№ 2165
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по две жалби, подадени от името и за
сметка на А. И. М., срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
022903/30.09.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания:
1. „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
оснoвание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП;
2. „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП;
3. глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адв. Н. Г., е посочено, че обстоятелствената
част на НП не отговаря на действителната фактическа обстановка – твърди се,
че в акта времето на започване на проверката не било правилно отразено,
жалбоподателят не бил отказвал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за алкохол и наркотици, явил се е за даване на кръвни проби в
1
съответното медицинско заведение. На следващо място в жалбата е посочено,
че предвид това, че не било дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които същото било извършено, и доказателствата, от
които се правят констатации за него, била нарушена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, а това представлявало съществено процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. В жалбата се
твърди още, че жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна
страна нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и с наложените
административни наказания не може да се постигне целта на закона. Твърди се
различие между фактическата обстановка, посочена в НП, и констатациите в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН). В заключение се
иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление поради
нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила
и противоречие с целта и смисъла на закона.
В законоустановения срок за обжалване на НП е постъпила втора жалба,
подадена от жалбоподателя чрез адв. П.-М. Б.. В жалбата са изложени
подробни аргументи относно допуснати съществени процесуални нарушения,
както следва: контролните органи били допуснали съществено процесуално
нарушение, като не са предоставили два талона за медицинско изследване –
един за алкохол и един за наркотици; доколкото контролните органи не били
посочили дата и час на извършената проверка в талона за медицинско
изследване, за жалбоподателя било невъзможно да разбере правилната
фактическа обстановка по случая; на жалбоподателя бил предоставен
прекалено кратък срок за явяване в лечебното заведение за даване на проби за
изследване наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта. На
последно място в жалбата се сочи, че проверката, извършена от органите на
СДВР, била тенденциозна, не са били налице признаци за извършването и
не бил съставен протокол, отразяващ състоянието на лицето, послужило като
основание за започване на проверката. В заключение отново се иска от съда да
отмени обжалваното НП и да бъдат присъдени разноски по делото в полза на
жалбоподателя.
В съдебните заседания по делото, жалбоподателят, редовно призован, не
се е явявал лично, бил е представляван от адв. Б.. Последният е заявил пред
съда, че поддържа и двете подадени от името на жалбоподателя жалби.
2
На етап съдебните прения процесуалният представител на
жалбоподателя прави отново искане съда да отмени обжалваното НП, като
твърди, че събраните доказателствени източници не са достатъчни, за да се
направи извод за извършено нарушение. Поддържа се, че НП било по данни на
разпитания пред съда свидетел – очевидец, но същият не потвърждавал с
изискуемия по НПК доказателствен стандарт настъпването на процесното
ПТП. Оспорва се реализирането на същото с оглед констатациите за щети
вследствие на съприкосновението. Сочи се, че в хода на производството не
било доказало, че жалбоподателят е управлявал МПС, тъй като дори
свидетелят-очевидец не видял водача, а било възможно водачът и
жалбоподателят да са се сменили, не бил установен точният час на
извършване на деянието, налице били съществени отклонения във връзка с
изискването за предоставяне на срока от 45 минути за отиване до лечебното
заведение, тъй като на жалбоподателя бил предоставен по-кратък срок с 5
минути. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, не е изпратила процесуален представител. По делото са
постъпили писмени бележки, с които е било направено искане за
потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди
се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че правилно са
квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:
На 06.09.2024 г., около 00:24 часа, в гр. ***, ж. к. „***“ жалбоподателят
А. М. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.
Същият управлявал автомобила по улица без име с посока на движението от
ул. „***“ към ул. „***“, до бл. ***, като поради несъобразена скорост с релефа
на пътя и при извършване на завой, реализирал пътно транспортно
произшествие в паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
***.
В този момент свидетелят Б. Д. В. се намирал пред бл. *** в ж. к. „***“ и
3
чул удара, предположил, че е настъпило ПТП и отишъл до около 15 метра от
местопроизшествието. Същият е забелязал, че автомобилът на жалбоподателя
е авариал, с разбита предница и окачване на автомобила. Свидетелят се
обадил на тел. 112 и подал сигнал за настъпило ПТП. Свидетелят възприел, че
до пристигането на полицейските органи, водачът неколкократно влизал и
излизал от автомобила си и опитвал да го премести, като в крайна сметка
преместил автомобила от пътното платно на тревните площи в съседство.
След като на място пристигнали органите на СДВР – свидетелите Х. И.
Х. и И. А. И., същите заварили автомобилът с марка „***“, модел „***“, с рег.
№ ***, в тревните площи с работещ двигател и в него се намирал
жалбоподателят на волана. Били изготвени протокол за ПТП №
1881981/06.09.2024 г. и скица за ПТП. Изпратените на място полицаи
извършили оглед на параметрите и констатирали ожуления автомобил при
съприкосновението. Свидетелят В. не разговарял с водача, но от другите
полицаи чул, че водачът миришел на алкохол. На жалбоподателя било
предложено да бъде тестван с техническо устройство за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като същият отказал. На жалбоподателя бил издал
талон за изследване № 264859/06.09.2024 г., от който било видно, че
жалбоподателят следвало да се яви във Военно-медицинска академия (ВМА)
до 40 минути, считано от 02:00 ч. на 06.09.2024 г. и да даде проби за
установяване наличието/липсата на алкохол и/или наркотични вещества в
кръвта. Жалбоподателят отказал да подпише талона за медицинско
изследване. Видно от представените от ВМА документи, същият не се е явил
и за изследване в срока и лечебно заведение, указани в талона.
На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 1335449/06.09.2024 г.
от свидетеля Х. И. Х., оправомощен със заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на
директора на СДВР и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - не избрал скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост и
интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението; чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП – отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
4
химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта; чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП - отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Актът бил връчен на 06.09.2024 г. на
жалбоподателя при отказ, удостоверен по надлежния начин с подпис на трето
лице.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 30.09.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, и предвид акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 15.10.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: протокол за
ПТП № 1881981/06.09.2024 г. и скица за ПТП, талон за изследване №
264859/06.09.2024 г., справка картон на водача, заповед № 513з-
5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г., копие на дневник и разпечатка от дрегер „Алкотест“ 7510 с № ARPM 0386,
копие на дневник и разпечатка от DrugTest 5000 с № ARPK 0016, писмо от
ВМА с вх. № 18599/20.01.2025 г., писмо от МВР, дирекция „Национална
система 112“ Районен център 112 – София с вх. № 66907/25.02.2025 г., заедно
с приложен диск, на който съдът е извършил оглед в открито съдебно
заседание от 17.03.2025 г. показанията на Х. И. Х., Б. Д. В., И. А. И..
Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви,
взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи
извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и
авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на
5
фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях,
съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2,
изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените
доказателства.
Съдът кредитира показанията на полицейските органи, тъй като същите
са логични, подробни, в пълнота описват фактическата обстановка, в
контекста на която е бил заварен жалбоподателят след ПТП-то и идване на
място на органите на реда, проведената проверка и отказите, направени от
водача непосредствено пред свидетелите. Показанията им се явяват с синхрон
с доказателствения материал относно времето, мястото и начина на
извършване и авторството на нарушенията, като евентуалните разминавания
съдът счита за минимални и несъществени, а и обясними с оглед изминалия
период от време от проверката до разпита на свидетелите и множеството
сигнали, на които свидетелите се отзовават в хода на изпълнение на
служебните си задължения. Свидетелите се явяват очевидци на нарушенията
по чл. 174, ал. 3 предл. 1 и 2 от ЗДвП, тъй като именно същите са приканили
към тестване за алкохол и наркотични вещества жалбпоподателя, като
