№ 1326
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100108075 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ВЛ. Р. Т., с която е
предявен срещу ЗАД Д.Б.Ж. И З. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, осъществено на 22.09.2020 г. Претендира
законна лихва от 22.09.2020 г. и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на
22.09.2020 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника. Твърди, че на 22.09.2020 г. e пътувал като
пътник в л.а. „БМВ 330Д“, с рег. № ****, управляван от Й.И.Й.; около 17:00
ч. автомобилът се е движил по път II-81 в посока от бул. „Ломско шосе“ към
гр. Костинброд, когато в района на 5-ти километър товарен автомобил „Т.“, с
рег. № ****, управляван от К.Д.К., внезапно навлязъл на път II-81 от
крайпътна територия, намираща се от дясно спрямо посоката на движение на
л.а. „БМВ“, отнел предимството на л.а. „БМВ“, след което настъпил удар
между двете МПС. Твърди, че виновен за настъпването на ПТП да е водачът
К.Д.К., който с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата.
Твърди, че в резултат на ПТП е получил тежки травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на лява раменна кост, след инцидента е приет в
болница, където е проведено лечение; поради наличие на силни болки,
ограничения в движението, кръвонасядане в областта на лявата раменна
става, на 22.10.2020 г. е приет за оперативно лечение в болница като на
23.10.2020 г. е опериран под обща анестезия. Твърди, че лявата му ръка е
непълно обездвижена, не може да я използва, нуждае се от непрекъсната
помощ в ежедневието; продължава да изпитва силни болки и се налага да
1
приема обезболяващи; има нарушения в съня. Претендира законна лихва за
забава, считано от 22.09.2020 г. – даТ. на инцидента и направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към даТ. на
процесното ПТП относно л.а. „Т.“, с рег. № ****, по която ответникът е
застраховател, но оспорва отговорността на водача на л.а. „Т.“ – К.Д.К.;
оспорва настъпването и механизма на процесното ПТП, описан от ищеца;
оспорва ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди. Твърди
съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП (непоставяне на обезопасителен колан). Твърди независимо
съизвършителство от страна на водача на л.а. „БМВ“, с рег. № **** – Й.И.Й..
Твърди ищецът да не е полагал дължимата грижа по време на оздравителния
процес, с което е увеличил вредите си. Оспорва да дължи законна лихва от
даТ. на процесното ПТП; твърди, че на 23.10.2020 г. ищецът е подал
застрахователна претенция, по която който са поискани допълнителни
документи, същите не са предоставени и поради това счита, че законна лихва
се дължи от даТ. на исковата молба.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (констативен протокол,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на същото и
фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство) и
автотехническа експертизи, че на 22.09.2020 г., около 17.00 ч. в гр. София на
бул. „Ломско шосе” (път ІІ-81 км. 5 ) е настъпило ПТП между лек автомобил,
марка „БМВ”, модел „330Д”, ДК№ **** с водач Й.И.Й. и товарен автомобил
марка „Т.”, модел „Ксенон”, ДК№ **** с водач К.Д.К., при следния
механизъм: автомобилът „БМВ" се е движил по бул. „Ломско шосе” в лява
пътна лента от две и с посока на движение към гр. Костинброд със скорост в
порядъка на 100 км/ч. В същия момент от време от дясно на автомобила,
излизайки от второстепенен път, се е движил автомобил „Т.” със скорост в
порядъка на 25-30 км/ч. Водачът на автомобила „Т.” предприема действия за
промяна на посоката му на движение наляво, като по този начин препречва
пътя на автомобила „БМВ”. Реализира се е контакт между двете превозни
средства - в предна дясна част на автомобила „БМВ” с предна странична, лява
част на автомобила „Т.”. Основната причина за настъпване на събитието е от
субективен характер и касае действия/бездействия на водачите на
автомобилите – участници в анализираното събитие. Произшествието е било
непредотвратимо за водача на автомобила „БМВ”, включително при
движение със скорост в рамките на разрешената за участъка – 70 км/ч.
2
Предотвратимостта на събитието е зависела само и единствено от действията
на водача на автомобила „Т.”, тъй като е навлязъл от второстепенен път в
обхвата на главен път. Ето защо съдът приема, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на автомобила „Т.”, който не е
пропуснал движещия се на път с предимство л.а. „Тойота”, не е съобразил
маневрата си с неговото движение и местоположение, с което извършил
нарушение на чл.25, ал.1 и 2 и чл.50, ал.1 ЗДвП.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се
установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила
следните травматични увреждания: закрита спираловидна
многофрагментна фрактура на лявата раменна кост. По своят медико-
биологичен характер полученото спираловидно счупване на лявата раменна
кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 4 месеца). Спешна медицинска
помощ, болнично и ортопедично лечение пострадалият е получил в
УМБАЛСМ „Пирогов“ - по спешност са били извършени хематологични,
рентгенови и ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопед-
травматолог, интернист и анестезиолог. Взето е решение да се проведе
неоперативно лечение на фрактурата - закрито наместване и обездвижване с
гипсова шина за срок от 60 дни. Пациентът е бил изписан на 24.09.2020 г. без
усложнения за амбулаторно лечение, с назначени прегледи и медикаментозна
терапия. Около 30 дни след злополуката, поради засилили се болки и
ограничени движения, ищецът е постъпил за болнично и оперативно лечение
в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София. Подготвен и опериран на 23.10.2020 г. –
извършено е закрито наместване на счупената раменна кост и стабилизиране
на фрактурата с титанов пирон и застопоряващи винтове. Пострадалият е
изписан от болницата на 26.10.2020 г. и лечението е продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи, предписан режим, медикаментозна терапия.
Счупената раменна кост при ищеца е зараснала за срок от 3 месеца, а в
началото на 4-тия месец той е започнал да провежда рехабилитация. Общо
оздравителния период е приключил за 4 месеца. През този период ищецът е
търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3
седмици непосредствено след злополуката и извършената ортопедична
манипулация, както и интензивни болки около 2 седмици след проведеното
оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна“ София. Извън тези периоди, болките
при ищеца са били само периодично явяващи се при преумора на увредената
ръка, както и при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки през
първите 2 месеца ищецът е имал затруднения при обслужването си в
ежедневието поради забраната да натоварва оперираната ръка. Към момента
счупената лява раменна кост е зараснала окончателно и ищецът е в
стабилизирано състояние. Няма медицински данни ищецът да е получил
някакви негативни последици или усложнения. Движенията на лявата
раменна става са с нормален обем и сила, без данни за сетивни и
циркулационни смущения. Предстои отстраняване на металният пирон чрез
3
нова операция, която ще доведе на ищеца болки за срок до 2 седмици и нужда
от нов кратък курс рехабилитация.
От показанията на свидетеля Г.П., майка на ищеца, се установява, че в
периода на следболничното лечение ищецът не е можел да си движи лявата
ръка, която е доминантна за него, не е можел да се обслужва в ежедневието,
нуждаел се е от чужда помощ. Наложило повторно оперативно лечение и
продължителен период на възстановяване. Свидетелката установява още, че
след завръщането си на работа ищецът е имал затруднения и болки в ръката.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД, , а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача
на тежкотоварния автомобил „Т.”, с ДК№ ****, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.25, ал.1 и 2 и чл.50, ал.1 ЗДвП. Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на
наказателното производство, от медицинските документи, съдебно-
медицинската експертиза, както и от показанията на свидетеля Г.П.
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите
на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от
водача К.Д.К. при управление на тежкотоварен автомобил „Т.”, с ДК№ ****.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за
тежкотоварен автомобил „Т.”, с ДК№ ****, е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и естество
на телесните увреждания – счупване на кост в лявата, доминантна за ищеца
ръка, проведено лечение (болничен престой и оперативно лечение,
предстояща втора операция), интензитет и продължителност на болката (най-
интензивна през първите 3 седмици непосредствено след злополуката и
извършената ортопедична манипулация, както и интензивна около 2 седмици
след проведеното оперативно лечение), период на възстановяване (4 месеца),
наличието на пълно възстановяване без остатъчни последици за З.то на
пострадалия (възможни единични болки – проявяващи се при студено и
влажно време). Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства
за характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки
ги към възрастта и съобразявайки начина на настъпване на произшествието,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв.
4
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при настъпване на произшествието ищецът е носил предпазен
колан. Вещото лице е категорично, че като се имат в предвид механизма на
процесното ПТП, местоположението на тялото на ищеца (задна лява седалка)
и локализацията на получената от него фрактура на лявата раменна кост, към
момента на ПТП ищецът В.Т. е пътувал с поставен обезопасителен колан.
Фрактурата на лявата раменна кост се дължи на това, че ищецът към момента
на удара е бил здраво захванат с лявата си ръка за дръжката над задната лява
врата. Внезапното силово усукване на мишницата е причина за получаването
на спираловидния вид фрактура на лявата раменна кост. Ето защо съдът
приема, че по делото не се установява противоправно поведение на
пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите и
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Ищецът има право на законната лихва от даТ. на предявяване на
застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
даТ. на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от даТ. на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата молба
претенция, същата е входирана при застрахователя на 23.10.2020 г. С оглед на
това претенцията за мораторна лихва е основателна и следва да се присъди от
тази дата – 23.10.2020 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса и експертизи – в размер на 650 лв.
На процесуалния представител ищеца следва да се присъди
възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 1430 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в
размер на 1000 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж. И З. АД , ЕИК:****, да заплати на ВЛ. Р. Т.,
5
ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вреди от пътнотранспортно
произшествие, осъществено на 22.09.2020 г., заедно със законната лихва от
23.10.2020 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж. И З. АД, ЕИК:****, да заплати на адв. С.К. Н.,
адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1430 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж. И З. АД , ЕИК:****, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1000 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6