Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 25.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 11.03.2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдия Видолова гр.дело
№ 7047 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2,
т.3 и чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът
П.М.Е. ***, е предявил срещу ******, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ. Твърди, че със ***ответникът му е наложил дисциплинарно
наказание Уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение на длъжност ***на
основание чл. 190, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 188 т. 2 от КТ – завършване на
определената работа. Твърди, че при налагане на заповедта не е спазена
процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ – работодателят не е изискал обяснения и не
е изслушал работника или приел писмените му обяснения. Твърди, че в един и същи
ден работодателят е издал три заповеди за налагане на три различни
дисциплинарни наказания, а и молба, в която го е уведомил, че следва в
тридневен срок да представи трудовата си книжка за оформяне и даване на писмени
обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина. Сочи също и че
мотивите в заповедта са твърде общи и неясни, за него не е ясно срещу какви
твърдения следва да се защитава. Излага допълнителни твърдения, че след
уволнението е останал без работа за периода ***след което на ***е постъпил на
работа при друг работодател, където получаваното трудово възнаграждение не е
по-ниско от това, което е получавал при ответника. Моли съда да признае
уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната
работа и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на ***за
времето, през което е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение
за периода ***– 7 работни дни, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането. Претендира разноски за възнаграждение на
процесуалния му представител за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл.
38 ал. 1 т. 3 от ЗА.
Ответникът
***оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е правил могократни
опити да се свърже с работника за да му поиска обяснения за нарушението на
трудовата дисциплина като е опитвал да се свърже с него на мобилния му телефон,
но той умишлено не е отговарял на повикванията му, поради което управителят на
дружеството го известил с СМС едва на ***Счита също така, че заповедта за
уволнение отговаря на изискванията за мотивираност, като в нея е посочено
неявяването на работа като мотив. Посочено е, че заповедта е връчена на ***и
дисциплинарното наказание е наложено в срок. В съдебно заседание ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено
следното:
Безспорно е
по делото, а и видно от представения трудов договор, приложен от ищеца, той е
работил при ответника по трудов договор от ***на длъжността ***. Трудовите правоотношения
между страните били безсрочни, при определено по допълнително споразумение
основно месечно трудово възнаграждение от *** и допълнително възнаграждение от
0.60% за всяка прослужена година. Безспорно по делото е, че на ***работодателят
е издал три заповеди, както следва: ***/***; ***/*** и оспорената ***/*******************************уволнение
на основание чл.187, т. 1 и 190 ал. 1 т. 2 от КТ. На същата дата – ***управителят
на ответното дружество – работодател е изготвил писмено изявление до ищеца –
молба, в която го е уведомил, че при прекратяване на ТПО не е получил трудовата
си книжка, поради котето го е поканил в тридневен срок да се яви в офиса на
дружеството за оформяне на трудовата книжка и за даване на писмени обяснения във
връзка с нарушаване на трудовата дисциплина на ***оформяне на документите при
прекратяване на ТПО. По делото са представени два констативни протокола,
изготвени на ***и на ***с които е установено неявяването на работа на работника
П.М.Е. в тези два работни дни, като протоколите са подписани от двама свидетели
на нарушенията. Всички дотук описани документи – констативните протоколи, трите
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, молбата за оформяне на трудова
книжка и даване на обяснения, са връчени по пощата на ищеца на ***Съгласно
дадените свидетелски показания от св. ***,
служител на работодателя, ищецът е натоварил стока в поверения му товарен
автомобил в Р., прибрал се и останал в населеното място в нормалната си
седмична почивка. На следващия ден в дружеството постъпило запорно съобщение от
*** върху заплатата на ищеца. Управителя и свидетеля започнали разговори с
ищеца в продължение на два дни – ***как ще се процедира със запора и как ще се
реши въпроса със задължението на ищеца. Ищецът тогава идвал, съдействал, но
възникнал конфликт между него и управителя, ищецът заявил, че нищо не дължи,
искал работодателя да го освободи от работа. Свидетелят заяви, че на *** и на ***ищецът
не се явил на работа, а управителят направил всичко възможно да го открие –
ходил до тях, търсил го чрез брат му, чрез родителите му, сам свидетеля правил
опити да го намери, т.к. камионът трябвало да достави стоката, за да не търпи
фирмата санкции. Т.к. били в безизходица, в края на ***управителя на
дружеството сам закарал стоката. Свидетелят посочи, че той лично е изпратил по
пощата заповедите на ищеца, т.к. не осъществили контакт с него по друг начин.
