НОХД № 2402/10 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия Г.И.Р. *** за престъпление по чл.343Б ал.2 от НК за това, че на 19.11.2010 год. в
гр.Пазарджик е управлявал МПС- лек автомобил „Ф Т” с ДК № ****, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 3.06 на хиляда,
установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза №
1137/22.11.2010г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД, след като е осъден с присъда,
влязла в сила на 31.07.2008 год. за деяние по чл.343б ал.1 от НК, постановена
по НОХД № 1657/2008 година по описа на Районен съд Пазарджик.
В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава
за виновен и дава обяснения по обвинението.
Лично и чрез защитника си пледира за невиновност и моли да бъде
оправдан.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и глоба, а също и лишаване от правоуправление.
Районният
съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Р. притежавал
свидетелство за управление на МПС, категория „В”, придобита през 1996 година.
С
присъда, постановена по НОХД № 1657/2008 год. на Пазарджишкия РС, влязла в сила
на 31.07.2008 година, подс.Р. бил осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
извършено на 16.07.2008 година, като му било наложено наказание Пробация, с
пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2, всяка за срок от по осем месеца,
както и лишаване от правоуправление за срок от десет месеца. След изтичането на
срока на наложените наказания подс.Р. не си взел свидетелството за правоуправление
от КАТ-ПП.
На 19.11.2010 година, около 02.00ч., след полунощ, автопатрул на РУП Пазарджик, в състава на
който били св.И В и св.И Г., изпълнявали служебните си задължения, като
патрулирали по бул. ”Христо Ботев” и се движели в посока от
бул.”Ал.Стамболийски” към Пожарната в гр.Пазарджик. В района на кръстовището
между бул.”Христо Ботев” и ул.”Райко Алексиев” автопатрулът се движел с бавна
скорост по средата на булеварда. В един момент полицейските служители
забелязали фарове на лек автомобил - „Ф Т” с ДК № ****, който се движел в междублоково
пространство на бул.”Христо Ботев”, в района на блок №55 и се насочил за навлизане
към ул.”Райко Алексиев”. Двигателят на автомобила бил силно форсиран и това
привлякло вниманието на полицейските служители, които спрели на самото
кръстовище и започнали да наблюдават поведението на водача. В един момент
автомобилът завил рязко надясно и се качил с предните си гуми на тротоарната
площ пред блока с предница насочена към бул.”Христо Ботев”. На няколко пъти
водачът направил опит да качи и задните
гуми на тротоарната площ, форсирайки силно двигателя, но така и не успял.
Странното поведение на водача накарало полицейските служители да го проверят.
Свидетелят В навлязъл с патрулния
автомобил в междублоковото пространство и спрял на около 2 метра зад Фа. Отишъл
до колата, отворил шофьорската врата и в
този момент двигателят изгаснал.
Свидетелят В поискал документите, но подсъдимият заявил, че ще си даде
само личната карта, а не и документите за автомобила, тъй като той не бил
шофирал. В последствие подсъдимият дал и
документите на колата, като пояснил, че няма шофьорска книжка, тъй като преди
време му била отнета. След установяване на самоличността на подсъдимия Р. и
поради обстоятелството, че същият бил във видимо пияно състояние, свидетелят В
повикал за съдействие автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. На
място пристигнал свидетелят З, който изпробвал подс.Р. с алкотест „Дрегер
7410+” с инв.№ 0059, чиято скала отчела концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух със стойност 3.17 промила. На място против подсъдимия бил съставен
АУАН № 1637 от 19.11.2010 година, който той подписал без възражения.
На подс.Р. бил връчен и талон за медицинско изследване, след
което същият бил съпроводен от полицейския автопатрул – И В и И Г.,***, където бил
освидетелстван от дежурен лекар и дал кръвна проба за химически анализ.
Видно
от приложения по делото протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв № 1137/22.11.2010г. издаден от СХЛ при МБАЛ
Пловдив АД, на посочената дата и час подсъдимият Р. е управлявал лекият
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си от 3.06 промила.
По
повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно
от справката на „ПП-КАТ” при ОДМВР – Пазарджик, подс.Р. понастоящем
не е лишен от
правоуправление. Както вече се посочи по-горе той е осъждан за шофиране
в пияно състояние по НОХД № 1657/08г., с което освен наказанието Пробация му е
наложено и лишаване от правоуправление за срок от 10 месеца. СУМПС му е било
отнето на 16.07.2008г., като очевидно наказанието по горецитираната присъда е
изтърпяно, но след това подсъдимият не си е
взел свидетелството от КАТ.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите И В, И Г. и И З и частично от
показанията на свидетелите С, П и
свидетеля Р., а също и от писмените
доказателства
инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че на
процесната дата и час той въобще не е управлявал горепосочения автомобил.
