РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана И. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана И. Костадинова Гражданско дело №
20205330111908 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал 1 и 2 от СК и по
чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от Т. П. М. чрез неговата майка и законен
представител Д. А. А., доколкото ищецът е малолетен, против П. В. М..
Твърди се, че майката на ищеца и ответникът са имали няколкогодишна
връзка, от която се е родил ищецът Т.М.. Живели заедно до **** г. в дома на
ответника в гр. В.. След това се разделили и постигнали съгласие
родителските права да се упражняват от майката. Д. и Т. се преместили да
живеят в гр. П. От момента на раздялата на родителите на ищеца в грижите за
детето помагала майката на Д. - Н. А., поради което често детето и неговата
майка пребивавали в с. Т.. През съвместното си съжителство Д. поискала от
майка си да им услужи със сумата от 10 000 лв., за което Н. изтеглила заем,
който в момента погасявала. По тази причина ответникът се съгласил да
заплаща сумата от 150 лв. месечно, за да може да се погасява изтегленият
кредит от бабата на ищеца. Това обещание обаче спазил, като изпратил само
3-4 пъти сумата, поради което в момента майката на ищеца, освен пълната
издръжка на сина си, погасявала и заема, изтеглен от майка . След
1
напускането на В. ответникът бил виждал сина си два пъти по настояване на
майката. Никога не бил проявявал самостоятелна инициатива за срещи с
детето. Никога не бил изпращал и издръжка на детето, нито подарък за
рожден ден или друг повод. От две години Т. посещавал плуване, футбол и
баскетбол. Уроците по плуване се провеждали три пъти седмично, като за
всяко посещение се плащало по 10 лв., уроците по баскетбол по 15 лв. на
тренировка, а футболът бил с месечна такса от 50 лв. Освен това детето било
записано на уроци по английски език, които се провеждали в модули по два
месеца, с цена на модул от по 400 лв. Детето често боледувало, особено през
есенно-зимния сезон, поради което разходите за лекарства възлизали на не
по-малко от 100 лв. месечно. Майката закупувала на детето
имуностимулатори и витамини на месечна стойност от 40 лв. Бащата работил
на свободна практика като ****, извършвал ***** на *****, като доходите му
надхвърляли 2000-3000 лв. месечно. Разполагал с два недвижими имота и лек
автомобил. Предвид горното е направено искане съдът да осъди ответника да
заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 300 лв., начиная от датата на предявяване на
иска – 18.09.2020г., както и на основание чл. 149 от СК ответникът да бъде
осъден да заплати месечна издръжка в размер на 300 лв. за периода от една
година преди предявяване на исковата молба, а именно от 18.09.2019г. до
17.09.2020г. Освен това се иска издръжката да бъде заплащана от 5-то до 10-
то число на текущия месец, за който се отнася, ведно със законната лихва за
забава. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от ответника.
Предявените искове са по чл. 143 и чл. 149 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане /л.6 от делото/ се установява, че Т. П. М., ЕГН
2
********** е дете на Д. А. А., ЕГН ********** и П. В. М., ЕГН **********
От приетия по делото социален доклад на ДСП – П. става ясно, че по
данни от майката, двамата с бащата заживяват на семейни начала през 2011
година. Па ******** г. се ражда синът им Т.. Той е единствено дете и за
двамата родители. По време на съжителството са живели в гр. В.. Майката
споделя, че се разделят през 2017г.. поради възникнали неразбирателства
между тях. Майката и детето отиват да живеят при нейната майка в с. Т., за да
може тя да й помага в грижите за сина й. От есента на 2020г. двамата се
местят да живеят в гр. П. От тогава до настоящия момент грижите за Т. са
поети от майката. По данни на г-жа А. няма определен режим на лични
контакти, бащата не търси контакт със сина си. Преди две години тя го е
потърсила, за да се запознае с детето, състояла се е среща, малко по-късно г-н
М. сам е потърсил момчето. След това Т. е започнал да му звъни по телефона,
за да се видят, но той не отговарял на телефонните обаждания. Майката
посочва, че до настоящия момент г-н М. не изплаща пари за издръжката на
сина им. Двамата имали общ заем като в началото на раздялата им той го
погасявал като писал във фактурите, че това са пари за издръжката на детето,
но от известно време спрял и към момента тя го погасява.
Т. е облечен с чисти и подходящи за сезона дрехи. Осигурени са му
играчки, подходящи за възрастта. Г-жа А. споделя, че поддържа връзка с
учителите в детската градина, за да е информирана за развитието на сина си.
Личен лекар е д-р ******, с практика в с. Т.. На момчето са извършени
всички профилактични прегледи и ваксини. Майката полага адекватни грижи
за Т. предвид възрастта му - посрещнати са здравните, емоционалните и
образователните му потребности. Малолетният получава обич и внимание от
майка си. Жилището, в което живее майката с Т., се намира на *******.
