Решение по дело №989/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на „Силен звяр“ ЕООД със седалище и адрес на призоваване гр. ///подадена чрез пълномощник- адв. Н.С., срещу решение № 421/16.03.2023 г., постановено по анд № 4657/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № 03-2200158/16.03.2022г., като наложената имуществена санкция на „Силен звяр „ ЕООД по чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ е намалена от 2000 лв. на 1500 лв.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, както и необоснованост. Неправилно РС-Варна е приел , че няма допуснато нарушение по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, понеже наказващият орган не е проверил акта за основателност и законосъобразност. Твърди се маловажност на случая поради липсата на настъпили вредни последици за работниците в предприятието. Твърди се извършено формално нарушение, понеже работодателят е представил при проверката копие на докумет за разрешено постоянно пребиваване на работничката , а освен това преди издаване на АУАН и НП е представен и негов нотариално заверен препис . Искането към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение, а в условията на евентуалност се иска преквалифициране на деянието по чл. 415в от КТ.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явава и не се представлява .

Ответникът по касация – директора на ДИТ-Варна , чрез пълномощник релевира неоснователност на жалбата . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила .

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по изпълнение на решение № 1481/16.11.2023г. , с което е постановено ново разглеждане на жалбата на "Силен Звяр" ЕООД срещу НП № 03-2200158/16.03.2022 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на същото е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Даденото задължително указание на горестоящата съдебна инстанция е било да се съберат данни за компетентността на актосъставителя към датата на съставяне на АУАН.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.02.2022 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на фитнес зала, стопанисвана от „Силен звяр“ ЕООД, при която са установили, че македонската гражданка ///работи по трудов договор с това дружество , изпълнявайки длъжността „рецепционист“ считано от 05.02.2023г. След справка в информационната система на ГИТ е било установено , че работодателят не е уведомил ТП на ИА "ГИТ в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа на лицето ///за възникналото правоотношение .

Бил е съставен АУАН , надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като копие от пълномощното било приложено по АНП. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения. На 16.03.2023г. е било процесното НП .

За да измени постановеното НП, РС -Варна е преценил , че няма допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство . С оглед събрана длъжностна характеристика на актосъставителя е счетено, че същия разполага с компетентност по издаване на АУАН . Приел е за доказано повдигнатото административнонаказателно обвинение с АУАН предвид липсата на ангажирани доказателства от нарушителя по доказване положителния юридически факт за уведомяване на ДИТ-Варна през периода 05.02.2023г. – 12.02.2023г. за започване на работа от македонската гражданка ///.

Отсъствието на данни за извършени други адм . нарушения от работодателя и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства са анализирани в съвкупност от решаващия съд, който е преценил, че обуславят справедлив размер на санкцията в рамките на законоустановения минимум от 1500 лв. , още повече че липсват мотиви в НП относно определения от наказващия орган размер на санкцията от 2000 лв.

В касационната жалба се обективира оплакване за необоснованост на атакуваното съдебно решение , но необосноваността не е касационно основание по чл. 348 от НПК , към който препраща чл. 63в от ЗАНН . В този контекст след като се твърди единствено допуснато нарушение на закона , на основание чл. 220 от АПК касационния съд проверява за правилното приложение на материалния закон , базирайки се на установените факти от предходната съдебна инстанция.

Оплакването на подателя на касационната жалба ,че работодателят е представил при проверката копие на документ за постоянно пребиваване на работничката – макадонска гражданска , е ирелевантно за казуса , понеже обжалваното НП касае негово санкциониране заради бездействие да уведоми ДИТ-Варна в 7-дневен срок от действителното започване на работа от ///- гражданска на трета държава , която е полагала труд в полза на цитираното дружество.

Правилно е становището на районния съд за немаловажност на случая. Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна . В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието . Извършеното адм. нарушение не се отличава от други такива нарушения. Деянието е извършено за първи път и именно поради тази причина правилно РС-Варна е отчел същото като смекчаващо отговорността обстоятелство , довело до намаляване на санкцията до законоустановения минимум, още повече че в НП няма мотиви за определения размер на санкцията от 2000 лв. Отсъствието на аргументи в мотивите на НП относно справедливостта на определения от наказващия орган размер на наказанието над минималния и бланкетното твърдение за немаловажност на случая не убеждават в правилността на взетото решение от касационния жалбоподател.

На посочените в обжалваното съдебно решение смекчаващи отговорността обстоятелства противостои характерът на извършеното административно нарушение . В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Република България на гражданка на държава извън Европейския съюз, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания , като съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т.е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Република България. Също така се въвежда допълнително изискване към българския работодател да уведоми до 7 дни от началото по престиране на труд от чужденците териториалната структура на „Главна инспекция по труда“ , за да може своевременно да се осъществи контрол по спазване на законовите предписания. Подобна правна регулация свидетелства за важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Предвид идентична регламентация за правомощия като инспектори на юрисконсултите към ИА „ Главна инспекция по труда“ , разписани в чл. 25, ал.2 на Устройствения правилник на цитираната изпълнителна агенция , приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г. и отменен на 15.10.2022г.и последващия такъв правилник ,цитиран в решение № 1481/16.11.2022г. на Варненския адм. съд , правилно е становището на предходната съдебна инстанция за компетентност на актосъставителя.

В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото съдът счита своевременното искане на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно . В тази връзка и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 80 лева .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421/16.03.2023г. , постановено по анд № 4657/2022 г. по описа на Районен съд – Варна .

ОСЪЖДА „Силен звяр“ ЕООД ЕИК ***** да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от 80 / осемдесет / лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: