Определение по дело №370/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от С. Б. П. - ЕГН * от гр.Р., ул.”Ч. гора” № 2 насочена против Р. Й. Й. от с.Б., ул.2., № 7 с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 17.02.2008 г. ищецът бил прострелян при престрелка в гр.Р. от ответника, чрез произвеждане на изстрели с притежавано от него оръжие на законово основание.

В следствие на това на ищецът била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагментно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радикален нерв/.

В следствие на нараняването П. получил увреждане, което довело до извършването на две операции, като имало опасност от пълно обездвижване на ръката му завинаги.

Прекарал в болница 20 дни, където му било проведено болнично лечение.

Повече от месец бил в гипс, не можел нито да движи ръката си, нито да се обслужва сам, като изпитвал неимоверни болки и страдания.

Освен това му било проведено допълнително лечение, т.к. имало опасност да развие и допълнително възпаление на раните, които му били причинени.

Твърди, че бил неработоспособен повече от шест месеца, а възстановяването на движението на ръката му било дълго, болезнено и трудно.

Сочи се, че срещу ответника имало образувано наказателно производство, в хода на което ищецът се конституирал като частен обвинител, но предявеният от него граждански иск не бил приет за разглеждане от наказателния съд, т.к. това щяло да затрудни производството в наказателната му част.

Твърди се още, че и към настоящия момент ищецът изпитва много болки и страдания, възстановяването му било дълго и болезнено и възстановителния процес – тежък.

Все още не се чувствал пълноценен човек от гледна точка на физическото му състояние.

По изложените съображения иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 55 000 лв., от които 50 000 лева за причинените му неимуществени вреди и 5 000 лв. имуществени такива, представляващи изразходваната от него сума за лечение.

В отговора си по реда на чл.131 ГПК ответникът поддържа, че извършените от него изстрели с огнестрелно оръжие, от които пострадал ищецът, били в резултат на осъществена от него правомерна неизбежна отбрана и в състояние на уплаха и смущение, свързани с посегателство срещу личността му, от което посегателство също му била причинена средна телесна повреда.

Отделно от това поддържа, че предявените искове били силно завишени по размер и били неотносими към настъпилите увреждания, а от там – и претърпените болки и страдания.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства /влязлата в сила присъда от № 964/09.03.2010 г., постановена по НОХД № 203/2010 г. оставена в сила решение от 12.07.2011 г., постановено по ВНОХ Д № 193/2010 г. по описа на ОС Б./, че ответникът Р. Й. е бил признат за виновен в това, че на 17.02.2008 г. в гр.Р., в градски парк, в близост до нощен клуб „М.”, по начин и средства, опасни за живота на мнозина, чрез произвеждане на изстрели с притежавано от него на законно основание с разрешение за носене и употреба огнестрелно оръжие – пистолет „А.” /конструкция „М.”/, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, вкл. и средна телесна повреда на ищеца С. П., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагметно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радиален нерв/.

От приобщените по делото писмени доказателства – история на заболяването № 895/165 на ищеца, изходяща от МБАЛ-Р., както и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, която не се оспори от страните по делото и съдът кредитира, като всеобхватно и компетентно изготвена, че ищецът е постъпил на 17.02.2008 г. в МБАЛ Р. по спешност и след като съобщил, че е бил прострелян в дясната лакътна става с пистолет.

При прегледа бил в съзнание със силна болка в същата зона при леки движения и със спомен за случилото се.

На П. била поставена диагноза „Вулнус склопетариум брахи декс.; фрактура апрета полифрагментоза дислокацио осис хумери декс.; лезио нерви радиалис декс” – т.е. състояние след огнестрелно нараняване на дясната мишница – раневи канал през меките тъкани в долната трета на дясната мишница, раздробяващо счупване на тялото на дясната мишнична кост и разместване на костните фрагмени, частично увреждане на десния лъчен нерв.

Според данните от медицинската документация същият бил с леко увредено общо състояние и огнестрелно нараняване в дясната мишнична кост в дисталната й трета с входящо и изходящо отвърстие около 2 см.”.

Ренгеновите данни установили, че е налице открито, многофрагментно и разместено счупване на десен хумерус, със съхранени периферни кръвоносни съдове и нерви.

Направена е спешна хирургична интервенция и адекватно лечение след нея – поради видана на счупването се е наложило поставяне на метална платка за фиксиране на костните фрагменти. Проведено е било и консервативно медикаментозно лечение, вкл. такова за възстановяване на лъчевия нерв.

На 23.02.2008 г. е направена нова операция и след престой от 18 дни в отделението П. е бил изписан в добро общо състояние със задоволителен изход от заболяването за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия с контролни прегледи.

Според експертизата основната функция на дясната ръка е била затруднена за продължително време – не по-малко от 4 до 6 месеца, като след това дори и тази функция да се е възстановила, пострадалият е продължил да изпитва болка.

Експертизата сочи, че допълнителни въздействия, каквито са физическо натоварване, студено време, повтарящи се еднообразни движения, свързани с определен вид работа и др., също провокират появата и усилват субективното усещане за болка.

Увреждането на лъчевия нерв от своя страна причинява мравучкане, изтръпване, намалена мускулна сила и тактилна чувствителност и пр. в зоната на интервенция след засегнатото място, като подобни оплаквания е възможно да продължат месеци и дори години.

Експертизата докладва още, че различни особености на огнестрелните рани ги правят по-бавно и трудно заздравяващи, съответно и по-болезнени, както при получаването им, ката и при последващото лечение.

В този смисъл пострадалият е изпитвал болка с голям интензитет при получаване на увреждането, а и на по-късен епат.

Засегнатите тъкани зарастват, като не е възможно пълното им възстановяване /регенериране/, като се заменят от съединителна тъкан.

Това заместване не е възможно и увреждането е необратимо при засягане на нерви и нервна тъкан.

Установеното по-горе от експертизата досежно причината за причиненото нараняване, проведеното лечение и продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, причинени му от полученото огнестрелно нараняване, се подкрепя и от приобщените гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. П. /племенник на ищеца/, М. Ж. /живееща на съпружески начала с ищеца/ и Д. С..

От тях първите двама сочат, че след полученото от него при престрелката нараняване П. е претърпял три операции /една козметична за премахване на белега/ , а след престоя в болницата лечението му е продължило в къщи, като и в момента не е приключило напрактика.

Твърдят, че и по време на престоя си в болничното заведение и след това, вкл. и към настоящия момент същият изпитва значителни болки и страдания, повече от половин година не е могъл да си движи дясната ръка и е трябвало да му се помага, за да се обслужва, като е ходил и няколко пъти на рехабилитационни лечения, помагащи му за раздвижване на ръката.

Твърдят също, че година и половина след инцидента П. не работи никъде, т.к. преди това се занимавал с поправянето на коли, а в момента е в невъзможност да извършва тази работа.

Жегова поддържа, че и към момента функцията на ръката му не е възстановена напълно и ищецът изпитва болки в нея всяка вечер.

Съдът кредитира показанията на горните свидетели, преценявайки ги и в светлината на чл.172 ГПК /поради близките им родствени отношения с ищеца/, т.к. независимо от последното фактите, за които свидетелстват, са плод на личните им възприятия именно поради тези близки отношения, а на самостоятелно основание показанията им се подкрепят изцяло от приобщените по делото писмени доказателства /история на заболяването на П./, вкл. от констатациите на експертизата.

При гореустановеното от фактическа страна настоящата инстанция прави следните изводи:

Предявените искове са допустими, с оглед наведените твърдения от страна на ищеца, които обуславят правния му интерес от заявените претенции за осъждане на ответника да му заплатят претендираното обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Разгледани по същество същите се явяват частично основателни, по следните съображения:

По отношение предявеният иск за заплащане на причинените на П. неимуществени вреди.

Доколкото съобразно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца настоящият състав приема въз основа на влязлата в сила присъда № 964/09.03.2010 г., постановена по НОХД № 203/2010 г. оставена в сила решение от 12.07.2011 г., постановено по ВНОХ Д № 193/2010 г. по описа на ОС Б. /окончателно/, че ответникът Р. Й. е виновен за тоав, че на 17.02.2008 г. в гр.Р., в градски парк, в близост до нощен клуб „М.”, по начин и средства, опасни за живота на мнозина, чрез произвеждане на изстрели с притежавано от него на законно основание с разрешение за носене и употреба огнестрелно оръжие – пистолет „А.” /конструкция „М.”/, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, вкл. и средна телесна повреда на ищеца С. П., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагметно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радиален нерв/.

С оглед на тези безсъменено установени факти се налага извода, че в казуса ищецът установи и наличието на противоправно деяние – произвеждане на изстрели с пистолет по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, извършено от ответника, с което последният е причинил вреда на ищеца - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно /за повече от шест месеца/ затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагметно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радиален нерв/.

