Решение по дело №3410/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /03.04.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3410 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалбата на М.Н.Г. *** срещу Разпореждане № 4506-40-2215 от 26.09.2018 година на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт гр. София.

Жалбоподателката твърди, че трудово и правоотношение с „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД гр. Варна е прекратено, считано от 05.02.2015 година. Твърди, че дружеството е обявено в несъстоятелност с Решение от 31.03.2017 година, постановено по търговско дело № 1379/2016 година по описа на Окръжен съд - Варна. Твърди, че със Заявление от 04.04.2018 година е поискала изплащане на неизплатената и от работодателя сума в размер на 3 211,47 лева. Твърди, че с оспореното разпореждане неправилно е прието, че не разполага с документация за определяне размера на неизплатеното обезщетение. Счита, че липсата на съдействие от страна на бившия и работодател я поставя в невъзможност да упражни правата си. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Твърди, че условие за изплащане на дължимите обезщетения е същите да не са платени на работника или служителя, като в конкретния случай такива доказателства не са представени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Оспореното разпореждане е връчено на жалбоподателката на 17.11.2018 година (л. 32 от административната преписка). Жалбата е депозирана на 03.12.2018 година и доколкото това е първият работен ден, след изтичане на срока за оспорване (01.12.2018 година – събота), следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Между страните не се спори, а се и установява от Заповед № 26 от 05.02.2015 година (л. 16 от административната преписка), че М.Н.Г. е била в трудово правоотношение с „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД гр. Варна до м.02.2015 година, когато трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

Видно от служебна бележка, изходяща от „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД гр. Варна (л. 18 от административната преписка), на жалбоподателката са начислени, но неизплатени 3 211,47 лева, представляващи обезщетения по чл. чл. 221 и 224 от Кодекса на труда.

С Решение № 241 от 31.03.2017 година, постановено по търговско дело № 1379/2016 година по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД е обявено в несъстоятелност. Решението е вписано в Търговски регистър на 04.04.2017 година.

Със Заповед № ЗГ-5-03-00393472 от 27.03.2018 година (л. 2 от административната преписка) ръководителят на Териториално поделение гр. Варна на Националния осигурителен институт е възложил извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по Кодекса на труда на „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД гр. Варна. В хода на проверката е представена декларация от управителката на дружеството (л. 4 от административната преписка) от която е видно, че не са съхранени разплащателни ведомости за заплати, заповеди за освобождаване, трудови договори, както и други счетоводни документи.

В Констативен протокол от 29.03.2018 година (л. 7 от административната преписка) и Анализ към него (л. 6-5 от административната преписка) е отразено, че не са представени от правоимащите лица справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения, приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата).

Със заявление-декларация от 04.04.2018 година жалбоподателката е поискала от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР.

С Разпореждане от 26.05.2018 година директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“  на Националния осигурителен институт е отказал изплащане на гарантирано вземане по заявлението на жалбоподателката. За да постанови този резултат органът е приел, че наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения се удостоверява чрез справка по приложение № 1 към чл. 4 от Наредбата.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган – директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към националния осигурителен институт, арг. чл. 26, ал. 1 от  ЗГВРСНР, в изискуемата писмена форма и при наличие на изискуемите се от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Правото на гарантирани вземания е субективно материално право, което възниква при осъществяването на следните юридически факти: а) начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (чл. 3 от ЗГВРСНР); б) влязло в сила и вписано в търговския регистър съдебно решение, с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя (чл. 4 от ЗГВРСНР) (ДВ, бр. 84 от 2013 година, в сила от 01.10.2013 година)). Субекти на това право са работниците и служителите, чието трудово правоотношение не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, чието трудово правоотношение е прекратено през последните три месеца преди тази дата.

С оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката – 05.05.2015 година, и датата на вписване в Търговския регистър на решението за обявяване на дружеството-работодател в несъстоятелност – 04.04.2017 година, при прилагането на действалата до 22.12.2017 година законова уредба (чл. 4, ал. 2, вр. чл. 6 от ЗГРСНР), жалбоподателката не е била в кръга на лицата, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.

След изменението на чл. 4 от ЗГВРСНР (ДВ бр. 107 от 2017 година, в сила от 22.12.2017 година) право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Отпада изискването трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, респективно трудовото правоотношение да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Нормата на чл. 4 от ЗГВРСНР е материалноправна и действа „ex nunc“, поради което не може да се приложи за завареното правоотношение.

Нормата на § 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти (ДВ бр. 15 от 2018 година, в сила от 16.02.2018 година), обаче, преурежда обществените отношения, като дава възможност на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, какъвто е случая на жалбоподателката, да ги получат от фонда, но до размера на чл. 22 и само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 година. Срокът за подаване на заявленията е тримесечен от влизане в сила на закона, арг. ал. 2. Обхванати са и подадените заявления в периода от 22 декември 2017 година до влизането в сила на закона, арг. ал. 3.

В конкретния случай жалбоподателката е подала заявлението на 04.04.2018 година, в срока по ал. 2 на § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Отговаря и на първата материалноправна предпоставка по § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти – била е работник по трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от ЗГВРСНР и правоотношението й е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението, с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя.

Спорът се свежда до това дали са изплатени начислените обезщетения и как се доказва това обстоятелство.

Изплащането на вземания от трудово правоотношение подлежи на доказване от работодателя, който в конкретния случай е трето, неучастващо в производството лице и от което по реда на чл. 192 от ГПК са изискани писмени документи, че вземането на жалбоподателката е погасено, чрез плащане. Видно от представената декларация от Г Т Ч , управител на „Варна Бизнес Сервисиз“ ООД гр. Варна към 28.03.2018 година (л. 4 от административната преписка) и Т Д И , временен синдик на същото дружество в несъстоятелност (л. 40 от делото), ведомостите за работни заплати не са в тяхно държание. Видно от служебна бележка от 16.02.2015 година, изходяща от работодателя на жалбоподателката (л. 18 от административната преписка) дължимите суми не са изплатени. Липсват доказателства, че жалбоподателката е получила вземането си от работодателя, поради което съдът приема, че е налице и положителната за административния орган предпоставка сумата да не е изплатена.

Разбирането на ответника, че доказването на положителната за него предпоставка, а именно, че обезщетението е начислено, но не е изплатено, подлежи на доказване само чрез представяне на справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от Наредбата не намира подкрепа в нормативната уредба. Съгласно чл. 4 от Наредбата в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР в търговския регистър работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение № 1 в 3 екземпляра - за лицето, за Териториалното поделение на Националния осигурителен институт и за работодателя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателя и не въвежда правило за доказване на обстоятелството платено ли е обезщетението. В конкретния случай работодателят не е изпълнил задължението си, като от това неизпълнение не може да произтече негативно за жалбоподателката разрешение. 

Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР, когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца, преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от Постановление № 419/17.12.2014 година за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната размерът на минималната работна заплата за страната за периода от 01.01.2015 година до 30.06.2015 година е в размер на 360 лева. Претендираните вземания са за обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ. Видно от заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ възлиза на 850,29 лева, а обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 221 от КТ е в размер на 2 232 лева. След извършване на прости аритметични действия съдът определи размера на двете дължими обезщетения на 2 290,29 лева (850,29 + 1 440).

Предвид горното съдът намира, че оспорения административен акт следва да се отмени. Административната преписка следва да се върне на органа за произнасяне по същество, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-2215 от 26.09.2018 година на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт по жалбата на М.Н.Г., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА АДМИНИСТРАТИВНАТА ПРЕПИСКА на органа за произнасяне по същество, съобразно дадените в мотивите задължителни указания.

ОСЪЖДА Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА М.Н.Г., ЕГН ********** *** сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: