РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Русе, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520104242 по описа за 2023 година
Адв.З. Ц. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), заявява, че между представляваното от него дружество и М. Н. К. са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги №*********/06.04.2020г., Заявление за пренасяне на
номера в мрежата на Теленор от 06.04.2020г., Заявление за смяна на собственост от
06.04.2020г. и Приложения към него, съгласно които на клиента са предоставени: мобилен
номер ...................., собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на
Теленор/Йеттел; мобилен номер .............................., собственост до момента на Г.Х.Г.,
пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел и мобилен номер
........................................., собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази
на Теленор/Йеттел, със стандартна месечна абонаментна такса 33.99 лева с ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
29.99 лева с ДДС.
2. Допълнително споразумение №*********/26.11.2020г. към договор за мобилни
услуги, съгласно което за мобилен номер 0882 473 541 влиза в сила нов абонаментен план,
със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.
3. Допълнително споразумение №*********/26.11.2020г. към договор за мобилни
услуги, съгласно което за мобилен номер 0888 056 998 влиза в сила нов абонаментен план,
със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.
1
Ответникът не заплатил паричните задължения, обективирани в четири фактури,
издадени в периода м.януари 2021г. – м.юни 2021г., а именно:
- фактура №**********/25.01.2021г. за отчетен период 25.12.2020г. – 24.01.2021г. на
обща стойност 107.93 лева, включваща следните задължения: 36.98 лева – абонаментна
такса с ДДС за мобилен номер 0882 473 541; 30.01 лева – абонаментна такса с ДДС и
разговори към „Грижа за клиента“ за мобилен номер 0888 049 856; 40.45 лева – плати с
Теленор от Apple; 37.39 лева – абонаментна такса с ДДС и роуминг таксуване за мобилен
номер 0888 056 998, като е приспаднато надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период в размер на 36.90 лева;
- фактура №**********/25.02.2021г. за отчетен период 25.01.2021г. – 24.02.2021г. на
обща стойност 151.60 лева, включваща следните задължения: 37.88 лева – абонаментна
такса с ДДС за мобилен номер 0882 473 541 и такса за спиране; 31.68 лева – абонаментна
такса с ДДС, други услуги и разговори към „Грижа за клиента“ за мобилен номер 0888
049 856; 34.47 лева – плати с Теленор от Apple; 39.08 лева – абонаментна такса с ДДС, други
услуги и роуминг таксуване за мобилен номер 0888 056 998; 8.49 лева - плати с Теленор от
Apple;
- фактура №**********/25.03.2021г. за отчетен период 25.02.2021г. – 24.03.2021г. на
обща стойност 103.96 лева, включваща следните задължения: 36.99 лева – абонаментна
такса с ДДС за мобилен номер 0882 473 541; 29.98 лева – абонаментна такса с ДДС за
мобилен номер 0888 049 856; 36.99 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер 0888
056 998.
Предвид неизпълнение задълженията от страна на абоната за заплащане
фактурираните услуги, мобилният оператор прекратил предсрочно договорите за мобилни
услуги, при условията на които са ползвани мобилни номера: 0882 473 541, 0888 049 856 и
0888 056 998 и издал фактура №**********/25.05.2021г. включваща задължение за
заплащане неустойка за предсрочно прекратяване в общ размер 345.81 лева. Молителят
пояснява, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на
потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание: за номер
0882 473 541 – в раздел 3, т.2 от Допълнителното споразумение; за номер 0888 049 856 – в
т.2 от Приложение към договора за мобилни услуги, а за номер 0888 056 998 - в раздел 3, т.2
от Допълнителното споразумение. С посочените разпоредби, контрагентите приели, че
неустойката е дължима от потребителя при предсрочно прекратяване на договора по негова
вина или инициатива и същата е в размер на сбора от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок
на действие, но не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаменти такси.
Наред с горното, абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1021/18.04.2023г., издадена по
ЧГД №1967/2023г. по описа на РРС срещу М. Н. К. за претендираните суми.
2
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, адв.З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че М. Н. К., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К. ЛНЧ 740607, заедно с М.С. ЛНЧ ....................сумата 709.30 лева –
сбор на дължими суми, съгласно фактури: №**********/25.01.2021г.,
№**********/25.02.2021г., №**********/25.03.2021г., №**********/25.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№1967/2023г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.С. Й. – особен представител на ответника М. Н. К. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Счита, че фактурите не отразяват реално използваните от ответника услуги.
Релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза, като приема, че същата
противоречи на добрите нрави и противоречи на закона. В тази връзка излага правни
доводи.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
1. Договор за мобилни услуги №*********/06.04.2020г., Заявление за пренасяне на
номера в мрежата на Теленор от 06.04.2020г., Заявление за смяна на собственост от
06.04.2020г. и Приложения към него, съгласно които на клиента са предоставени: мобилен
номер 0882 473 541, собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на
Теленор/Йеттел; мобилен номер 0888 056 998, собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен
от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел и мобилен номер ....................със стандартна
месечна абонаментна такса 33.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС.
2. Допълнително споразумение №*********/26.11.2020г. към договор за мобилни
услуги, съгласно което за мобилен номер 0882 473 541 влиза в сила нов абонаментен план,
със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.
3. Допълнително споразумение №*********/26.11.2020г. към договор за мобилни
услуги, съгласно което за мобилен номер 0888 056 998 влиза в сила нов абонаментен план,
със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е
3
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.
Всеки контракт съдържа неустоечна клауза, според която при предсрочно
прекратяване по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сбора от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване
на договора до края на първоначално предвидения срок на действие, но не повече от три
стандартни месечни абонаменти такси. Предвидено е задължение, абонатът да заплати и
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора.
Ищцовото дружество издало:
- фактура №**********/25.01.2021г. за отчетен период 25.12.2020г. – 24.01.2021г. на
обща стойност 144.83 лева (с ДДС), включваща следните задължения: 30.82 лева –
абонаментна такса за мобилен номер 0882 473 541; 25.01 лева – абонаментна такса за
мобилен номер 0888 049 856; 40.45 лева – плати с Теленор от Apple; 31.15 лева –
абонаментна такса за мобилен номер 0888 056 998;
- фактура №**********/25.02.2021г. за отчетен период 25.01.2021г. – 24.02.2021г. на
обща стойност 151.60 лева (с ДДС), включваща предоставени услуги за трите мобилни
номера и услуга „плати с Теленор“;
- фактура №**********/25.03.2021г. за отчетен период 25.02.2021г. – 24.03.2021г. на
обща стойност 103.96 лева, включваща предоставени услуги за трите мобилни номера.
- фактура №**********/25.05.2021г. за неустойки предсрочно прекратяване на
договорите за услуги в общ размер 345.81 лева .
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №1967/2023г. и издадена заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу М. Н. К., ЕГН ********** за сумата 709.30 лева – сбор на
дължими суми, съгласно: фактура №**********/25.01.2021г., фактура
№**********/25.02.2021г., фактура №**********/25.03.2021г. и фактура
№**********/25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2023г. до окончателното й изплащане; разноски в размер на: 25 лева – заплатена
държавна такса и 480 лева – адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира. Вещото
лице е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца в Дебит сметка 411 –
вземания от клиенти, Кредит сметка 703 – приходи от услуги с данъчна основа и Кредит
сметка 4532 – ДДС на продажбите. В табличен вид са представени задълженията на
ответницата по всяка от фактурите. От общото задължение – 918.13 лева е приспадната
сумата 208.83 лева, заплатена от ответника на 11.01.2021г., като незаплатения остатък от
дълга възлиза на 709.30 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
4
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 709.30 лева
– сбор на дължими суми, съгласно фактури: №**********/25.01.2021г.,
№**********/25.02.2021г., №**********/25.03.2021г., №**********/25.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№1967/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1967/2023г. по описа
на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Предвид факта, че през м.януари 2021г. ответникът е погасил задължение на стойност
208.83 лева по фактури за предходен период, съдът приема , че не оспорва наличието на
облигационна връзка основана на посочените договори и допълнителни споразумения към
тях.
Част от претендираната сума – 363.49 лева съставлява сбор от месечни такси,
дължими за периода 25.12.2020г. – 24.03.2021г. Ответникът не твърди, нито сочи
доказателства да е погасил задължението си, поради което в полза на ищеца следва да се
признае съществуване на вземането за стойността на ползваните мобилни услуги,
установени с представените по делото фактури.
По иска за заплащане неустойка за предсрочно прекратяване договора за мобилни
услуги:
В раздел ІІІ на допълнителните споразумения, при прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, е предвидена
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като неустойката е ограничена до трикратния размер на
месечните абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от
него при предоставянето му, съответстваща на остатъка от срока на договора.
Предсрочното прекратяване, представлява разваляне на договора по смисъла на
чл.87, ал.1 ЗЗД, което следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
мобилни услуги, нито в Общите условия (които не са приложени, но са достъпни на сайта
на дружеството) е предвиден друг ред за развалянето на контракта. В този смисъл
5
разпоредбите на чл.19б и чл.75 от Общите условия не предвиждат едностранното
прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане
на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора. Ищецът не е
ангажирал доказателства, а и не твърди, че е уведомил писмено ответника за разваляне на
договора за мобилни услуги, преди изтичането му на 26.11.2022г. Исковата молба и
приложенията към нея, а и заповедта за изпълнение, са връчени на процесуалния
представител на ответника след изтичане този срок, поради което не могат да предизвикат
правните последици на развалянето.
Изложеното води до извод, че процесният договор за мобилни услуги не е
предсрочно прекратено, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическия
състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка в размер на
345.81 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД по
настоящото дело възлизат на 1005 лева – заплатена държавна такса, възнаграждения за
процесуално представителство и вещо лице, а съразмерно с уважената част от претенцията
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 515.03 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 505 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 258.79
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че М. Н. К., ЕГН
********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. ЛНЧ
740607, заедно с М.С. ЛНЧ 730914 сумата 363.49 лева – сбор на дължими суми, съгласно
фактури: №**********/25.01.2021г., №**********/25.02.2021г., №**********/25.03.2021г.,
№**********/25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №1021/18.04.2023г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №1967/2023г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), ЕИК ********* срещу М. Н. К., ЕГН ********** иск по чл.422 ГПК за
6
признаване установено, че ответникът дължи сумата 345.81 лева - разликата над 363.49 лева,
до предявените 709.30 лева, съставляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на
мобилни услуги, предмет на фактура №**********/25.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1967/2023г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* направените по ГД
№4242/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 515.03 лева.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* направените по ЧГД
№1967/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 258.79 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7