№ 2663
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505885 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5885/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. К. Р. ЕГН
********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г. Д. С. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №20017048 от 25.02.2022 г постановено по гр.д.№20801/20 г на СРС , 39 състав , в
частта , с която въззивниците са осъдени на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от
9341,97 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и
допълнително споразумение от 14.12.2018 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 105,41 лева санкционираща лихва за периода
01.09.2019 г – 20.05.2020 г ; и 32,83 лева законна лихва за периода 21.05.2020 г – 28.05.2020
г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е изискал
споразумение между ответниците и Б.та от началото на 2021 г . Според представените
банкови извлечения са били платени 10 % от задълженията в началото на 2021 г , а след това
е следвало да се заплащат /разсрочени/ месечни вноски по 400 лева . В този смисъл е
заявление на А. Р. до Б.та от 17.02.2021 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
сключено споразумение между страните по делото и СРС не е допуснал процесуални
1
нарушения . В тежест на ответниците е да докажат , че има такова споразумение , но те не са
представили доказателства . Искането /заявление/ на А. Р. до Б.та ,както и извършените
плащания , не са равнозначни на подписано споразумение . Със ССЕ задълженията на
ответниците са доказани по размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.03.2022
г и е обжалвано в срок на 28.03.2022 г / по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд
дава служебно правната квалификация на иска .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че между страните са подписани
договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и допълнително споразумение от
14.12.2018 г. Е. Р. и Г. С. са поръчители по кредита според договор за поръчителство от
19.08.2013 г .
С покана-уведомление от 29.07.2019 г задължеинята по кредита са обявени за предсрочно
изискуеми , като според констативен протокол на ЧСИ Стоян Якимов уведомлението е
връчено на ответника Р. по чл.47 ГПК на 07.10.2019 г .
Със заявление от 17.02.2021 г Р. е поискал сключване на извънсъдебно споразумение като
плаща по 400 лева на 15.то число от месеца .
Според изслушаната пред СРС ССЕ ответникът Р. има забавени вноски считано от
29.05.2020 г , които до 20.01.2022 г са нараснали на 29 броя вноски . След датата на
предсрочната изискуемост има плащания от ответника Р. на 5548,50 лева .
Според СРС страните са уговорили променлив писмен процент с първоначален размер от
14,95 % , но с допълнителното споразумение от 14.12.2018 г лихвата е била намалена на
11,95 % и повече не е променяна . Следователно липсват нарушения на ЗПК и ЗЗП по
отношение на начисляването на лихви .
Според СРС предсрочната изискуемост е настъпила на 07.10.2019 г , поради което само до
тази дата се дължи възнаградителна лихва . Санкциониращата лихва по т.18.1. от ОУ е в
размер на 10 % годишна лихва върху незаплатената главница от вноската , като същата е в
размер на 105,41 лева . Дължи се и законна лихва в размер на 32,83 лева .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като мотивите на СРС се споделят
2
напълно и от настоящия съд .
Не са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по отношение на
искането по чл.190 ГПК на ответниците А. Р. и Е. Р. да бъде задължен ищеца да представи
„споразумение от началото на 2021 г „ . Както законосъобразно е констатирал СРС в о.с.з на
31.01.2022 г , ответниците А. Р. и Е. Р. не са представили доказателства , че такова
споразумение действително е било подписано . Индиция , че споразумение не е било
подписано е фактът , че А. Р. и Е. Р. не разполагат с екземпляр на споразумението , нито
могат да посочат на коя точна дата е подписано . Ищецът отрича съществуването на
споразумението , като е представил другите документи по кредита , с които разполага .
Само от безспорния факт , че са извършени плащания от ответника Р. по процесния кредит
не може да се счете за доказано , че е подписано и ищецът разполага със „споразумение от
началото на 2021 г „ , , но не желае да го представи . Както е посочено в решение №119 от
04.03.2020 г по т.д. № 2734/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС за да може съдът да задължи
насрещната страна да представи документа , необходимо е страната, която иска да се ползва
от него не само да обясни значението му за спора, но и да го индивидуализира, както и да
наведе оправдани съображения, които при необходимост да са подкрепени и със съответни
доказателства, че такъв документ е бил създаден и той се намира у насрещната страна.
В случая ответниците имат задължения към ищеца , а ищецът е в правото си да приеме
плащания , без това да означава , че приема с конклудентни действия предложението на Р. за
ново разсрочване на дълга , съответно , че се отказва от настъпилата предсрочна
изискуемост .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна – по 50
лева юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20017048 от 25.02.2022 г постановено по гр.д.№20801/20 г на
СРС , 39 състав , в частта , с която А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г.
Д. С. ЕГН ********** от гр.София са осъдени на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ал.1 ЗЗД
и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от
9341,97 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2013 г и
допълнително споразумение от 14.12.2018 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 105,41 лева санкционираща лихва за периода
01.09.2019 г – 20.05.2020 г ; и 32,83 лева законна лихва за периода 21.05.2020 г – 28.05.2020
г; както и в частта , в която всеки от А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г.
Д. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД по 1/3 /една трета/
от сумата от 1410,35 лева разноски пред СРС .
3
ОСЪЖДА всеки от А. К. Р. ЕГН ********** , Е. Д. Р. ЕГН ********** и Г. Д. С. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД ******* гр.София по 50 лева разноски
пред СГС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от връчване на страните , само в
частта по иска за главница от 9341,97 лева . В останалата част /по другите искове/
решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4