Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

                                                                    №

                                    

                                                 гр.ЛОВЕЧ, 04.05.2022 г.

                                               

                                      В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                 ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 394 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 439/07.11.2019 година, постановено по гр.дело № 467 по описа за 2019 година, Троянският районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, с адрес за призоваване: гр.София, ул.” Пиротска” № 171А, да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1470.28 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1549 часа (след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд, през периода от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска (27.05.2019 г.) до окончателното и изплащане, а за разликата до предявения размер от 2235.12 лева- отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 264.00 лева, а на РС-Троян държавна такса и разноски.

 С определение № 196/28.04.2020 г. е оставил без уважение искането на ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” –МВР за изменение на решението в частта му за разноските.

 Срещу решението е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд неправилно е приел в мотивите си, че липсва изрична норма за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, което представлява празнота в уредбата на реда за организация и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР, поради което е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС№ 4 от 17.01.2007 г.

Счита, че не е налице такава празнота, предвид разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР и действащите към този момент НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и последвалата я НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) , в които е регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Формира извод, че по този начин съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към  нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8 часа, което е коефициент 1, а не както е посочено в КТ: 7 часа : 8 часа = коефициент 0.143

Изрично подчертава, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР и издадените наредби по този закон. Отбелязва също, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като последният е посочен изрично в чл.179, ал.1 ЗМВР .

Моли да бъде отменено изцяло решението на Ловешкия районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноските по делото. Относно разноските сочи, че неправилно на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за плащането им.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.С писмена молба пълномощникът на ищеца- адвокат В. моли да бъде потвърдено обжалваното решение и излага съображения в подробни писмени бележки.

От представените доказателства по гр.дело № 467/2019 г. на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно в обжалваната част.

Ц.М.Д. е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София осъдителен иск за заплащане на сумата от 2235.12 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

Ищецът работи в системата на МВР като пожарникар от 1983 година.Със Заповед № 1271/23.10.2014 година на Директора на  ГД ПБЗН ищецът Ц.М.Д. е преназначен от длъжността старши пожарникар в „Пожарогасене и спасителна дейност“ към Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Троян, на младши изпълнителска длъжност „старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Троян, РДПБЗН Ловеч при ГДПБЗН-МВР. На 31.10.2014 г. е подписал акт за встъпване в длъжност. Представена е специфична длъжностна характеристика, връчена му на 18.07.2016 г. и месечни извлечения за платени възнаграждения, включващи начисления и удръжки. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 24-часови смени, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

За процесния период от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 година  ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1584 часа, конкретно посочени по месеци и години.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Даниела Петрова- Нешева, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника по утвърдени графици и протоколи на отчетен едномесечен и тримесечен период. Констатирано е, че на Ц.Д. е отчитано сумираното работно време за нощни часове ежемесечно  за периода от м.май 2016 г. до м.септември 2016 г., както и за периода от м.юли 2018 г. до м.декември 2018 г.През четвърто тримесечие на 2016 г. и цялата 2017 година, както и от м.януари  до м.юни 2018 година- отчитането е на тримесечие. Общо за процесния период от 28.05.2016 г. до 31.03.2019  г. ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 1549 часа. Изготвена е подробна справка  (Приложение 1) към експертизата за положения нощен труд по периоди и часове. Експертът е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд от работодателя при отчитане на сумарното работно време, а положените часове нощен труд ( 1549 ч.) са изчислени и изплатени от работодателя по 0.25 лева за всеки отработен нощен час в размер на 387.25 лева. Превърнати нощни в дневни часовете са 1771. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период (за 222 часа) остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време е 1470.28 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176, ал.1 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът работи на длъжността „старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Троян, РДПБЗН Ловеч при ГДПБЗН-МВР и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 (в редакцията, действаща към относимия период) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 ЗМВР (според приложимата редакция) е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът.  В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.

След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане.

Към времето, за което се отнася претенцията, е била в сила Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8121з-156 на МВР от 5.02.2020 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и е действаща към момента. Тези заповеди определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди, на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час за отчетен нощен труд от 1549 часа, които са му заплатени.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на искането за преизчисляване на положения нощен труд по правилата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от ЗИД на КТ , според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе специални наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3  ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Не може да се направят изводи за приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която препраща към нормите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Съдът счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител („старши пожарникар в РСПБЗН –Троян, РДПБЗН Ловеч при ГДПБЗН-МВР), съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.

В писмените си бележки пълномощникът на ищеца се позовава на  Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 година по дело № С-262 /2020 година, образувано по повод преюдциално запитване относно тълкуването на чл.12,б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от хартата на основните права на Европейския съюз. Настоящият въззивен състав счита, че изведеният цитат е неправилно тълкуван от страната и е изваден от общия контекст на решението.

В решението се приема, че: „член 8 и член 12 буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“.

Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

В решението на СЕС е даден отговор, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, „че допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава  на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В тази връзка СЕС отрича аргументите  на запитващата юрисдикция, основани на съображения от икономически порядък, но приема допустимостта на разликата в третирането, когато е  обоснована с посочените критерии, като се изтъква необходимостта националният съд да извърши тълкуване на разпоредбите на националното право относно нощния труд по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение.

Сравнителният анализ на законодателната уредба в Р.България показва, че в нея се съдържа регулация на различна продължителност на нощния труд за различни категории работници, която е в зависимост от характера на извършваната от тях дейност, като напр. военнослужещи и служители в МО, работещи в лечебни заведения, извършващи транспортна дейност, работещи в строителството и др., независимо дали работниците полагат труд в публичния или частния сектор. Предвидени са и механизми за компенсиране на нощния труд, било чрез заплащане на допълнително възнаграждение (строителство, здравеопазване, транспорт, служители в МО), било по друг начин- намаляване на продължителността на сумарното работно време, даване на допълнителен платен отпуск и др. В много случаи различните компенсации са уредени не само в наредби, касаещи съответния бранш, но и в сключените колективни трудови договори. Може да се формира категоричен извод, че не се касае за политически или икономически критерий, а за разлика в третирането на отделните категории работници, която е основана на обективен и разумен критерий, тъй като е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Полицаите и пожарникарите не са изключение от общото правило, тъй като са предвидени механизми за компенсиране на положения от тях нощен труд, посочени по-горе.

В конкретния случай не се установява ищецът да е полагал извънреден труд, поради което исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.

Достигайки до обратен извод Троянският районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта, с която е уважен искът и вместо него-постановено решение за отхвърлянето му.Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. В останалата част е влязло в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 237.84 лева, включващи платена държавна такса за обжалване- 37.84 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

                            

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 439 от 07.11.2019 година, постановено по гр.дело № 467 по описа за 2019 година на Троянския районен съд, В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А е осъдена,  на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 6 ЗМВР, да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1470.28 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1549 часа (след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд, през периода от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска (27.05.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.М.Д., ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВРс адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, иск по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата 1470.28 (хиляда четиристотин и седемдесет и 0.28) лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1549 часа (след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд, през периода от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска (27.05.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Ц.М.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, разноски по делото в размер на  237.84 лева (двеста тридесет и седем и 0.84) лева.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.