Спорни по
делото са въпросите: законосъобразно ли е уволнението, извършено ли е нарушение
на трудовата дисциплина от ищеца,
следва ли ищецът да бъде възстановен на длъжността, заемана преди
прекратяването на трудовото му правоотношение, дължи ли ответната страна обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ и в какъв размер?
При
преглед на Заповедта за уволнение се установява, че в нея са посочени законните
текстове на чл.187, т. 1 и 190 ал. 1 т. 2 от КТ, посочено е изявление на работодателя,
че уволнява ищеца, посочени са причини за уволнението – системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващо се главно в неявяване на работа. В заповедта
липсва посочване дали са изискани или приети, или не са дадени писмени
обяснения на работника относно дисциплинарните нарушения. Не е представена по
делото заповед на работодателя за изискване на обяснения от работника, представеното
такова изявление, именувано „Молба“ е от същата дата, но съгласно неговото
съдържание “…при прекратяване на трудовия си договор не сте получил трудовата
си книжка…“, това изявление е изготвено след прекратяване на ТПО, т.е. след
издаване на Заповедта за уволнение. В настоящето производство работодателят не
доказа, че е поискал, съобразно чл. 193 ал. 1 от КТ, изслушване на работника
или приемане на писмени обяснения, събиране и оценка на посочени доказателства,
и то и по начин, по който на работника да му стане ясно, че по отношение на
него е налице започнало дисциплинарно производство. Действително, доказаха се
многократни опити да се осъществи контакт с работника, разговорите при
предходните контакти са касаели прекратяване на ТПО между страните, но те са
били преди извършване на дисциплинарни нарушения – неявяване на работа на *** и
на ***Обяснения са поискани, но както вече беше посочено – едва след налагане
на дисциплинарните наказания и прекратяване на ТПО. Съгласно ал. 2 на чл. 193
от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество. В случая не може да се приеме, че е била
налице хипотезата на ал. 3, при която разпоредбите на ал. 2 не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени
по негова вина, доколкото не се доказа, че работодателят е изпълнил
задължението си за поискване на обяснения. Обстоятелството, че работодателят не
го е открил в рамките на три дена, не го освобождава от задължението да му
поиска обяснения, преди да наложи дисциплинарно наказание. Поради
гореизложеното, съдът намира, че дори само на посоченото основание – поискване
на обяснения след, а не преди налагане на дисциплинарно наказание Уволнение,
заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
За пълнота
на изложението обаче съдът намира, че следва да изложи и други основания за
незаконосъобразността на оспорената заповед: Чл. 195 ал. 1 от КТ императивно
разпорежда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед,
в която се посочват: нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. От така посочения текст,
съпоставен със съдържанието на оспорената Заповед, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание Уволнение, се налага извода, че тя е изцяло
незаконосъобразна, доколкото в нея липсва посочване на нарушението и кога е
извършено то. Посочването само на „системни нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващо се главно в неявяване на работа“, не е по никакъв начин
конкретизирано нарушение. Изразът „системни“ предполага извършването на поне
три нарушения от един и същи вид, но такива няма посочени, а посочването, че
нарушенията се изразяват главно в неявяване на работа сочи, че са налице и
други нарушения, които обаче не са изрично изписани. Неявяването на работа не е
посочено като дати, за да може да се предположи, че се касае за посочения цифром
чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни. Дните, в които работникът не се е явил на работа не са посочени, и
само по себе си непосочването на дата на извършване на нарушението препятства и
възможността за преценка от съда дали дисциплинарното наказание е наложено в
сроковете, посочени в чл. 194 от КТ. От друга страна, ако се счете, че
наказанието е било наложено за неявяването на работа на работника на *** и на ***за
които дати вече са били наложени други дисциплинарни наказания – забележка и
предупреждение за уволнение, би се стигнало до противоречие със забраната на
чл. 189 ал. 2 от КТ – за налагане само на едно дисциплинарно наказание за едно и
също нарушение на трудовата дисциплина. Всичко дотук изложено - непосочване на
нарушенията и датите на извършване в заповедта води до липса на мотиви, т.к.
