Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1446, 15.04.2020
г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.02.2020 г. в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4852
по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.Д.Г. с ЕГН
**********,***, представляван от пълномощника му адвокат В.К.-Б., твърди, че на
10.04.2017 г. сключил с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД Договор за лизинг, по който
последното, в качеството му на лизингодател, се задължило да му предостави за
временно и възмездно ползване мобилен телефон марка ,,***”, модел „***” № ****, а той от своя
страна да заплати лизингова цена в размер на 367.77 лева с включен ДДС на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 15.99
лева с включен ДДС, като дружеството се задължило да осигури гаранционно и
извънгаранционно обслужване съгласно чл. 14 от Общите условия към договора от
оторизирана сервизна организация. В предоставената на ищеца гаранционна карта
било предвидено при несъответствие на закупения продукт с договора за продажба
право на потребителя да изиска безплатен ремонт или замяна на гаранционния
продукт с нов, а в случай на неудовлетвореност от решението на рекламацията -
да иска разваляне на договора или намаляване на цената на продукта. Твърди се
още, че в гаранционния срок се появили софтуерни отклонения в работата на
телефона, поради което ищецът го предоставил в офис на дружеството, в което
апаратът бил приет от служител без забележка. Впоследствие, обаче, бил отказан
гаранционен ремонт, тъй като в оторизирания сервиз било установено, че
телефонът е деформиран вследствие на силен натиск или удар. Ищецът счел, че
дори и такава деформация да била налице, тъй като тя не била причинена от него,
то неправилно му било отказано гаранционно обслужване. Направил няколко опита
за доброволно решаване на спора, включително и със съдействието на Комисия за
защита на потребителите, на дружеството отказало гаранционно обслужване, като
заявило, че повредата е вследствие на неправилна употреба, с оглед на което на
основание чл. 113, ал. 3 от Закон за защита на потребителите ищецът развалил
договора за лизинг и потърсил връщане на част от платените от него лизингови
вноски по съдебен ред. С влязло в сила решение постановено по гр. д. № 19047 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. 2018 г.
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД било осъдено да му върне платените суми от датата на
предаване на вещта на дружеството до датата на предявяване на исковата молба в
съда /от 7-ма до 12-та вноска/, възлизащи в общ размер на 191.88 лева. Тъй като
по време на висящия процес били платени още няколко лизингови вноски - от 13-та
до 18-та включително, възлизащи в общ размер на 79.95 лева, същите като
получени на отпаднало основание подлежат на връщане. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 79.95 лева ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 28.03.2019 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение 3-то от ЗЗД.
Ответникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от пълномощника му адвокат ***, не оспорва, че
на 10.04.2017 г. е сключил с ищеца договор за лизинг за описания в исковата
молба мобилен телефон и че на 27.11.2017 г. телефонът е постъпил за сервизно
обслужване, но твърди, че при прегледа на апарата в оторизирания сервиз е
установено, че има механична повреда по корпуса на телефона, сочеща за
неправилна експлоатация от страна на потребителя, а не за несъответствие на
стоката с уговореното между страните, с оглед на което е отказано и
гаранционното обслужване на телефона; не се дължи връщане на претендираните
суми, тъй като съгласно чл. 342 от ТЗ в случая се касае за договор за наем,
развалянето на който има действие за в бъдеще, поради което моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Не се спори, че на 10.04.2017 г. страните са сключили договор,
наименуван : „Договор за лизинг”, по който „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, качеството му на „лизингодател”, е поело
задължение да предостави на Д.Г., в качеството му на „лизингополучател”, за
временно и възмездно ползване следното устройство - мобилен телефон марка ,,***”,
модел „***” № ****, а последният да заплати
обща лизингова цена в размер на 367.77 лева с включен ДДС на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 15.99 лева; в деня на сключване на договора
дружеството е предало на ищеца мобилния телефон.
В унисон с твърденията на ищеца от представените с исковата молба и
неоспорени писмени доказателства се установява, че : на 28.11.2017 г. той е
предал мобилния телефон за ремонт, за което е съставен Сервизен протокол № ***/лист 9 от делото/,
от която дата насетне няма данни телефонът да му е върнат; на 20.04.2018 г. той
е изпратил до Съвета на директорите на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД Уведомление с
препоръчано писмо с обратна разписка, получено от дружеството на 24.04.2018 г.,
в което се съдържа негово изявление за разваляне на договора за лизинг /листове
17 и 18 от делото/; с влязло в сила на 06.03.2019 г. решение № **** г.
/лишст 19 от делото/ постановено по гр. д. № 19047 по описа на Районен
съд – Пловдив, І гр. с. за 2018 г. е уважен предявеният от него против
дружеството иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, като
последното е осъдено да му заплати сумата от 191.88 лева, представляваща
изплатени от Г. лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.04.2017 г. на
отпаднало основание поради едностранното разваляне на договора за лизинг от
страна на последния ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 29.11.2018 г., до окончателното й изплащане /.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание, като според задължителната за съда според чл. 130, ал. 2 Закон за
съдебната власт съдебна практика, намерила израз в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2019 г. на ВКС на РБ, ОСГТК по т. д. №
3/2016 г. : „Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.”
Въз основа на установената фактическа обстановка и базирайки се на
горецитираната съдебна практика съдът намира следното :
Поради това, че с влязло в
сила съдебно решение е уважен искът на ищеца за връщане на част от платените по
разваления от него с уведомлението от 20.04.2018 г. договор за лизинг лизингови
вноски – тези от датата на предаване на телефона на ответника до месец октомври
2018 г., а предмет на гр. д. № 4852/19 г. е иск за друга част от
същото вземане /за връщане на платените суми по договора след месец откомври
2018 г./, то предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в настоящия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, поради
което наведените в тази насока в отговора на исковата молба твърдения не ще
бъдат обсъдени, като в настоящия процес следва да се изследват само и
единствено въпросите дали след месец октомври 2018 г. ищецът е извършил
други плащания по разваления от него договор и ако да – в какъв размер.
За изясняването им по
делото бе допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, според неоспореното
заключението на вещото лице по която за периода месец ноември 2018 г. – месец
март 2019 г. включително ищецът е извършил пет плащания по договора със суми в
размери от по 15.99 лева или общо 79.95 лева, с оглед на което и предвид
гореизложеното като платена на отпаднало основание и тази сума следва да му
бъде върната от ответника.
Ето защо предявеният
частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД следва да
бъде уважен, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските по производството в размер на 496.10 лева, в
това число 50 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение, 140 лева
депозитни разноски и 6.10 лева преводни банкови такси.
По изложените съображения
съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
да върне на Д.Д.Г. с ЕГН **********,*** : сумата от 79.95 лева, платени
на отпаднало основание и представляващи сбор от 13-та до 18-та вноски по
Договор за лизинг на мобилен телефон марка ,,****”, модел „****” № *****, поради развалянето
му от Г. с уведомление от 20.04.2018 г., получено от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД на 24.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.03.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 496.10 лева
разноски по производството.
Решението може да бъда
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
Р.М.