Представлява апартамент, състоящ се от кухня, хол и две спални. Жилището
е обзаведено с необходимите мебели и уреди за домакинството, спазва се
добра хигиена. За Т. има обособена детска стая. Г-жа А. работи във фирма
******* като ********, с работно време от 8.00 ч. до 17,00 ч. и с основно
трудово възнаграждение от 1 200 лв. Майката казва, че бащата не дава пари за
издръжката на Т.. Детето контактува с баба си и дядо си по майчина линия,
роднините по бащина линия не гьрсят контакт с него. Приятелският кръг на
детето е изграден от деца от детската градина и от квартала, в който живеят.
Т. посещава детска градина ****** в с. Т.. Според майка му, той е послушен,
спазва наложените му правила и ограничения. Г-жа А. посещава
родителските срещи в градината, интересува се от успеваемостта на сина си и
му помага в усвояване на нови знания. Т. тренира плуване, за което майката
заплаща 180 лв. месечно и уроци по английски език, които струват 80 лв. за
месец. По наблюдение на социален работник, детето е привързано към своята
майка. Има изградена емоционална връзка с нея. Не е наблюдаван контакта на
3
Т. с баща му.
Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и
прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП –
П. за Д. А. А. с ЕГН ********** : Лицето няма регистрация като едноличен
търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Има участие в
търговско дружество ******* - представляващ обекта и управляващ. Няма
данни за подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за
отчетните години 2019 г. и 2020г. За лицето няма данни за изплатени суми по
извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по
ЕГН върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за
отчетните години 2019г. и 2020г. Има декларирани недвижими имоти-
идеални части от два апаратамента в гр. П. и два броя МПС-та.
Касателно доходите на бащата на детето, видно от приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка от ТД НАП – В., за
П. В. М. ЕГН ********** за 2019г и 2020г няма подадени декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ и съответно няма декларирани доходи. В справките по чл.73
от ЗДДФЛ за 2019г няма данни за изплатени на лицето доходи. П. В. М. е
собственик и управител на ******* *****. Съгласно подадените декларации
за регистрация на самоосигуряващо се лице П. В. М. е декларирал начало на
дейност и осигуряване като собственик на ******* от 01.02.2012г и
прекъсване на дейност от 24.08.2012г. Дружеството няма подадена годишна
данъчна декларация по чл.92 or ЗКПО за 2019г.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпитания
в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна: Н. Г. А., б.по майчина
линия на ищеца става ясно, че детето Т. от края на месец декември 2016г. до
миналата година есента живеел при свидетелката в с. Т. в нейния дом на
******. Откакто живеели майката и детето при свидетелката, Т. посещавал
детска градина в с. Т. и до момента. От есента на миналата година се
преместили да живеят в П. в апартамент на ********, но детето посещавало
детска градина в с. Т. и до момента. Апартаментът бил собственост на сина на
свидетелката и на майката на ищеца по ½ идеална част. Изцяло майката се
грижила за Т.. Всички разходи били за сметка на майката и нейните
родители. Бащата от 2016 г. до момента бил изпращал три пъти по 150 лв..
Подаръци изпратил през 2019г., март месец- една пластмасова шейна, и
миналата година втора употреба колело, мъжко колело. То било голямо на
детето и то не го ползвало това колело. Освен детската градина Т. ходил на
футбол, който се заплащал по 120 лв. на година, т.е. по 10 лева на месец.
4
Ходил на английски веднъж седмично, таксата била 20 лв. на посещение.
Ходил също на плуване три пъти седмично, 15 лв. била таксата за едно
посещение. В един период ходел на баскетбол, като едно посещение на
тренировка било 15 лв. Веднъж, два пъти ходел седмично на баскетбол, но
ходел няколко месеца и в момента детето не посещавало трениравки по
баскетбол. Може би от повече от година не ходил на баскетбол. Детето
нямало хронични заболявания, но боледувало като всички деца, особено
ангини правил, настинки, обикновено през зимните месеци. Когато се
налагало лечение, средствата за това били около 100 лв. най-малко, в
зависимост от продължителността на лечението.
По настояване на майката през 2019 г., лятото, бащата взел Т., защото Т.