Твърди, че след като се прибрал от
работа около 17.30ч. брат му паркирал лекият автомобил там, където в
последствие го видели полицаите. Твърди също, че пред задния вход на блока на
бул.”Христо Ботев” № 55, той бил седнал с приятели където се черпели с
ракия. Твърди още, че около 02.00ч. той
тръгнал да си ходи за апартамента, но забелязал, че стъклото на шофьорската
врата на автомобила е отворено и отишъл до там, за да го затвори. По този повод бил влязъл в лекия автомобил и
посредством стартерния ключ дал контакт, след което натиснал копчето за
електрическо затваряне на стъклото. Докато стъклото се затваряло при него
пристигнал полицай който му поискал документите и ме заявил, че шофира щом е
дал контакт на лекия автомобил.
Тези
негови обяснения се опровергават категорично от показанията на двамата
свидетели – В и Г., които съдът кредитира изцяло, т.к. те са депозирани от лица
нямащи никакъв интерес от изхода на делото, а също и никакъв личен мотив да
уличават подсъдимия, приписвайки му престъпление, което иначе той не е
извършил. Тези негови обяснения се опровергават категорично и от останалите
писмени доказателства, а и от поведението на самия подсъдим, непосредствено преди
и по време на проверката.
На първо място
подс.Р. не отрича, че му е бил връчен препис от АУАН, а видно от приложения
като писмено доказателство такъв, в него е посочено, че дрегерът е отчел
концентрация на алкохол от 3.17 промила. При това положение най –логично е било
подс.Р. да оспори тази констатация, като например впише възражение в акта по
това обстоятелство, а и по основния факт, че не е шофирал. Той не е сторил нищо
такова, а е подписал акта без каквито и да е възражения. Отделно от това и пред самият полицейски служител - свидетелят З,
подсъдимият не е оспорвал факта, че е шофирал. Единственото е изразявал
учудване от високата концентрация на алкохол и твърдял, че алкотестът не е технически
изправен. На следващо място, ако наистина Р. не е шофирал, то най-логично е
било да откаже да бъде изпробван с алкотеста, както да откаже да даде кръвна
проба за химически анализ. В началото на
своите обяснения подс.Р. казва, че след като дал ключовете на контакт и
натиснал съответното копче, стъклото
започнало да се вдига. След това той бил излязъл от колата, но все още не я бил
заключил и при него дошъл полицай. Ако това е вярно е резонно да се постави
въпросът как тогава св.В е видял, че ключовете са на контакт /нещо което не
оспорва и подсъдимия/, при положение, че при пристигането на полицая
подсъдимият е бил извън колата и се готвел да я заключи.
По надолу- в
разпита си обаче, подс.Р. заявява, че стъклото било отворено около 10 см., но се вдигало около 1
минута, което е абсурдно.
В очната ставка със
св.В пък, подс.Р. твърди, че той
не бил излязъл от колата, когато полицаят дошъл, а само единият му крак бил
отвън, като той седял вътре и ключовете били
на контакт.
Тези драстични
разминавания са достатъчни да се дискредитират обясненията на подсъдимия.
Както
се посочи и по-горе съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В, З и Г.,
които по безпротиворечив начин описват
хронологично фактическата обстановка и изясняват факта, че лекият автомобил е
бил управляван от подсъдимия по един неадекватен начин, имайки предвид
маневрирането върху тротоарната площадка, с насочване на предницата на автомобила
към бул.”Христо Ботев”. Действително може само да се гадае дали подсъдимият е
искал да качи целият автомобил на тротоарната площадка и да го паркира там или
пък, както твърди свидетелят Г. да премине през нея и през велосипедната алея,
а от там да навлезе по булеварда. Това обаче е без всякакво значение в
конкретния случай, доколкото е достатъчно да се установи основния факт включен
в предмета на доказване, а именно имало ли е управление на лекия автомобил в
пияно състояние.
В
подкрепа на твърденията на подсъдимия показания депозира свидетеля Р С. Съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са
изключително противоречиви и житейски нелогични. На първо място свидетелят С твърди, че заедно
с подсъдимия тръгнали да се прибират, след като се разделили с другите си
приятели от мястото, където пиели. Твърди още, че той изпратил подсъдимия до
ъгъла на блока и тогава подсъдимият казал, че отива да заключи колата, тъй като
вътре имало скъпи инструменти. Това е
първият факт, който драстично се разминава със заявеното от самия подсъдим,
който недвусмислено сочи, че още около 17.30ч. бил качил скъпите инструменти в
апартамента на своята майка, в който и той живее. При това положение няма как подсъдимия да е казал на С, че отива да
заключва колата заради намиращите се в нея скъпи инструменти. Отделно от това е
нелогично в колата да е имало скъпи инструменти и тя да е стояла незаключена от
17.30ч. на предишния ден до 02.00ч. на инкриминираната дата, т.е. през
времето през което подсъдимият се е черпил с приятелите си. Свидетелят С твърди
още, че видял как зад колата на подсъдимия спира полицейска кола, а в този
момент Р. бил в неговия си автомобил. Веднага след това С заявява, че си
тръгнал, тъй като не сметнал за необходимо да се намесва. Това отново звучи
изключително житейски нелогично, тъй като самият С от една страна твърди, че
изчаквал на ъгъла на блока подсъдимия, който отишъл да си заключи колата, а от
друга страна решил да си тръгне след като видял, че полицаите идват.
Анализирайки
показанията на свидетеля П съдът намира, че същите с нищо не допринасят за
изясняват на релевантните за делото факти. Горният твърди, че той също е бил в
компанията на подсъдимия и други
приятели и са се черпили. Около 02.00ч
се разделили и той се прибрал в апартамента си. Твърди, че първоначално посетил
тоалетната, където престоял известно време, а след това отишъл в стая, която
имала изглед към тротоарната площадка. Именно тогава свидетелят П бил видял, че
някаква полицейска кола е спряла и полицаите нещо си говорили с подсъдимия.
Наблюдавал тази ситуация 2-3 секунди след което отишъл да си ляга. Съдът намира, че не следва да подлага на
обстоен анализ тези показания, тъй като очевидно свидетелят П е бил в
апартамента си в момента, когато подсъдимият Р. е привел в движение автомобила
по описания вече начин и е опитвал да го качи на тротоарната площадка. Очевидно
свидетелят П е започнал да наблюдава ситуацията, след като свидетелят В е
отишъл при автомобила на подсъдимия.
Показанията
на свидетеля Р. не допринасят за
изясняване на основния факт по който има спор, а именно управлявал ли е
подсъдимият автомобила. Този свидетел е бил дежурния лекар, който е
освидетелствал водача и няма преки възприятия относно това, дали Р. е шофирал
или не. Отделно от това не може да си спомни какъв точно разговор е провел с
водача в момента на взимане на кръвната проба. Свидетелят Р., обаче е категоричен,
че подсъдимият не е имал възражения да даде кръвна проба за химически анализ.
Както вече се посочи това е индиция, че именно подсъдимият е бил водач на лекия
автомобил и не е вярно заявеното от него, че само е стоял в колата с ключове
дадени на контакт.
С оглед възприетата фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата съдът
прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на
престъплението по чл.343 Б ал.2 от НК, като на 19.11.2010 год. в
гр.Пазарджик е управлявал МПС- лек автомобил „Ф Т” с ДК № ***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 3.06 на хиляда,
установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза №
1137/22.11.2010г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД, след като е осъден с присъда,
влязла в сила на 31.07.2008 год. за деяние по чл.343б ал.1 от НК, постановена
по НОХД № 1657/2008 година по описа на Районен съд Пазарджик.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително и
квалифициращите, като е предвиждал и е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй
като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би
могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява
МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място
до друго се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си.
В нарушение на чл.5
ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 3.06 промила, нарушението
му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.2 от НК.
Подсъдимият е имал съзнанието, че
вече е осъждан за деяние по чл.343б ал.1 от НК с присъда, влязла в сила
на 31.07.2008 год. по НОХД № 1657/2008 година по описа на Районен съд Пазарджик, както и че няма право да
управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
деянието е висока с
оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”. С него се засягат важни
обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид
високата концентрация на алкохол, надхвърляща шесткратно минимума на осъществения престъпен
състав, който е 0.5 промила.
Преценявайки
личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е със завишена степен на
обществена опасност, доколкото само преди две години е осъждан за шофиране в
пияно състояние и се е оформил като изключително недисциплиниран водач на МПС.
Причината за
извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на
МПС.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени добрите характеристични данни на подсъдимия по
местоживеене и тежкото семейно положение на подсъдимия, доколкото се
установява, че е разведен и има дете на
14 години, което живее при него в апартамента на неговата майка.
Като отегчаващи
обстоятелства се отчетоха високата концентрация на алкохол в кръвта, надхвърляща шест пъти минимума
по осъществения състав. Миналото осъждане на подсъдимия не се отчете като
отегчаващо обстоятелство, тъй като то е обективен елемент на правната
квалификация.
При
тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната тежест на всяко от тях,
съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият Г.Р. следва да бъде осъден
на шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 150 лева.
Съобразявайки
данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че същият се е оформил
като груб нарушител на правилата, обезпечаващи
безопасността на движение по пътищата, като с чувство за безнаказаност извършва едно от
най-тежките нарушения по ЗДП, а именно шофиране в пияно състояние, съдът
намери, че в конкретната хипотеза не е
приложим института на условното осъждане
по смисъла на чл.66 ал.1 от НК. Според
настоящия съдебен състав за постигане основно на принудително- възпиращ и поправително-превъзпитателен
ефект спрямо подсъдимия, а също и на
предупредителен и общо възпитателен
- спрямо останалите членове на обществото е наложително ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Още повече, че предишното осъждане на
подсъдимия за шофиране в пияно състояние през 2008 година не е постигнало
целите на наказанието по чл.36 от НК.
По
тези съображения и на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът
като взе в предвид фактът, че
подсъдимият, управлявайки МПС на инкриминираната
дата, се е бил превърнал в една
непрекъсната реална опасност за всички останали участници в движението, като
отчете високата концентрация на алкохол
в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, намери за необходимо да упражни по- осезателно въздействие спрямо
подсъдимия по посока спазване на
императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.
Предвид
на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.2 от НК съдът
постанови подс.Г.Р. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца като счете, че именно с този размер на наказанието
ще се постигнат неговите цели.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер
на 25 лева за химическа експертиза, платими в полза на държавата по сметка на
РУП-Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: