№ 16966
гр. ***, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110142370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „собствениците от етажна собственост,
находяща се в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ** срещу „***“ ***. Предявен е иск с правно
основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ
размер от 11003,21 лева, представляваща дължими вноски за управление и поддръжка на
етажната собственост, за Фонд „Ремонт и обновление“, както и за неотложни и необходими
ремонти.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът е направил
доказателствени искания, конкретизирани в молба с вх. № 108125/02.04.2024 г., както и
искане за спиране на производството, поради наличие на висящ между страните съдебно
производство с преюдициален характер.
Заявените от ответната страна доказателствени искания следва да бъдат оставени без
уважение. Неоснователни са исканията на страната, свързани с направеното от нея
оспорване на протокол от съвместно общо събрание на представители на етажните
собствености от 30.09.2020 г., за задължаване на ищеца да представи писмени доказателства,
посочени от ответника. Оспорването по своята същност касае законосъобразността на
проведеното общо събрание и взетите от събранието решения, но тази незаконосъобразност
не подлежи на установяване в настоящото производство, а единствено в рамките на нарочно
производство по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради установения преклузивен срок за оспорване
законността на решения, взети от общи събрания на етажни собственици. Предвид
изложеното, събирането на доказателства относно установяването законосъобразността,
съответно - незаконосъобразността, на събранието от 30.09.2020 г., различни от данни за
проведено съдебно производство по чл. 40 ЗУЕС, е недопустимо. Искането за допускане на
съдебно-техническа експертиза по делото във връзка с процесните вземания за извършени
1
ремонтни дейности се явява преклудирано. Обстоятелствата, за установяването на които е
поискано изготвянето на техническа експертиза, не са новоузнати, нито нововъзникнали. С
отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения срещу твърденията на
ищеца за извършени ремонти, но не е ангажирал доказателствени искания в срока по чл. 131
ГПК. Поради това, искането за допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде
оставено без уважение, по аргумент за противното от чл. 143, ал. 2 ГПК, допускащ в първото
открито съдебно заседание по делото ответникът да посочи и да представи нови
доказателства, само ако не е могъл да ги посочи и представи с отговора на исковата молба.
Не са налице и предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на
производството по настоящото дело, поради преюдициалност на възз. гр. д. № 10026/2023 г.
по описа на СГС, ГО, ІІ-А възз. състав. Посоченото дело има за предмет осъществяване на
въззивен контрол на Решение № 11937/07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 61002/2022 г.
по описа на СРС, 32-ри състав, с което е отхвърлен предявеният от „***“ *** иск по чл. 40
ЗУЕС за отмяна на решения, взети на общо събрание на процесната етажна собственост,
проведено на 13.10.2022 г., за избиране на управителен съвет и за сключване на договор за
управление и поддръжка на общите части с „КОС България“ ООД. Към датата на изготвяне
на справката (29.03.2024 г.) делото на СГС е висящо, като по същото е насрочено открито
съдебно заседание за 14.11.2024 г.
Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост
подлежат на изпълнение, независимо от уредената в чл. 40 ЗУЕС възможност да бъде искана
отмяната им. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на атакуваните
решения, освен ако съдът постанови друго – чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. За да се предотврати
изпълнението на взетото от общото събрание решение, докато трае процеса по чл. 40 ЗУЕС
и по този начин да се обезсмисли успешния резултат от приключването на спора, стои
възможността да бъде спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна
мярка. По своята цел искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с
целите и функциите на обезпечителния процес – то защитава легитимния интерес на
молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение
или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото
събрание. В този смисъл Определение № 60168 от 30.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4097/2021 г., II г. о., Решение № 60078 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2020 г., I г.
о., Определение № 3559 от 19.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3061/2022, II-В състав,
Определение № 947 от 07.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 57/2022 г., VI-Ж състав и др. В
случая, обаче, не се твърди и не се представят доказателства в производството по чл. 40
ЗУЕС да е постановено спиране на решенията, взети от проведеното на 13.10.2022 г. общо
събрание. Като съобрази изложеното, че само висящността на спора по чл. 40 ЗУЕС, без
допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението, не обуславя сама по себе си
преюдициалност спрямо настоящия спор, както и обстоятелството, че евентуална отмяна на
атакуваното решение на общото събрание ще има действие занапред, настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставки за спиране на производството по делото, на
2
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, СРС, І-во г. о., 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на ответника „***“ ***, направени в
проведеното на 19.03.2024 г. открито съдебно заседание по делото и конкретизирани в
молба с вх. № 108125/02.04.2024 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника „***“ *** за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3