Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3041/14.11.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6583 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от ищеца Н.В.Г., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
«Пожарна безопасност и защита на населението» МВР осъдителeн иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за заплащане /съгласно прието изменение на размера на иска по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 04.11.2011 г./ на сумата от 1853.17
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 231.09 часа, за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът
твърди, че през периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. е полагал труд при
24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като
„командир на екип" в Сектор «Пожарна безопасност и защита на населението»
- Летище Бургас при РДПБЗН. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил
допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22
часа до 6 часа, преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143. Ищецът счита, че посочения коефициент за положения
нощен труд следва да се начислява, съгласно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
след отмяната й, като счита, че появилата се
законова празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която счита,
че следва да се прилага субсидиарно, за
което излага подробни съображения.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен
своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между
дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд),
а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
По делото е постъпила
писмена защита от процесуалния представител на ответника, с която се излагат
аргументи за отхвърляне на иска. В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
Съдът, след като взе
предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск
по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „командир на екип" в Сектор
«Пожарна безопасност и защита на населението» - Летище Бургас при РДПБЗН.
Страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства се
установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния
период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00
часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. А съгласно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния исков период
от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016
г.), и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности (в сила от 14.08.2018 г. до
04.10.2019 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./,
предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.
143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са
издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779
/в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е
неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота
в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания
труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този
въпрос. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съдът намира, че при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба,
че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 01.08.2016
г. до 31.07.2019 г. ищецът е работил на 24-часови
смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6
часа общо за целия процесен период от общо 1616
часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 1847.09 часа. При което се установява, че разликата възлиза в
размер на 231.09
часа и е на стойност 1853.17 лв.,
не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото ответникът не
твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд,
преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер от 1853.17 лв., който съвпада с исковата претенция след увеличението
на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване
на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.08.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение от 350 лв.
Поради изцяло уважаване на
искa, на
основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от
ТДТКССГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 74.12 лв., дължима върху уважения размер на исковата претенция,
както и направените разноски от 200 лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да
заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 1853.17 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231.09 часа,
за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да
заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на БРС,
дължимата върху уважения размер на иска държавна такса в размер от 74.12 лв., както и направените по делото разноски от бюджета на
съда за извършената експертиза в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта за присъденото
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от получаване на
настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