свидетелят И. дори разказва за спомена си, че жалбоподателят е завалял думи
и е лъхал на алкохол, съставили са му талон, отчели са отказа да му бъде
връчен същия, като са се подписали и т.н. Поради това съдът намира, че
показания им са достоверен източник за извършените нарушения, доколкото
няма основание за съмнение в тяхната достоверност, поради което съдът им се
доверява изцяло. Свидетелите разказват и за щетите, констатирани на място
върху автомобилите, явяващо се в съзвучие с показанията на свидетеля В. в
тази част относно възприет от него шум от удар, поради което макар
полицаите да не са възприели механизма по управлението от жалбоподателя
на процесния автомобил, вследствие на което са настъпили щетите от ПТП-то
с паркирания автомобил, съдът счита, че показанията им могат да се ценят
косвено в насока именно, че жалбоподателят като водач ги е причинил при
несъобразено с останалите условия управление на МПС-то му, още повече че
по делото не се събраха каквито и да е доказателства в насока наличието на
друго лице – евентуален нарушител към момента на което и да е от
нарушенията или появило се впоследствие. Нещо повече, свидетелят В. е
възприел нарушителя както непосредствено след спирането му след
съприкосновението, така и след пристигане на полицаите, като не посочва
6
лицето-водач да е било различно или да е имало повече от едно лица в колата.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля В., тъй като той лично е
възприел обстоятелства непосредствено във връзка с настъпването на
процесното управление на МПС в разрез с условията на пътя и впоследствие
поведението на водача до идване на органите на реда. Следва да се отбележи,
че свидетелят не е възприел момента на съприкосновение между управлявания
от жалбоподателя автомобил и паркирания, но го е чул, като именно след това
е било привлечено вниманието му, за да се доближи в непосредствена близост
до жалбоподателя и да възприеме поведението му по излизане и влизане в
автомобила и местенето на същия до мястото, където е намерен при идването
от полицаите. Показанията на свидетеля В. се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани по делото и достатъчно
ясно и подробно спомагат за изясняване обстоятелства от предмета на
доказване, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съдът отбелязва, че е налице известно противоречие в показанията на
свидетелите Х. и И., от една страна, и свидетеля В., от друга страна. Х. и И. са
заявили пред съда, че свидетелят В. е възприел настъпилото ПТП на тераса от
апартамент, докато последният е заявил в показанията си, че е бил навън – на
тротоара пред блок № *** в ж. к. „***“. Съдът намира, че доколкото
полицаите не са присъствали в момента на съприкосновение между
автомобилите, същите не са могли, а и не са били длъжни да знаят къде се е
намирал В., когато е чул сблъсъка между двете МПС-та. Нещо повече,
подобно разминаване в показанията на свидетелите е ирелевантно за
изясняване на обстоятелството извършени ли са или не твърдените
нарушение, като не внасят съмнение в достоверността на показанията им.
Що се отнася до твърдяното от защитата противоречие относно часа на
нарушението, следва да се отбележи, че времето на нарушението не следва да
се абсолютизира. Описанието му следва да е достатъчно ясно и конкретно, за
да може да зададе необходимите параметри на административнонаказателното
обвинение, с оглед обезпечаване пълноценното упражняване на правото на
защита на нарушителя, но не и да се свежда до посочване дори на секундата
на нарушението, още повече че обжалваният акт касае три нарушения, които
според характера и установимата фактическа обстановка са настъпили
последователно във времето. С АУАН и НП е било вписано, че нарушението е
7
осъществено на 09.06.2024 г., като от свидетелските показания и
коментираните по-горе писмени доказателства (съставените документи във
връзка с проверката) успешно извежда с необходимия доказателствен
стандарт, че нарушението се е осъществило именно на вписаната дата и
време, още повече че от постъпилата информация от тел. 112 става ясно, че
подаденият от свидетеля В. сигнал е регистриран именно на тази датата и в
този час.