Безсъмнено се установи и наличието на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, т.к. всички доказателства по делото сочат на извод, че причиненото нараняване на ищеца е резултат единствено и само от противоправното поведение на ответника.

Ето защо и предявеният иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца причинените му в резултат на описаното деяние неимуществени вреди, се явява доказан по основание.

По размер и с оглед нормата на чл.52 ЗЗД решаващият състав счита, че искът се явява основателен до сумата от 30 000 лв., предвид следното:

Безспорно се установи по делото, че за преодоляване последиците от нанесеното му нараняване П. е претърпял две тежки операции – една по спешност, непосредствено след самото прострелване и едва пет дни след това – на 23.02.2008 г. Престоял е в болнично заведение в продължение на 18 дни, след което е бил изписан за домашно-амбулаторно лечение, продължило за още около шест месеца.

Установи се и че към настоящия момент същият продължава да провежда възстановителни рехабилитационни лечения, свързани с възстановяване двигателната функция на дясната ми ръка, която е била затруднена за период от не по-малко от шест месеца.

Както експертизата, така и свидетелите сочат, че дори след възстановяне на тази функция П. продължава да изпитва болки и страдания, засилващи се след физическо натоварване /обикновено в края на деня/, както и при студено време.

Освен гореизложеното досежно характера и продължителността на извършеното възстановяващо лечение и съпътстващите ги субективни усещания за болка от ищеца, при определяне конкретния размер на претендираното обезщетение съдът съобрази и степента на възстановяване на функциите на наранения крайник, вкл. и фактът, че увредените при прострелването меки тъкани са се заместили от съединителна такава, но увреждането на лъчевия нерв е необратимо.

Съдът съобрази още и обстоятелството, че през продължителния период от нанасяне на увреждането до настоящия момент ищецът е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, дължащи се на особеностите на огнестрелните рани, водещи до по-голяма болезненост и по-бавно и по-трудно заздравяване.

При тези обективни данни и с оглед принципа на справедливостта, установен от чл.52 ЗЗД съдът намира, че следва да присъди на П. обезщетение за изживените от него в резултат на причиненото му от ответника нараняване болки и страдания в размер на 30 000 лв.

В останалата му част, до претендирания размер от общо 50 000 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователно завишен.

Т.к. с исковата молба не е предявена акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава върху търсеното парично обезщетение, съдът не присъжда такава.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените на П. имуществени вреди.

С оглед приобщените в хода на процеса доказателства решаващият състав намира, че горната претенция следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна.

Не се установи по никакъв начин от анализа на доказателствата дали П. е заплащал средства за извършеното му медицинско лечение по повод причиненото му от ответника нараняване, вкл. къде и за какво са заплатени такива средства, респ. – какъв е техният размер.

И т.к. с оглед разпределената доказателствена тежест установяването на горните релевантни за предмета на спора факти е в тежест на ищеца, а последният не ангажира доказателства за тяхното безсъмнено устновяване, заявената претенция следва да се отхвърли.

Съобразно изхода от спора, изричното искане в тази насока, формулирано от страна на процесуалния представител на ищеца и нормата на чл.78 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят и сторените от ищеца по делото разноски за заплащане на възнаграждение на процесуалния му представител и на вещото лице по допуснатата и изслушана експертиза в размер общо на 750 лв.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р. Й. Й. – ЕГН * от гр.монтана, с постоянен адрес в с.Б., общ.Р., ул.”2.” № 7 да заплати на С. Б. П. – ЕГН * от гр.Р., ул.Ч. гора” № 2 сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесена средна телесна повреда – изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагметно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радиален нерв, както и сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото, от които 250 /двеста и петдесет/ лева за възнаграждение на вещото лице и 500 /петстотин/ лева за възнаграждение на един адвокат.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от С. Б. П. – ЕГН * от гр.Р., ул.Ч. гора” № 2 против Р. Й. Й. – ЕГН * от гр.монтана, с постоянен адрес в с.Б., общ.Р., ул.”2.” № 7 за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесена средна телесна повреда – изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник /пронизващо огнестрелно нараняване, довело до многофрагметно счупване в долния край на мишничната кост и засягане на радиален нерв за разликата над уважения по-горе размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева до претендираната такава от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, както и за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева имуществени вреди, причинени в резултат на същата телесна повреда.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: