Определение по дело №525/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 233
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 18 май 2019 г.)
Съдия: Ромео Симеонов
Дело: 20193230200525
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   08.05.2019г. град Добрич

 

Добричкият районен съд, седемнадесети съдебен състав

На осми май две хиляди и деветнадесета година

 в закрито заседание в следния състав:

 

Председател : Ромео Симеонов

 

Като разгледа докладваното от съдия Симеонов ЧНД № 525 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по жалба от Ж.М.Я. *** срещу Постановление  от 09.04.2019г. на ДРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №707/2017г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД МВР гр.Добрич, образувано  за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

С жалбата се иска постановлението да бъде отменено, като се оспорват изводите на прокурора за липса на маловажност на деянието по чл.330 ал.1  от НК

С обжалваното постановление ДРП е прекратила наказателното производство по досъдебното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е прието, че деянието  не съставлява престъпление, поради липса на състав-малозначителност на деянието.

Жалбата е допустима,подадена в срок, а разгледана по същество -основателна.

В Постановлението на ДРП подробно са изложени разсъждения относно лпсата на съставомерност на извършеното деяние по смисъла на чл.330 ал.1 от НК.

Въз основа на  събраните по предвидения процесуален ред доказателства съдът счита за безспорно установено с процесуално годни средства за следното:

Между св.Ж. М. Я. и семейството на Ф.Д.Г.е съществувал конфликт.На 06.08.2017г. Ф. Г. и семейството му или на плаж и се прибрали у дома си около 18ч.След това Ф.излязъл сам и като се прибрал вечерта установил,че жена му, плаче ,като причината била,че с.Ж.Я. е обиждала детето им.Ф.слязъл в гаража,взел малко шише с корселин около 50гр./според неговите показания/,слязъл до магазина на с.Ж. Я. и излял корселина на земята,запалил го със апалка и корселина пламнал.

По това време/около полунощ/ св.М.Б.Н.била на терасата си и видаля,че магазинът гори.В протокол за разпитот 14.05.2018г. свидетелката заявява:”Имаше една черта от силен пламък от тавана на магазина към земята.”Взела бутилка вода от 1,5л. и веднага слязла долу.Когато слязла до магазина „пламъкът в горната част на магазинабеше спрял,надолу си гореше,прозолецът беше счупен.”Установила също,че и вътре в магазина огънят гори,като са се запалили играчките в близост до прозореца,пластмаси капели върху стола и една възглавничка.Тъй като огънят вътре се разраствал,свидетелката започнала да го полива с вода през счупения прозорец и успяла да го загаси,след което се обадила на  св.Ж. Я..

По досъдебната производство са назначени две  пожгаро-технически експертизи.На поставения в първата ПТЕ въпрос „При възникналия пожар имало ли е опасност пожарът да се разпростре върху съседни имоти” вещото лице отговаря,че „При по-късно откриване на пожара би могло пожарът да се развие и да застраши съседни имоти.”Експертизата е изготвена на 04.10.2017г.-т.е. вещото лице не е разполагало с показанията на св.М.Б.Н.и заключението му е съставено при непълнота на доказателствата.

Задачата на втората ПТЕ е да се установи огнището на пожара и се сочи,че то се намира от външната страна на магазина,но не са обсъдени обстоятелствата относно разпространението на пожара във вътрешната част на магазина,тъй като такава задача не е поставяна.

И при двете експертизи не поставена задача и не е изяснено възможно ли е с този вид зарабителновещество и с това количество сочено от Ф. Д. да се причинят тези последици.

В мотивите си в атакуваното постановление прокурорът сочи,че Ф. Г.наблюдавал причинения от него пожар,който започнал да загасва,когато се появила св. М. Б./по показанията на ФГ./.Това твърдение противоречи на показанията на свидетелката,която заявява,че пожарът се е разпространил и във вътрешната страна на магазина.

Този факт се потвърждава и от установеното при огледа и обективирано в Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2017г.В него е описано,че:”Дясното стъкло е с размер 1,5/1,2м. ширина,същото е пукнато,частично счупено,опушено.По стената под него има черно оцветяване/опушване/ по стената.Вътре в магазина е опушено,до счупеното стъкло има частично изгоряла възглавничка.”

Следва да се отбележи,че огледът е извършен повърхностно,не са направени фотоснимки,не са иззети веществени доказателства от вътрешната част на магазина,а св.М. Н. твърди за налични разтопени пластмасови предмети в него ,не са описани евентуално нанесени щети и последици от запалването във вътрешната част на магазина,не са иззети отривки с оглед установяването на вида на запалитената течност/ако това е възможно/.Макар и частично тези обстоятелства е възможно да бъдат установени от разпита на поемните лица,тъй като те са от съществено значение за изясняване на съставомерността и правната квалификация на деянието и дали ако пожарът се разпространи ще обхване целия магазин и създаде опасност за спящите хора в сградата.

Фактът,че пожарът се е разпространил и във вътрешната част на магазина,а не както сочи Ф. Г.само отвън по стената,се извлича и от изготвената Съдебно-счетоводна експертиза.На вещото лице е поставена зацдача да установи стойността опожарените вещи/вещото лице ги сочи като изгорели/.По делото липсват процесуално годни доказателства по какъв начин тези вещи са приобщени по делото като веществени доказателстваи от чиято стойност се прави извод за малозачителност на деянието.В Протокол за оглед те не са описани- нито дали са се намирали в магазина и иззети от там и от кое точно място в магазина,нито дали са доброволно предадени.Наличието им обаче опровергава сочения от Ф. Г.механизъм на възникване и развитие на пожара.

Без изясняване на тези обстоятелства показанията на Ф.Г.имат характер по-скоро на изграждане на защитна теза.

При тази непълнота на доказателствения материал съдът не е в състояние да провери законосъобразността на атакуваното Постановление на ДРП,като провери с категоричност достоверността на твърдяните факти,въз основа на които прокурорът е изградил вътрешното си убеждение и достигнал до правните изводи.

Прокурорът подробно е изложил мотиви относно малозначителността на деянието,предвид стойността на увреденото имущество.Мотивите му не се споделят от съда.

При анализа на това становище, настоящият състав на съда счита, че прокурорът не е диференцирал двете различни понятия, съответно „значителна стойност на запаленото имущество“, което е една от необходимите предпоставки за съставомерност на престъпление по чл. 330 ал.1 и ал.2 НК от „значителни имуществени вреди“.

За да е налице престъпление по основния текст - чл. 330 ал.1 от НК, действително е необходимо деецът да съзнава, че е действал с пряк умисъл, че запалва сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност. Безспорно по делото е установено от еднозначните и непротиворечиви със събрания до момента доказателствен материал обяснения на ФГ., че същият е целял запалването на имуществото на пострадалата Ж. Я.. На следващо място от оценъчните експертизи по делото е доказана и стойността на запаленото имущество – Строително техническа и оценъчна експертиза. При наличността на тази стойност, общо 24250 лева не може да се приеме, че в случая не е налице имущество със значителна стойност. За правилната квалификация на извършен палеж по чл. 330 ал.1 НК е без всякакво значение обстоятелството на каква стойност възлиза причинената от пожара щета, след като бъде установено, че запаленото имущество има значителна стойност. Т.е. фактически настъпилата реална вреда може дори и да е незначителна. И по чл. 330 ал.1 и ал.2 НК е от значение не каква вреда е последвала, а обектът на посегателство да е на значителна стойност,което обстоятелство несъмнено е налице.

ВС в Решение № 460 от 12.10.1983г. по н.д. №484/83г. І н.о. сочи,че:”Чл. 330, ал. 1 НК следва да се тълкува в следния смисъл. При запалване на сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, за да бъде деянието, палежът съставомерен по чл. 330, ал. 1 НК, не се иска причинената щета в никои от тези случаи да е със значителна стойност.

За състава на чл. 330, ал. 1 НК е необходимо да се установи, че сградата или другите вещи, които могат да бъдат предмет на палежа, посочени в този текст на закона, са със значителна стойност. Не е необходимо причинената от палежа щета на някои от тези вещи да е със значителна стойност. За съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 1 НК не е необходимо въобще да са настъпили имуществени вреди. Възможно е например запалената сграда да е угасена в самото начало на пожара и да не са настъпили имуществени вреди и въпреки това деянието ще бъде съставомерно. Според застъпеното становище както в присъдата, така и в протеста, ако подпалването на някоя много скъпа сграда е загасено веднага след запалването и не са настъпили повреди, деянието ще бъде несъставомерно. Явна е несъстоятелността на това становище.

Щом като се установи от обективна страна самият факт на запалването на сградата, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, това е достатъчно да се приеме, че изпълнителното деяние е извършено.”

Относно значителната стойност на сградата няма съмнение съгласно приложените документи.

Действията на Ф./така както ги обяснява самият той/   не могат да имат и характер на доброволен отказ,тъй като не е предприел нио самостоятелно за предотвратяването на неблагоприятните последици от деянието му.Те не са настъпили по независещи от дееца причини,но това може  да  се преценява от държавното обвинение

Липсата на анализ на съвкупността от събраните към момента доказателства-гласни и писмени,приемането на едни от тях/Ф. ДГ./ и необсъждането на други,необсъждането  на заключенията на в.л. по назначените и приложените по делото експертизи поставят съда в невъзможност  да прецени изграждането на вътрешното убеждение при постановяването на атакуваното поднадзорно постановление и неговата обоснованост.

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено.

С оглед горното и на осн. чл.243 ал.5 т.1 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

         

                ОТМЕНЯ Постановление  от 09.04.2018г. на ДРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №707/2017г. по описа на Първо РУ при ОД МВР гр.Добрич, образувано за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

 

            Определението  подлежи на обжалване или протест   пред Добрички Окръжен Съд в седем дневен срок от съобщаването му.

                                                                                   

 

Съдия:

                                                                                                  / Р.Симеонов /