№ 1495
гр. София, 31.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100900125 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „М.Ф.“
ЕООД срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 30.05.2018 г. между него и ответника ДЗИ – О.З.“
ЕАД е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна
полица № 440118213062456 по застраховка „Каско+“ със срок на действие от
30.05.2018г. до 29.05.2019г. срещу премия от 3 712,80 лв. относно лек
автомобил „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № СВ **** МН за
застрахователна сума в размер на 55 000 лева. Твърди се, че в периода 20:30
часа на 27.10.2018 г. до 4:00 на 28.10.2018 г. автомобилът е бил откраднат,
като по повод това било образувано досъдебно производство № 224/2018
година. Противозаконното отнемане на автомобила бил покрит риск по
сключената застраховка, въпреки което застрахователят отказал да заплати
обезщетение. Срещу ответника бил заведен иск по чл. 405 КЗ за сумата от
1 250 лв., като част от вземане в общ размер на 55 000 лв. и иска за сумата по
чл. 86 ЗЗД за сумата от 208,35 лв., част от вземане в общ размер на 9 167,40
лева. По делото се установило, че стойността на автомобила била 50 536 лева.
Така с настоящата молба претендира 46 585,74 лв. – застрахователно
обезщетение. На 29.10.2018 г. била предявена претенция към застрахователя,
като 15-дневния срок за определяне на обезщетение от застрахователя
изтекъл. Така от 16.11.2018 г. застрахователят изпаднал в забава, като към
датата на предявяване на иска дължи обезщетение за забава в размер на
13 887,22 лв. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете като недопустими. Посочва, че заведеното срещу него дело №
29850/2020 г. по описа на СРС било приключило с влязло в сила решение, с
което се отхвърлят предявените искове. Така след като съгласно
1
Тълкувателно решение № 3/2016 на ВКС решението по предявен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното право, то процесното производство
било недопустимо. Оспорва наличието на сключена застраховка между него и
ищеца, покриване на рисковете при кражба или грабеж, както и настъпването
им. Автомобилът към датата на сключване на застраховката бил унищожен,
като бил представен друг автомобил, като навежда възражение за нищожност
на договора поради невъзможен предмет и липса на застрахователен интерес.
Липсвал интерес, след като ищецът не бил собственик. Оспорва
представеното свидетелство за регистрация. Поддържа се, че е налице
основание за изключване на отговорността на застрахователя, след като
ищецът не бил представил вярна и точна информация, относно
застрахователното събитие. Претенцията била прекомерна и завишена. Прави
възражение за прихващане със сумата от 1 856,440 лева– 3-та и 4-та
застрахователни премии по полицата. Поддържа, че от стойността на
дължимото обезщетение ще бъде приспадната стойността на „невъзстановени
щети“ по протокол № 99044081. Оспорва по основание и размер и
претенцията за лихва от претендираната дата.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата
молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу
основателността на исковете. Изтъква се, че с решение №
20218293/02.12.2021 г. по гр.д. 29850/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 50-ти
състав, са отхвърлени превявените от ищеца искове срещу „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, като погасен чрез прихващане със сумата от 1 458,35 лв.,
представляващи 3-та и 4-та премия по договора за застраховка.
Не е представен допълнителен отговор на ДИМ.
С молба вх. № 68023/19.10.2022г., ищецът на основание чл. 214 ГПК
увеличава размера на предявените искове, както следва: искът с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ увеличава със сумата от 3 358,26 лева, като искът
следва да се счита за предявен за сумата от 49 947,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска (25.10.2021г.) до
окончателното му изплащане. Увеличава размерът на иска с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД със сумата от 999,76 лева, като същия следва да се счита за
предявен за 14 886,98 лева, представляващ мораторно обезщетение върху
главницата от 49 947 лева за периода от 17.11.2018 г. до 24.10.2021 година.
