№ 129575
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110146968 по описа за 2024 година
Подадено е заявление от "*** срещу А. А. А., ЕГН **********, уточнено с молба от
30.08.2024 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от
450 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението /27.06.2024 г./ до
окончателното плащане.
Описано е, че вземането произтича от документ по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед от
19.08.2022 г., издаден от А. А. А. в полза на "***" по силата на който издателят безусловно и
неотменяемо се задължава да плати по записа на заповед на предявяване сумата от 450 лв.,
като съгласно отбелязване върху ценната книга – записът е предявен за плащане на
20.08.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, заявителят може да поиска издаването на
заповед за изпълнение, когато вземането се основава на запис на заповед. Същевременно
съгласно разрешенията дадени в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на документ по чл.417
ГПК, обективиращ договор между страните /какъвто е настоящият случай/, незабавно
изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение на договора - т.е.
само за суми или вещи, които следва да се предадат по силата на самия договор като
задължение на една от страните.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа. Записът на заповед е разновидност на менителницата,
опростена форма на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател,
липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата,
доколкото разпоредбите, които я регламентират, са съвместими с естеството на записа на
заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена
сума, както е при менителницата, а поема сам задължението да плати сумата, като се
1
обвързва пряко за плащането й в определен срок. От естеството на записа на заповед -
обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в
същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница.
Съгласно съдебната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в Решение №
120/25.09.2013 по дело №473/2012 на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 218/01.03.2013 по дело
№1008/2011 на ВКС, ТК, II т.о., допустимо е правата по запис на заповед да бъдат
прехвърлени чрез цесия при спазване на изискванията на чл. 99 ЗЗД и предаване на ценната
книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ. В цитираната съдебна практика се приема, че:
Съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти
/менителница и запис на заповед/ - гражданскоправен и търговскоправен. Разпоредбите на
чл. 316, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ уреждат специалния търговскоправен способ за прехвърляне
на правата на ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница. Съгласно чл.
466, ал. 1 ТЗ „всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се
прехвърля чрез джиро”. Посочената правна норма, която намира приложение и по
отношение на записа на заповед на основание препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ,
регламентира една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и
не забранява прехвърлянето на правата по менителничните ефекти, в частност по записа на
заповед, чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията. Разликите при двата
способа /джирото и цесията/ се изразяват във формата и елементите на волеизявлението на
кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците и
различното им действие. Джирото /индосаментът/ е специален менителничноправен способ
за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право на
вземане и представлява писмено волеизявление на кредитора по менителничния ефект
/поемателя, респ. неговия правоприемник/ - джирант да бъде заменен в правата по ценната
книга с друго лице – джиратар, т. е. волеизявлението е насочено към придобиване на
правата, които произтичат от документа, от джиратаря. Джирото е едностранна, абстрактна,
формална сделка и с него се прехвърлят правата по менителничния ефект такива, каквито са
отразени в документа. На приносителя на менителничния ефект /джиратаря/ издателят на
записа на заповед може да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта,
така и възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/,
но само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента на придобиване
на менителничния документ. Цесията е допустим гражданскоправен способ за прехвърляне
на менителничното вземане и представлява договор между легитимирания по ефекта
кредитор /поемателя, респ. неговия правоприемник/ – цедент и новия кредитор – цесионер
за прехвърляне на материализираното в менителничния документ субективно право. При
нея вземането се придобива от цесионера по производен начин. За разлика от джирото,
цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, а не правата съобразно текста
на записа на заповед. Поради това на приносителя на менителничния ефект по цесия могат
да се правят всички възражения, които длъжникът има, както срещу цедента, така и срещу
цесионера. В този случай издателят на записа на заповед може да противопостави на
цесионера, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, основани
2
на личните му отношения с цедента /поемателя на записа на заповед/, независимо дали
цесионерът е бил добросъвестен или не към момента на цедиране на вземането по записа на
заповед. Съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да настъпи действието на
цесията спрямо длъжника и третите лица, е необходимо предишният кредитор /цедентът/ да
съобщи прехвърлянето на вземането на длъжника. До получаването на съобщението за
цесията от длъжника цедентът има възможност да осъществява по отношение на него
действията на кредитор и ако длъжникът изпълни задължението на цедента преди
съобщаване на цесията, същият се освобождава от задължението. В хипотезата на
прехвърлено право на вземане по запис на заповед от поемателя на трето лице, за да има
действие цесията спрямо длъжника /издателя на записа на заповед/, поемателят – цедент
трябва да съобщи прехвърлянето на менителничното вземане на издателя на записа на
заповед. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор, освен, че е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, има задължение да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането. За да упражни вземането си, цесионерът, на
който е прехвърлено правото по запис на заповед, трябва да разполага с фактическа власт
върху записа на заповед и да го представи на длъжника. Основание за този извод са
разпоредбите на чл. 491, чл. 492 във връзка с чл. 537 ТЗ. Необходимостта от предаване на
записа на заповед от цедента на цесионера произтича и от съществуването на два вида
субективни права върху ценните книги, каквато характеристика безспорно притежава
записът на заповед – правото на парично вземане по записа на заповед и правото на
собственост върху записа на заповед като документ – ценна книга.
В конкретния случай по делото не са ангажирани твърдения и не са представени
доказателства за сключен договор за цесия между поемателя по процесния запис на заповед
– "***" ООД и заявителя "***, с предмет правата по запис на заповед от 19.08.2022 г., с
издател А. А. А., ЕГН **********, и поемател "***" ООД.
Както се посочи по-горе, записът на заповед е абстрактна сделка, ценна книга,
материализираща права и доказателство за вземането. Същата е отделна сделка от тази,
предмет на евентуалното каузално правоотношение, във връзка с което е издадена ценната
книга.
Съгласно цитираната съдебна практика на ВКС допустимо е правата по запис на заповед да
бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на изискванията на чл. 99 ЗЗД и предаване на
ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ, следователно се налага извод, че за да е
валидно прехвърлянето на правата по запис на заповед чрез цесия, то същото следва
изрично да е уговорено между страните по договора за цесия, т.е. предмет на договора за
цесия следва да са именно правата по ценната книга, а не вземания по евентуално каузално
правоотношение, във връзка с което последната е издадена.
Следователно от ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист в настоящото производство не произтичат вземания за заявителя,
които се претендират в настоящото производство, поради което и при съобразяване на
задължителните разрешения, дадени в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
3
18.06.2014 г. постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заявлението следва
да се отхвърли.
Като допълнение следва да се посочи, че в цитираната съдебна практика на върховната
съдебна инстанция /обективирана в Решение № 120/25.09.2013 по дело №473/2012 на ВКС,
ТК, I т.о. и Решение № 218/01.03.2013 по дело №1008/2011 на ВКС, ТК, II т.о./, изрично се
приема, че в хипотезата на прехвърлено право на вземане по запис на заповед от поемателя
на трето лице, за да има действие цесията спрямо длъжника /издателя на записа на заповед/,
поемателят – цедент трябва да съобщи прехвърлянето на менителничното вземане на
издателя на записа на заповед.
От представените по делото доказателства не се установява това да е извършено, което е
допълнителен аргумент за правилността на извода, че от представения запис на заповед не
произтичат права за заявителя в настоящото производство. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, вх. № 14005/03.07.2024 г. по описа на РС - ***, депозирано от "***.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4