№ 6459
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100512786 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 15308/07.08.2024 г., постановено по гр. дело № 27113/2023 г. по описа на
СРС, 164 състав, изцяло е уважен предявеният от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
********* срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 9 345,07 лв., представляваща
регресно вземане в размер на половината от изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0411-090-0001-2023 за обезщетяване на претърпените от А.Й.П. неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 02.04.2022 г., настъпило в гр. Велико Търново, съпричинено
при равно участие от водачите на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** и мотоциклет марка
„Кавазаки“, модел „ВН15СЕ“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована
съответно при ищеца за лекия автомобил и при ответника за мотоциклета, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното
плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 383,80 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба с вх. № 276596/29.08.2024 г. от ответника ЗАД „Далл Богг: Живот
и здраве“ АД, с която са развити оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на
съдопроизводствените правила. Не се оспорва, че вина за настъпване на процесното ПТП
имат и двамата водачи, но се поддържа, че приносът им не е равен – по 50 % всеки, поради
което се претендира отмяна на обжалваното решение, а при условията на евентуалност да се
1
приеме, че приносът на водача на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ВН15СЕ“ с рег. №
**** се равнява на 20 %. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подал
отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е достигнал до фактически и правни
изводи, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, а именно:
заключението по съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетелите И.Т. и
А.А., приемайки, че всеки един от двамата водачи има равен принос за настъпване на
процесното ПТП от 02.04.2022 г. – по 50 % всеки, отказвайки да кредитира показанията на
свидетеля И.Г.. Конкретно се посочва, че водачът на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** е спрял
на знак „Стоп“, след което се е огледал и е пропуснал движещите се по пътя с предимство
автомобили и едва тогава е потеглил, но поради пресичащи пешеходци на пешеходна пътека
тип „Зебра“ се е наложило да спре, за да ги изчака, пресичайки по този начин траекторията
на движение на водача на мотоциклета, който е разполагал с възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, предприемайки своевременно спиране и/или заобикаляне
на автомобила, когато е бил на не по-малко от 27,01 м. от мястото на удара, но същият не е
сторил това. Твърди се, че по отношение на водача на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № ****
настъпилото съприкосновение между двата автомобила е било непредотвратимо, тъй като
към момента на потегляне от линията на знак „Стоп“ водачът на мотоциклета все още се е
движил по ул. „Магистрална“ и не е извършил маневра за завой надясно, поради което
водачът на автомобила е бил в невъзможност да го възприеме. В допълнение се посочва, че
при наличието на препятствие в рамките на самото кръстовище, а именно: изчакващият на
пешеходната пътека автомобил, водачът на мотоциклета е следвало да преустанови
навлизането си в него, но той не е сторил това, допринасяйки значително за настъпване на
съприкосновението между двете моторни превозни средства. По изложените съображения се
отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение да се потвърди. Претендират се и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
2
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави следното:
В случая, с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на
първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд,
настоящият съдебен състав приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следните обстоятелства: че на 02.04.2022 г., около 14:10 часа, в гр. Велико Търново, е
настъпило ПТП с участието на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“ и мотоциклет марка „Кавазаки“ модел „ВН15СЕ“ с
рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
вследствие на което е пострадала пътуващата на задната седалка на мотоциклета А.Й.П., в
чиято полза ищецът е изплатил сумата от общо 18 660,14 лв., от която: 15 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и 3 660,14 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
във връзка с образувана при него щета № 0411-090-0001-2023, както и, че същият е сторил
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
Ето защо, предвид наведените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата
съдебна инстанция се концентрира върху обстоятелството какъв е механизмът на настъпване
на процесното ПТП и налице ли е съпричиняване от страна на водача на мотоциклет
„Кавазаки“, модел „ВН15СЕ“ с рег. № **** и ако да – на колко се равнява неговият принос в
процентно съотношение.
В случая, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е достигнал
до правилен краен извод относно начина на реализиране на процесното ПТП от 02.04.2022
г., както и причината за това, а именно: противоправното поведение и на двамата участвали
в него водачи на моторни превозни средства при равен принос – по 50 % за всеки един от
тях.