С протоколно определение от 06.12.2022 г. на основание чл. 214 от
ГПК Съдът е допуснал увеличение на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от
ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа страна:
По делото е представено решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. №
29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС, с което е отхвърлен предявения иск от
„М.Ф.“ ЕООД срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от
2
КЗ и чл. 86,ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, заявена като
частична претенция от сумата 55 000 лева за главница, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка Каско +
от 30.05.2019 г., застрахователна полица 440118213062456 на лек автомобил
„БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № СВ **** МН, за застрахователно
събитие по застрахователна преписка – щета 44012951800224, заедно със
законната лихва върху сумата от 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане,
и сумата от 208,35лева, заявена като частична претенция от сумата 9167,40
лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. - 08.07.2020
г. като погасен чрез прихващане със сумата 1458,35 лева – насрещно вземане
на ДЗИ ОЗ ЕАД за неиздължена застрахователна премия по договора – сбор
от сумата 928,20 лева – трета вноска и 530,15 лева – част от четвъртата вноска
в размер на 928,20 лева, като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 17.11.2018
г. -30.07.2019 г. е отхвърлен като неоснователен.
По делото е прието заключение на САТЕ на вещото лице инж. С. В..
Вещото лице В. сочи, че действителната стойност на лек автомобил
„БМВ 430 Д“, рег. № СВ****МН“, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 49 636,29 лева, като от сумата 50 492,00 лева –
действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на
невъзстановените щети по автомобила към датата на процесното
застрахователно събитие ,които са на стойност 855,71 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно изготвено.
Същото е неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Относно иска по чл. 405 от КЗ за сумата от 49 947 лева
Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие, като в същото време
претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата
престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно
неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска е да докаже следните предпоставки за
основателност на иска: 1) сключване на договора за застраховка с твърдяното
от него съдържание; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3)
изпълнението на задълженията си по договора, както и тези, във връзка с
настъпилото застрахователно събитие; 4) процесуалната си легитимация по
исковете.
В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже
изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение.
В настоящето производство е предявен частичен иск с правно
3
основание чл. 405 КЗ за парично вземане, като се търси разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от предявен частичен иск за
парично вземане с правно основание чл. 405 КЗ с влязло в сила решение №
20218293/02.12.2021г., по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. дело №
3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна
защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения
преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. №
2874/2018 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин.
Съгласно цитираното ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на
ВКС, ОСГТК при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не
би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от
вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля
частичният иск, се отрича цялото спорно право. Посочено е, че силата на
пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира
действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
В конкретния случай предявеният частичен иск за сумата от 1250 лева –
част от застрахователно обезщетение, е отхвърлен като погасен поради
прихващане с насрещно вземане на ответника по чл. 369, ал.2 от КЗ – за
дължимите незаплатени трета и четвърта вноска.
4
За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва
да се вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от
18.03.2022 г., т.д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС относно СПН на съдебните
решения при предявени възражения за прихващане.
В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т.д. № 2/2020 г. се доразвива
възприетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК
относно СПН при частичния иск, като в т.3 се сочи, че силата на пресъдено
нещо има правоустановяващо действие,като обхваща основанието и размера
на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й
никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за
същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло
частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън
обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това
позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала
извън процеса. Поради това е прието,и че със същата възможност разполага и
ответника, когато съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в по-
голям размер от размера на вземането по иска. Посочено е, че всеки кредитор
след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да
инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за
непогасения остатък.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно
решение, с което е отхвърлен като погасен поради прихващане частичен иск
на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с оглед разясненията,
дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със
СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и
неговото основание, както и предявеният му размер – 1250 лева за главница и
208,35 лева – за лихва. Както е посочено в ТР 2/2020 г. съдът се произнася по
възражението за прихващане като защитно средство само ако установи
съществуването на правото, заявено с иска.
