезена, а под
въздействието на външна сила се провокира принудително движение в
определена посока, което по индиректен механизъм води до съответното
счупване, в зависимост от посоката и интензитета на въздействие.
Посоченото счупване е довело до трайно затрудняване движението на долен
13
десен крайник за повече от 30 дни, а срокът на имобилизация при такива
счупвания е от порядъка на два и половина-три месеца. При нормално
протичащ възстановителен процес и липса на усложнения срокът на
нетрудоспособност е от порядъка на половин година.
Това увреждане се отнася към медико-биологичния признак трайно
затрудняване движението на долен десен крайник и представлява средна
телесна повреда по см.на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК, както е приел и І-
инстанционният съд.
От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено от
двамата подсъдими при форма на вината евентуален умисъл. Както правилно
е посочил ДнРС, за умисъла при телесните повреди е характерна една
неопределеност. Деецът цели неконкретизирани последици от даден вид, като
не съзнава в каква точно степен ще засегне телесната неприкосновеност и ще
увреди здравето на пострадалия, но иска/или допуска/ настъпването на която
и да е от тях. В настоящия случай точно такъв е бил умисълът на двамата
подсъдими, които са действали при общност на умисъла. Всеки от тях е
съзнавал, че не действа сам, както е посочил и ДнРС. Интелектуалният
момента на умисъла у двамата подсъдими обхваща представите, че при
съчетание на извършените от всеки от тях действия ще настъпят
съставомерните последици – увреждане здравето на пострадалия. Те са
предвиждали, че действия по сборичкването и бутането на пострадалия от
подс. Е.К., съчетани с нанесения в същия момент удар с бутилка от
пострадалия Б.К., от който удар бутилката се е счупила, съчетано с
употребения от пострадалия алкохол, за който факт и двамата подсъдими
съобщиха в обясненията си, ще доведат до причиняването на телесна повреда
на пострадалия. Двамата подсъдими са били запознати отлично със
състоянието на пострадалия – употребения алкохол и са предвиждали , че при
съчетание на извършените от всеки от тях действия/ блъскането и
боричкането и нанесения удар с бутилка по главата/ ще нарушат равновесието
на пострадалия и въпреки това са извършили именно тези действия, довели до
съставомерния резултат на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Предвид изложеното е безспорно, както е приел и І-инстанционният съд, че
обвинението е доказано по несъмнен начин от обективната и субективната му
страна. Като обобщение се налага извода, че законосъобразно е приетото от
14
районния съд, че деянието е извършено в съучастие подформата на
съизвършителство от опдсъдимите, като всеки от тях е извършил определено
действие, което в съчетание с другото като резултат е причинило процесната
средна телесна повреда. Налице е общност на умисъла на подсъдимите и вд
интелектуалния, и във волевия момент. Всеки от тях е съзнавал, че не действа
сам, а в условията на съвместна престъпна дейност, като и двамата са
допускали настъпването на престъпния резултат.
Споделят се изцяло доводите в мотивите на проверяваната присъда, че с
оглед установения механизъм на увреждането, посочен в СМЕ, е
несъстоятелен довода на защитата пред І-инстанционния съд, че действията
на двамата подсъдими формират института на неизбежната отбрана,
дефиниран от чл.12 ал.1 НК.
Предвид установеното от фактическа страна по неоспорим и категоричен
начин за механизма на причиняване телесната повреда на пострадалия от
подсъдимия съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че
причинената от подсъдимия на пострадалия средна телесна повреда е
причинена в условията на чл.12 ал.1 НК или чл.12 ал.4 НК.
Чл.12 ал.1 НК урежда хипотезата на неизбежна отбрана, съгласно която не е
общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана- за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. Институтът на неизбежната отбрана е доразвит в ППВС № 12/1973
г., чиито постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи.
Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която
нападнатият може да причини вреди на нападателя с цел защита и
отблъскване на нападението. Съгласно т.5 от ППВС № 12/1973 г.
„нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети
лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил“.
Сочи се още, че кратковременнтото прекъсване на нападението не означава
прекъсване на нападението. В настоящия случай обаче има прекъсване на
нападението, защото: Установи се безспорно, че първоначално пострадалият
се е насочил към подс.Е.К. и го е блъснал, но веднага след това двамата са се
сборичкали и „са се хванали в схватка“, след което подс.Е.К. е дърпал и
15
блъскал пострадалия. Т.е. подс.Е.К. е отблъснал първоначалното нападение на
пострадалия и когато подс.Б.К. е нанесъл удара с бутилка оп главата на
пострадалия, то нападението на пострадалия над подс.Е.К. вече е било
отблъснато от самия Е.К.. Освен това, не е имало никаква
животозастрашаваща подс.Е.К. опасност от страна на пострадалия Ж.В..