В тази насока са извличащите се от доказателствата по делото данни – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 114/02.04.2022 г., протокол за оглед на пътно-
транспортно произшествие от 02.04.2021 г., схема на вертикална и хоризонтална пътна
маркировка в района на кръстовището на между ул. „Георги Бакалов“, ул. „Оборище“ и ул.
„Арх. Георги Козарев“, съставена от община Велико Търново, показанията на разпитаните
свидетели И.П.Т. и А.К.А., съвкупната преценка на които дава основание да се приеме, че на
02.04.2022 г., в гр. Велико Търново, около 14:10 часа, водачът на л. а. „Сета Леон“ с рег. №
**** предприема маневра за потегляне от стоп линията на ул. „Оборище“ в посока към ул.
„Арх. Георги Козарев“ и навлиза в кръстовището, образувано от ул. „Оборище“ с ул. „Георги
Бакалов“. По същото време по ул. „Магистрална“ се движи мотоциклет „Кавазаки“ модел
„ВН15СЕ“ с рег. № ****, като водачът му предприема маневра за десен завой в посока към
ул. „Оборище“. Когато водачът на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** възприема пресичащи
3
пешеходци на пешеходна пътека тип „Зебра“ на ул. „Арх. Георги Козарев“, задейства
спирачната уредба с цел предприемане на маневра за спиране, като по това време
движещият се по пътя с предимство водач на мотоциклет „Кавазаки“ модел „ВН15СЕ“ с рег.
№ **** вече се е приближил на 9,82 м. от автомобила, поради което предприема маневра за
отклонение наляво от траекторията си на движение по ул. „Георги Бакалов“ с цел избягване
на челен удар със спиращия напречно пред него л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** и при
разминаването помежду им настъпва съприкосновение между десния крак на пасажерката
на мотоциклета със задната броня на автомобила, вследствие на което той губи устойчивост
и след приплъзване се установява в положението, в което е намерен при огледа, оставяйки
следа от гумен протектор и задиране на асфалтовата настилка. Действително, констативният
протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия,
съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му, а именно: настъпилото на процесната дата и място ПТП, кои са
участвалите в него моторни превозни средства, управлявани от посочените в него лица,
както и, че гражданската им отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при двамата застрахователи – страни по настоящото дело. Следва да се
отбележи, че по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
произшествието протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, тъй като
представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът
не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е
елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса (в този
смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008
г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС). Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на процесното ПТП във връзка с
останалите доказателства по делото и конкретно събраните гласни доказателства чрез разпит
по делегация пред РС – Горна Оряховица на свидетелката И.Т., която непосредствено е
възприела фактите, за които разказва, доколкото по време на настъпване инцидента е била
един от пешеходците, пресичащи на пешеходната пътека тип „Зебра“ от страната на детската
градина в рамките на кръстовището на ул. „Георги Бакалов“ и ул. „Арх. Георги Козаров“.
Така в показанията си тя посочва, че водачът на автомобила е спрял на знак „Стоп“, който е
бил разположен от другата страна на кръстовището, след което е потеглил направо, като
изрично свидетелката заявява, че първоначално не е забелязала мотоциклета, идващ от ул.
„Магистрална“, а едва когато е била на средата на пешеходната пътека, определяйки точното
му местоположение в посока на платното за движение – плътно вдясно. В случая,
разказаното от свидетелката Т. се подкрепя и от показанията на свидетеля А.А., който по
време на разпита си по делегация пред РС – Горна Оряховица също заявява, че при
управление на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** е спрял на знак „Стоп“, изчакал е
автомобилите, които са се движили по пътя с предимство, след което е продължил направо,
но пресичайки кръстовището е установил преминаващи на пешеходната пътека пешеходци,
поради което е спрял да ги изчака, след което е свидетелят е чул удар в задната дясна част на
4
автомобила си. С категоричност свидетелят заявява, че навлизайки в кръстовището не е
забелязал наличието на други превозни средства, които да са се движили по пътя с
предимство в т. ч. и моториста, който е възприел едва след удара помежду им. Следва да се
отбележи, че и двамата свидетели Т. и А. посочват, че мотоциклетът се е движил в крайната
дясна част на пътното платно, като в тази част, както и в частта за разказаното от тях
относно поведението на водача на л. а. „Сета Леон“ с рег. № **** непосредствено преди и
след навлизането му в кръстовището, а именно: че същият най-напред е спрял на знак
„Стоп“, а впоследствие е спрял, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци, показанията им се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, също достигнало до извод, че отправната точка на движение
на автомобила е била потегляне от линията на знак „Стоп“ на ул. „Оборище“ в посока към
ул. „Георги Козарев“, след което същият е навлязъл във вътрешността на кръстовището,
където възприемайки пресичащите пешеходци, се е наложило да спре, за да ги изчака. Точно
в обратния смисъл са показанията на свидетелите А.П. и И.Г., според които водачът на
автомобила е дошъл бързо, а впоследствие е спрял внезапно в рамките на кръстовището, а
според Г. той не е спазил знак „Стоп“, но в тази част разказаното от тях не кореспондира с
останалите обсъдени по-горе доказателствени източници – показанията на свидетелите Т. и
А. и изслушаната експертиза. Нещо повече, противоречие в показанията на свидетеля Г. се
наблюдава и в частта, с която той посочва, че се е движил в средата на платното за
движение, което отново не се подкрепя от показанията на свидетелите Т. и А., които са
възприели мотоциклета в крайната дясна част на платното за движение, в каквато насока е и
приетото от вещото лице по време на изслушването му в открито съдебно заседание на
12.03.2024 г., в което той потвърждава, че мотоциклетът се е движил в дясната част на
пътното платно, както и, че в случай, че се беше движил в средната или в лявата част, между
него и автомобила е нямало да настъпи контакт. На следващо място противоречие в
показанията на свидетеля Г. се констатира още и в частта, в която той посочва, че е възприел
автомобила около два метра преди удара, натискайки спирачките на мотоциклета, доколкото
в тази част показанията му също са изолирани, като такова поведение не се наблюдава да е
проявено от негова страна. В случая, установените сериозни противоречия и несъответствия
в показанията на този свидетел с разказаното от другите свидетели и изслушаната по делото
експертиза, е основание те да не бъдат кредитирани в частта относно механизма на
настъпване на процесното ПТП и поведението на участвалите в него водачи на моторни
превозни средства, до какъвто извод обосновано е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което настоящият съдебен състав също не ги съобразява при формиране на
фактическите и правните си съждения. При това положение неоснователно се явява и
поддържаното от ответника възражение, обосновано с твърдението, че водачът на
мотоциклета не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че водачът на автомобила няма да
изчака движещите се по пътя с предимство превозни средства, поради което е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Съгласно посочената разпоредба случайно деяние
е налице, когато деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, но настоящият случай не е такъв. Не се спори, а и се
5
установява от представената схема на вертикална пътна маркировка, съставена от община
Велико Търново, че на ул. „Оборище“ е имало действащ знак „Б-2“ – „Спри и пропусни
движещите се по пътя с предимство“, като анализирайки възприетите от заключението по
съдебно-автотехническата експертиза скорости на движение, разстояния между двете
моторни превозни средства и опасните им зони за спиране, във връзка с обсъдените по-горе
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. и А., настоящият съдебен състав приема,
че водачът на л. а. „Сеат Леон“ с рег. № **** най-напред е спрял на този знак и след като се
е уверил, че може да премине безопасно през кръстовището, която негова преценка
принципно следва да се приеме за правилна, доколкото той е щял да стори това в случай, че
не се беше наложило да спре, за да пропусне пешеходците, пресичащи на ул. „Арх. Георги
Козарев“, в другия край на кръстовището, след което е навлязъл във вътрешността на
кръстовището, без да има данни по делото, че той е възприел движещият по това време по
ул. „Магистрална“ водач на мотоциклет „Кавазаки“ модел „ВН15СЕ“ с рег. № ****, за да се
приеме, че за него е възникнало задължението да го пропусне по пътя, който той пресича,
явяващ се спрямо него път с предимство, предвид находящия се на ул. „Георги Бакалов“
пътен знак Б-3 – „Път с предимство“. От съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че водачът на автомобила е могъл да възприеме идващия към кръстовището
мотоциклет едва на разстояние от 8,00 м. от мястото на удара, разполагайки с възможността
да задейства спирачната уредба в случай, че го е видял, за да спре на 1,77 м. от мястото на
удара и в този случай водачът на мотоциклета би преминал безопасно пред автомобила. До
същия извод настоящият съдебен състав достига и по отношение на действията на водача на
мотоциклет „Кавазаки“ модел „ВН15СЕ“ с рег. № ****Р, който в случай, че беше възприел
намиращия се във вътрешността на кръстовището автомобил, когато превозното средство е
било на не по-малко от 27,01 м. от мястото на удара, без да има данни по делото, че за него е
съществувала обективна пречка за това, е разполагал с възможността да преустанови
движението си и/или да предприеме отклонение наляво с цел заобикаляне на автомобила, в
който случай предотвратяването на съприкосновението между тях е било възможно, но по
делото няма данни той да е проявил такова поведение след навлизането и по време на
движението си по ул. „Георги Бакалов“, още повече, че не се установява дори и минимално
намаляване на скоростта му на движение. Следователно, по своето естество поведението на
всеки един от двамата водачи е способствало за настъпване на процесното ПТП от
02.04.2022 г., вследствие на което са предизвикани претърпените от пострадалата А.П.