Със СПН на съдебното решение на СРС от 02.12.2021 г. е установено и
основанието на насрещното вземане на ответника ДЗИ ОЗ ЕАД, заявено чрез
възражение за прихващане. И доколкото ответникът е въвел в предмета на
делото вземане в размер (1856,40 лева), надхвърлящ размера на признатото от
съда за съществуващо вземане на ищеца – 1458,35 лева, то именно до този
размер – 1458,35 лева, съдебното решение от 02.12.2021 г. има
правоустановяващо действие относно вземането на ответника. Относно
непогасената горница след прихващането, решението поражда сила на
пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск - за
правопораждащите факти на активното вземане.
По изложените съображения, Съдът намира, че независимо, че
частичният иск на М.Ф. ЕООД в настоящата хипотеза е отхвърлен, е
допустим иск за остатъка от вземането, именно защото със СПН е
установено, че вземането на ищеца съществува на посоченото основание и в
посочения размер, представляващ само част от цялото вземане, но само тази
част от вземането, предявена в първия процес, е погасена чрез съдебно
прихващане с насрещно вземане на ответника, също установено със СПН като
5
основание и размер със съдебното решение от 02.12.2021 година. Именно
поради тази особеност на съдебните решения, при които се уважават
възражения за прихващане, в решението, с което се отхвърля иск като
погасен чрез прихващане се индивидуализират пасивното, и активното
вземане по основание и размер.
Следователно, с оглед данните по делото, и СПН на решение №
20218293/02.12.2021г., по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС,
между страните по делото е установено съществуването на договор за
застраховка Каско+ - застрахователна полица № 440118213062456 със срок на
действие от 30.05.2018 г. до 29.05.2019 г. относно лек автомобил „БМВ“,
модел „420Д“, цвят бял, с рег. № СВ **** МН за застрахователна сума в
размер на 55 000 лева, с уговорена премия в размер на 3 712,80 лв., платима
на 4 вноски, всяка от които по 928,20лева, последната вноска – на 27.02.2019
година. Установява се настъпване на застрахователно събитие на 29.10.2018 г.
– кражба на цяло МПС, по което е образувана застрахователна преписка –
щета 44012951800224, надлежното уведомяване на застрахователя, датата на
представяне на всички документи по застрахователната преписка и отказа на
застрахователя за заплати застрахователно обезщетение.
Както е посоченото и в доклада по делото, в настоящото производство
не подлежат на разглеждане, като преклудирани всички правоизключващи
възраженията на ответника, свързани с основанието на вземането на ищеца,
засягащи валидността на договора за застраховка, обектът на същата, правото
на собственост на ищцовото дружество върху застрахованото имущество,
отговорността на застрахователя, настъпване на застрахователното събитие,
съответно изпълнение на задълженията на застрахованото лице.
В обхвата на доказване е размера на исковата претенция, доколкото
СПН по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния
размер на застрахователното обезщетение.
Поради това в настоящото производство е прието заключение на САТЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
Застрахователното обезщетение в случая се определя от действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото не се установява да е предвидено
друго в договора за застраховка, съгласно чл. 400, ал. 3 вр. с, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ при имущественото застраховане за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а посочената по-горе
стойност е именно пазарната (така решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I ТО и др.).
Според заключението стойността на застрахованото МПС възлиза на 49
6
636,29 лева.
С цитираното решение на СРС от 02.12.2021 г. е отхвърлен иска по чл.
405 от КЗ за сумата от 1250 лева – част от застрахователното обезщетение
като погасен поради прихващане. Следователно, в рамките на настоящото
производство, се установява, че ищецът има вземане в размер на 48 386,29
лева (49 636,29 лева – 1250 лева).
До този размер искът е основателен.
С оглед становището на Съда за основателност на иска, следва да се
разгледа и евентуалното възражение за прихващане на ответника.
Същият го заявява за сумата от 1856,40 лева – вземане по чл. 369, ал.2
от КЗ за трета и четвърта вноска.
С оглед изложеното по-горе относно СПН на съдебното решение от
02.12.2021 г. във връзка с възражението за прихващане на ДЗИ ОЗ ЕАД,
следва да се приеме, че в рамките на настоящото производство е допустимо
да се разглежда въпросът за дължимостта на вземането за неплатени вноски
за сумата, относно която няма формирана СПН - над 1458,35 лева, т.е за
сумата от 398,05 лева – част от четвърта вноска.
Установено е по делото, че четвъртата вноска не е била внесена към
дата на процесното застрахователно събитие, поради което и се установява
съществуване на вземането на ответника за тази част от вноската, с оглед
установяване на останалите правопораждаши факти.
Поради това и възражението за прихващане е основателно за сумата от
398,05 лева, и за разликата над 47 988,24 лева до сумата от 48 386,29 лева
искът следва да се отхвърли като погасен поради прихващане.
Относно иска по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 886,98 лева – лихва
за забава за периода 17.11.2018 г. – 24.10.2021 година
С оглед изложеното по-горе относно СПН на решението на СРС от
02.12.2021 г., Съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение
на задължението да изплати застрахователно обезщетение на 31.07.2019
година.
Следователно, за периода 17.11.2018 г. – 30.07.2019 г. искът е
неоснователен.
За периода 31.07.2019 г. – 24.10.2021 г. върху сумата от 48 386, 29 лева,
на основание чл. 162 от ГПК, Съдът намира, че искът за мораторна лихва е
основателен за сумата от 10 981, 01 лева. До пълния претендиран размер
искът е неоснователен.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски в размер на
4950,82 лева, съобразно уважената част от исковете.
7
На ответника се дължат разноски в размер на 75 лева съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, да заплати на „М.Ф.“ ЕООД , ЕИК
****,съдебен адрес: гр. София, ул. ****, адв. Р. П., на основание чл. 405, ал. 1
КЗ, сумата от 47 988,24 лева – предявен като частичен иск - остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
440118213062456 по застраховка „Каско+“ със срок на действие от
30.05.2018г. до 29.05.2019г., във връзка със застрахователно събитие – кражба
на застрахования автомобил марка „БМВ 430 Д“, рег. № СВ****МН“,
настъпило за периода от 20:30 часа на 27.10.2018г., до около 4:00 часа на
28.10.2018г., в гр. София, ул.“Атанас Узунов“ до хотел „Триада“, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба –
25.10.2021 г. до окончателното й плащане, по иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 10981, 01 лева - обезщетение за забава върху
главницата 48 386,29 лева за периода 31.07.2019г. - 24.10.2021 година и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4950,82 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „М.Ф.“ ЕООД , ЕИК ****,съдебен адрес: гр. София, ул.
****, адв. Р. П. да заплати на „ДЗИ – О.З.“, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „**** на основание чл.79, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 75 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Ф.“ ЕООД , ЕИК ****,съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, адв. Р. П. срещу „ДЗИ – О.З.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** частичен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 47 988,24 лева - остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440118213062456
по застраховка „Каско+“ със срок на действие от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.,
във връзка със застрахователно събитие – кражба на застрахования автомобил
марка „БМВ 430 Д“, рег. № СВ****МН“, настъпило за периода от 20:30 часа
на 27.10.2018г., до около 4:00 часа на 28.10.2018г., в гр. София, ул.“Атанас
Узунов“ до хотел „Триада“, до размера на сумата от 48 386,29 лева – като
погасен поради прихващане с насрещно вземане на „ДЗИ – О.З.“, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** в размер на сумата
от 398,05 лева – част от четвърта вноска по договор за застраховка -
застрахователна полица № 440118213062456 по застраховка „Каско+“ със
срок на действие от 30.05.2018 г. до 29.05.2019 г., и за сумата над 48 386,29
лева до размера на сумата от 49 947 лева – като неоснователен, както и иска
по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата над 10 981,01 лева - обезщетение за забава
върху главницата 48 386,29 лева до размера на сумата от 14 886,98 лева и за
8
периода 17.11.2018 г. – 30.07.2019 г. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9