Решение по дело №130/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 55
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20223500500130
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Търговище, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500130 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от „ОТП Факторинг България“
ЕАД чрез юрк. Ф. И. срещу постановление от 17.03.2022 г. за прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на производството по изпълнително дело №
20163210400139 по описа на ДСИ Светлана Белколева, рег. № 351 при
Районен съд - Омуртаг. С доводи за неправилно приложение на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК въззивникът и взискател по изпълнителното дело моли за отмяна на
обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното
производство.
Препис от жалбата е връчен на длъжника Е. Р. М., като писмени
възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани.
По реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК са изложени мотиви от ДСИ по
обжалваното действие, като са описани хронологично действията по
изпълнителното дело до момента и са посочени доводи относно наличието на
предпоставки за прекратяване на изпълнението.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Омуртаг на
27.10.2016 г. е образувано изпълнително дело №139/2016г. по молба от
„Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на Заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.417 от ГПК № 1116/17.10.2016г. и изпълнителен лист №
307 от 18.10.2016г. по ч.гр.д. №366/2016г. по описа на Районен съд -Омуртаг,
IV състав, по който длъжникът Е. Р. М. е осъден да заплати сумата в общ
размер на 13 912.03 лева. С разпореждането за образуване на изпълнителното
дело е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „Мекс“ ЕООД, ЕИК ********* на 04.11.2016 г. /л. 13 от изп.
дело/. Съгласно разпореждане на ДСИ от 02.11.2016г. /л. 8 от изп. д./, е
вписана на 08.11.2016 г. възбрана върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот в с. И.,
община О., собственост на длъжника по делото.
На 12.12.2016 г. във връзка с наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, от работодателя „Мекс“ ЕООД, ЕИК:
********* е постъпила сумата в размер на 70,00 лв., която е разпределена от
ДСИ при РС-Омуртаг /л.24 от изп. д./. Сумата в размер на 70,00лв. е
постъпвала по банковата сметка на ДСИ и през месеците януари-юни 2017 г.
/лист 25-30 вкл. от и.д./, като последното плащане от работодателя е
постъпило на 13.06.2017 г.
С Разпореждане на ДСИ от 04.08.2017 г. и на основание чл. 99 от ЗЗД
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК:********* са конституирани като
взискател по делото /л. 33 от изп. д./ по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания от 15.03.2017 г., сключен между„Банка ДСК“ ЕАД и
„ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съгласно този договор банката е цедирила
пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. и вземането си от Емине Раифова
Махмудова. Към молбата са приложени и съответните документи,
установяващи прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия /л.
33-44 от изп. д./.
На 21.10.2019 г. /л. 49 от изп. д./ е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД /л. 55 от изп. д./ по
искане на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
На 11.11.2019 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискано
налагането на запор и върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД /л. 56 от изп. д./, за което е заплатена и дължимата държавна такса в
размер на 15,00 лв. Запорът е наложен от ДСИ на същата дата - 11.11.2019 г.
/л. 58 от изп. д./.
На 18.06.2021г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал насрочване
на опис на движими вещи в дома на длъжника и справки в РБСС и НАП /л. 62
от изп. д./. За исканите действия не е внесена дължимата държавна такса по
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Със
Съобщение от 18.06.2021 г., получено от взискателя на 23.06.2021 г. /л. 61 от
изп.д./, ДСИ указва внасяне на съответната такса в седемдневен срок, но
такава не е внесена.
На 17.03.2022 г. от взискателя постъпва отново искане за налагане на
запор върху банкови сметки, този път в „Обединена българска банка“ АД,
както и извършване на справки в РБСС и НАП, като отново не са внесени
дължимите държавни такси /л. 64 от изп.д./.
С Постановление на ДСИ от 17.03.2022 г. с оглед на това, че последното
валидно извършено изпълнително действие е от 11.11.2019г., ИД №
139/2016г. по описа на СИС при РС - Омуртаг е прекратено на основание чл.
2
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от правоимащо
лице. Оспорва се действие на съдебен изпълнител, което подлежи на
обжалване – прекратяването на принудителното изпълнение (чл. 435, ал. 1, т.
3 ГПК). С оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Този срок според
настоящия съдебен състав започва да тече от извършването на самото
изпълнително действие. В случая, последното валидно извършено
изпълнително действие е налагането на запор и върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД от 11.11.2019 г. Двегодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 11.11.2021 г., обуславящо оставянето без
уважение на жалбата против атакуваното постановление, с което е
констатирано прекратяване на изпълнението по силата на закона към
17.03.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД чрез юрк. Ф. И. срещу постановление от
17.03.20022 г. за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
производството по изпълнително дело № 20163210400139 по описа на ДСИ
Светлана Белколева, рег. № 351 при Районен съд – Омуртаг, на основание чл.
437 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3