травматични увреждания, като значим фактор за това се явява именно проявена от тях
неправилната ориентация в заобикалящата ги пътна обстановка, способствайки по този
начин за реализиране на инцидента. Именно в тази насока са и изводите в констативната
част от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според което техническа
причина за настъпване на процесното ПТП е както поведението на водача на л. а. „Сета
Леон“ с рег. № ****, който е потеглил от знак „Стоп“ на ул. „Оборище“ в посока към ул.
„Арх. Георги Козарев“ и поради пресичащи пешеходци на пешеходна пътека тип „Зебра“,
предприема спиране във вътрешността на кръстовището в пътната лента на другото
моторно превозно средство, пресичайки траекторията му на движение, така и поведението
6
на водача на мотоциклет „Кавазаки“ модел „ВН15СЕ“ с рег. № ****Р, който не е предприел
своевременно задействане на спирачната уредба или маневра за отклонение наляво с цел
заобикаляне на автомобила, независимо, че е имал такава възможност. Ето защо, налице е
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не само застрахованият при
ищеца водач, но също така и застрахованият при ответника такъв е допринесъл за
настъпилото съприкосновение между управляваните от двамата моторни превозни средства.
Безспорно поведението на всеки един от тях покрива нарушение на разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, доколкото не са контролирали непрекъснато превозните средства, които
управляват и не са намалили скоростта си на движение в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, както и на разпоредбата на чл. 50а ЗДвП,
навлизайки в кръстовище при положение, че обстановката в него ще ги принуди спрат или
да възпрепятстват напречното движение, като преценката за тежестта на тези нарушения и
броят на същите обосновава извод, че приносът им е равен – по 50 % всеки.
На следващо място във въззивната жалба не са изложени доводи във връзка с начина на
формиране на общия размер на определеното и изплатено застрахователно обезщетение, а
единствено се оспорва възприетият от страна на първоинстанционния съд извод относно
процентното съотношение на приноса на всеки един от двамата водачи, поради което
въззивният съд намира, че не следва да излага съображения в тази насока.
Предвид идентичните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, която е претендирала единствено
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. с ДДС, чието реално заплащане
се установява от представените договор за правна защита и съдействие № 223/26.08.2025 г. и
платежно нареждане от 29.08.2025 г. (л. 31-32 от делото на СГС). Релевираното от
въззивника възражение за неговата прекомерност съдът счита за основателно, поради което
намира, че същото следва да се намали и присъди в размер от 600 лв. с ДДС, съобразявайки
процесуалното поведение на пълномощника на страната, който не е присъствал по време на
проведеното открито съдебно заседание, както и обема на извършената от него дейност във
въззивното производство, изчерпила се с подаване на отговор на въззивната жалба и
становище по хода на делото, но също така и факта, че единственият повдигнат като спорен
въпрос пред въззивната инстанция е свързан с приноса на застрахования при въззивника -
ответник водач. Сторените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15308/07.08.2024 г., постановено по гр. дело №
27113/2023 г. по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8