От изисканите от СДВР доказателства относно тестовите устройства и
от постъпилата информация от ВМА се установява, че противно на
твърденията в жалбата, няма данни за тестване на жалбоподателя за употреба
на алкохол, наркотични вещества и аналозите им както с техническо средство,
така и с лабораторно изследване на кръвна проба от същия.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид това, че по делото са постъпили две жалби от А. М., съдът
дължи произнасяне по допустимостта и основателността и на двете. Жалбите
са процесуално допустими, като същите са подадени в срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушението. Поради
8
това, настоящата съдебна инстанция намира, че възраженията, направени от
жалбоподателя в първоначално подадената жалба, са неоснователни.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и
субективната страна на процесните нарушения, а именно:
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
В настоящия случай безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил нарушение по посочения в ЗДвП текст, като на посочените в НП
време, място и обстановка, управлявал лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, с несъобразена скорост с релефа, което е станало причина
за настъпване на ПТП чрез съприкосновение с автомобил, паркиран в
непосредствена близост до движението на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Неизпълнението на това императивно задължение е скрепено със
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно
която, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП, се
наказва с глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
Ето защо, съдът намира, жалбоподателят е осъществил от обективна страна
описаното в НП и в АУАН нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Законодателят е
предвидил санкция в абсолютен размер, като за съда не съществува
възможност да индивидуализира наказанието по размер. Ето защо, съдът
намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно определено и
е справедливо.
Относно нарушенията по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП:
Жалбоподателят е бил санкциониран и за това, че е извършил
нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената
9
разпоредба, „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лева“.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН, и правонарушителят следва да бъде
санкциониран за всяко от тях и да изтърпи поотделно наказание за всяко от
тях.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е
осъществил съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, в
качеството си на водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба
и на алкохол, и на наркотични вещества или техни аналози. По този начин
същият е осъществил и двата състава на административни нарушения,
предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Извършените нарушения са формални такива и за съставомерността на
деянията е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС
да е отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както
бе посочено по-горе, е установено по безспорен начин. Законодателят е
въздигнал в административно нарушение отказа на лицето да съдейства на
органите на реда, следователно, последващо поведение от страна на
нарушителя или наличието/липсата на алкохол в кръвта към този момент са
ирелевантни за съставомерността на извършеното. В разпоредбата на чл. 174,
10
ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че в случай че
нарушителят изпълни предписаните указания на органите на ОПП – СДВР,
описани в издадения медицински талон, а именно: 1. отиде в указаното
лечебно заведение, 2. в указния срок, 3. даде кръвна проба, и 4. от тази проба
бъде установено, че не е налице концентрация на алкохол в кръвта, или пък е
налице такава, но под 0,50 ‰, то противоправността и наказауемостта на
деянието отпадат, но изпълнението им не е от значение за довършеността на
деянието. Неизпълнението на предписанието в талона за изследване е отделно
и самостоятелно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 3 от ЗДвП, различно от
посочените в предл. 1 и 2, и не е елемент от техния фактически състав.
В конкретния случай от писмото от ВМА и от копията на дневниците за
отразяване на резултати от използване на технически средства, заедно с
разпечатки към тях, се установи, че жалбоподателят не е отишъл в указаните
талона за изследване лечебно заведение в посочения срок. Поради това съдът
намира, че не са налице обстоятелства, които да водят до отпадане на
противоправността и наказуемостта на деянията. Жалбоподателят е съзнавал,
че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и с техническо
средство алкотест дрегер за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му, и съзнателно е отказал да стори това. Поради това, съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушенията по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2
от ЗДвП с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественооопасни последици и е искал настъпването им.
Доколкото жалбоподателят е извършил две различни нарушения и
предвид разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, на него са му наложени две отделни
наказания – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за отказа да бъде тестван с алкотест дрегер и
заедно с това „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца - за отказа да бъде тестван с дръгтест.
Това са две отделни наказания и съгласно чл. 18 от ЗАНН, същите следва да се
изтърпят поотделно – т.е. всяко самостоятелно. Общият размер на двете
наказания се равнява на 4000,00 лева и 48 месеца „лишаване от право да
11
управлява МПС“. Наложените наказания са описани в абсолютен размер и за
административнонаказващия орган и за съда да не съществува възможност за
преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното наказание, съответно
не съществува възможност за съда да измени наказателното постановление
като увеличи или намали размера на наложеното наказание. Ето защо съдът
намира, че и за тези нарушения наказващият орган правилно е санкционирал
лицето.
Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира,
че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Неправомерното
поведение по пътя застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобилите лица, но и на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че
нарушенията са три и са допуснати в тъмната част на денонощието.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
контролният орган е допуснал съществено процесуално нарушение като
вместо два, е издал само един талон за изследване по чл. 3, ал. 2 от Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. Вярно е, че жалбоподателят е извършил две нарушения, но
за съставомерността на същите, както и за законосъобразността на АУАН и НП
е без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за извършване
на медицинско изследване, тъй като последното е отделно самостоятелно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърденията в жалбата за допуснати
нарушения при съставянето на талона за изследване не опорочават по никакъв
начин производството относно вменените на жалбоподателя нарушения, тъй
като същите се явяват довършени с обективиране на отказа за тестване с
алкотест или дръгтест, а талонът за изследване е последващ това
волеизявление документ. Нещо повече, никъде в ЗДвП или Наредбата не е
предписано за всяко извършено нарушение да бъде съставян отделен талон с
12
указания за медицинско изследване.
На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя,
че тъй като контролните органи не били посочили дата и час на извършената
проверка, било допуснато съществено процесуално нарушение. Талонът за
изследване се издава с указания за нарушителя, които ако той изпълни,
евентуално биха могли да доведат до отпадане на противоправността и
наказуемостта на деянието му. Най-важните реквизити, които съдържа той, са
свързани с индивидуализацията на нарушителя, с посочването на лечебното
заведение, в което той трябва да отиде, и най-вече – часът, в който трябва да
отиде. Посочването на датата и часа на проверката не е сред тях. Органите на
СДВР са попълнили съществените реквизити, които трябва да съдържа талона
за изследване, поради което съдът намира, че жалбоподателят би следвало да е
разбрал в кое лечебно заведение и в какъв срок е трябвало да отиде, за да даде
биологични проби за изследване. Дори съдът да приеме, че посочването на
датата и часа на извършената проверка са съществени реквизити на талона за
изследване, то доколкото жалбоподателят е отказал да го подпише, и не е
отишъл във ВМА в посочения времеви период, то наличието или липсата на
тази информация в талона не се отразява на съставомерността на деянието,
или валидността на АУАН, съответно НП.
Съдът не може да се съгласи с твърдението на жалбоподателя, че му е
бил предоставен твърде кратък срок за даване на биологични проби за
изследване наличието/липсата на алкохол и/или наркотични вещества в
кръвта. Видно от талона за изследване, органите на СДВР са предоставили на
същия 40 минути време, считано от 02:00 ч. на 06.09.2024 г. Видно от чл. 6, ал.
5, т. 2 от Наредбата, контролният орган връчва на лицето срещу подпис
талона за изследване, като вписва на срока на явяването – до 45 минути,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което
се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид
това, че на жалбоподателя е бил даден почти максимален срок за явяване във
ВМА, както и на това, че този срок е започнал да тече от 02:00 ч. – в ранните
часове на денонощието, когато няма трафик по улиците, съдът намира, че
жалбоподателят е имал достатъчно време, за да изпълни предписанията на
СДВР и възражения в тази насока са неоснователни. Оплакванията касателно
13
субективната невъзможност на жалбоподателя да намери транспорт до
лечебното заведение, съдът намира за недоказани и ирелевантни относно
законосъобразността на НП.
От показанията на свидетеля И. се установи, че към момента на
извършване на процесните нарушения, жалбоподателят е давал признаци за
употреба на алкохол, тъй като лъхал на алкохол. От това, както и от
обстоятелството, че органите на СДВР са били повикани на
местопроизшествието поради настъпило ПТП, за което към онзи момент
имало данни, че е участвал жалбоподателят, може да се направи извод, че
проверката по отношение на него е била напълно основателна и съдът не
може да приеме същата за тенденциозна, в каквато насока са възраженията на
жалбоподателя.
От доказателствения материал по делото се установиха по категоричен
начин извършените деяния, както и авторството им. Възраженията за
недоказаност на същите, направени от жалбоподателя, са неоснователни и
необосновани, и съдът не може да се съгласи с тях.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
022903/30.09.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на А. И. М., ЕГН: ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП ; „глоба“ в размер на
2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
14
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15