имал проблеми в детската градина с децата, защото няма баща и той не го
познавал и майката настояла бащата да вземе детето, за да знае Т., че има
баща. Миналата година на ******рожден ден на детето, бащата взел детето
за вечерта и на следващия ден го върнал. Детето не донесло в дома си
подарък за рождения ден. Това били вижданията на детето с баща му.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н. Г. А. при условията
на чл.172 ГПК, тъй като същата споделя непосредствените си възприятия
досежно отношенията между страните, показанията й допринасят за
изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на непълнолетните си понастоящем деца в определен размер
следва да се установи, че ответника е баща на децата, като следва да бъде
установен размерът на доходите на всеки от родителите на децата с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат
издръжка независимо дали са трудооспособни и дали могат да се издържат от
5
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето Т., както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, съдът приема, че детето Т. има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на 360,00 лева - за храна, дрехи и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му
интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за заплащане
за такса за детска градина, за извънкласни занимания. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира,
че бащата следва да осигурява по 220,00 лева месечна издръжка за детето си
Т., а останалите 140,00 лева следва да се поемат от майката, която полага
грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е млад, здрав и в трудоспособна възраст,
без здравословни проблеми, не дължи издръжка на друго непълнолетно дете
или на родител. В този смисъл същият може да реализира доходи от труд в
размер на средния за страната такъв. Укоримо е поведението на бащата и
това, че не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на
детето Т.. Предвид изложеното съдът намира, че на настоящия етап
предвид възрастта на детето и неговите нужди от издръжка, предвид
доходите на родителите му и факта, че баща му не му дава издръжка и не
участва по никакъв начин в живота на детето, съдът намира, че издръжката
на детето следва да бъде ориентирана над минималната такава, поради което
6
я определи на сумата от 220 лева месечно. За разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 300 лева искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан и неоснователен. Не бе доказано твърдяното в исковата молба
/макар доказателствената тежест да беше изцяло на ищцовата страна/, че
бащата реализира труд в порядъка на 2000-3000 лева от полаган труд в
******. Не бе доказано твърдяното в исковата молба, че бащата на детето е
собственик на недвижими имоти и МПС-та.
Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява
основателен за сумата в размер на 220 лв месечно за детето Т., считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.09.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа
до окончателното й изплащане.
Относно искането за издръжка за периода от 18.09.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба -17.09.2020г. съдът намира, че същото е
основателно и следва да се уважи до размер на месечната издръжка от 200
лева.
Установи се в хода на производството, че ответника не е живял с детето
си и не се е грижил за него в процесния период. Не е давал пари на детето Т.
по никакъв повод, не му е давал издръжка. Ето защо издръжка за минал
период следва да бъде присъдена. Следва да се има предвид, че за периода от
18.09.2019г. до 17.09.2020г..социално-икономическите условия в страната не
са се променили значително, което обуславя извода, че детето Т. е имало
нужда от издръжка и в този период от около 340 лева месечно. По горните
съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима
от ответника следва да се определи в размер на 200 лева на месец за детето Т..
Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би
представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се
дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са
преди всичко нуждите на детето, което определено е било в затруднено
положение предвид факта, че бащата не му е давал никаква издръжка в този
период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за
присъждане на издръжка за периода от 18.09.2019г. до 17.09.2020г. следва да
7
се уважи за сумата в размер на 200 лв. месечно за детето Т..
За сумата над 200 лева месечно до пълния претендиран размер от 300
лева месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото
производство, има право да получи заплащане на сторените от него такива
съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са представени
доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от
което майката на малолетния ищец е упълномощила адвокат да я
представлява в съдебните заседания по делото, като е уговорен адвокатски
хонорар в размер на 400 лева и същият е заплатен. Така на ищеца се дължат
разноски от ответника за заплатен хонорар за един адвокат в размер на
293.33 лева / двеста, деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
На ответника се дължат разноски съобразно с отхвърлената част на
иска. Същият обаче не претендира такива.
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който
се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 316.80
лв. (триста и шестнадесет лева и осемдесет ст.) – 4 на сто върху сбора от
тригодишните платежи на присъдената издръжка за детето [(220 лв. х 36
месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред, както и сумата от 96
лева /деветдесет и шест лева/ - 200лв. х 12 месеца х 4% за присъдената
издръжка за минал период от време за детето Т..
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете Т. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Д. А. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220.00 лева
(двеста и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.09.2020г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 220 лева месечно до пълния предявен размер
от 300 лева месечно.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплати издръжка на
малолетното си дете Т. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д. А. А., ЕГН ********** за минал период от време, а
именно: от 18.09.2019г. до 17.09.2020г., в размер на 200 лева /двеста лева/
месечно, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200 лева месечно до
пълния предявен размер от 300 лева месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК .
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
9
на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 412.80 лв. (четиристотин и
дванадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса за
настоящото производство относно определената издръжка занапред и за
минал период от време.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплати на Т. П. М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. А., ЕГН
********** сумата 293.33 лева / двеста, деветдесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща направени разноски от ищцовата страна за
хонорар на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_____
10