№ 17651
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166491 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след уточняване и отделяне на
спорните и безспорните между страните обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава държавната такса ще бъде намалена на ½ от дължимата такава и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.06.2023 г. от 10:30 часа, за когато да се
1
призоват страните на посочените съдебни адреси, включително и по телефона, посочен в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложените доказателства.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба на М. Ивaнов Д. срещу Народен театър
„Иван Вазов“, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата в размер на 20 785,80 лева, представляваща
непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД12-
653/31.08.2021 г., по силата на който заемал длъжността „директор“, след като работникът
или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане, както и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 837,21 лева - обезщетение за
забава за периода от 10.06.2022 г. до 05.12.2022 г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор № РД12-653/31.08.2021 г., по силата на който заемал длъжността „директор“
при ответника. Твърди, че посоченият трудов договор бил прекратен със заповед № РД12-
331/28.04.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, като към този момент ищецът бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки отправена до
ответника покана да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, плащане не
последвало. Поддържа, че впоследствие със заповед № РД12/29.06.2022 г., ответникът
прекратил и трудовия му договор, по силата на който заемал длъжността „актьор“ с брутно
трудово възнаграждение в размер на 2966,59 лева, като ответникът му изплатил
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер на 29 665,90 лева, изчислено съобразно
възнаграждението му за длъжността „актьор“ за срок от 10 месеца съобразно приетото в
КТД. Счита, че дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде определено
въз основа на брутното му трудово възнаграждение по трудовия договор, по който е заемал
длъжността „директор“, тъй като именно към момента на прекратяването на договора
ищецът вече е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По така
изложените доводи предявява разглеждания иск, с който претендира разликата между
действително дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и платеното такова от
ответника, заедно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Народен театър „Иван Вазов“ оспорва
предявените искове, като счита същите за неоснователни. Поддържа, че в периода от
01.09.2016 г. до 28.04.2022 г. между страните били налице две трудови правоотношения,
като по едното ищецът заемал длъжността „актьор“, а по другото – длъжността „директор“,
като в посочения период ищецът се намирал в неплатен отпуск по правоотношението, по
което заемал длъжността „актьор“. Счита, че обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи
единствено при прекратяване на основното трудово правоотношение с ищеца за длъжността
„актьор“. Отделно от това твърди, че в качеството му на директор ищецът няма основание
да претендира и да се ползва от увеличения размер на обезщетението съгласно КТД от 2021
г., доколкото същият е бил страна по договора, а от друга страна работодателят не е имал
задължение да заплаща обезщетение от десет брутни заплати. Оспорва и получаването на
приложената към исковата покана за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. По така
изложените доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от
ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; ищецът да е придобил при същия
работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20
години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на
обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както
и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила
2
изискуемостта на вземанията и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № РД12-
653/31.08.2021 г., по което ищецът е заемал длъжността „директор“, което е било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, със заповед № РД12-331/28.04.2022 г., че
ищецът е работил повече от десет години при ответника, както и че е получил обезщетение
на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 29 665,90 лева
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3