РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Лом, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101214 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ България“ (с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР България” ЕАД, с ЕИК *********, чрез адв. Л. Г. - САК, с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде съдебен акт срещу ответницата за обща сума
817,11 лв., от която: незаплатени задължения за предоставени услуги за
предходни периоди от 05/01/2020 до 04/03/2020 година сумата в размер на
111,07лева, договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в
общ размер на 62,80 лева, обединени във Фактура с № **********/ 5.6.2020
година за клиентски номер ********* на обща стойност 173,87 лева и
незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от
25/01/2020 до 24/03/2020 година сумата в размер на 115,61 лева, незаплатени
задължения за дължими лизингови плащания за периода 25.04.2020-
24.05.2020 година в размер на 421,00 лева и договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 106,63 лева, обединени
във Фактура № **********/ 25.5.2020 година за клиентски номер *********
на обща стойност 643,24 лева, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането,
както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско
възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
1
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. Р. Б. от МАК е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, взел е становище по молбата,
не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-
късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от 1
ГПК.
Ответника редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.47 от
ГПК не се явява, явява се особеният му представител адв.Б. взема становище
и моли съда да отхвърли исковата претенция, съобразявайки се с доводите му
направени своевременно с отговора но чл.131 ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№
644/2022г. на РС-Лом. Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата
молба и тези в отговора, като след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 644/2022г. на ЛРС срещу длъжника С. В. Г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за общата сума, кореспондираща на
исковата претенция по настоящето дело. Препис от заповедта е връчен на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя, като с разпореждане
е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок. Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение. В исковата молба ищецът твърди,
че между ответницата и мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД е
сключен договор за мобилни услуги от дата 30.09.2019г. с предпочетен
мобилен номер +359*********, като е закупил устройството АLСАТЕL 20.03
В1аск на преференциална цена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
споразумението, в следствие на което то е прекратено едностранно от Йеттел
България ЕАД на 4.6.2020 година, (т. 196 от Общите условия по договорите за
мобилни услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения
за мобилни услуги).
В тази връзка, към като към 05.06.2020 година е имал незаплатени
задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на 111,07
лева. Задълженията за предходен период в общ размер на 111,07 лева са
обединени във Фактура № **********/ 5.2.2020 година и Фактура №
**********/ 5.3.2020 година, като във всяка фактура е посочено подробно как
е формирано вземането. Към този момент длъжникът има задължение за
предходен период в размер на 111,07 лева, формирано както следва: 61,28 лв.
дължими за период 05/01/2020-04/02/2020 година, от които: 61,28 лв.
задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 30.9.2019
година с предпочетен номер +359*********; 49,79 лв. дължими за период
05/02/2020-04/03/2020година, от които: 49,79лв. задължение за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
2
услуги по договор за мобилни услуги от 30.9.2019 година с предпочетен
номер +359*********;
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки, на основание т. 11 от договорите, формирани както следва за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 62,80 лева, формирани
както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* сума в размер на 29,97 лева, представляваща три месечни такси
и сумата от 32,83 лв. за устройството АЬСАТЕЕ 20.03 В1аск представляваща
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план. Тези задължения на С. В. Г. са
обединени във Фактура с № **********/5.6.2020 година, за клиентски номер
*********.
3а предпочетен номер +359********* ответницата е сключила с Теленор
България ЕАД / сегашно Йеттел България / допълнително споразумение от
17.1.2020 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********. На 17.1.2020 година е сключен и договор за лизинг за
закупуване на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск, като на длъжника е
предоставена преференциална цена, както и два броя договори за лизинг на
базови аксесоари, като на длъжника отново е предоставена преференциална
цена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, в
следствие на което то е прекратено едностранно от Йеттел България ЕАД на
22.5.2020 година, (т. 196 от Общите условия по договорите за мобилни
услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения за
мобилни услуги), който факт се оспорва от особения представител на
ответницата.
В тази връзка, към 25.05.2020 година е имала незаплатени задължения за
предоставени услуги за предходни периоди в размер на 115,61 лева.
Задълженията за предходен период в общ размер на 115,61 лева са обединени
във Фактура № **********/ 25.2.2020 година, Фактура № **********/
25.3.2020 година, като във всяка фактура е посочено подробно как е
формирано вземането. Към настоящия момент длъжникът има задължение за
предходен период в размер на 115,61 лева, формирано както следва: 53,08 лв.
дължими за период 25/01/2020-24/02/2020 година, от които: 17,79 лева
задължения за вноска по договор за лизинг от 17.1.2020 година за закупуване
на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск; 5,49 лева задължения за вноска по
активирана от длъжника застраховка за устройството NОКIА 4.2 Dual В1аск,
към предпочетен номер +359*********; 1,63 лева задължение за вноска по
договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари; 1,63 лева задължение за
вноска по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари; 26,54 лева
частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от
17.1.2020 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********; 62,53 лв. дължими за период 25/02/2020-24/03/2020 година, по
3
допълнително споразумение от 17.1.2020 година към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********;
Наред с това длъжникът е имал и незаплатени задължения за дължими
лизингови плащания за периода 25.04.2020-24.05.2020 година в размер на
421,00 лева, от които: сумата от 355,80 лв. по договор за лизинг от 17.1.2020
година за закупуване на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск, 31,60 лв. по
договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари Ассеssоriеs-АLL 20*1.58
& null, 33,60 лв. по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари
Ассеssоries-АLL 20*1.68 & null.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуга в общ размер на 106,63 лева,
на основание т. 11 от договорите, формирани както следва: по допълнително
споразумение от 17.01.2020 година към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* сума в размер на 106,63 лева,
представляваща три месечни такси. Тези задължения на ответницата са
обединени във Фактура № **********/ 25.5.2020 година за клиентски номер
*********.
Твърди се, че клаузата за неустойка по договорите за мобилни услуги, в
частта, в която е обвързана с размера на месечните абонаменти такси в
процесиите договори, изначално поставя праг на максималния размер на
неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така
формулирана, при договорен срок на договорите от две години, клаузата в
тази й част не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната си функция, поради
което, твърдят, че в тази част на исковата молба липсват отрицателните
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на претенцията,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за
мобилни услуги/ Договор за услуга интернет за дома в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси. Следва да се има предвид, че този
размер на неустойката е изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален
размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г.
Навеждат и твърдения, че по отношение на частта от неустойката от,
представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена при сключване на договора, считам,
че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е
налице обоснована вероятност за това. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Видно е, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно
прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановява в
полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за
4
устройството. В процесния случай за всички устройства претендираната
неустойка е на значително по-ниска стойност от разликата между цента на
устройството по ценова листа и цената на която същите са предоставени на
длъжника. Този размер на неустойката видно не противоречи на
добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърдят, че и в тази част
на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят
отхвърлянето му и същият следва да бъде уважен в цялост.
Намират за необходимо да отбележат, че преценката за нищожност на
клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г„ II т. о./.
На отделно основание, молят съда да вземете предвид, че разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Видно е, че процесиите договори са индивидуални договори,
които са били предмет на договаряне между двете страни. Длъжникът е имал
възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка,
чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и
устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор
за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определя и размера на
дължимата от длъжника неустойка.
Според чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
За пълнота на изложението, твърдят да се има предвид, че при
сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получава един
или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД обединява
всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и
издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер
може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават
услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения
клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България ЕАД фактура има
подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента
на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като
5
„задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във
фактурата се начисляват и съответните неустойки. В системата на Йеттел
България ЕАД ответницата е с клиентски номер ********* и *********.
В заключение твърдят, че следствие на неправомерното поведение на
ответницата, ищцовото дружество търси защита на правата си по съдебен ред,
В резултат на това дружеството кредитор е направило съдебно-деловодни
разноски за образуване на ч. гр. дело № 20221620100644/2022 година, по
описа на Шести състав на Районен съд - Лом, в общ размер на 385.00 лева, от
които 25.00 лева - платена държавна такса и 360.00 лева с включен ДДС,
платено възнаграждение за адвокат, изчислено на основание чл. 7, ал. 7 вр. чл.
7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и представлява заложения минимум.
С установяване дължимостта на главното задължение по договорите,
цитирани по-горе, се установява и дължимостта на акцесорното вземане за
съдебни разноски и дължима лихва, поради което, се иска от съда да присъди
и сумата в размер на 385.00 лева, представляващи разноски, направени в хода
на ч. гр. дело № 20221620100644/2022 година, по описа на Шести състав на
Районен съд - Лом и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. В
законоустановеният срок особеният представител на ответницата е депозирал
писмен отговор на исковата молба в съдебно заседание призован за съдебно
заседание по реда на чл.47 от ГПК, се явява особеният представител адв.Б.
поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска като
недоказан и неоснователен.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. От събраните по
делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните въз основа на сключените между тях
Договор за мобилни услуги от дата 30.09.2019г. с предпочетен мобилен
номер +359********* като е закупил устройството ALKATEL 20.03 Black, на
преференциална цена по силата на които ищецът се е задължил да предоставя
мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно
уговорения абонаментен план. По делото не се оспорва също, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е
6
предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че
правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключеният
между тях договори, от които са произтекли насрещните права и задължения
и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът не е
изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги. От представените преписи от горе цитираните
договори за мобилни услуги, се изяснява и съдържанието на съответните
отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови
условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по
ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и
последиците от неизпълнението им. Със сключване на процесните договори
страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на
ответницата е именно заплащането на уговорената месечна абонаментна
такса, което произтича пряко от договорите. Ползваните от абоната услуги,
които не са включени в месечния абонамент, подлежат на таксуване в
съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в случай, че
такива са ползвани по инициатива на абоната. При сключване на договор при
общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са
му били предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на
договора, със сключването му ответникът е направил волеизявление, че е
имал възможност да се запознае с общите условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите по договори за мобилни/фиксирани
услуги и е положил подписа си едва след като се е възползвал от нея.
Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на потребителя с
общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят надлежно
доказа това обстоятелство, чрез представената „Декларация-съгласие" към
договорите за мобилни услуги. Ответникът е изразил съгласие с общите
условия и е удостоверил, че е получил, запознал се е и приема общите
условия на дружеството-ищец в приложените с и.м. Декларации-съгласие,
приети и неоспорени от страна на същия. Освен това в изпълнение на
изискванията на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/
общите условия на дружеството са публикувани на неговата интернет
страница, като това задължение е насочено към предоставяне на постоянна
възможност за лицата, спрямо които те се прилагат, да имат достъп до
съдържанието им както преди, така и след пораждането на качеството им на
потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни услуги,
предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален
договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за
неуредените в съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ,
които са неразделна част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от
ОУ потребителят се счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и
7
се счита за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор
за ползване на услугите. При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането им се извършва на база фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. Видно от приложените към исковата молба фактури
ответникът не изпълнил надлежно свои ликвидни и изискуеми парични
задължения начислени към фактурите.
Съгласно чл. 27 от приложимите към процесния период Общи условия на
„Теленор България„ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., посл. изм. на 12.04.2021 г.)
плащането на посочената във всяка една от фактурите сума се извършва в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й, като в чл. 26 от същите общи условия е посочено, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Следователно ответницата и към
настоящия момент не е изпълнила изискуемите и ликвидните си задължения
за мобилни телефонни услуги по процесиите фактури, начислени на
основание сключените договори за мобилни услуги.
По повод факта, че особения представител на ответницата в отговора си
по чл.131 ГПК сочи, че прекратяването на процесните договори от страна на
ищеца е неправомерно, следва да се отбележи, че не се споделят от
настоящият съдебен състав. А това е така, понеже съгласно чл.19б от
процесните договори, във връзка с чл.19в е отбелязано, че не се изисква
едномесечно писмено предизвестие т.е. процесните договор за мобилни
услуги и допълнителното споразумение с процесния предпочетен номер,
кореспондиращ на този на ответницата са в съответствие с Общите условия и
приложените процесни договори, като не следва и да се предоставя от страна
на ищеца до ответницата писмени предизвестие за прекратяването на
сключените между тях договори.
При така изложената фактическа обстановка, съдът, намира че абонатът е
неизправна страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора
получените от последния мобилни услуги. Касае се за парично задължение,
чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно
установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от дължимата
сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за
ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, процесната сума се явява
дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен,
като следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по заповедното производство до окончателното й изплащане.
Няма спор по делото, че ответника е получил мобилно устройство по
процесния договор , сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
8
ALKATEL Dual Black на изплащане и не е заплатил , които са падежирали
към датата на подаване на и.м.,нито е върнал мобилното устройство на
лизингодателя при условията на договора поради което е дължима и тази
сума от договора.
Предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде
уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът
дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми,
както и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен
от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане
на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното
устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен
от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235
ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ
на ищеца, нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор
с лизингодателя - ищец. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като, съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение
за по-големи вреди, по общия ред. Предвид на това иска е основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
РАЗНОСКИ: Ищеца претендира разноски в заповедното производство в
общ размер от 385 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360 лв.
адвокатски хонорар, както и 685 лв. разноски в исковото производство, от
които: 25.00 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. адвокатски хонорар и 300
лв. за особен представител.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Г. с ЕГН
**********, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ България“ (с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР България” ЕАД, с ЕИК *********, на основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, общата сума 817,11 лв. /осемстотин и
седемнадесет лева и единадесет ст./, от която: незаплатени задължения за
предоставени услуги за предходни периоди от 05/01/2020 до 04/03/2020
година сумата в размер на 111,07 лева, договорени неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги в общ размер на 62,80 лева, обединени във Фактура с
№ **********/ 5.6.2020 година за клиентски номер ********* на обща
стойност 173,87 лева и незаплатени задължения за предоставени услуги за
предходни периоди от 25/01/2020 до 24/03/2020 година сумата в размер на
115,61 лева, незаплатени задължения за дължими лизингови плащания за
периода 25.04.2020-24.05.2020 година в размер на 421,00 лева и договорени
9
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 106,63 лева,
обединени във Фактура № **********/ 25.5.2020 година за клиентски номер
********* на обща стойност 643,24 лева, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 401/05.04.2022г. по ч.гр.дело № 644/2022г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА С. В. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
България“ (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР България” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от адв. Л. Г. - САК, направените деловодни
разноски по исковото производство в общ размер от 685,00 лв./шестстотин
осемдесет и пет лева/ от които: 25,00лв. – държавна такса, 360,00лв.
адвокатско възнаграждение и 300,00лв. за особен представител, както и
сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№644/2022г. по
описа на ЛРС разноски в общ размер от 385,00 лв./триста осемдесет и пет
лева/ от които: 25,00лв. – държавна такса и 360,00лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
МОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка
от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.
№ 644/2022г.по описа на ЛРС.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10