Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28 .05.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На деветнадесети март Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ЙОАНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 10158 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А.Р.А. излага в исковата молба, че на 14.12.2018г. около 22 часа, в с.Кривина е пострадала при ПТП, осъществено по вина на неустановен водач, управляващ неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието. Ето защо предявява иск за осъждането на ответника Г. фонд да й заплати сума в размер на 26 000 лева, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, ведно с лихвата за забава от 14.09.2019г. – датата, до която ответникът е следвало да изплати обезщетение по предявената извънсъдебна претенция.
В срок е депозиран писмен отговор, в който ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, т.к. същите не се установяват от наличните доказателства. Поддържа, че за водача събитието има характера на случайно, а причина за настъпването на ПТП е поведението на самата ищца, която е навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС и с липсата на добра видимост. Евентуално, поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата на същите основания. Оспорва настъпването на твърдените увреждания и причинната им връзка с ПТП.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Процесното ПТП е настъпило в с. Кривина, Софийска област, на
ул. „Искър“, на прав пътен участък, в зоната на обособена пешеходна пътека,
обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка, и в района на спирка на
междуградския транспорт. Ул. „Искър“ се
състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента с широчина по 3.5 м. ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието, при добра метеорологична видимост.
Неустановен лек автомобил се е движел по ул. „Искър“ в дясната пътна лента с посока „Цар борис III” към ул. „Демокрация“ със скорост на движение от около 35 км/ч.
По времето, когато приближил към обособената пешеходна пътека и спирка на МГТ,
пешеходката А.А. предприела пресичане на платното за движение, от дясно наляво
за посоката на движение на автомобила, върху пешеходната пътека. Водачът на
автомобила не е намалил скоростта си и е продължил да се движи в първоначалната
му посока. Пешеходката е пресичала върху пешеходната пътека, като е достигнала
на 1.5 м. от тротоара, от който е слязла на платното, в който момент
траекториите на участниците са се пресекли и е настъпил удар. Автомобилът с
предната си дясна част странично в зоната на предна дясна колонка на купето е
ударил пешеходката. Вследствие на удара, тя най-вероятно е паднала върху
платното за движение от дясната страна на автомобила. След удара,
неустановеният автомобил е напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните
органи. Местопроизшествието не е било запазено при посещението на разследващите
органи.
Така описаният механизъм на ПТП се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза на вещо лице инж. И.Т., неоспорено от страните, което е компетентно изготвено и пълно, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото е изслушано заключението на вещото лице д-р М. по допуснатата СМЕ, от която се установява, че съгласно приетата по делото медицинска документация /която вещото лице е обсъдило подробно, поради което съдът не я обсъжда отделно/ и представеното на вещото лице рентгеново изследване – ортопантомография, ищцата е получила следните травматични увреждания от процесното ПТП: травматично избиване на първи горен зъб вляво /зъб 21/, оток на горна и долна устна вляво, охлузвания в областта на челото и по гърба на носа, контузия на главата, във връзка с което след консултация с неврохирург е поставена диагнозата „мозъчно сътресение“ след ПТП, без да са налице оплаквания от гадене, повръщане или загуба на съзнание. По своята медикобиологична характеристика травматичното избиване на първи горен зъб вляво в конкретния случай е реализирало квалифициращия признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето“, а охлузванията са причинили болки и страдания. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети – на удар с или върху тях, като охлузванията се получават от тангенциалното им въздействие с повърхнината на човешкото тяло. Според вещото лице, такива увреждания могат да се получат в условията на ПТП, а именно – блъскане и последващо падане върху терен. При изслушването в съдебно заседания д-р М. допълнително пояснява, че макар ищцата да няма други травми – по крайниците и пр., които да насочват към конкретния механизъм на ПТП, в практиката са известни случаи на „забърсване“ на пешеходец от автомобил и последващо падане, при което по тялото не остават видими травматични увреждания. Всички констатирани увреди при ищцата говорят за падане върху терен и те могат да бъдат обяснени с именно такъв механизъм на ПТП. В съвкупност, получените травми не могат да бъдат резултат на юмручен удар или друг удар с ръка.
След ПТП ищцата е била прегледана и освободена за домашно лечение, поради отказ от нейна страна за постъпване в болница. Оздравителният период при травматично увреждане на зъба е в порядъка на един месец. В конкретния случай, не е възможно възстановяване, а само изкуствено протезиране, каквото ищцата е извършила, видно от проведената контролна ортопантомография на 01.03.2021г. Охлузванията и отока на устните са отзвучали за около 15 дни, без да оставят белези.
За установяване на конкретните болки и страдания по делото е разпитана свидетелката С.Е.А. – майка на ищцата.
При разпита свидетелката заявява, че през декември 2018г., докато се прибирала от работа, дъщеря й участвала в ПТП. Била намерена просната на спирката на пешеходната пътека от мъж и жена, които я докарали вкъщи. Като видели състоянието й, веднага извикали лекар, който казал да я закарат в болницата. Дошли полицаи, а след това я закарали в Окръжна болница. Лицето й било обезобразено, единият й лакът кървял, дрехите й били разпокъсани и кални. Направили й скенер, като неврохирургът и лицево-челюстният хирург настоявали да остане в болницата, но тя се страхувала и не пожелала. Казали, че има мозъчна травма, направили й превръзка. Единият й горен зъб го нямало, другият се клател, а долу странично всичко било изпочупено. Над 10 дни не можела да се храни, само пасирана храна със сламка. Изпитвала страх да излиза навън. Свидетелката се грижела за нея, водела я с автомобил на зъболекар, докато й правели протези. След месец и нещо започнали да й вадят зъби, останали само три отгоре и три отдолу. Към момента е с протези. Получила главоболие и стрес. Над 5 месеца живяла при майка си.
Съдът цени критично свидетелските показания, предвид близката родствена връзка на свидетелката с ищцата, като не ги кредитира в частта относно посочените травми на зъбите на ищцата, извън установените такива с медицицинската документация и заключението на СМЕ, а именно – травматично избиване на първи горен зъб вляво. Както вещото лице е отбелязало при изслушването си в съдебно заседание, рентгенографията, направена след инцидента, свидетелства за заболяли зъби в дъвкателно - страничната зона. Този зъбен статус не е свързан с ПТП и отпадането на други зъби у ищцата не е свързано с травматични причини.
Извън това, свидетелските показания не си противоречат с останалите събрани по делото доказателства и отразяват непосредствените възприятия на свидетелката за релевантни по делото факти, поради което съдът ги кредитира.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал.5, вр. с чл.557,ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът носи тежестта да установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и сезирането на ответника с извънсъдебна претенция, вкл. и датата, на която е станало това.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за доказано по делото,
че като не е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 2,
т. 1 и чл.116 от ЗДвП - да прояви внимание към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, неизвестният водач е
допуснал настъпване на ПТП.
В резултат на
това противоправно и виновно поведение на водача на неустановеното МПС,
участвало в процесното ПТП, са настъпили подробно описаните по-горе, при
установяване на спора от фактическа страна, травми на ищцата.
Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа
страна; невъзможността на ищцата да се храни нормално за периода от повече от
10 дни; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от
около месец; възрастта на ищцата – 41 г. към датата на ПТП; настъпилото пълно
възстановяване, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 10 000 лева. Според съда
тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Претенцията за
законна лихва е основателна, както е поискана, предвид депозирането от страна
на ищцата на доказателства за сезирането на ответника по извънсъдебна претенция
от 13.06.2019г. и писмо от 30.07.2020г., с което Гаранционният фонд изрично е
отказал изплащането на обезщетение. Съгласно чл. 558, ал.
1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Поради това лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 14.09.2019 г.
При този извод
за частична основателност на иска, съдът дължи произнасяне по своевременно
направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. По смисъла
на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият
е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както
и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
В случая
възражението на ответника са изразява в нарушение на правилото на чл.113,
ал.1 от ЗДвП - При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; както и на нормата на
чл. 114 от ЗДвП, съгласно която на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Съдът намира,
че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата. Няма данни за внезапно навлизане на пътното
платно или за ограничена видимост на водача към пешеходната пътека, още повече
че същата е била сигнализирана с пътен знак и с хоризонтална маркировка.
Предвид факта, че ударът е настъпил върху пешеходна пътека, в района на спирка
на МГТ, съдът намира, че водачът е следвало да избере такава скорост на движение,
която да му позволи да изпълни задълженията си по чл. 119, ал.1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Ищцата, която
от своя страна е пресичала на обозначено за целта място и вече се е намирала
върху пешеходната пътека, се е движела с предимство, поради което с поведението
си не е допринесла за настъпването на ПТП.
С оглед изхода
на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на
разноски:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. О. следва да се
присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА, съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в размер на
604,62 лв. С ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно
представения списък и отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 369,
23 лв. - разноски за депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение по
чл.78 ал. 8 от ГПК.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 400лв.
държавна такса и 115,38 лв. депозити за вещи лица,
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ФОНД, с адрес: *** да заплати на А.Р.А., ЕГН ********** *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.09.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Г. ФОНД с адрес: ***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. В.О. от САК, адрес ***, сумата 604, 62 съставляваща адвокатски хонорар с включен ДДС.
ОСЪЖДА Г. ФОНД с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС сума в размер на 515,38 лв.– държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** да заплати на Г. ФОНД с адрес: ***, сумата от 369, 23 лв. - разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: