№ 1816
гр. Варна, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900733 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. К. Т.,
ЕГН ********** от г.в., чрез пълномощник адв. В. Н., против ответник "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София. В исковата молба е
отправено искане за освобождаване от заплащането на държавни такси и
разноски по делото. Искането е обосновано с липса на средства и затруднено
финансово състояние. С исковата молба е представена декларация по чл.83,
ал.2 ГПК, в която ищецът е декларирал, че получава месечен доход – 850 лева
заплата, не притежава недвижими имоти, притежава МПС, произведено
2002г. С разпореждане №6026/14.11.2022 г. съдът задължи ищеца да
представи доказателства за налични собствени банкови сметки в България и
чужбина и наличност по тях, да представи доказателства за салдото по
сметките, да посочи наименование и ЕИК на търговските дружества, в които
имат участие той лично или член на семейството му, както и на търговските
дружества от които получава дивиденти; да представи декларация, в която да
са декларирани и горепосочените обстоятелства. С молба вх.
№28732/05.12.2022 г. пълномощникът на ищеца заявява, че представената
декларация е пълна и изводът дали са налице предпоставките за
освобождаване от държавна такса следва да бъде основан на тази декларация.
Съдът, след като се запозна с изложените обстоятелства, представените
доказателства и служебно изисканите доказателства (справки от АВ, НОИ,
НАП и Сектор ПП при ОД на МВР), намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде
възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното
положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите
на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето
се извършва, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете
1
на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата
заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за
преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на
предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да
се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с
дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представената с исковата молба декларация,
както и от изисканите по служебен път справки от АВ, НОИ, НАП и Сектор
ПП при ОД на МВР, е видно, че ищецът разполага с достатъчно средства за
заплащане на държавната такса, възлизаща на 1256 лева. Месечният доход на
ищеца възлиза на 850 – 1000 лева, той притежава МПС, което е закупил през
2019г. Въпреки дадените му указания ищецът отказа да представи
доказателства и да представи декларация за налични собствени банкови
сметки в България и чужбина и наличност по тях, да представи доказателства
за салдото по сметките, да посочи наименование и ЕИК на търговските
дружества, в които има участие.
При установените данни за имущественото състояние на ищеца,
заплащането на държавната такса и разноските по делото не се явява
непосилен разход за страната. По изложените съображения съдът намира, че е
във възможностите на ищеца да заплати дължимата държавна такса, а именно
сумата от 1256 лева, както и разноските по делото, поради което същият не
следва да бъде освободен от задължението за заплащането им на основание
чл.83, ал.2 от ГПК. Допълнителен довод за това е, че ищецът отказа да
представи доказателства и декларация за налични собствени банкови сметки
в България и чужбина и наличност по тях.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. К. Т., ЕГН ********** от
г.в., за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото,
основание чл.83, ал.2 от ГПК, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените
действия след влизане на определението в сила.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2