Р
Е Ш Е Н И Е № 260427
/ 9.11.2020г.
гр.
П., 09.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 19
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу Г.Д.Г. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в
размер на – 2098.86 лева,
представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г.,
ведно със законна лихва за забава
върху от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; 320.92 лева
представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.01.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/.; 428.28 лева представляваща обезщетение за забава считано
от 06.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, за които
суми била издадена заповед а изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
4983/2019 г. по описа на Районен съд П..
Обосновава активната ми процесуална и
материална легитимация като цесионер по Приложение 1 от 13.02.2018г., подписано
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г.,
по силата на което е придобил процесното вземане от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши
съобщаването на цесията, поради което е изпратил две уведомления в горния
смисъл, но и двете са върнати от съответния куриер като непотърсени. Прави
изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата молба и приложенията
към нея.
Конкретно сочи, че на ***г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и Г.Д.Г. като Кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит с № ***. Размерът на предоставения с
този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“,
който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 2000,00
лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 216,00 лв.
Договорена била и конкретна възнаградителна лихва, след начисляването , на
която общия размер на дължимата сума бил 2562.12 лв., от които договорната лихва
в размер на 346.12 лв. кредитът е следвало да бъде изплатен на 18 броя равни
месечни погасителни вноски до 05.01.2019 г., а поради забава на ответника била
начислена и лихва за забава.
С оглед моли съда да признае за
установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок чрез
особения си представител. В защитната си теза оспорва: надлежното съобщаване на
цесията преди съдебното производство, както и след инициирането му, тъй като
същият е особен представител. Позовава се на съдебна практика. Намира договора
за недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – липсвала
ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и относимостта на
фиксирания лихвен процент към ГПР. С оглед на изложеното намира основанието на предявения
иск за недействително, а обезщетението за забава завишено.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва
исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно
доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между
дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите. В тежест на ответната страна е
да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай,
че ищцовата страна изпълни разпределената ѝ доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след
като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта
е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, поради
което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Ищецът обосновава активната си
материална и процесуална легитимация по договор за цесия. По конкретното
възражение в отговора на исковата молба, настоящият състав приема, че цесията е
надлежно съобщената на длъжника. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за
да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в
рамковия договор от 27.07.2017 г., Приложение № 1/13.02.2018 г. към него и представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. №
362/2015 на второ т.о. ВКС). В тук посоченото решение се отрича единствено
възможността уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да
бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от
съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, каквато не е настоящата
хипотеза.
След като се прие, че цесията може да
бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от
доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав
намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Това е така, защото в Договора е посочен един адрес за контакт с длъжника.
Уведомление е изпратено до ответника - гр. П., ж.к. ***, поради което е
положена дължимата грижа да се издири адресатът, но същият не е открит и по
делото липсват данни да е уведомил кредитора за новото си местопребиваване.
Същият не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение, след като
не е информирал другата страна за новия си адрес.
Такова изявление е направено и с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Касае се за процесуално
представителство по силата на закона с произтичащите от това права за
представителя в рамките на производството, включително и да получи препис от
исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални
срокове. Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34,
ал. 3 ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради което настоящият съд приема,
че съобщаването на цесията е надлежно извършено и с връчване на препис от
исковата молба, а възражението на особения представител е неоснователно.
При този извод, следва да се разгледа
исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца
и направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
предявило иск за признаване за установено дължимостта на вземане, произтичащо
от Договора. Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да бъде уважен
искът, ищецът следва в условията на пълно главно доказване да установи, че
между него и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка
по договор за заем, че е предал сумата, предмет на договора именно във връзка с
това правоотношение, както и настъпването на изискуемостта на задължението.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) в общия случай е неформален,
но предвид изричното правило на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в настоящият случай следва
да е в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
От представения по делото Договор за
потребителски заем № ***/***г.
се установя, че заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя в
заем сумата от 2216 лв., от които 2000 лв., представляващи размер на отпуснат
кредит за потребителски цели и 216 лв. размер на кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“, без застрахователна премия. Уговорено е, че
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде
преведено директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз“ ЕООД. На
заемателя е начислена и 70, 00 лв. за „такса ангажимент“ срещу задължението на
заемодателя в чл. 2 от договора да не променя уговорения лихвен процент.
Уговореният ГЛП е в размер на 19,54 %, а ГПР е 26,88 %. Общата дължима сума по
кредита е в размер на 2562,12 лв., дължима на 18 равни месечни вноски от по 142,34
лв. всяка. Към договора е приложен погасителен план с посочване на падежната
дата и размера на оставащата дължима главница. Към договора е представен и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Представен е и Сертификат № ***/***г. за
сключена застраховка между Г.Г. като застрахован и „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, чрез
посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД. Представени са и общи условия на
застраховка „Защита на плащанията“, представляващи неразделна част от групов
застрахователен договор за застраховка, сключен между двамата застрахователи
чрез техните клонове от една страна и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от друга
страна. В застраховката не е уговорен конкретен размер на застрахователната
премия за плащанията, съобразно конкретните параметри на договора за кредит. В
табличен вид е указано процентно измерение на застрахователната премия,
съобразно размер и срок на кредита, като за „кредит, по-малък или равен на 3000
лв. И срок от 13 до 24 месеца“, размерът на застрахователната премия е посочен
като „0,600% от финансираната сума, умножена по продължителността на кредита в
месеци и дължима едднократно“.
Представен е и сертификат № ***/***г. за сключена между
същите страни застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“, като в
заключителната част е отбелязано, че ако „БНП Париба“ не издаде и не предостави
на застрахования кредитна карта, застраховката „не се активира и сертификатът
се счита за невалиден“. Доказателства в този смисъл не са ангажириани.
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. От представения по делото Договор за потребителски
паричен кредит се установява, че същият е сключен между цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г.Д.Г.. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В
договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита, носи подпис на
ответника, което обстоятелство не се оспорва.
Договорът за заем е реален договор,
поради което е необходимо да бъде установено и действителното предаване на
сумата на кредитополучателя. Към чл. 1
от Договора за кредит кредитополучателя е посочил номера на своя банкова сметка,
*** „Първа Инвестиционна банка“ АД. Съгласно чл. 2 от договора, във връзка с
описаните на стр. 1 от същия параметри и условия, размерът на предоставения
заем възлиза на 2000 лв., като при усвояване на кредита кредиторът удържа
„такса ангажимент“ в размер на 70 лв. Видно от платежно нареждане от 17.07.2017
г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е наредил по банковата сметка с титуляр Г.Г.,
посочена в договора за кредит, сумата в размер на 1930 лв., т.е. равняваща се
на предоставения заем с приспаднатата „такса ангажимент“. Посоченото
правнорелевантно обстоятелство се подкрепя и от данните на изслушаната и приета
СИЕ, кредитирана от съда като изготвена компетентно и задълбочено.
При тези обективни данни, настоящият
състав приема, че цедентът—кредитодател, е предал на ответника сума в размер на
1930 лева, поради което за последният е възникнало задължението да я
върне. Както бе посочено обаче, липсват доказателства кредитодателят реално да
е изпълнил поетото задължение с чл. 2 да преведе директно на застрахователния
агент „Директ Сървисиз“ ЕООД размера на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на 216 лв., поради което и с оглед
реалния характер на договора за заем, не може да се приеме, че за ответника е
възникнало задължение за връщане на посочената заемна сума.
Съдът намира, че предвид съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл
Файненс" ЕАД и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК, което е основание за недействителност на договора, поради
следните съображения:
В процесния договор е инкорпориран
погасителен план, на който са посочени 18 падежни дати, размера на вноската от
142,34 лв. и оставащият размер на главницата след погасяване. На практика обаче
липсва разбираема информация относно това каква част от погасителната вноска
погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка,
такси и др., доколкото след приспадане на съответната вноска по изчислителен
път посоченият по плана оставащ размер на главницата се разминава с изчислената
сума. В договора е посочен единствено размерът на годишния лихвен процент, но
не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Аналогично, годишният
процент на разходите също е представен единствено с цифрово изражение, но
липсва уточнение какви точно разходи се включват в същия. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Задължението на потребителя е
извъндоговорно: то възниква по силата на закона, който е определил точно
неговото съдържание: "потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита" – чл. 23 ЗПК.
Освен констатираните противоречия с
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК, не е спазено и
изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК – всички елементи на договора да се
представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт, не по малък от 12, доколкото
шрифтът на условията по договора, както и общите условия за застраховки „Защита
на плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитна карта“ са с шрифт, по-малък
от изискуемия по закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът отговаря единствено за връщане на получената заемна сума, т.е. за 1930
лв. Остатъкът до пълния претендиран размер от главницата, включващ и размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, следва да бъде
отхвърлен по вече изложените съображения за липса на доказателства кредиторът
реално да е престирал сумата от 216 лв. на посоченото основание – в полза на
длъжника или на застрахователния агент. Видно от назначената СИЕ, неоспорена от
страните, и с оглед изричното признание в исковата молба, ответникът е заплатил
сума в размер на 142,34 лв., от която са били погасени договорна лихва 25,20
лв. и главница в размер на 117,141 лв. По изложените съображения за недължимост
на договорната лихва, посоченото плащане следва да бъде отнесено за погасяване
на главницата (1930 лв.), поради което след приспадане на същото се дължи
главница в общ размер на 1787,66 лв. За горницата до пълния предявен размер от
2098,66 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от 06.09.2017 г.,
следва да бъде уважен частично. При условията на чл. 162 ГПК и при съобразяване
на определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с 10
пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от 1787,66 лева
за периода от 06.09.2017 г. до 29.08.2019 г., възлиза на 359,02 лева. За този
размер акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата следва да бъде
уважен, и отхвърлен – за разликата до пълния претендиран размер от 428,28 лева.
По изложените по-горе съображения като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 320,92 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017 г.. до 05.01.2019 г.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 56,96
лева за ДТ, 150,00 лева депозит вещо лице и 310,88 лева депозит за особен
представител, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 350.00 лева, което обаче на основание чл. 78, ал.
8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в минимален размер от 100,00
лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на
ищецът се дължат разноски в общ размер на 465,69 лева от доказания.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 80,61 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК, че в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 съществува изискуемо вземане срещу Г.Д.Г., ЕГН **********,*** в размер на 1787,66 лева, представляващи главница по договор за
потребителски кредит № ***, сключен на ***г., ведно със законна лихва за забава
върху от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 359,02 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 06.09.2017 г. до 29.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу Г.Д.Г. искове за приемане за установено, че в полза от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД съществува изискуемо вземане за сумите от 320.92 лева представляваща договорна лихва за периода от
05.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.01.2019 г.
/падеж на последна погасителна вноска/.; главница по договор за потребителски
кредит № ***, сключен на ***г. за
разликата над 1787,66 лева до
пълния предявен размер от 2098,86 лева и обезщетение за забава за разликата над 359,02 лева до пълния предявен размер от 428,28 лева, за които
суми била издадена заповед а изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
4983/2019 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Д.Г. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите в размер на 465,69
лева – разноски в исковото производство и 80,61 лева – разноски в заповедното производство , съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд П..
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________