Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260402
гр. Пловдив, 16.10.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3730/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.И.А.,
ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 494734 - F524304 от
13.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена административна санкция - глоба в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност.
В жалбата и в съдебно заседание
се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, свързани с
неправилно приложение от административнонаказващия орган на чл. 28 ЗАНН, за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
както и за нарушение на чл. 52, ал.1 ЗАНН. Аргументира се тезата, че в
процесния случай неправилно е определена санкционната разпоредба, включително
административно –наказващия орган не е съобразил статута на задълженото лице,
което съставлява дружество по ЗЗД. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
процесуалния си представител – адв. П. навежда доводи и за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител –
юрисконсулт П. ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 17.09.2019г. в ТД
на НАП- Пловдив в хода на извършена проверка било установено, че А.И.А. в
качеството си на управител и представляващ регистрираното по ЗДДС лице ДЗЗД
„Контрол – Инвест Йода“ с Булстат № *********, не е спазил установения от
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС в ТД
на НАП- Пловдив за последен данъчен период 01.08.2019г. - 09.08.2019г. до 16.09.2019г.
включително.
Отчетните регистри били
подадени в ТД на НАП - Пловдив на 11.11.2019 г.
Посочената фактическа
обстановка се установява от разпита на актосъставителя – свид. К., която в
съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от
приложената по делото писмена документация.
Следва да се отбележи
и че изложената фактическа обстановка
по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори,
а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР 17/
17.05.2018г. се установява компетентността на административно - наказващия орган и на
актосъставителя.
При
изготвяне съдържанието на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са и
изискванията на закона за реквизити на АУАН и НП.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 17.09.2019 г. (в хода на служебна проверка), АУАН е издаден на 11.11.2019 г.,
а НП - на 13.02.2020г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност по давност. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение,
предвид това, че съгласно чл. 52, ал.1 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да се
произнесе по администртивнонаказателната преписка в месечен срок, който в
случая не е спазен. Посоченият в чл. 52, ал. 1 ЗАНН едномесечен срок е инструктивен такъв, като неговото
неспазване може да бъде единствено основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност, но не и относно заключение за съществено процесуално нарушение,
опорочаващо процедурата по издаване на наказателното постановление.
На следващо
място, въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващия орган е
счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение, което правилно е
квалифицирал като такова по чл. 125, ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Правилно е приложена и
санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че в процесния случай е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а именно, че АУАН не бил съставен в
присъствието на представител на санкционираното лице. Тезата, че пълномощното
от което упълномощеното от А. лице – П.Д. черпи права не ѝ предоставя
възможност да представлява жалбоподателя при съставянето на АУАН е необоснована
и почива на формалистични съображения. В
тази връзка съдът държи да обърне внимание на следното:
Безпротиворечиво е разбирането в
теорията и практиката, че ДЗЗД представлява договор за
дружество по чл. 357 ал. 1 ЗЗД, по силата на който две или повече лица са се съгласили
да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. За това
обединение нито в общия административно-наказателен и процесуален закон (ЗАНН),
нито в специалния такъв – ЗДДС, е предвидена административно-наказателна
отговорност.
Действително съгласно чл. 101,
ал. 2 т. 3 ЗДДС неперсонифицираните
дружества, каквито са и тези по ЗЗД, могат да бъдат данъчно задължени лица, т.
е. придадена им е специална правосубектност и правоспособност в рамките на ЗДДС
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От това обаче не следва, че същите са и
административно-наказателноотговорни лица. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, административно-наказателната
отговорност е лична, като за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили или допуснали да бъдат извършени. Изключение от това
правило е предвидено в чл. 83 ЗАНН, съгласно който в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.
Видно е, че изключението се отнася само до
изрично посочените в посочената норма правни субекти – еднолични търговци и
юридически лица. Като изключение от общото правило чл. 83 ЗАНН не може да се тълкува разширително, поради което е недопустимо да
се ангажира административно-наказателна отговорност на дружество по ЗЗД. Нещо повече, в глава 26 от ЗДДС и в частност в чл.
179, ал. 1 ЗДДС, административни
санкции са предвидени отново само за персонифицирани субекти –
нетърговци-физически лица, еднолични търговци и юридически лица, но не и за
неперсонифицираните дружества (в този смисъл вж. и
Решение № 66/14.09.2012 г. по а. н. д. № 1076/2012 г. на СРС, НО, 13 състав,
Решение № 99/13.03.2018 г. по а. н. д. № 1199/2017 г. на РС-Добрич, НО, 3
състав и Решение № 3390/22.05.2018 г. по а. н. д. № 2650/2018 г. на АССГ).
В аспект на така
изложените принципни положения и при съпоставяне на данните от формираната по
делото доказателствена съвкупност се установява, че санкционираното лице е било
надлежно уведомено чрез връчване на Покана изх. № 70 – 00- 012025/02.10.2019 г.
за съставяне на АУАН за неподадени в срок отчетни регистри за м. 08/2019 г./л.
26/. След съставянето на процесния АУАН в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било подадено възражение срещу същия,
което е било подписано от упълномощеното лице – П.Д. /л. 24/. Видно от
съдържанието на депозираната пред Районен съд въззивна жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство, същата е подадена лично от санкционираното лице А.И.А., като част от наведените с нея
доводи са идентични по съдържание с тези, изложени във възражението по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН. На следващо място, съдът няма как да пренебрегне, безспорно
установения по делото факт, че ДЗЗД „Контрол – Инвест Йода“ е било заличено в Регистър Булстат при
Агенция по вписванията, считано от 09.08.2019 г., т.е към момента на съставяне
на прицесния АУАН – 11.11.2019г. дружеството по ЗЗД не е съществувало, поради
което действията, осъществявани в рамките на учредената с процесното пълномощно
представителна власт могат да породят ефект единствено в правната сфера на
санкционираното физическо лице – А.А..
Не се споделят и
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че е налице и
още една нередовност на пълномощното, доколкото същото било съставено в
обикновена писмена форма. В тази връзка следва да се подчертае,
че ЗАНН не е предвидил като форма и
съдържание как следва да бъде оформено пълномощното, респ. по отношение на
същото се прилагат общите правила. В действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да
установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на
упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действие,
извършени чрез пълномощника. При възприетия от законодателя в общата уредба на
упълномощаването принцип на свободата на договаряне, единственото общо правило,
което може да бъде изведено по тълкувателен път е, че за да е налице
упълномощаване с последиците, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и
еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на правни
сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният също
следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното /така Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014
г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/. В настоящия случай, процесното
пълномощно са индивидуализирани по несъмнен начин упълномощителя, пълномощника и
изричните действията, които могат да бъдат извършвани от името на
упълномощителя, като за валидността на упълномощителната сделка липсва законово
изискване същата да е материализирана в квалифицирана писмена форма.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да
бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
за подобен вид нарушения, по следните аргументи:
На
първо място следва да се посочи, че забавата
в изпълнението на законовото задължение не
се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно
наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното
процедиране е един от отличителните белези на маловажния случай. В тази връзка
не може да се счете за такава обективна извинителна причина- изтъкваната от
жалбоподателя, а именно обстоятелството,
че гражданското дружество било заличено на 09.08.2019 г. в Регистър Булстат при
Агенция по вписванията, както и от електронната система на НАП.
Счетоводното
отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл, той
във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било лично, било
чрез обслужваща счетоводна фирма. Заличаването
на дружеството от регистър Булстат и от системата на НАП по никакъв
начин не могат да оправдаят
неизпълнението на вменените в закона задължения .
Обстоятелството,
че е извършено последващо положително действие
след съставянето на АУАН, а именно подаване на отчетните регистри на
11.11.2019 г. не води до извод за маловажност на случая, доколкото забавата в
изпълнението на коментираното задължение е значителна – почти два месеца след крайния срок /16.09.2019 г./
Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път и от същото не
са настъпили вреди за фиска са обстоятелства, които са вече отчетени при
налагането на имуществената санкция в минимален размер. Предвид това,
неправилно би било те повторно да бъдат отчетени при обсъждане на въпроса,
касаещ маловажността на процесното нарушение В тази връзка следва да се отчете
и, че съставът
на чл. 125 ЗДДС има комплексен обект на защита, като обслужва не само
обществените отношения свързани с набиране на приходната част на държавния
бюджет, но и обществените отношения свързани с правилното отчитане на
извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което
пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година и осведомеността на правните субекти за
финансовото състояние на техните съконтрахенти. Поради това и не може
да се възприеме доводът, че обществените отношения, предмет на защита не били
реално накърнени/ Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 /
2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив/.
Извод
за маловажност на случая не може да се направи и от твърдяното обстоятелство,
че дружеството не е извършвало
дейности, съответно не е получавало приходи пред отчетния период. Това
е така, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 125, ал.4 ЗДДС дължимите документи се подават и
когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице
не е извършило или получило доставки или придобивания или не е
осъществило внос за този данъчен период.
Предвид
всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в своята цялост като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 ЗАНН в
полза на въззиваемата страна се поражда правото на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно
релевирана от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски за юрисконсулт да
бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 494734 - F524304 от
13.02.2020 г., с което за нарушаване състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност на А.И.А., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, е
наложена административна санкция – глоба в размер от 500. 00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/
лева, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС