№ 753
гр. Перник, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103126 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника
му адв. Ц., срещу М. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 74,94 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.10.2018 г. за мобилен номер **********, сумата 33,26
лв. - използвани мобилни услуги, таксa спиране и възстановяване за отчетен период
20.11.2018 г. – 19.02.2019 г., сумата 16,77 лв. – представляваща лизингови вноски за
отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г. по договор за лизинг от 14.10.2018 г., сумата
100,62 лв. – представляваща остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI
Y5 2018 Dual Blue, и сумата 189,18 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, на основание т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2018 г., за
които суми са издадени фактура № **********/20.12.2018 г., № **********/20.01.2019 г., №
**********/20.02.2019 г., № **********/20.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
вземанията от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2020 г.,
до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 06536/2020 г. по описа на Районен
съд – Перник.
1
В исковата молба се излага, че на 14.10.2018 г. между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с № *********
за мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 с вкл. ДДС,
и договор за лизинг за мобилен апарат HUAWEI Y5 2018 Dual Blue при обща лизингова цена
163,57 лв. с вкл. ДДС, платима както следва: 35,00 лв. – първоначална лизингова вноска и 23
лизингови вноски от по 5,59 лв. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по
договора за заплащане на фактурираните услуги за месечни абонаментни такси и
използвани услуги в периода м.11.2018 г. – м.02.2019 г., поради което договорът е прекратен
предсрочно и с фактура от 20.04.2019 г. е начислена неустойка в размер на сумата 189,18
лв., на основание т. 11 от договора за мобилни услуги, и сумата 100,62 лв., представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски. Тъй като ответникът не платил
дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, за установяване на вземанията по която предявява настоящите искове. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения от
съда особен представител адв. К., в който оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 06536/2020 г. по описа на Районен съд – Перник се
установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, е издадена
Заповед № 260816/21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
М. КР. Д., ЕГН **********, за сумата 414,78 лв. – представляваща неизпълнени задължения
по Договор за мобилни услуги от 14.10.2018 г. и Договор за лизинг от 14.10.2018 г. по
фактури с № **********/20.12.2018 г., № **********/20.01.2019 г., №
**********/20.02.2019 г. и № **********/20.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2020 г.,
до окончателното плащане.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в указания
месечен срок са предявени настоящите искове за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за
ищеца е налице правен интерес от предявяването им.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявените искове е да установи наличието на валидна
облигационна връзка между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни
(далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и
че по силата на този договор далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесните
2
фактури, са доставени на ответника.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от 14.10.2018 г., общи условия,
декларация-съгласие на потребителя и приложение- ценова листа за абонаменти планове за
частни лица към него, се установява, че същият е сключен между ответника и „Теленор
България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер +359*********. По силата на този договор
ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента
такса в размер на 24,99 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок 24 месеца, считано от
14.10.2018 г.
С фактура от 20.04.2019 г. ищцовото дружество е начислило задължение за неустойка,
вноски лизинг и стари задължения по клиентския номер на името на ответника за в общ
размер 414,78 лв. Приложени са още фактура **********/20.12.2018 г., фактура
**********/20.01.2019 г. и фактура **********/20.02.2019 г.
По делото са използвани специални знания чрез вещо лице по допусната съдебно-
икономическа експертиза, от което се установява, че фактурите са осчетоводени по сметка
411 – вземания от клиенти общо в размер на 416,33 лв. Посочено е, че за процесния период е
осчетоводено и данъчно кредитно известие за сумата 1,55 лв. Според експерта във
фактурите за процесния период са начислени 67,81 лв. – месечни абонаментни такси с ДДС,
и 42,42 лв. с ДДС – мобилни услуги, включващи разговори, текстови съобщения, такса
спиране и възстановяване. Начислена е неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 62,46 лв., формирана от три месечни такси по 20,82 лв. Вещото лице е
установило, че на 15.10.2018 г. ответникът е извършил плащане, с което е платено
задължението по фактурата от 20.10.2018 г., 20.11.2018 г. и частично – 7,60 лв. по фактурата
от 20.12.2018 г. Неплатените лизингови вноски са в размер на 122,98 лв., от които четири
лизингови вноски от по 22,36 лв. по фактурите от 20.12.2018 г., 20.01.2018 г. и 20.02.2019 г.
и 100,62 лв. – 18 броя неплатени лизингови вноски при прекратяване на договора.
По делото липсват доказателства, че допълнителните далекосъобщителни услуги,
извън месечните абонаментни такси, за които са издадени процесните фактури,
действително са доставени на потребителя. Издадената фактура сама по себе си не е
основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на
далекосъобщителни услуги. Доказателствената стойност на счетоводните книги е
производна, което следва от изискването, установено в чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни,
т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното
вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ /в този смисъл -
Решение № 413/ 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/ 2004 г., ТК/. Представените по делото
фактури не са подписани от ответника, поради което не съставляват доказателство за
предоставени конкретни допълнителни услуги на ответника, чиято стойност се претендира
по делото. Извод, че услугите са доставени не може да бъде направен и от заключението на
вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, тъй като същата установява
3
размера на начислените задължения, а не реалното доставяне на услугите.
Въпреки указзанията, дадени с доклада по делото, обявен за окончателен, ищецът не е
ангажирал доказателства, че през процесния период е предоставил на ответника мобилните
услуги, предмет на предявените искове.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за сумата 33,26 лв. - използвани мобилни
услуги, таксa спиране и възстановяване за отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Цената на месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното
потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на задължението
за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния оператора на достъп
на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е ползвал
мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй като последните се заплащат
допълнително съобразно тарифите на оператора.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за плащане на месечните
абонаментни такси по договора, съдът прави извод, че искът за сумата 74,94 лв.,
представляваща месечни абонаментни такси за отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г.
по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2018 г. за мобилен номер **********, е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ .
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение
по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е
предал на лизингополучателя лизинговата вещ.
От приетия по делото Договор за лизинг от 14.10.2018 г. се установява, че по силата на
същия ответната страна се е задължила да заплати първоначална вноска в размер на 35,00
лв. и 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5,59 лева с вкл. ДДС или обща
лизингова цена 163,57 лв. за ползването на следното устройство – HUAWEI, модел Y5 2018
Dual Blue. Договорът съдържа уговорка, че ответникът има право да придобие собствеността
върху предоставеното устройство по силата на изричен договор за изкупуване, подписан
най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора. В чл. 4 от договора е инкорпориран
приемо-предавателен протокол за устройството, от което се налага извод, че същото е
предадено на ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба,
функциониращ изрядно в съответствие с договорените технически характеристики, както и
окомплектован, включително с гаранционна карта към него. С оглед изложеното съдът
прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си на лизингодател, като е
предоставило за временно ползване на ответника лизинговата вещ - мобилно устройство
HUAWEI, модел Y5 2018 Dual Blue. Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът
претендира три вноски от по 5,59 лв. с настъпил падеж за периода 20.11.2018 г. – 19.02.2019
г., сумата 100,62 лв. – остатък от лизингови вноски, чиято изискуемост е настъпила съгласно
чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг поради неизпълнение на
4
задълженията на ответника по договора. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни
и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на
забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Видно от първата алинея
на същия чл. 12 от ОУ при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за плащане
лизинодателят разполага с няколко възможности, включително да обяви месечните вноски
за предсрочно изискуеми. Тълкувани систематично двете алинеи се налага изводът, че в
предвидената в общите условия предсрочна изскуемост не настъпва автоматично, а следва
да бъде обявена на лизиногополучателя. В настоящия случай липсват данни за връчване на
покана за доброволно пращане, както и изобщо за изпращането й. Поради това се налага
изводът, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на
лизингополучателя по предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т. 1 от
Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на
предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор за лизинг, доколкото правната
му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит. Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3
ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се
предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност
е договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг. Следователно,
въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, в настоящото
производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е настъпил падежът за
плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се явили основателни.
Срокът на договора за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването му 14.10.2018
г., поради което същият е изтекъл на 14.09.2020 г., когато е и падежът на последната
лизингова вноска съобразно инкорпорирания в договора погасителен план. Изложеното
налага извод, че падежът на всички вноски е настъпил преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в
договора 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5,59 лева, т.е. общо 128,57 лв.
По изложените съображения предявеният иск за сумата 16,77 лв. – представляваща
лизингови вноски за отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г. и сумата 100,62 лв. –
представляваща остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
5
Blue по договор за лизинг от 14.10.2018 г., е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид обстоятелството, че исковете имат за предмет парични вземания, като
правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в
съда – 17.12.2020 г., до изплащането им.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна клауза
за неустойка с посоченото съдържание и нейната изискуемост.
От приложения договор за мобилни услуги, сключен с потребителя е видно, че е
уговорена клауза за неустойка при прекратяване по вина на потребителя на договора за
мобилни услуги в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора, като максималният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството без абонамент
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
него при предоставянето му в брой или общата лизингова цена, съответстваща на оставащия
срок на договора.
Съгласно представения договор за мобилни услуги стандартната цена на
предоставеното устройство е 359,90 лв., а лизинговата цена е в размер на 169,16 лв., като
отстъпката възлиза на 190,74 лв.
По горните съображения, съдът прави извод, че искът за сумата 189,18 лв. – неустойка
за неизпълнение на задълженията по договора е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съобразно на уважената част от исковете. В исковото производство ищцовото
дружество е направило искане за присъждане на следните разноски: 25,00 лв. – държавна
такса, 360,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна
защита и съдействие 9548-1/07.06.2021 г., 150,00 лв. – депозит за особен представител, и
200,00 лв. – депозит за вещо лице, т. е. направените разноски в исковото производство са в
общ размер на 735,00 лв., от които предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 676,04 лв. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило
следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие 9548/03.11.2020 г., т.е. общо 385,00 лв., от
6
които предвид изхода на спора следва да му бъде присъдена сумата 354,12 лв.
Ответникът не е направил искане и представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: ******,
ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование "Йеттел България" ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата 74,94 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси за отчетен период 20.11.2018 г. –
19.02.2019 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2018 г. за мобилен номер
**********, сумата 16,77 лв. /шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ –
представляваща лизингови вноски за отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г. по договор
за лизинг от 14.10.2018 г., сумата 100,62 лв. /сто лева и шестдесет и две стотинки/ –
представляваща остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Blue, и сумата 189,18 лв. /сто осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ - неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, на основание т. 11 от Договор за мобилни услуги
№ ********* от 14.10.2018 г., за които суми са издадени фактура № **********/20.12.2018
г., № **********/20.01.2019 г., № **********/20.02.2019 г., № **********/20.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.12.2020 г., до окончателното плащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 06536/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 33,26 лв. - използвани мобилни услуги, таксa спиране и възстановяване за
отчетен период 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД /с ново наименование "Йеттел България" ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата 676,04 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и четири стотинки/ - разноски в
исковото производство, и сумата 354,12 лв. /триста петдесет и четири лева и дванадесет
стотинки/ - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06536 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8