Защото предвид и употребения алкохол неговото първоначално действие –
блъскане на подс.Е.К. не е било с целенасочен интенцитет, както са
последващите синхронни и целеняасочени действия на двамата подсъдими
към пострадалия. И не на последно по значимост обстоятелство е фактът, че
причина за повторното връщане на пострадалия е била репликата на
подс.Е.К., при първото му отиване в заведението и след разменените цинични
реплики между двамата, че жената на пострадалия го е напуснала, а жената на
подс.Е.К. е била при него и че подс.Е.К. има две деца, а пострадалият – едно.
Т.е. предхождащата инцидента вербална реплика на подс.Е.К. е отключила
последващото поведение на пострадалия Ж. В.. Освен това не бива да се
забравя посоченото в ППВС № 5/1973 г., че нападнатият може, но не е
длъжен по закон, да се откаже от активна защита, да бяга или да се укрива, да
търси помощ от държавни органи и др.п. Т.е. ако се е почувствал застрашен,
подс.Евг.К. е могъл да избере някой от посочените способи на действие, но не
го е сторил.
Затова по посочените съображения и настоящият състав приема, че липсва
института на неизбежната отбрана при действията на двамата подсъдими.
Отделно от това, причинените на пострадалия увреждания са далеч над
„необходимите предели“ по см.на чл.12 ал.1 НК. Защото причиненото на
пострадалия увреждане е сериозно и е довело до извършване на
неколкократни оперативни интервенции, с дълъг възстановителен период. Не
е установено, че причинените на подс.Е.К. увреждания- охулзвания са
причинени именно от пострадалия. Дори обаче хипотетично да се приеме
уврежданията на подс.Евг. К. да се причинени от пострадалия в тяхното
сборичкване, то те са далеч по –леки по степен и непротивопоставими на
причинената сериозна средна телесна повреда на пострадалия Ж.В. от
синхронните действия на двамата подсъдими и не са животозастрашаващи.
Защото нищо не е налагало намесата на подс.Б.К. и удара с бутилка оп
главата на пострадалия, тъй като живота и здравето нито на него, нито на брат
16
му са били сериозно застрашени от действията на пострадалия.
Превишаване пределите на неизбежна отбрана по см. на чл.12 ал.2 НК
има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността от
нападението, когато надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
След комплексна преценка на всички обстоятелства, отнасящи се както до
интензивността на нападението и защитата, характера на защитеното и
увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, обстановката, в
която се намират нападащият и отбраняващият се и влиянието й върху
поведението на подсъдимите, така и до умисъла, с който са действали
подсъдимите в момента на деянието, въззивният съд приема, че подсъдимите
не са действали и при превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Още по-малко би могло да се приеме, че осъщественото от подсъдимите
К.и представлява случайно деяние по см.на чл.15 НК. Съгласно тази
разпоредба не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
По- горе подробно се анализира субективната страна на извършеното в
съучастие престъпление при евентуален умисъл и общност на умисъла от
двамата подсъдими, извлечено от реално извършените от всеки от тях
действия, което автоматично изключва приложението на чл.15 НК.
По тези съображения въззивният съд даде отговор защо намира за
несъстоятелни тезата на защитата за оправдаване на подсъдимите. Въпреки
това следва да се посочи още, че ударът с бутилка по главата на пострадалия
от подс.Б.К. е видяно от свидетелите В. В., Г.Я., и С.Г. и лично е възприето и
от самия пострадал. Но, понеже ударът с бутилка му е нанесен в гръб, съдът
прие, че впоследствие пострадалият е разбрал кой го е ударил. При това
положение е напълно необосновано да се твърди от защитата, че не е имало
удар с бутилка. Невярно е и защитното твърдение, че пострадалият сам се е
качил в колата, което се виждало от видеозаписа. Видяното на видеозаписа е
описано в настоящото решение и в съдебния протокол и не се налага
преповтарянето му на това място от изложението.
Необосонвано и опровергано от самите мотиви на проверяваната присъда е
твърдението във въззивната жалба, че липсвали мотиви за общността на
умисъла у двамата подсъдими, което подробно се посочи по-горе.
При така установеното от фактическа и правна страна решаващият съд е
17
приел, че следва да определи наказанието на всеки от подсъдимите по чл.54
НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в размер на
1 година, „лишаване от свобода“. Приел е още, че за постигане целите на
индвидиуалната и генерална превенции и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимите не се налага това наказание да се търпи ефективно и
изпълнението му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за минималния законов
изпитателен срок от 3 години. Приел е ниска степен на обществена опасност
на всеки от подсъдимите, отчел е смекчаващите обстоятелства – чисто
съдебно минало и висше образование на под.Б.К., трудова и семейна
ангажираност на подсъдимия Е.К.. За разлика от І-инстанционния съд
въззивният състав приема, че и подс.Е.К. е неосъждан/реабилитиран/, защото
на 22.07.2017 г. е внесъл глобата от 500 лв., наложена му като наказание за
предходно престъпление по чл.345 ал.2 НК. А от внасянето на глобата од
процесното деяние е изминала повече от 1 огдина и по тази причина към
момента на процесното едяние подс.Е.К. вече е бил реабилитиран.
Законосъобразно І–инстанционният съд е приел за отегчаващо обстоятелство
мястото на деянието и извършването му от подсъдимите при демонстрация на
сила.
Споделят се одводите на решаващия съд за липса на основание от
прилагането на чл.55 Нк при определяне размера на наказанието за всеки от
подсъдимите, тъй като липсват както многобройни, така и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. По тези съображеиня въззивният съд
намира така наложените на всеки от подсъдимите наказания ЛС с
приложение на чл.66 ал.1 НК за законосъобразно определени и за
справедливи.
Относно гражданския иск за неимуществени вреди съдът е приел, че са
доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно и виновно извършено от подсъдимите в съучастие деяние, от
което на пострадалия са причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, при срок за пълното му възстановяване около половин година.
Съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД съдът е приел, че
справедливо обезщетение за тях е сумата от 10 000 лв. При определяне на
този размер съдът е отчел интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителния възстановителен период, приема на обезболяващи
медикаменти и причинените неудобства, изразени в затрудняване движението
18
на долен десен крайник, нарушения на функцията му, невъзможност да бъде
използван пълноценно в трудов и социално-битов аспект. Сумата е присъдена
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 30.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до
претендираните 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. В
отхвърлителната гражданска част присъдата не е обжалвана и е влязал в сиал.
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди настоящият
въззивен състав намери за законосъобразно определено при спазване
принципа за справедливо възмездяване на причинени от престъплението
неимуществени вреди, прогласен в чл.52 ЗЗД. Сумата от 10 000 лв. и според
настоящия състав в достатъчна степен ще репарира тези причинени на
пострадалия неимуществени вреди от престъплението. Към изложеното от
районния съд въззивният съд намира за необходимо да посочи, че
присъдената сума е съобразена с първоначалното нападателно поведение към
подсъдимия Е.К. – дърпането на К. от пострадалия, прераслано в
сборичкването и схватката между двамата. Но задължително следва да се
посочи, че с нищо не е бил провокиран от пострадалия подсъдимия Б.К., за да
е бил принуден да става от масата и да удари с бутилка по главата
пострадалия, като от удара бутилката се е счупила. Именно ударът с бутилка
по главата, съчетан от дърпането и блъскането на пострадалия от подс.Е.К., е
предизвикано падането на пострадалия и последвалото счупване на неговия
глезен по гореописания механизъм.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1258 лв. е
уважено законосъобразно от решаващия съд, който го е приел за безспорно
доказани от представените 3 бр.фактури и касови бонове разходите по
оперативното и последващото лечение на пострадалия, представляващи: 1/3
тубуларна плака – комплект винтове и потребителски таксиза предоставени
медицински услуги, ведно със законната лихва върху опсочената сума от деня
ан уврежданеот 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. А
необходимостта от поставянето на посочената плака с винтове е установено
от СМЕ, че те са били поставени.
Законосъобразно, поради извършеното в съучастие престъпление, двамата
подсъдими са осъдени солидарно да заплатят уважената сума по двата иска за
непозволено увреждане.
19
Предвид изложеното проверяваната присъда е правилна и
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила при
водене на съдебното следствие и при постановяване и мотивиране на
съдебния акт. Констатираното различие между нея и настоящото решение
относно възприетото във въззивното решение, че пострадалият пръв е
блъснал подс.Е.К., не опорочават правилността на постановения с нея правен
резултат в наказателната и гражданската й част. При служебната й проверка
не се откриха други различни от сочените в жалбата основания за нейната
отмяна или изменение.
В частта за разноските и веществените доказателства също не са налага
промяна на присъдата.
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260033/13.04.2021 г. на ДнРС, постановена
по НОХД № 663/2019 г. по описа на съда в наказателно-осъдителната и
гражданско-осъдителната й части.
В отхвърлителната гражданска част като необжалвана присъдата е влязла в
сила.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20