Решение по дело №4009/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261890
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330104009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                                

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261890                      06.07.2021 година                                  град Пловдив

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІІ граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

                                                                   

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4009 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Б.О.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 17.01.2018 г. – 10.09.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода  в общ размер на 436.86 лева, за обект, находящ се в гр. П, ул. „Е.“ *, ап. **, като наемател на ОП „Жилфонд“. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 26.04 лева за периода 31.03.2018 г. – 31.08.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №  *********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал. 5 ОУ, респ. чл. 25 от действащите през процесния период ОУ, тъй като водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8742/04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 15950/2019 г. на ПРС, IV гр.с., за сумата от 436.86 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.01.2018 г. – 10.09.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. Е. № *, ап. **; 26.04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.01.2018 г.-10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.10.2019 г. до окончателното й погасяване. 

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

С уточняваща исковата молба, ищецът заявява, че по делото, след подаване на заявлението, е извършено плащане на 22.10.2019 г. в размер на 177.86 лева от ответника, с което били погасени част от задълженията.

Останали неплатени суми, както следва: 287.02 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.08.2018 г. – 10.09.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. Е. № *, ап. **; 9.83 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.10.2018 г.-31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.10.2019 г. до окончателното й погасяване, чиято дължимост се моли да бъде установена.  Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез назначения особен представител. Счита исковете за неоснователни и недоказани по основание и размер. Възразява, че ответникът няма качеството на потребител. Оспорва предоставяните услуги, период и размер. Не бил ясен начина на измерване на потреблението.

             Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

 Видно от приложеното ч.гр.д. № 15950/2019 г. по описа на ПРС, ІV гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 8742/04.10.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 436.86 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.01.2018 г. – 10.09.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. Е. № *, ап. **; 26.04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.01.2018 г.-10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.10.2019 г. до окончателното й погасяване. 

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5  вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

            Предвид изложените твърдения за частично погасяване на суми над сумата от 287.02 лева - главница и над сумата от 9.83 лева – обезщетение за забава, съдът намира, че претенциите за разликата над тези суми за главница и обезщетение за забава – са недопустими.

            Ищецът няма интерес от предявяването на установителни искове за вземанията, за които е настъпило плащане след предявяването на Заповедта за парично задължение по чл. 410 ГПК.

           Ето защо и в тези части исковата молба следва да бъде върната, а заповедта за парично задължение по чл. 410 ГПК – обезсилена.

            За останалите части, претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

 За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „Е.“ № *, ап. **, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител. Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 12.07.1995 г., на 21.09.2003 г., на 10.01.2006 г., са сключен безсрочен договор за наем на общинско жилище, а впоследствие и на 08.07.2019 г. за срок от 10 години, т.е. до 08.07.2029 г., за процесното общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. „Е.“ № *, ап. **, сключени между ответника и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответникът е декларирал, че домакинството му се състои от четирима души – съпруга и две деца. Поел е задължение, съгласно настанителната заповед, да плаща консумативите за ползване на имота – ток  и вода. Изрично е подписал декларация, че е съгласен копие от настанителната му заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ П. (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му /четирима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През целия период в обекта е имало по четирима обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като всички са подписани за ответника или от съпругата му. Този въпрос не е бил и спорен по делото, видно от отговора на исковата молба.

 Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

            Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар по делото да се установява, че обитателите са четирима.

            Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи условия, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в размер на по 5  куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки  обитател.

Видно от карнетите, служебно начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй като отговорността му не е била съответна, дори напротив – тъй като са начислявани количества като за двама обитатели, макар да са установени четирима.

За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 15 лв. - 23 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките  за прилагане  на  клаузите  на  чл.23, ал.5  и  ал.7  от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задълженията  на  ответника за процесния  период. Имало е реална консумация на вода /в разрез с възраженията в отговора на исковата молба/, която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Ето защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвана в имота. Възраженията в отговора на исковата молба не се споделят.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвал имота за процесния период, както и предоставената вода. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се възприемат. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси.

Относно размера е ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца е редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството са надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, действително, че по партидата на ответника са извършени плащания, като неплатената сума за главница, за периода от 13.08.2018 г. до 10.09.2019 г. е в размер на 276.24 лева, а дължимото обезщетение за забава, изчислена по всяка отделна фактура, за периода от 31.10.2018 г. до 31.08.2019 г., след извършеното плащане, възлиза на 9.83 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за тези размери: 276.24 лева – главница за периода 13.08.2018 г. – 10.09.2019 г. и обезщетение за забава за периода 31.10.2018 г. до 31.08.2019 г., в размер на 9.83 лева.

Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са платени, а основание за плащането им е налице. За разликата над посочената сума за главница до пълния претендиран размер от 287.02 лева, претенцията ще бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ; 100 лева – депозит за експертиза; 300 лева – възнаграждение за особен представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 575 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 330.92 лева.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По съразмерност се дължат 43.16 лева.

Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат.

 

Така мотивиран, съдът     

       

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.О.М., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 276.24 лева (двеста седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 13.08.2018 г. - 10.09.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „Е.“ № *, ап. ** и 9.83 лева (девет лева и осемдесет и три стотинки) - обезщетение за забава за периода 31.10.2018 г. - 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 276.24 лева до пълния претендиран размер от 287.02 лева, като неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8742/04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 15950/2019 г. на ПРС, ІV гр.с.

ОСЪЖДА Б.О.М., ЕГН ********** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 330.92 лева /триста и тридесет лева и деветдесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 43.16 лева /четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по  ч.гр.д. № 15950/2019 г. на ПРС, IV гр.с.

ВРЪЩА исковата молба в ЧАСТТА относно предявения от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, против Б.О.М., ЕГН **********, иск за главница за разликата над 287.02 лева до 436.86 лева, както и за периода от 17.01.2018 г. – 12.08.2018 г., както и в ЧАСТТА относно предявения иск  за обезщетение за забава за разликата над 9.83 лева до 26.04 лева, както и за периода от 31.03.2018 г. до 30.10.2018 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4009/2020 г. по описа на ПРС, в ЧАСТТА относно предявения от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, против Б.О.М., ЕГН **********, иск за главница за разликата над 287.02 лева до 436.86 лева, както и за периода от 17.01.2018 г.– 12.08.2018 г., както и в ЧАСТТА относно предявения иск  за обезщетение за забава за разликата над 9.83 лева до 26.04 лева, както и за периода от 31.03.2018 г. до 30.10.2018 г.

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8742/04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 15950/2019 г. на ПРС, в ЧАСТТА, на присъдената главница за разликата над 287.02 лева до 436.86 лева, както и за периода от 17.01.2018 г. – 12.08.2018 г., както и в ЧАСТТА за присъденото обезщетение за забава за разликата над 9.83 лева до 26.04 лева, както и за периода от 31.03.2018 г. до 30.10.2018 г.  

В частта на прекратяването и частичното обезсилване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок, от връчването му на страните.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.