№ 669
гр. Варна, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500539 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. И. В.,
действаща със съгласието на своя баща и законен представител И. В. И.
против определение № 836/26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 630/2022 г. на Окръжен
съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу
Разпореждане от 10.06.2022 г. за вдигане на наложена възбрана по изп. д. №
3095/2014 г. на СИС при ДРС. Оплакванията са за неправилност и
незаконосъобразност, с искане за отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Изпълнително дело № 3095/2014 г., по описа на СИС при ДРС е
образувано по молба на И. В. И., подадена лично и в качеството му на баща и
законен представител на В. И. В. с вх. № 3247/06.10.2014 г., към която е
приложен изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден въз основа на
протоколно определение № 7/22.04.2013 г. постановено по гр. д. № 649/2012
г. по описа на Районен съд – Добрич, с което на осн. чл. 234, ал. 1 ГПК е
одобрена постигната между страните по делото спогодба. Със същият
изпълнителен лист е осъдена длъжницата Н. Ж. Д., ЕГН: **********, от гр.
Добрич, бул. „Русия“ № 57, ет. 2, ап. 11 да заплаща на своето малолетно дете
В. И. В., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител И. В. И.,
ЕГН: **********, и двамата от с. Ловчанци, общ. Добрич, ул. „Пета“ № 16,
месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 01.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законови
1
причини за нейното изменяване или прекратяване.
Длъжницата е уведомена с покана за доброволно изпълнение от
16.11.2015 г. за наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент № 11,
находящ се в гр. Добрич, община Добрич, бул. „Русия“ № 57, на ет. 2.
По и. д. 3095/2014 г. е депозирано искане с вх. № 5209/21.10.2021 г. за
приемане на изпълнителен лист от 20.10.2021 г., издаден въз основа на
определение от 09.10.2021 г. по гр. д. № 2851/2018 г., по описа на ДРС, с
който е увеличена дължимата издръжка от 70 на 130 лева месечно, считано от
06.07.2018 г. С разпореждане от 25.10.2021 г. по посоченото и. д. е допуснато
присъединяване на предявения с горепосочената молба изпълнителен лист.
Изпратена е втора покана за доброволно изпълнение до длъжницата, в която е
обективиран увеличения размер на дължимата месечна издръжка.
С молба от 06.06.2022 г. длъжницата на осн. чл. 443 ГПК е предложила
насочване на изпълнението върху сумата от 23769.56 лева, включваща
авансово задълженията до навършване на пълнолетие на детето В. и
пропорционална такса по чл. 53 ТДТССГПК, която била получена като цена
за покупко-продажба на възбранения недвижим имот. Към молбата е
приложена вносна бележка за горепосочената сума по сметка на СИС при
ДРС. При извод за достатъчност на предложената сума за удовлетворяване на
вземането на взискателката, ДСИ е вдигнал наложената възбрана с
процесното разпореждане.
В. И. В., със съгласието на своя баща и законен представител И. В. И. е
обжалвала постановеното от ДСИ разпореждане за вдигане на възбраната със
становище, че е следвало да бъде уведомена, в качеството й на взискател.
Счита, че задължение за предоставяне на издръжка на малолетно дете не е
окончателно определено и до навършване на пълнолетие издръжката може да
бъде изменяна.
С оглед на така установената фактическа обстановка се налага извода за
законосъобразност на обжалваното определение. Това е така, защото
обжалваното от частния жалбоподател изпълнително действие не е сред
лимитативно изброените действия, които закона е установил като обжалваеми
от страна на взискателя, а именно 1) отказ на съдебния изпълнител да
образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително
действие, на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК; 2) отказ на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, на осн. чл. 435,
ал. 1, т. 2 ГПК; 3) спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение, на осн. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК. В приетия нов
ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за
обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените
актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона
основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването. Частната жалба следва да се остави без уважение.
Правилно съдът е приел, че подадената жалба е недопустима и следва да
2
бъде оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 836/26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 630/2022
г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3