нарушението и законния текст, въз основа на който се налага наказанието са
взаимосвързани и едва при излагането на тези два реквизита може да се определи
за какво точно е наказан работника/служителя. Поради горното, съдът намира, че оспореното
пред съда уволнение е извършено законосъобразно, поради което атакуваната ***/***за налагане на
дисциплинарно наказание ***и прекратяване на ТПО, се явява незаконосъобразна.
Искът
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, се явява акцесорен по отношение на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и т.к. в случая освен основателност на
главния иск, по делото се доказа и че трудовите правоотношения между страните
са били безсрочни, този иск следва да бъде уважен. Ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ***която длъжност може да
заеме, ако в 2 седмичен срок от съобщаването за възстановяване, се яви на
работа, съгласно чл. 345 ал.1 от КТ.
По
иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, също оспорен от
ответника: Този иск също има акцесорен
характер и при доказаност, следва съдбата на главния иск. В случая, в тежест на
ищеца е било да докаже, както и му е било изрично посочено в доклада на съда, че
е останал без работа за времето, за което претендира обезщетение, размера и
периода на претендираното обезщетение. В този смисъл е и ТР № 6 ОТ 15.07.2014
Г. НА ВКС ПО ТЪЛК. Д. № 6/2013 Г., ОСГК, съгласно което при предявен иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, доказателствената тежест да установи
факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. В случая обаче, ищецът по никакъв начин не доказа,
че за периода ***е останал без работа, както твърди в уточнението на исковата
си молба. Не беше представена нито трудовата книжка на ищеца, от която да се
установи дали има вписвания за друг работодател в този период, нито декларация
от ищеца за това обстоятелство или регистрация в бюро по труда. Съобразно
представените от ответника доказателства – опис и обратна разписка за
получаване на документи, в т.ч. и заповедта за уволнение, тази заповед е
получена от ищеца на ***а съобразно чл. 195 ал. 3 от КТ, дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника
или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. Следователно, претенцията на ищеца за периода 28.10.2020 – ***се
явява неоснователна, а за периода ***– недоказана, поради липса на
доказателства за оставането без работа на ищеца. Като цяло, претенцията на
ищеца на осн. чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, с оглед двата изцяло
уважени иска и третият – отхвърлен, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за уважените искове. В случая се претендират разноски в полза
на пълномощника на ищеца – адв. Б., оказала безплатна правна помощ на ищеца.
Още в доклада на съда е указано, че ищецът следва да изложи твърдения и
представи доказателства по делото, че са налице основанията на чл. 38 ал. 1 от
ЗА за предоставянето от страна на пълномощника му на безплатна адвокатска помощ.
Такива по делото не бяха изложени и представени, нито в едноседмичния срок след
връчване на доклада на съда, нито в съдебно заседание, поради което съдът
намира, че претенцията за разноски на ищеца е недоказана и такива не следва да
му се присъждат.
С
оглед отхвърлянето на третия иск, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 133.33лв. – съразмерната част от адвокатското възнаграждение, заплатено на
ответника на неговия пълномощник.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС, ДТ върху уважените
неоценяеми искове в размер общо на 100 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай
на издаване на изпълнителен лист.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
НЕЗАКОННО уволнението на П.М.Е., ЕГН ********** ***, наложено със ***/***за налагане на
дисциплинарно наказание ***и прекратяване на трудово правоотношение по ***/***на
Управителя на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.А., и ОТМЕНЯ
Заповедта като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.М.Е., ЕГН ********** ***, на заеманата преди
уволнението длъжност ***в ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.А., която длъжност може да заеме, ако в двуседмичен срок от
съобщаването за възстановяване, се яви на работа, съгласно чл. 345, ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, от П.М.Е., ЕГН ********** ***, против ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.А., представлявано от Н.А., за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие
на незаконното уволнение, в размер на ***за периода ***– 7 работни дни, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, П.М.Е., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.А., разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете, в размер на 133.33лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, ДТ и разноски общо в
размер 100.00лв., както и 5.00 лв. –
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред ПлОС от днес – 25.03.2021г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: