№ 828
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000458 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Естел системс“ ЕООД, ЕИК
********* чрез адв. Б. и адв. Т. против решение № 145/ 23.02.2022 г. по описа
на СГС, ТО, 23 състав, с което са отхвърлени предявените от „Естел системс“
ЕООД срещу „УниКредит Бубанк“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* искове по чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на ипотечно право по
отношение на магазин № 1 в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, вх. „А“ и апартаменти
А-25 и А-26 в гр. ***, ул. „***“ № 99-101
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че погасителната давност е срок на бездействие на кредитора и
този срок започва да тече от възникване възможността за действие, поради
което и в случая, пет годишния давностен срок бил изтекъл много преди
кредиторът да поиска изнасяне на ипотекираните имоти на публична продан.
Поддържа, че относно ипотеката, ЗЗД не съдържа никакво изключение от
общото правило и тълкуването на закона налагало извода, че ипотечното
1
право се погасява с пет годишно бездействие.
Заявява, че съдът неправилно е приел ипотеката като вещно и съответно
непогасяемо право, с доводите, че законодателят е включил ипотеката в
облигационния закон – ЗЗД. Закона за собствеността, в чл. 1 на който било
посочено, че урежда вещните права, не съдържал норми относно ипотеката.
От тук следвал извода, че ипотека не е вещно право, а облигационно,
погасяемо по давност.
Навежда допуснати от съда процесуални нарушения, рефлектирали
върху неправилността на решението, каквото било постановяване на съдебния
акт преди да изтече срока за депозиране на писмени бележки.
Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД я
оспорва и моли решението да бъде потвърдено.
Излага разбирането, че ипотеката е акцесорно право и се погасява
вследствие погасяването на главното право, за което, съобразно фактите по
делото, погасителната давност не е изтекла.
Ответникът по жалбата „УниКредит Булбанк“ АД не изразява
становище.
Съдът констатира, че жалбата е подаден в срока по чл. 259 от ГПК,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирано да
обжалва лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които
въззивният съд изцяло споделя и към които препраща, съобразно дадената му
за това възможност по чл. 272 ГПК. При проверка правилността на
решението, съдът следи служебно за допуснати нарушения на императивни
правни норми, каквито нарушения в случая не са налице и е обвързан от
наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни по следните
съображения:
Ипотеката е право върху чужда вещ, което ограничава собствеността.
Само факта, че правилата за ипотеката са уредени в облигационен закон, не е
основание, ипотечното право да се определя като облигационно. Това е така,
защото правото на ипотекарния кредитор не включва престация, а само е
2
обусловено от нея, тъй като може да бъде реализирано, единствено в случай
на неизпълнение.
Ипотеката няма всички правни белези и на вещно право. Отличава се
обаче с факта, че тя следва вещта и има несъмнено акцесорен характер, по
силата на разпоредената в чл. 150, ал. 1 ЗЗД правна последица, а именно, че
ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява,
ако то се погаси. Затова, поддържаната от ищеца теза, че ипотечното право се
погасява по реда на чл. 110 ЗЗД е неправилна. Без значение, че в нормите
уреждащи погасителната давност, ипотеката не е предвидена като
изключение от тях, съдържанието на ипотечното право и правомощието което
дава на неговия титуляр /чл. 150 ЗЗД/, еднозначно сочат, че след като
обезпеченото вземане не е погасено по давност, то не може да се погаси с
изтичането на пет годишен давностен срок и правото на ипотекарния
кредитор, да се удоволетвори предпочитатено от вещта.
В случая, в резултат на откритото за длъжника „Нетплюс“ ООД
производство по несъстоятелност и предявяване на процесните вземания от
„УниКредит Бубанк“ АД, респективно включването им в списъка на приетите
вземания, същите не са погасени по давност, тъй като съобразно чл. 685а, ал.
1 ТЗ, давност спира да тече докато трае производството по несъстоятелност, а
то не е приключило. Това обуславя и съществуването на ипотечното право,
което съобразно изложените по – горе мотиви, следва обезпеченото вземане.
Неоснователно е възражението, че съдът е формирал правните си
изводи въз основа на отменени правни норми. Цитираните в решението
разпоредби имат за цел само да проследят какви са били законовите
постановки назад във времето, съпоставени с днешната правна регламентация
на ипотечното право.
Неоснователно е и възражението за съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Дадения двуседмичен срок за
писмени бележки започва да тече от датата на приключване на устните
състезания и това е 08.02.2022 г., при което срокът изтича на 22.02.2022 г., а
решението е постановено на 23.02.20022 г.
В обобщение на изложеното, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По направените разноски:
3
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред САС в размер на 100 лв., определено
по реда на чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/ 23.02.2022 г. по описа на СГС, ТО,
23 състав.
ОСЪЖДА „Естел системс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
100 лв. разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4