РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330102703 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на АЛБ. Д. Д.,
ЕГН ********** срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с*************
Ищецът твърди, че между него и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с
ЕИК ********* е бил сключен договор за кредит № ******** г., съгласно
който на ищеца е предоставена сумата от 300 лева, с уговорени годишна
лихва за ползване на кредита от 41%, като за срока на договора
кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита в
размер на 10,25 лева, а размерът на ГПР, изчислен съгласно формулата,
посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК е 49,65 %. Срокът на договора е
30 дни и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита по т.
1.6.1 от настоящия договор по сметка на кредитополучателя.
Излагат се твърдения, че уговорената с договора за кредит неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в член 1.7 и 1.9
в размер на 2,59 лева на ден е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави, като се иска прогласяването й за нищожна. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Клаузата за уговорената неустойка не била нищожна, тъй като тази неустойка
1
имала компенсаторен характер за неизпълнение на договорно задължение,
като страните били акцентирали върху обезщететелната функция на
неустойката. Целта й била да обезщети липсата на поръчители или банкова
гаранция, които да гарантират изпълнението на задължението по договора.
Клаузата била индивидуално уговорена и по тази причина не била
неравноправна, доколкото същата не представлявала част от ОУ на
дружеството. Претендират се разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е иск по член 124, ал. 1 ГПК, вр. с член 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр.
с член 92 ЗЗД.
От представения договор за кредит № **********., неоспорен от
страните, се установява, че на ищеца е била предоставена сумата от 300 лева,
с уговорена годишна лихва за ползване на кредита от 41%, като за срока на
договора кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на
кредита в размер на 10,25 лева, а размерът на ГПР, изчислен съгласно
формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК е 49,65 %. Срокът на
договора е 30 дни и започва да тече от датата на изпращане на сумата по
кредита по т. 1.6.1 от настоящия договор по сметка на кредитополучателя.
Не се спори и относно съществуването на уговорената с договора за
кредит неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в член 1.7 и 1.9 в размер на 2,59 лева на ден.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. Според постановките на тълкувателното решение такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури в срок най-късно на следващия
ден, след сключването на договора за кредит, кредитополучателят да осигури
2
следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на
поне две физически лица, като при неизпълнение са предвидили неустойка в
размер на 2.59 лева на ден за първия ден от периода и 2.59 леа за вески
следващ ден, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за кредит
погасителен план.
По делото е изслушано заключение с вещото лице С.К., съобразно което
с уговорената неустойка в размер на 77,69 лева, оскъпяването на кредита
спрямо договорната лихва е със 757,95%, а ГПР възлиза на 2086,35%.
Заключението не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано като
изготвено компетентно и безпристрастно.
Така предвидената клауза за неустойка противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК,
съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение
има вторичен характер като неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно
от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от
7,58 пъти или с 757,95%. или основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още 77,69 лева. Доколкото противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора. Ето защо иска за прогласяване на нищожността на неустойката ще
се уважи като основателен.
3
По разноските:
На адвокат Е.И. на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата ще се
присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лева, платими от
ответника.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноските в това
производство в размер на 50 лева държавна такса и 150 лева разноски за ССЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клауза за неустойка, уговорена в
договор за кредит № ********** г., сключен между АЛБ. Д. Д., ЕГН
********** като кредитополучател и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК
**********, като кредитодател, на основание накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ********да заплати на адв.
Е. И. на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 300 .
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ******** да заплати на АЛБ.
Д. Д., ЕГН ********** разноски от 50 лева, представляваща държавна такса и
50 лева разноски за ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/__________________
4