Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 18.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и пети
февруари 2020
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 4335 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си
молба, че страните по делото са в договорни отношения, като ответникът И.М.И.
има при него открита партида №***за имот, находящ се в гр.Ст.З., ул.А. М. във връзка с доставянето на питейна и
отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Твърди също, че за периода 01.02.2017г. до 28.08.2018г. ищецът доставил питейна вода по партида №***за
имот, находящ се в гр.Ст.З., ул.А. М. и
е отвеждал канална вода, за което били издадени 18 броя квитанции. Ответникът
не заплатил стойността на предоставената му услуга, която съгласно
представените квитанции възлиза на 233,29лв.
Поради обстоятелството, че дължимите към ищеца суми не били платени, ищецът
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1150/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора. На
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя било указано, че може да предяви иск
относно вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника И.М.И., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
Ст.Загора сумата 233,29 лв. главница, произтичаща от доставка на питейна вода и
отведена канална вода за периода от 01.02.2017г. до 28.08.2018г., ведно със
законната лихва от 25.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 24,96 лв. за периода от 04.03.2017г. до
05.10.2018г. Претендира направените по настоящото дело и по заповедното
производство разноски.
Ответникът И.М.И. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове.
Счита, че няма качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на Общите
условия, тъй като към момента не е собственик на имота, находящ се в гр. Стара
Загора ул. Антон Марчин № 1 вх. Г ет. 5 ап. 86. Заявява, че дори и да има
открита партида на негово име, то това е станало през далечната 1990г., като
няма данни, какви са били условията за откриване на партида през 1990г. и дали
тогава откриването на партида е било свързано със собствеността върху имота.
Нямало данни също ответникът да е собственик на имота, поради което твърди, че
той не е собственик на имота и оспорва да има качеството на потребител на В и К
услуги за този имот.
Оспорва твърдението, че до имота да е доставена питейна вода и е отведена и
пречистена канална вода за периода от 01.02.2017г. до 28.08.2018г. Счита, че
след като не може да бъде открит на посочения адрес, очевидно живее на друг
адрес в България или в чужбина и не потребява, каквито и да е количества вода в
имота.
Твърди, че за периода от 01.02.2017г. до 28.08.2018г. ищеца неправилно,
некоректно и не по предвидения в Общите условия ред, е отчел, изразходваните за
имота количества вода, и съответно издадените 18бр. квитанции, не отразяват
действително изразходеното количество вода от ответника за посочения период,
поради което ги оспорва, както и лихвеният лист, съставен на база неистински
документи - 18бр. квитанции.
Твърди, че нито И.М.И., нито негов представител е присъствал на отчитането
на водомера в имота, нито пък се е подписвал, за да удостовери съответствието
на показанията с данните в отчета, поради което прави възражение за неправилно
и неточно отчитане на показанията от водомера и че те не свидетелстват точно и
вярно за количеството потребена вода. Нямало и данни ответника да е отказал да
предостави достъп до имота или да не е осигурил достъп до имота за повече от 1
година.
Заявява също, че в квитанция №**********/01.02.2017г. се претендира
заплащане на количества вода извън претендирания период, като същата била
издадена за потребена вода за периода от 10.02.2012г. до 25.01.2017г. и в
нарушение на изискването за ежемесечно отчитане на потребената вода.
Прави възражение за изтекла погасителена давност по отношение заплащането
на описаните в квитанция № **********/01.02.2017г. потребени количества вода,
тъй като задължението за заплащане възниквало в 30-дневен срок от датата на доставката,
а квитанцията се отнася за период от 10.02.2012г. до 25.01.2017г. и доколкото
няма данни кога е потребена водата в този период счита, че по отношение на
посочените в квитанцията количества вода, давността е изтекла. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1150/2019г. по описа на
Районен съд Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение № 714/27.02.2019г., съгласно която е разпоредил
длъжникът И.М.И. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД Ст.Загора сумата от 233,29
лв. главница, представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и
отведена канална вода за периода от 01.02.2017г. до 28.08.2018г., ведно със
законната лихва от 25.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихва за забавено плащане в размер на 24,96 лв. за периода от 04.03.2017г. до
05.10.2018г. и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че ответникът И.М.И. е потребител за недвижим имот, находящ се в гр.Ст.З., ул.А. М. , за който
имот има открита партида при ищеца №****.
Ответникът чрез особения си представител възразява, че няма качеството на
потребител на В и К услуги по смисъла на Общите условия, тъй като към момента
не е собственик на имота, находящ се в гр. **********. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.2 ал.1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „В и К“ ЕООД
Стара Загора предвиждат, че собствениците на водоснабдени обекти са потребители
на услугите на дружеството. Съгласно чл.9а от Наредба №4/14.09.2004г., промяната на носителя
на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в договора или в общите условия. Съгласно чл.61, ал.1 от ОУ при
промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен
срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна,
закриване на партида, а по правилото на чл.64 ал.1 от Общите условия, ако
предишният собственик или ползвател не закрие
партидата си, ВИК – операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриването на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване. В настоящия случай
липсват данни и доказателства както за промяна собствеността на посочения
по-горе обект в гр.Ст.З., ул.А. М. , така и за изпълнение на задължения
на потребителя при промяна на собствеността, регламентирани в Наредба №4/14.09.2004г. и Общите условия.
Между страните са налице договорни отношения /при публично известни Общи
условия, представени по делото/ по договор за предоставяне на ВиК услуги, по
силата на който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до
и от имота на ответника, а той от своя страна се е задължил да заплаща
ежемесечно цената на тези услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането
им.
По делото е
представен лихвен лист за партида №***до 05.10.2018г.,
който съдържа данни за издадените квитанции за периода 01.02.2017г. до 28.08.2018г., съответно с дължимите суми за
главница и лихва, посочени за всяка от квитанциите. Съгласно този лихвен лист,
както и съгласно представените по делото квитанции, издадени в процесния период
дължимите сума за главница възлизат общо на 233,29лв., а за лихва – 24,96лв. По
делото е представено и копие от карнета по партида №****, където
е видно, че в периода м.02.2012г. до м.01.2017г. имотът е бил необитаем и отчет
не е извършван; през м.01.2017г. е извършен отчет и в карнета фигурира подпис
на потребителя. За следващите отчети, отразени в карнета не фигурира подпис за
потребител, но от представеното по делото извлечение от електронното досие на
ответника И.М.И. е видно, че отчетите на показанията на водомера са извършвани
дистанционно по електронен път.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявения иск за главница се явява основателен и доказан в пълен
размер и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността и доказаността на иска за главница, както и с оглед
разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., основателен се явява и
обективно съединения иск за лихва за забава в плащането на главницата. Относно
размера на дължимата мораторна лихва съдът възприема отразеното в представения
по делото лихвен лист, което съвпада напълно със служебно направените
изчисления посредством лихвения калкулатор на НАП. Предвид горното съдът
намира, че този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
предявения размер 24,96лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 735,00лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски общо
в размер на 385,00лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.П.К., АК Ст.Загора, че същият
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62,
представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, следните суми: главница в
размер на 233,29 лв., представляваща
цената на доставената за периода 01.02.2017г. до 28.08.2018г. питейна и
отведена канална вода, ведно със законната лихва от 25.02.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 24,96
лв. лихва за забава за периода 04.03.2017г. до 05.10.2018г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Ст.Загора, с п.а. против И.М.И., с п.а. заповед № 714/27.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1150/2019г. по
описа на Районен съд Ст.Загора.
ОСЪЖДА И.М.И.,
с п.а. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, с п.а.
направените по настоящо делото разноски в размер на 735,00 лв., както и сумата 385,00лв.
разноски в заповедното ч.гр.д. №1150/2019г. по описа на Районен съд
Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: