Р Е Ш Е Н И Е
№ 2227
гр.Пловдив, 21.12.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ
НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4421/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 337972 – F367355/21.05.2018г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП - Пловдив,
с което на „В. – ММ – 98 – Е. Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление – *** на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500,00 лева
/петстотин лева /, за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и ал.2 от ЗДДС,
вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Сочи се, че наказателното постановление е
съставено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето му, както и е допуснато нарушение на регламентираната в ЗАНН
процедура за съставянето на АУАН – актът в съставен в отсъствието на
нарушителя, при липса на законовите предпоставки. Алтернативно се поддържа
становище, че случая е маловажен, в който смисъл се посочва, че едноличния
търговец от регистрирането му до момента не е допускал нарушения на
данъчно-осигурителното законодателство. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт З. оспорва жалбата като сочи, че при издаване на
наказателното постановление са спазени процесуалните правила, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя, също спазени са всички предвидени в ЗАНН срокове.
Посочва още, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
лицето не е извършило регистрация по ЗДДС и в следващ периоди, не е проявило
инициатива. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, като наказателното постановление е връчено на 20.06.2018г., видно
от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена
до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на 20.06.2018г., съгласно отразеното
пощенско клеймо на приложения плик. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
„В. – ММ – 98 – Е. Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ
********* бил регистриран като едноличен търговец и през 2016г. извършвал
търговска дейност.
С Искане
П-16001617104796-040-001/11.07.2017г. на ТД НАП – Пловдив от дружеството, в
качеството на задължено лице, на
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, били изискани документи и обяснения,
касаещи дейността му.
С оглед предоставени документи от същото дружество с писмо вх. №
94-00-66032/28.09.2017г., съгласно връчено ИПДПОЗЛ №
П-16001617104796-040-001/11.07.2017 г. /изх. № 94-00-6603/11.07.2017 г./
станало ясно, че за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2016г. задълженото лице е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50
000 лв. /52 518.45 лв./, формиран от доставки на извършени услуги с фадрома, документирани с издадени фактури и получени суми
по банковата сметка на търговеца. Предвид това ЕТ „В.-ММ-98-Е. Х." следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2016 г. включително. Заявление
за регистрация по ЗДДС не било подадено до тази дата, като към 30.09.2016 г.
облагаемият оборот на търговеца паднал под 50 000 лв., а именно – възлизал на 49 774.03 лв. и за ЕТ„В.-ММ-98-Е.
Х." отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС.
Установено било, че за периода от изтичане
на срока за издаване на акт за регистрация /28.02.2016 г./, ако лицето беше
подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща датата,
на която за фирмата е отпаднало задължението за регистрацията по ЗДДС /30.09.2016 г./,
ЕТ „В.-ММ-98-Е. Х.“ е следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки.
В тази връзка, за периода 01.03.2016 г. -
31.03.2016 г. била извършена облагаема доставка на услуга с фадрома
по фактура № 99/31.03.2016 г. на стойност 2 102.98 лв. и не е начислен ДДС в
размер 350.49 лв. Приходите от продажбата на услуги били получени по банковата
сметка на едноличния търговец през м.04.2016 г., видно от представените банкови
извлечения на проверяваното лице.
Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС,
същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки,
като отрази така издадената фактура в дневника за продажби за месец 03.2016 г.
и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.03.2016
г., които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2016 г.
включително. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен
по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
С оглед на горното, на 19.12.2017г.
свидетелят Ж.А.Г., в качеството и на *** в ТД НАП – Пловдив, в присъствието на
едноличния търговец съставила АУАН с № F367355 срещу ЕТ „В.-ММ-98-Е. Х.“ за
нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие Ж.А.Г., която помни
случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както
и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за
истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото
писмени доказателства – заверено копие от фактура № 99/31.03.2016 г. на
стойност 2 102.98 лв от която се установява извършена
облагаема доставка на услуга с фадрома, заверено
копие от движение по сметка за периода 01.02.2015г. до 31.01.2016г., от което
се установява, че същият период задълженото лице е реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв..
Описаната в наказателното постановление
фактическа по спорна между страните.
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери, че
възраженията на жалбоподателя в смисъл, че наказателното постановление е
съставено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето му, са неконретизирани, не се сочи в
какво се изразяват последните нарушения, поради което същото становище не може
да бъде коментирано от съда.
Неоснователно е още и възражението, че е
допуснато нарушение на регламентираната в ЗАНН процедура за съставянето на АУАН
– актът в съставен в отсъствието на нарушителя, при липса на законовите
предпоставки. В случая се установява, че едноличния търговец е присъствал лично
и е подписал, а също е получил и препис от АУАН с № F367355/19.12.2017г. видно
от посоченото в самия акт.
По отношение на правилността на наказателното
постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което „В. – ММ – 98 – Е. Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ ***** е нарушил
разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, за това, че не е начисли ДДС
в размер 350.49 лв. за извършените от него облагаема доставка - услуга с фадрома по фактура № 99/31.03.2016 г. на стойност 2 102.98
лв., като отрази така издадената фактура в дневника за продажби за месец
03.2016 г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период
м.03.2016 г., които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2016 г.
включително.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗДДС
едноличният търговец, като данъчнозадължено лице, при регистриране, ако данъкът
е станал изискуем, е следвало да го начисли. Според разпоредбата на чл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС, в случаите, когато данъчнозадълженото лице не е подало
заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно, дължи данък върху
извършените облагаеми доставки.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
установените нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен
на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесните нарушения са такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. В този смисъл посочените от жалбоподателя обстоятелства, а
именно – че едноличния търговец от регистрирането му до момента не е допускал
нарушения на данъчно-осигурителното законодателство, са такива, които следва да
бъдат съобразени при индивидуализация на санкцията, но сами по себе си не
налагат заключение за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
При разглеждане въпроса за съответствието
на наложените наказания с тежестта на нарушението и личността на нарушителя
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС, за процесното нарушение е
предвидено административно наказание за юридическите лица и едноличните
търговци – имуществена санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко
от 500 лв.. В случая и наказанието е
определено в минимален размер, а именно – имуществена санкция от 500 лева, като
няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря
на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 337972 – F367355/21.05.2018г., издадено
от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП - Пловдив, с което на „В. – ММ – 98 – Е.
Х.“ ЕТ, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление – *** на основание
чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500,00 лева /петстотин лева /, за нарушение на
чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.