Определение по дело №863/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е частичен регресен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът „З. К. У. – С., сочи в исковата молба, че на 19.03.2008 г. в Г. на У.Р.”, ответникът М. А. Б. при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № К *, собственост на С.А.С. от Г., в нарушение на правилата за движение и в пияно състояние, допуснал ПТП и виновно причинил смъртта на Х.Ю.А. от Г.. С протоколно определение по НОХД № 143/2008 г. по описа на ОС – К. било одобрено споразумение на основание чл.382 и чл.384 от НПК между ответника и ОП – К., видно от което М. Б. бил признат за виновен в причиняване смъртта на Х.Ю.А. от Г., при управление на посоченото МПС, като деянието било извършено в пияно състояние. Като застраховател на товарен автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № К *, собственост на С.А.С. по застраховка „Гражданска отговорност” – полица № 05-5-0_0071318 (при Гаранционен фонд с № *186Z), след постигнати извънсъдебни споразумения, ищцовото дружество изплатило на наследниците на починалата Х.Ю.А. обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, в размер общо на 175 000 лв., по 25 000 лв. за всеки от наследниците. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на обезщетените лица, които те имали срещу причинителя на вредата. Посочените обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия частичен иск в размер на 25 100 лв., като част от дължимата от ответника сума в размер на 175 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. А. Б. да заплати на З. К. „У. – С. изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 25 100 лв., представляващо част от дължимите 175 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25 100 лв., считано от предявяване на иска, както и направените разноски по делото. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. В представена писмена защита се излагат доводи, че изплатените на пострадалите лица обезщетение в размер на по 25 000 лв. били изключително ниски.

Ответникът М. А. Б., представляван от назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, в представен отговор на основание чл.131 от ГПК изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава иска, а също така оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че стойността на претендираните щети бил силно завишен. Сочи, че причинителят на вредата следвало да отговаря до размера на щетите, които действително е причинил с виновното си поведение, но не над тези вреди, които били формирани при неправилната оценка на застрахователя. Претенцията към ответника била в завишен размер, който не съответствал на действително причинените неимуществени вреди. В съдебно заседание особеният представител на ответника изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска в претендирания размер. Сочи, че не били установени причинените неимуществени вреди и техния размер. Разпитаните по делото свидетели не установили какви неимуществени вреди са претърпели, показанията им били противоречиви и взаимно изключващи се и частично се опровергавали от представените по делото писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 24.06.2008 г., постановено по НОХД № 143/2008 г. по описа на К.йския окръжен съд, на основание чл.384, ал.1, във вр. с чл.382, ал.7 от НПК, е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което ответникът М. А. Б. е признат за виновен в това, че на 19.03.2008 г. в Г., на У.Р.”, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Л 608 Д”, с ДК № К *, собственост на С.А.С. от Г., нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол; чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато МПС; чл.20, ал.2 от ЗДвП – да намали скоростта в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – да управлява технически изправно МПС, и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Ю.А. от Г., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение първо, буква „б”, предложение първо, във вр. с ал.1, буква „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години, считано от влизане на споразумението в сила. Със същото споразумение на ответника М. А. Б. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 години, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от комбинирана З. полица № 05-5-0 *40, както и от приложените по НОХД № 143/2008 г. по описа на ОС – К. – копия от свидетелство за регистрация – част ІІ, се установява, че товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Л 608 Д”, с ДК № К *, собственост на С.А.С. от Г., е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” с ищеца ЗК „У. – Г., със срок на действие от 10.01.2008 г. до 09.01.2009 г.

От представените като доказателства по делото протокол за оглед на ПТП с дата 19.03.2008 г. и протокол за ПТП № 863828/19.03.2008 г. се установява, че на 19.03.2008 г. в Г. на У.Р.”, е настъпило ПТП с участник М. А. Б., като водач на МПС с рег. № К *, в резултат на което са нанесени телесни увреждания на Х.Ю.А., която в последствие е починала.

По делото са представени като доказателства споразумение с дата 07.11.2008 г., както и 7 бр. преводни нареждания, от които се установява, че ЗК „У. – Г. е заплатила на Г.И.М., М.И.Д., Н.И.Д., Н.А.Р., М. М. Д., З. А. А. и М.И.Д., обезщетение общо в размер на 175 000 лв., или по 25 000 лв. за всеки, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Х.Ю.А..

От представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници № 951/18.07.2008 г., изд. от Община К. се установява, че Х.Ю.А., с ЕГН * е починала на 19.03.2008 г., като нейни наследници по права линия от първи ред са М. М. Д., Н.И.Д., Г.И.М., М.И.Д., Н.А. Р., З. А. А. и М. И.А..

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. Д., З. А. А. и Г.И. М. се установява, че майка им Х.Ю.А. е починала в следствие на настъпило ПТП, като същите са получили по 25 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в следствие на настъпилата смърт на майка им. Установява се също, че приживе Х.Ю.А. е живяла в една жилищна сграда със сина си З. А. А. и дъщеря си М. И.А.. Дъщеря й М. И.Д., която живеела наблизо посещавала често майка си. Свидетелката Г.М. посочва, че живеела постоянно в с.Ю., общ.М., обл.С.З., сестра й Н.живеела в гр.Х., другата й сестра която също се казвала Н.живеела в гр.Х., а брат й М.живеел в гр.Ч. Свидетелят З. А. А. твърди, че майка му заплащала част от сметките за ток в жилищната им сграда.

От писменото заключение на вещото лице И. Н. К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че по сметка на Н.А.Р., М. М. Д., З. А. А., М.И.Д., Н.И.Д., Г. И.М.и М. И.Д.са постъпили суми от по 25 000 лв. за всеки един, наредени от ЗК „У. – Г. през месец декември 2008 г., като основанието за превода е щета *3.

При тези данни, съдът намира, че предявеният частичен регресен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ е основателен и доказан. Безспорно е, че в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника М. А. Б. е причинена смъртта на Х.Ю.А.. Налице е причинна връзка между поведението на ответника М. Б. и причинените вредни последици. Така, видно от НОХД № 143/2008 г. по описа на ОС – К., с протоколно определение от 24.06.2008 г., постановено на основание чл.384, ал.1, във вр. с чл.382, ал.7 от НПК, е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което ответникът М. А. Б. е признат за виновен в това, че на 19.03.2008 г. в Г., на У.Р.”, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Л 608 Д”, с ДК № К *, собственост на С.А.С. от Г., нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол; чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато МПС; чл.20, ал.2 от ЗДвП – да намали скоростта в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – да управлява технически изправно МПС, и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Ю.А. от Г., като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо, буква „б”, предложение първо, във вр. с ал.1, буква „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Законът за движение по пътищата въвежда забрана за управление на ППС под въздействие на алкохол – чл.5, ал.3, т.1. Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда е скрепено с административнонакзателната санкция на чл.174, ал.1 от ЗДвП, а управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда е обявено за престъпление с текста на чл.343б, ал.1 от НК. Видно от одобреното от съда споразумение по НОХД № 143/2008 г. по описа на ОС – К., ответникът М. А. Б. е управлявал товарния автомобил в пияно състояние, което е и елемент от престъпния състав на чл.343у, ал.3 от НК, във вр. с ал.2, б.”в” от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК, влязлата в сила присъда, респ. одобреното от съда споразумение за прекратяване на делото, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, следва да с приеме, че ответникът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, поради което застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” има право да получи заплатеното от него обезщетение на наследниците на починалата Х.Ю.А., както предвижда разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ. В случай на управление на МПС след употреба на алкохол, застрахователят не носи риска от причиняване на вреди по непредпазливост и встъпва в правата на увредените лица до размера на заплатеното от него обезщетение.

С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на наследниците на починалата Х.Ю.А. са необходими и достатъчни по 25 000 лв. за всеки от наследниците. Внезапната загуба на родител винаги причинява душевни болки и страдания и е съпроводена с чувства на скръб и печал, независимо от възрастта на починалата. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че починалата Х.Ю.А. е живеела в една сграда със сина си З. А. А. и с дъщеря си М. И.А., като дъщеря й М. М. Д. е живеела наблизо в същия квартал, а останалите й дъщери и син – Н.А.Р., Н.И.Д., Г.И.М. и М.И.Д. са живеели в други населени места. Въпреки това, съдът счита, че душевните страдания на всеки от наследниците от първи ред следва да бъдат овъзмездени по равно в размер на по 25 000 лв., или общо 175 000 лв., от които се претендират частично 25 100 лв. Обстоятелството, че част от децата на почналата са живеели в други населени места не води до извод, че връзката й с тях е била по-слаба, или че те са понесли загубата на майка си по-леко. По делото не са налице данни за влошени отношения на починалата с някои от децата й, поради което следва да се приеме, че всички те в еднаква степен са претърпели неимуществени вреди.

Неоснователни са доводите, изложени от особения представител на ответника, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви и не се подкрепят от писмените доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, еднопосочни, логични и не се опровергават от приетите по делото писмени доказателства. Впрочем, особеният представител на ответника не уточнява в какво точно се състоят противоречията в показанията на свидетелите и от кои доказателства се опровергават, поради което не може да бъде даден и по-конкретен отговор на тези доводи.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което М. А. Б. да бъде осъден да заплати на „З. К. У. – Г. сумата в размер на 25 100 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща част от изплатеното от застрахователя „З. К. У. – Г. на Г.И.М., М. И.Д., Н.И.Динкова, Н.А.Р., М. М. Д., З. А. А. и М.И.Д., обезщетение общо в размер на 175 000 лв., или по 25 000 лв. за всеки, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Х.Ю.А., както и направените по делото разноски в размер на 3008 лв., от които 1004 лв. д.т., 952 лв. възнаграждение за особен представител, 100 лв., възнаграждение за вещо лице и 952 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М. А. Б. от гр.К., К.В. бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * да заплати на „З. К. У. – Г., Р. “К. с.”, У.Ю. № *., ЕИК * сумата в размер на 25 100 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща част от изплатеното от „З. К. У. – Г. на Г.И.М., с ЕГН *, М. И. Д., с ЕГН *, Н.И.Д., с ЕГН *, Н.А.Р., с ЕГН *, М. М. Д., с ЕГН *, З. А. А., с ЕГН * и М.И.Д., с ЕГН *, обезщетение общо в размер на 175 000 лв., или по 25 000 лв. за всеки, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка им Х.Ю.А., с ЕГН *.

ОСЪЖДА М. А. Б. от гр.К., К.В. бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * да заплати на „З. К. У. – Г., Р. “К. с.”, У.Ю. № *., ЕИК * направените по делото разноски в размер на 3008 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: